Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд
- Кърджали в открито заседание на
шести
февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №4/2024 г. по описа на КАС, и за да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване
/КСО/.
Делото е образувано по жалба
от М.А.К. от ***, подадена чрез адв.И.Т., против Решение №2153-08-272/11.12.2023 г.
на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01445847/02.11.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, за заличаване на
данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Жалбоподателят намира
оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон. Счита, че при издаването на задължителните предписания са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са спазени
разпоредбите на чл.27-32 от Инструкция №1/03.04.2015 г. за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ. В
тази връзка сочи, че проверката е започнала без необходимата за целта заповед
на ръководителя на ТП на НОИ, както и че контролните органи не са съставили изискуемия,
по силата на чл.32, ал.1 от горната Инструкция, констативен протокол от
извършена проверка. Излага съображения за незаконосъобразност на извършената
проверка и на дадените задължителни предписания за период, надхвърлящ 5 години
от изтичането на годината, в която е подадена декларацията, като се позовава на
разпоредбата на чл.
109 от ДОПК. Последната счита, че може да бъде приложена по аналогия, тъй
като в КСО не е предвиден срок за
извършване на проверка и даване на задължителни предписания. Иска отмяна на
оспореното решение. В писмено становище, представеното от пълномощник, поддържа
подадената жалба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че извършената проверка е
законосъобразна и съответна на разпоредбите на чл.28, ал.2, чл.29, ал.5 и
чл.32, ал.4 от Инструкция №1/03.04.2015 г. Счита, че от събраните по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил
осигурено лице по смисъла на §1, ал.1,
т.5 от ДР на КСО, поради което подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, следва да бъдат заличени. Счита също, че срокът по чл.109 от ДОПК е неотносим към случая.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление №4004-08-214/20.10.2023 г., подадено до
директора на ТП на НОИ-Кърджали, М.К. е поискал да му
бъде заверена осигурителна
книжка, за периода от 02.03.2005 г. до 31.12.2010 г. и от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г.
Според
приложеното по делото писмо с изх.№ РД-12-779-1/25.10.2023
г., изд. от директора на ОД „Земеделие“ – Кърджали, жалбоподателят е бил регистриран
като земеделски стопанин на 19.12.2002 г. до 25.03.2003 г. Няма регистрация за
периода 2003-2010 г. Регистриран е отново на 07.03.2011 г., и има
пререгистрация за периода 2012 – 2023 г., като до датата на справката не е
отписан от регистъра.
Видно от представените
справки от Регистъра на земеделските стопани, от 07.03.2011 г. до 2016 г.
вкл., жалбоподателят е заявил отглеждането на 10 бр. птици. С актуализация от 16.02.2017 г., лицето е заявило, че ще
отглежда 20 бр. птици; а от 28.03.2018 г. и 15.02.2019 г. – 15 бр. птици. От
11.02.2020 г. е декларирал естествени
ливади- 0,2771 ха и картофи- 0,0500 ха, а
на 19.02.2021 г. е декларирал засяти 0,2771 ха естествени
ливади и 0,1000 ха картофи. С актуализации от 16.02.2022 г. и 17.02.2023 г.,
жалбоподателят е декларирал стопанисването на 0,2771 ха естествени ливади, 0,0500 ха картофи
и 0,0500 ха „други зеленчуци“.
С
писмо изх.№4004-08-214#1/02.11.2023
г., издадено по повод подаденото заявление за заверка на осигурителна
книжка, ръководителят на контрола по разходите на ДОО, при ТП
на НОИ - Кърджали е отказал заверка на осигурителна
книжка, за периода от 07.03.2011 г. до 31.12.2015 г. В писмото
е посочено, че при извършена
проверка в информационната система на НОИ е
установено, че в рамките на заявения период заявителят е регистриран като самоосигуряващо се лице –земеделски
стопанин от 02.03.2005 г., с прекъсване дейността, считано от 28.02.2011 г.,
възобновяване на дейността, считано от 07.03.2011 г. Посочено е също, че за
периода от 02.03.2005 г. до 28.02.2011 г. лицето има статут на регистриран
тютюнопроизводител, а за периода от 07.03.2011 г. до 31.12.2015 г. е
регистриран земеделски стопанин, съгласно справката от МЗХ. Констатирано е, че
за периода от 07.03.2011 г. до 31.12.2015 г. за лицето са подавани данни на
основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с
декларации обр.1, с код 13. Предвид
данните, съдържащи се в справките от Регистъра на земеделските стопани е
прието, че в периода от 07.03.2011 г. до 31.12.2015
г., лицето не е упражнявало трудова дейност
като земеделски стопанин, свързана с производството на продукция, предназначена
за продажба. Прието е поради горното, че не са налице предпоставките на
чл.10, ал.1 от КСО, във вр. с §1, ал.1, т.3 и т.5 от
ДР на КСО и по отношение на лицето не е възникнало осигуряване. В писмото е посочено
също, че на лицето ще бъдат дадени
задължителни предписания за заличаване
на подадените данни с
декларация обр.1 «Данни за осигурено лице», за периода от 07.03.2011
г. до 31.12.2015 г. Писмото е получено
от жалбоподателя на 09.11.2023 г., като няма данни за
неговото оспорване.
Със Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01445847/02.11.2023 г., издадени от ст.
инспектор по осигуряването - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на
жалбоподателя е предписано: да се заличат данните, подадени по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, за периода от 07.03.2011 г. до 31.12.2015 г., с
код за вид осигурен - 13, декларация обр. №1 „Данни
за осигурено лице“. В задължителните предписания е отразено, че в горния период М.К. не е произвеждал животинска/ растителна
продукция, предназначена за продажба, и не е извършвал трудова дейност, която
да е основание за осигуряване, по смисъла на чл.10 КСО и следователно няма
качество на осигурено лице. Горните задължителни предписания съдържат и препращане
към констатациите в писмо изх.№4004-08-214#1/02.11.2023 г., издадено по повод подаденото заявление за заверка на осигурителна книжка.
С
оспореното Решение
№2153-08-272/11.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е отхвърлена жалбата на М.К.
срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01445847/02.11.2023 г., издадени
от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. Решаващият орган е възприел констатациите в ЗП, че лицето не е
упражнявало трудова дейност и не се счита за осигурено лице по смисъла на §1,
т.3 и т.5 от ДР на КСО. По тези съображения стигнал до извода, че правилно е
било предписано заличаването на данните. По повод възраженията на жалбоподателя
са изложени и доводи за липса на нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на задължителните предписания.
От изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установи се приложените по делото доказателства, че в разглеждания период от 07.03.2011
г. до 31.12.2015 г., жалбоподателят се е регистрирал като самоосигуряващо се лице-земеделски
стопанин, декларирал е съответното осигуряване, като няма спор също така, че за горния период е внесъл осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице.
За да отхвърли жалбата срещу задължителните предписания
за заличаване на данни, свързани с осигуряването на лицето, за периода, за който е
заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо
се лице, административния орган е приел, че последното не
е произвеждало животинска/ растителна продукция,
предназначена за продажба, не е извършвало трудова дейност по смисъла на чл.10
от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР
на КСО.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски,
като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат
да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски.
Според §
1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Установи се от обсъдените
по-горе доказателства, че в периода 07.03.2011 г. - 31.12.2015 г., за който няма спор че са
внасяни осигурителни вноски, регистрацията на жалбоподателя като земеделски стопанин
е свързана с отглеждането на 10 бр. птици.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството /ЗЖв/, животновъдните
обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична
консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право
да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези,
в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, се определят като ферми. В този смисъл са и дадените в §1,
т.46 и т.47 от ДР на ЗЖв легални определения на
понятията „ферма“ и „лично стопанство“. С оглед коментираната нормативна уредба
и наличните доказателства, съдът намира, че стопанството на жалбоподателя не
представлява ферма, т.е. животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за предлагане на пазара, поради което правилно е
прието от административния орган, че М.К. не
е имал качество на „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на чл.10 от КСО, респ., за разглеждания период на регистрация като самоосигуряващо
се лице – земеделски производител, същия не е осигурено лице за съответния
осигурителен риск. Горната дейност, предвид нейния обем /съгласно заявените в
анкетния формуляр земеделски площи /брой отглеждани животни/, не може да се
характеризира като такава по производство на продукция, предназначена за
продажба.
По
изложените съображения, правилно е прието, че жалбоподателят не е упражнявал
трудова дейност като самоосигуряващо се лице –
земеделски производител и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни
по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на коригиране. Регистрацията и внасянето на осигурителните
вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид
изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО,
за реално осъществяване на трудова дейност. От своя страна, липсата на
осигурително правоотношение е основание за коригиране на декларираните данни,
за да се приведат последните в съответствие с действителното положение.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно е предписано
заличаването на данните, свързани
с осигуряването на лицето за периода, за който е заявено упражняване на
трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй
като последното не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано,
поради което няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. От своя
страна, внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана
трудова дейност не е достатъчно, за да има жалбоподателят качеството на
осигурено лице, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр.
с §1, т.3 от ДР КСО.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на
чл.27-32 от Инструкция №1/03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на НОИ, поради това, че проверката била извършена без
нарочна заповед на ръководителя на ТП на НОИ, както и че не е съставен
констативен протокол от контролните органи. Видно от данните по делото,
проверката е извършена по преценка на ръководителя на ТП на НОИ и по данни от
информационната система на НОИ, въз основа на които са извършени констатациите.
В тези случаи, съгласно чл.29, ал.5 и чл.32, ал.4 от Инструкция №1/03.04.2015 г., не се издава заповед и не
съставя констативен протокол.
Неприложима в
случая е разпоредбата на чл. 109 от ДОПК,
на която жалбоподателят се позовава. Според чл.
109, ал. 1 от ДОПК, не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този
кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е
подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от
изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и
организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на
декларация. Последната норма намира приложение в ревизионните производства за
установяване на задължения, в т.ч. и вноски за фонд "ГВРС", а в
случая с оспорения акт не са установени публични задължения за жалбоподателя.
По горните съображения, оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да
заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.К. против
Решение №2153-08-272/11.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М.К. срещу Задължително предписание №ЗД-1-08-01445847/02.11.2023 г., издадено
от ст. инспектор по осигуряването -
контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали.
ОСЪЖДА М.А.К. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
С Ъ Д И Я :