№ 38
гр. Сливен, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600645 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв. С. К. от АК - Сливен, като защитник на
подсъдимия Н. А. Д., против присъда № 132/19.10.2022г. постановена по нохд №
1161/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият Н. А. Д. е признат за виновен в това, че на
09.10.2022г. в гр.Сливен, по бул. „Стефан Стамболов“ до бар „Холивуд“ е управлявал МПС
- лек автомобил „Ауди“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а
именно 1,60 промила установено по надлежния ред с химическа експертиза №
182/10.10.2022г. на НТЛ при ОД на МВР - Сливен, поради което и на основание чл.343б ал.1
вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Н. А. Д. е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
Подсъдимият Н. А. Д. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР - Сливен сумата от 64,50 лв., представляваща направени разноски по делото.
С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство,
присъдата на СлРС се атакува единствено в частта й, с която на подсъдимия на основание
1
чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС” за срок от една
година, като в тази връзка се заявява, че в тази си част съдебният акт е неправилен и
необоснован, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че районният съд не
е изложил мотиви относно размера на така наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС, а единствено като основание за така определения размер е посочил, че
такъв размер на наказанието е съобразен с генералната и специална превенция. По този
повод се обосновава извод, че присъдата страда от съществен порок, изразяващ се в
процесуално нарушение на чл.305 ал. 3 от НПК, а именно - липса на мотиви точно от кои
установени обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали съда е извел
своите правни съображения при определяне на размера на наказанието лишаване от право да
управлява МПС. Навеждат се доводи, че подсъдимият е примерен дългогодишен водач на
МПС; че има правоспособност да управлява всички видове леки и товарни МПС и машини;
че с тази си професия си изкарва и прехраната, а именно, като управлява тежкотоварни и
строителни машини. Сочи се и това, че по делото са налице единствено смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства и това е констатирано от самия съд. Настоява се за изменение
на първоинстанционната присъда, като бъде намален размера на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС от една година на шест месеца.
В с.з. пред въззивния съд подс. Н. Д., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа твърденията в
депозираната от него жалба за наличие на многобройни и единствено смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи извод за прекомерна тежест на едно от
определените на подсъдимия наказания. Като се изразява съгласие с размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК,
основното оплакване в жалбата е за липса на мотиви в атакувания съдебен акт по отношение
на размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. В тази връзка
се сочи, че съдът не е изложил съображения защо е определил точно този размер на това
наказание, при положение, че другото наказание е било определено в минималния
предвиден в закона размер. С оглед на това се настоява за изменение на присъдата и за
намаляване на размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС от една
година на шест месеца.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение. Намира, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените
наказания – справедливи, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в
съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази
инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери въззинната жалба на защитника на подсъдимия
2
за основателна респ. искането за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване
от право да се управлява МПС.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на събраните
и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е
изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Н. А. Д. от гр. Сливен е правоспособен водач на МПС в категории А,
В, С, DE, СЕ, DE, АМ, ТкТ и съответно притежава валидно СУМПС № ***. Същият не е
осъждан, но е наказван неколкократно по административен ред за допуснати нарушения на
правилата за движение по ЗДвП, като последното му наказание е през 2019 г.
Свидетелите Я.З., К.В. и С.Ж. са полицейски служители в РУ на МВР - Сливен.
За времето от 19.00 часа на 08.10.2022г. до 07.00 часа на 09.10.2022г. свид. Я.З. бил
дежурен.
По същото време дежурни в районното управление като автоекип били свидетелите
К.В. и С.Ж.. В изпълнение на своите служебни задължения на 09.10.2022г. около 01.55 часа
свидетелите В. и Ж. се намирали в гр. Сливен на бул. „Стефан Стамболов“.
Подсъдимият Н. Д. въпреки, че е бил употребил алкохол управлявал лек автомобил
марка „Ауди“ с peг. № *** на 09.10.2022г. около 01.55 часа. Движел се по бул. „Стефан
Стамболов“ в посока кв. „Сини камъни“.
Управляваният от подсъдимия автомобил бил забелязан от свидетелите В. и Ж. и те
го спрели за проверка в близост до бар „Холивуд“. При проверката двамата служители на
реда установили, че автомобилът е управляван от подсъдимия и тъй като той им лъхнал на
алкохол го попитали дали не е употребил такъв. Подсъдимият Д. обяснил, че е бил на
сватбено тържество и е изпил две бири.
Свидетелите В. и Ж. поискали съдействие от свои колеги и на място дошъл свид.
Я.З.. Той изпробвал подс. Н. Д. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с ф. № ARNJ 0096, което отчело концентрация на алкохол в размер на 1,29
промила. На подсъдимия Д. бил издаден талон за медицинско изследване № 098251, който
му бил връчен от свид. Я.З.. Подсъдимият бил отведен от свидетелите Ж. и В. до ЦСМП-
Сливен, където дал кръвна проба.
По делото е изготвена съдебно-химическа експертиза № 182 от 10.10.2022г., от
заключението на която се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Н. Д.
възлиза на 1,60 промила.
На подсъдимия Д. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение бл. № 445862/09.10.2022г.
От приобщената по делото справка за нарушител/водач се установява, че
подсъдимият има неголям брой предходни нарушения на правилата за движение по ЗДвП,
3
като последно е наказван по административен ред за това през 2019 г.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите т.е. до идентични с изложените по-горе
фактически констатации..
Следователно присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в
мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно
кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.
Впрочем, такива конкретни оплаквания липсват както в самата писмена въззивна жалба, по
повод на която е образувано настоящото производство, а и в с.з. пред въззивния съд не се
навеждат възражения за необоснованост на атакувания съдебен акт.
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода
на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В
този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд
преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това
доказателствени изводи.
В мотивите към присъдата си районният съд е посочил, че приема за установена
изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото: показанията на свидетелите;
писмените доказателствени материали; заключението на вещото лице.
Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че следва да се кредитират
показанията на свидетелите Я.З., К.В. и С.Ж., дадени в хода на досъдебното производство,
тъй като същите са наистина са безпротиворечиви, логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондират изцяло с всички останали събрани по делото доказателства.
С основание е дадена вяра на заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-химическа експертиза, тъй като същото не само не е било оспорено от страните, но
е направена и констатацията, че няма основание съдът да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.
Съдът правилно е дал вяра и на писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Установената фактическа обстановка и преценката на доказателствения материал
не се оспорват от подсъдимия и защитата му, още повече, че производството е протекло по
реда на 27 от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция“, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
4
на обвинителния акт.
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и съответно
изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е направил
законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимия Н. А. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343б ал.1 от
НК, тъй като на 09.10.2022г. в гр. Сливен по бул. „Стефан Стамболов“ до бар „Холивуд“ е
управлявал МПС лек автомобил „Ауди“ с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 промила, а именно 1,60 промила установено по надлежния ред с химическа
експертиза №182/10.10.2022г. на НТЛ при ОД на МВР - Сливен.
Настоящата инстанция споделя констатациите на районния съд, че безспорно е
установено както авторството на деянието, така и виновното поведение на подс. Н. Д..
Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установи, че подсъдимият Д. на 09.10.2022г. е употребил алкохол, както и че около 01.55
часа на същата дата той се е движел по бул. „Стефан Стамболов“ в гр. Сливен, управлявайки
лек автомобил марка „Ауди“ с peг. № ***. По несъмнен начин е установено и това, че при
проверката на подс. Н. Д., извършена от служителите на реда с техническо средство „Дрегер
Алкотест“ концентрацията на алкохол е била в размер на 1,29 промила, а впоследствие
съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-химическа експертиза се
установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия възлиза на 1,60 промила.
Няма спор и по отношение на съставомерността на деянието на подсъдимия Д. и от
субективна страна. Той го е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е знаел много добре, че е употребил алкохол, но е
решил да управлява по улиците на гр. Сливен лекия автомобил „Ауди“ с peг. № ***.
Управлявайки автомобила си е бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР - Сливен
до бар „Холивуд“ и се е установило, че е употребил алкохол.
Подсъдимият и защитата му не оспорват факта на извършване на описаното по-горе
деяние, неговата съставомерност и правната му квалификация. Във въззивната жалба липсва
оплакване за нарушаване на материалния закон при постановяване и обосноваване на
присъдата, такива възражения не се навеждат и в хода на производството пред настоящата
инстанция.
При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимия Н. А. Д. за извършеното от него престъпление, районният съд по същество се е
съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията, като е
взел предвид наличните /според него/ обстоятелства, имащи значение за размера на
отговорността на подсъдимия и в тази връзка е стигнал до извода, че тези наказания следва
да бъдат определени при условията на чл.55 от НК.
Първоинстанционният съд е констатирал наличието единствено на смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства – направеното самопризнание от страна на
5
подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, съдействието
от негова страна на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина, както и искреното му разкаяние.
Не са били отчетени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
С оглед на тези констатации районният съд е стигнал до извода, че на подсъдимия
Д. следва да се определи наказание за извършеното от него престъпление по чл.343б ал.1 от
НК при условията на чл.58 ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като са налице многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства.
В тази връзка законосъобразно е преценено, че предвид наличните по делото
обстоятелства имащи значение за размера на отговорността, на подсъдимия Д. за
извършеното от него деяние следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер не
само под предвидения в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК минимум, но и в минималния
размер на наказанието лишаване от свобода въобще т.е. три месеца.
Правилно и обосновано е и решението така наложеното наказание три месеца
лишаване от свобода да не се търпи ефективно, тъй като действително в конкретния случай
са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Наказанието лишаване
от свобода,наложено на подсъдимия е до три години, самият подсъдим не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието
и най- вече за поправянето му съдът преценил, че не е наложително да го изтърпи
ефективно. С оглед на това е постановено отлагане на изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК за минималния изпитателен
срок от три години.
Настоящата инстанция напълно споделя както тази преценка, така и извода, че в
този си размер наказанието лишаване от свобода и с отлагане на изпълнението му по реда на
чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок в минималния размер от три години биха се
постигнали целите на наказанието
Съдът е преценил, че на основание чл.55 ал.3 от НК не следва да налага наказанието
„глоба“ предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“, доколкото целите на
наказанието биха се постигнали и без това наказание.
В мотивите към присъдата си районният съд е посочил, че с оглед постигане целите
на генералната и специалната превенция съдът следва на подсъдимия на основание чл.343г
от НК да се наложи и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Преценил е като
занижени предложените размери на това наказание от прокурора и защитника на
подсъдимия т.е. че чрез тях не биха се постигнали целите нито на специалната, нито на
генералната превенция. С оглед на това е приел, че най-подходящия на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ в конкретния случай следва да бъде една година.
Принципно правилно съдът е наложил на подсъдимия и наказанието лишаване от
право да управлява МПС, доколкото това е задължително с оглед разпоредбата на чл.343г
вр.чл.343б ал.1 от НК. Определеният размер от една година, обаче, се явява завишен и
6
несъответстващ както на наличните обстоятелства, имащи значение за размера на
отговорността на подсъдимия в конкретния случай, така и на собствените констатации на
съда в тази насока. В мотивите към присъдата действително липсват конкретни
съображения, които да обосновават необходимостта от налагане на това наказание в този му
размер при положение, че наказанието лишаване от свобода е определено в абсолютния му
минимален размер от три месеца, а наказанието глоба въобще не е наложено.
Настоящата инстанция не споделя преценката на защитата на подсъдимия за липса
на мотиви по отношение на определянето на размера на наказанието лишаване от право да
се управлява МПС. По-скоро се касае за известна непълнота на мотивите и в частност –
неизлагане на достатъчно съображения във връзка с определянето на този конкретен размер
на наказанието лишаване от право да се управлява МПС съпоставено с определения от съда
размер на наказанието лишаване от свобода респ. с решението да не се налага наказанието
глоба..
Следователно не е налице такава нарушение на процесуалните правила, изразяващо
се в непълнота на мотивите във връзка с определянето на размера на наказанието лишаване
от право да се управлява МПС, което да е довело до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия в конкретния случай. Въззивният съд е в правомощието си да допълни
мотивите на първата инстанция относно определянето на размера на наказанието лишаване
от право да се управлява МПС в съответствие с констатациите си за наличието на
единствено смекчаващи при това многобройни отговорността обстоятелства, както и с оглед
на преценката на районния съд за размера на наложеното наказание лишаване от свобода и
неналагане на наказанието глоба.
По този повод въззивната инстанция стигна до извода, че наказанието лишаване от
право да се управлява МПС наложено на подсъдимия е завишено по размер, тъй като не
съответства на степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и на
всички коментирани по-горе обстоятелства имащи значение при определянето на размера на
отговорността. Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, когато това наказание се налага
заедно с наказанието лишаване от свобода е допустимо срокът му да надминава срока на по-
тежкото наказание, но в конкретния случай това надминаване е значително и несъразмерно
с посочените обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието. При
положение, че наложеното наказание лишаване от свобода е за срок от три месеца,
справедливо и в съответствие с цитираните по-горе обстоятелства би било срокът на
наказанието лишаване от право да се управлява МПС да надминава този срок само два, а не
четири пъти.
В тази връзка следва да бъде намален размера на наложеното на подсъдимата
наказание лишаване от право да управлява МПС от една година на шест месеца, което е в
съответствие както с направените констатации за степента на обществената опасност на
деянието и неговия извършител, така и с размера на другото наказание, наложено на
подсъдимата – лишаване от свобода.
При това положение присъдата на Районен съд - Сливен следва да бъде изменена като
7
бъде намален размера на наложеното на подсъдимия Н. А. Д. наказание лишаване от право да
управлява МПС от една година на шест месеца.
В останалата си част присъдата на районния съд следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
В хода на извършената цялостна проверка на правилността на атакувания съдебен
акт не се установи в хода на наказателното производство до този момент да се били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или нарушили
процесуалните права на страните в процеса.
Тъй като при извършената въззивна проверка се констатира наличие на основания за
изменение на присъдата на Районен съд - Сливен, следва същата да бъде изменена
съобразно изложеното по-горе в настоящото решение.
Ръководен от изложеното съдът и на основание чл.334 ал.3 и чл.337 ал.1 т.1 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 132/19.10.2022г. постановена по нохд № 1161/2022г. по описа
на Районен съд - Сливен като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Н. А. Д.
наказание лишаване от право да управлява МПС от една година на шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8