Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7704 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Т.Й.К. срещу „ДЗИ-О.З.“
АД за заплащане на сумата от 48 000 лева главница, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане и 3 186.67 лева законна лихва за периода 15.10.2018 г. –
10.06.2019 г.
Ищецът твърди, че на 29.12.2017 г. сключил с ответника договор
„Каско+“ клауза „Пълно каско“ за л.а. „Мазда 6“, ДК № ****при застрахователна
сума от 48 000 лева.
На 29.09.2018 г. срещу 30.09.2018 г. застрахованото МПС
било откраднато, за което ищецът уведомил органите на реда.
На 30.09.2018 г. К. уведомил и застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и представил необходимите вещи и документи.
Ответното дружество постановило необоснован отказ да
изплати обезщетение, позовавайки се единствено на това, че декларираните
обстоятелства не съответствали на заявените факти и събраните данни за
противозаконно отнемане на застрахования автомобил“.
Ищецът поискал застрахователят да преразгледа претенцията
си, но с писмо от 20.12.2018 г. отново отказал.
Ищецът излага съображения, поради които счита, че има
право да получи обезщетението, поради което моли съдът да му присъди исковите
суми.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва правото на собственост на ищеца. По л.а. „Мазда“ с посочения номер на
рама имало щети, които го направили негоден за движение по пътищата. Възразява,
че на оглед преминал автомобил, който не е идентичен с процесния. Поради това
възразява за недействителност на сключената застраховка поради невъзможен
предмет. Оспорва и настъпването на застрахователното събитие по време, място и
начин, описани в исковата молба. Автомобилът не бил стопанисван с грижата на
добър стопанин, а бил оставен незаключен и необезопасен. Възразява за наличие
на надзастраховане.
Оспорва и началната дата на претенцията за мораторна
лихва.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ се основава на валидно
сключен договор за имуществено застраховане – обстоятелство, което не се
оспорва от ответника в подадения от него отговор. За лек автомобил „Мазда 6“ с
ДК № ****е имало валидно сключена застраховка „Каско+“, кауза „Пълно каско“ с
ответното дружество, което се е задължило да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума настъпването на застрахователно събитие.
За да възникне
правото по чл. 405, ал. 1 от КЗ следва се докаже наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между
страните по договор за имуществено застраховане за обект, по отношение на който
е настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора и
изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора
за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и
съдействие.
От събраните по
делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че между страните е
сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+“ със срок на валидност от
14.37 часа на 29.12.2017 г. до 23.59 часа на 28.12.2018 г. за застрахователна
сума 48 000 лева. Издадена е комбинирана застрахователна полица №
440117211028819.
В срока на
действие на договора за имуществено застраховане на л.а. „Мазда 6“ с ДК № ****с
рама № JM1GJ1V5XG1436591 – на
29.09.2018 г. срещу 30.09.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – „кражба
на цяло МПС“ – риск по т. 2.2.1 от раздел ІІ на общи условия за автомобилна
застраховка „Каско“. Това обстоятелство Т.Й.К. е заявил пред органите на реда,
което се установява от удостоверение от ІІІ РУ – СДВР от 09.10.2018 г.
Уведомил е и
застрахователя, видно от уведомление за щета от 01.10.2018 г. Според
допълнителните пояснения във връзка със заявената кражба Т.К. е декларирал, че
автомобилът е бил заключен. Л.а. „Мазда 6“ е бил защитен с фабрично монтирана
аларма и имобилайзер.
Неоснователно е
възражението на ответното дружество, че е Т.К. не е собственик на процесния автомобил.
Принадлежността на автомобила е въпрос, ирелевантен към задължението на
застрахователя да заплати обезщетение при наличие на останалите предпоставки за
това.
Въпреки това,
направеното от „ДЗИ – О.З.“ АД възражение не се подкрепя то доказателствата по
делото. На първо място, той е приел представено от ищеца свидетелство за
регистрация част І при сключване на договора за имуществено застраховане. В
него като собственик е посочен Т.Й.К.. Това е и лицето, явило се да сключи с
ответника в настоящото производство договор за автомобилна застраховка
„Каско+“.
На следващо място,
застрахователят не сочи кое е лицето, различно от застраховащия Т.К., което
счита, че се явява собственик на автомобила.
И на трето място, дори и Т.К. да не е
собственик и да е действал без пълномощие, нормата на чл. 402 от КЗ възлага
лична отговорност на застраховащия за плащането на застрахователната премия. В
случая първата вноска от 1 194.83 лева е платена на 28.12.2017 г.
Ответникът не
твърди да не е извършен преглед на автомобила преди неговото застраховане.
Проява на грижа на добър търговец е да приеме да носи риска от настъпване на
определени застрахователни събития след надлежен оглед и оценка на
застрахованото имущество. Следва да се отбележи, че договорът е сключен с
посредничеството на „Дженерал Брокер“ ООД, а в полицата е отбелязано, че
неразделна част от него са предложение-въпросник, общи условия, протокол за
оглед на МПС, анекси и документи за платена премия. Протокол за оглед на МПС
„ДЗИ-О.З.“ АД не представя. Следователно, независимо направен ли е оглед на
л.а. „Мазда 6“ или не, след като договорът е сключен, застрахователят не може
да черпи права от свое недобросъвестно поведение по пропуск да огледа автомобила
и да се увери, че именно това е превозното средство, за което се сключва
договора за имуществено застраховане. След като ответникът заявява, че му е
представен за оглед друг автомобил, в негова тежест е да представи протокол за
оглед, според който представеният автомобил е с номер на рама, различен от
процесния.
На следващо място,
представено е електронно писмо от Б.Д.Б.за извършен на 29.12.2017 г. в 16.05
часа оглед по активизация на автомобилна застраховка „Каско+“ по
застрахователна полица № 440117211028819. Автомобилът е надлежно
индивидуализиран по марка, модел, регистрационен номер и номер на рама. Всички
данни на огледаното превозно средство съвпадат с данните по застрахователна
полица № 440117211028819.
Доказателства, че
към 30.09.2018 г. л.а. „Мазда 6“ е бил претърпял тотална щета и не е бил годен
да се движи по пътищата на РБ ответникът не представя. По делото е прието
удостоверение от отдел „Пътна полиция“ при СДВР за техническа изправност на
л.а. „Мазда 6 “ с ДК № ****, рама № JM1GJ1V5XG1436591. Издаденият на 06.12.2017 г. знак за
първоначален технически преглед е бил със срок на валидност до 06.12.2018 г.
По делото не се
доказаха обстоятелства, обосноваващи отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, съответно за неговото намаляване.
Съгласно
чл. 386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност) и което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
По отношение
размера на застрахователното обезщетение следва да се вземе предвид
действителната стойност на вредата, съставляваща пазарна стойност към деня на
застрахователното събитие. В приетата по делото съдебна авто-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована е определена
пазарната стойност на процесното МПС „Мазда 6“ – 35 000 лева. За разликата до 48
000 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Частично основателна е претенцията и за заплащане на
акцесорното вземане мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 108, ал. 1 от КЗ е регламентирано задължението на
застрахователя да се произнесе по претенцията по застраховка по раздел ІІ, б.
„А“, т. 3 от приложение № 1 към КЗ, каквато е настоящата в срок от 15 работни
дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ. На 01.10.2018 г. Т.К.
не е представил документ за регистриране на застрахователното събитие. На
09.10.2018 г. е издадено удостоверение, което К. не е представил своевременно
на „ДЗИ-О.З.“ АД. На 15.11.2018 г. е представено постановление за спиране на
досъдебното производство. 15-дневният срок за произнасяне е изтекъл на 06.12.2018
г. Ищецът има право на мораторни лихви за периода от 07.12.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 11.06.2019 г.
Върху сумата от 35 000 лева за времето от 07.12.2018 г.
до 10.06.2019 г. мораторната лихва е в размер на 1 808.34 лева и до този
размер акцесорният иск следва да бъде уважен. За горницата до 3 186.67
лева подлежи на отхвърляне.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Съразмерно на уважената
част от претенцията, на ищеца се дължат разноски в размер на 2 630.81
лева.
Фактическата
и правна сложност на спора, както и броят и вида на исковете обосновава
определяне на размер на юрисконсултско възнаграждение на сумата от 350 лева. Съразмерно
на отхвърлената част от иска дължимите на ответника разноски са в размер на 182.58
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Т.Й.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 35 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 44012131831616,
образувана за настъпило застрахователно събитие „кражба“ на л.а. „Мазда 6“, ДК
№ ****, ведно със законната лихва от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 48 000 лева; на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД – сумата от 1 808.34 лева мораторна лихва върху главницата за
периода 07.12.2018 г. – 10.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 3 186.67
лева и за периода 15.10.2018 г. – 06.12.2018 г.; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2 630.81 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Т.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „ДЗИ-О.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 182.58 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: