Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
25.01.2023 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Виктория
Иванова, като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. д. № 1313/19 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова
молба от И.К.Г., М.К.Г. и Н.Г.Г., с която са
предявени срещу СД „И.-Г., К. и С.“ искове с правно основание чл.71 ТЗ, вр. чл.124 ГПК за установяване, че са в членствени
правоотношение с ответното дружество. Твърди се от ищците, че съдружници в ответното дружество са Я.И.К. и К.И.Г., който
е починал на 13.04.2018 г. и на който те са наследници. Сочи се, че след
смъртта на съдружника К.И.Г. ищците в качеството на негови наследници в
тримесечен срок са направили до ответника искане за встъпване по чл.97 ТЗ, вр. с чл.24 и чл.26 от дружествения договор, но ответникът
отказва да ги признае за съдружници. Поддържа се, че
след като в дружествения договор е уговорено, че не се прекратява при смърт на
съдружник, ищците като наследници на починалия съдружник с подаване на
заявления до дружеството са встъпили.
Иска се от ищците да се установи, че съществува членствено
правоотношение между тях и ответното дружество, както и да се изключи
съдружникът Я.И.К..
Ответникът СД „И.-Г., К. и С.“ е подал писмен отговор, с който оспорва установителните искове с възражението, че ищците не са активно легитимирани, защото нямат качеството на съдружници, тъй като не са вписани в ТР по партидата на дружеството, а вписването има конститутивно действие. Сочи се, че съдружникът К. не е заявил съглаС. за приемането на ищците за съдружници, а съглаС. е необходимо с оглед клаузата на чл.26 от дружествения договор, защото събирателното дружество се създава с оглед личността на съдружниците. Поради неприемане на ищците за съдружници, не са възникнали членствени правоотношения. Оспорва се да са накърнени членствени права на ищците, които нямат качеството на съдружници. Не са налице основания за изключване на съдружника К., който има субективното право да реши дали да приеме ищците за съдружници. Освен това в заявлението на ищците се иска освен приемането им за съдружници, но и назначаване на ищеца И.Г. за управител, а съдружникът К. има право на преценка кое лице ще е управител. Няма основание ищците да се допускат до сградата на дружеството, както и да имат достъп до книжата на дружеството. Не е налице неизпълнение на задължения на съдружника К..
Ищците са подали допълнителна искова молба, с която поддържат предявените искове с довода, че установителните искове са допустими, защото се отрича членството им като съдружници, а дали имат такова качество е въпрос по същество на спора. При смърт на единия от двамата съдружници е невъзможно да се постигне единодушие за приемане наследниците на починалия съдружник, а съдружникът К. нито желае да приеме ищците за съдружници, нито да им изплати дела на техния наследодател.
Ответникът СД „И.-Г., К. и С.“ е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията срещу исковете, свързани с липса на легитимация поради непритежаването на качеството на съдружници, защото съдружникът К. не е изразил воля за приемането им, доколкото по заявлението им няма произнасяне. Не са налице основание за изключване на съдружника К., защото не са представени доказателства да не е изпълнявал свои задължения по дружествения договор. На ищците не се дължи изплащане на дела на наследодателя им, защото са направили искане за встъпване в ответното дружество.
На страната на ответника са конституирани като трети лица Я.И.К., който има качеството на съдружник в ответното дружество, и И.Я. Кънева, по отношение на която е заявено да бъде вписана като съдружник, но производството по вписване е спряно на основание чл.536 ГПК по искане на ищците.
Представен е дружествен договор за колективна фирма „И.-Г., К. и С.“, актуализиран съгласно протокол на ОС от 16.03.2009 г. В клаузата на т.18 е предвидено, че нови съдружници се приемат с общо съглаС. на учредителите, а в клаузата на т.24 е предвидено, че смъртта на един от съдружниците не е основание за прекратяване на фирмата; в т.26 е уговорено, че при смърт на съдружник неговите наследници могат да бъдат приети по реда, установен в договора.
Представен е препис-извлечение от акт за смърт N 0249/14.04.2018 г., в който се сочи, че К.И.Г. е починал на 13.04.2018 г.
Представено е удостоверение за наследници N 2183/24.04.2018 г., в което се сочи, че К.И.Г. е оставил за наследници Н.Г.Г. –съпруга, И.К.Г. – син и М.К.Г. – дъщеря.
Представено е искане по чл.97 ал.2 ТЗ, с което Н.Г.Г., И.К.Г. и М.К.Г. в качеството на наследници на починалия съдружник К.И.Г. са отправили искане да встъпят като съдружници в СД „И.-Г., К. и С.“. Върху искането е направено отбелязване за неговото получаване от Я.И.К. на 20.06.2018 г., удостоверено с положения подпис на получателя.
Представена е нот.покана, с която Н.Г.Г., И.К.Г. и М.К.Г. в качеството на наследници на починалия съдружник К.И.Г. са отправили искане да встъпят като съдружници в СД „И.-Г., К. и С.“. Направено е от нотариуса отбелязване, че на 11.07.2018 г. Я.К. е отказал да получи поканата.
Представен е протокол от ОС на СД „И.-Г., К. и С.“.
Останалите доказателства са неотносими, защото не сочат факти, релевантни за спорното членствено правоотношение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.71 ТЗ, вр. с чл.124 ГПК.
За ищците е налице правен интерес да водят исковете за установяване на членственото им правоотношение, защото твърдят да са станали съдружници, а ответното дружество изрично оспорва те да са придобили това качеството. По партидата на ответното дружество в ТР ищците, които претендират да са в членствено правоотношение, не са вписани като съдружници. Това означава, че с извънпроцесуалното си поведение ответното дружество отрича ищците да притежават качеството на съдружници, а от това отричане и оспорване на членственото им правоотношение произтича правният интерес на ищците да искат да се установи съществуването на членствено правоотношение между тях и ответното дружество. За ищците е налице правен интерес да предявят установителен иск, защото органът на управление на ответното дружество отричат правото им на членство.
Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на
дружеството за защита на правото
му на членство
и отделните му членствени права, когато тези права се отричат от управителния орган на
дружеството /в този смисъл са решение № 220 от 14.02.2012
г. по т.д. № 839/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение №
75/31.05.2010 г. по т.д. №
538/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. Правната сфера на ищците ще се защити в пълна
степен единствено при уважаване на предявения от тях иск за установяване
съществуването на спорното членствено правоотношение
с ответника.
От страна на ищците е повдигнато фактическото
твърдение, че са придобили качеството на съдружници
след настъпване на смъртта на техния наследодател К.И.Г., който е бил съдружник, и след изявено
от тях желание да встъпят в законовия тримесечен срок. От събраните по делото
доказателства се установяват твърдените от ищците правопораждащи
факти. От препис-извлечение от акт за
смърт N 0249/14.04.2018 г. се установява, че К.И.Г., който и към момента е
вписан в ТР като съдружник в ответното дружество, е починал на 13.04.2018 г., а
от удостоверение за наследници N 2183/24.04.2018 г. се установява, че ищците са негови наследници.
Нормата на чл.93, т.4 ТЗ, която
е диспозитивна, предвижда, че събирателното дружество се прекратява със
смъртта на съдружник, ако не е уговорено
друго.
В случая съдружниците са изключили правилото на
чл.93, т.4 ТЗ, защото в клаузата на т.24 от дружествения договор от 16.03.2009
г., който урежда отношенията към настъпване на смъртта на съдружника К.И.Г.,
е уговорено, че смъртта на един от съдружниците не е
основание за прекратяване на дружеството. Случаят попада в хипотезата на чл.97
ал.1 ТЗ, доколкото в учредителния договор е предвидено, че дружеството продължава да съществува и когато бъде прекратено членството на някой
съдружник поради настъпване на неговата смърт. Това означава, че от настъпване на
смъртта на съдружника К.И.Г. в полза на ищците в качеството на негови
наследници е възникнало на основание чл.97 ал.1 ТЗ правото да изявят желанието си да встъпят в членственото правоотношение в тримесечен срок от откриване на наследството,
т.е до 13.07.2018 г.
Ищците в качеството на
наследници на починалия съдружник са упражнили
правото по чл.97 ал.1 ТЗ, което е сторено с отправено от тях до
дружеството искане по чл.97 ТЗ, с което са изявили желанието си да встъпят като
съдружници, а тяхното искане е получено от управителя
Я.И.К. на 20.06.2018 г. / в рамките на
тримесечния срок/, удостоверено с положения от него подпис. В искането
неправилно е посочена нормата на чл.97 ал.2 ТЗ, доколкото ясно и недвусмислено изразената
от наследниците воля за встъпване в членственото
правоотношение следва да се подведе под нормата на чл.97 ал.1 ТЗ. Връчването на
нот.покана на 11.07.2018 г. няма самостоятелно
значение и не поражда действие, доколкото правото на встъпване е упражнено с
изявленията, получени на 20.06.2018 г. от управителя на дружеството.
При тези факти съдът намира, че фактическият състав на чл.97 ал.1, изр.3-то ТЗ е осъществен в пълнота към 20.06.2018 г. и от тази дата ищците са встъпили в
членственото правоотношение с ответното дружество, по
което са придобили членствени права в качеството на съдружници.
Според съда за встъпването на
ищците в членствено правоотношение с ответното
дружество не е необходимо да се изразява съглаС. от
другия учредител /Я.И.К./. В клаузата на т.26 от дружествения договор е
предвидено, че при смърт на съдружник неговите наследници могат да бъдат приети
по установения ред, а в т.18 като предпоставка за приемане на нови съдружници е предвидено общото съглаС.
на учредителите. Клаузата на т.18 от дружествения договор не следва да се
прилага по отношение на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ на наследниците на починал
съдружник, защото тази клауза урежда хипотезата на приемане на нови съдружници, т.е хипотезата на възникване на ново членствено правоотношение между дружеството и новия
съдружник. Встъпването на наследника на починалия съдружник е коренно различна
хипотеза, защото при встъпването не възниква ново членствено
правоотношение и не се приема нов съдружник, а настъпва „заместване“, при което
членственото правоотношение продължава да съществува
със същия обем на права и задължения, но страна по него вече е наследникът/наследниците
на починалия съдружник.
Според съда клаузата на т.26
от дружествения договор, която по същество препраща към клаузата на т.18 и
въвежда изискване да е налице изразено от другия съдружник съглаС.
за приемане на наследника, е в противоречие с нормата на чл.97 ал.1, изр.2-ро ТЗ. Тази норма не позволява да се предвиждат други изисквания за встъпване на
наследника на починалия съдружник освен изразеното от него желание за встъпване
в тримесечен срок от откриване на наследството. Както се спомена по-горе,
встъпването на наследника в членството правоотношение на починалия съдружник и
приемането на нов съдружник са коренно различни хипотези, поради което
недопустимо е за встъпването да се прилагат правилата на дружествения договор,
уреждащи приемането на нов съдружник. Това е така, защото правото на наследниците
да встъпят в членственото правоотношение произтича от
закона, когато в дружествения договор е предвидено, че смъртта на съдружник не
води до прекратяване на дружеството. Това право не може да се ограничава от
волята на останалия жив съдружник.
Съдружниците
в събирателното дружество разполагат с две възможности за уреждане на
отношенията при смърт на съдружник – 1. да не се отклонят от правилото на
чл.93, т.4 ТЗ, т.е дружеството да се прекратява при смърт на съдружник, и 2. да
предвидят, че дружеството ще продължи да
съществува при смърт на съдружник, в който случай по силата на закона неговите
наследници имат право в тримесечен срок от откриване на наследството да заявят
желание за встъпване. Нормата на чл.97 ал.1 ТЗ не позволява хипотеза, при която
дружеството продължава да съществува и след смъртта на съдружник, а изявилите
желание за встъпване неговите наследници не са встъпили в членственото
правоотношение поради несъглаС. на другия съдружник.
След като е предвидено в дружествения договор, че дружеството не се прекратява
със смъртта на съдружник, следва да се приеме, че при заявено от неговите
наследници желание по чл.97 ал.1 ТЗ те встъпват автоматично в членственото правоотношение, а настъпването на тази правна
последица не може да се постави в зависимост от волята на другия съдружник.
Според съда с дружествения
договор не може да се ограничава правото на наследниците на починал съдружник да
встъпят в членственото правоотношение и да се
предвижда изискване за съглаС. на останалите съдружници, когато в него е предвидено, че събирателното дружество
ще продължи да съществува и при смърт
на съдружник.
В клаузата на чл.18 от
дружествения договор е предвидено, че нови съдружници
се приемат по общо съглаС. на учредителите, което по
несъмнен и категоричен начин изключва възможността тази клауза да се прилага в
конкретния случай по отношение на встъпването на наследниците на съдружника К.И.Г.,
защото в този случай не може да се формира общо съглаС.
/жив е само един от учредителите/.
Повдигнатите от ответника и третите лица
възражения срещу встъпването на ищците се опират на факти, които следва да се
подведат под нормата на чл.95 ал.2 ТЗ, но те не могат да бъдат основание за
отричане на правния ефект на встъпването по чл.97 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявен от И.К.Г., М.К.Г. и Н.Г.Г. срещу СД „И.-Г., К.
и С.“ иск с правно основание чл.71 ТЗ, вр. с чл.124 ГПК, че съществува членствено
правоотношение между И.К.Г. ЕГН **********,***, М.К.Г. ЕГН **********,***, и Н.Г.Г. ЕГН **********,***
/като встъпили по чл.97 ал.1 ТЗ наследници
на съдружника К.И.Г./, от една страна,
и СД „И.-Г., К. и С.“, ЕИК *******,
гр.София, ул.“*******, от друга страна.
ОСЪЖДА СД „И.-Г., К. и С.“, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, да
заплати на всеки един от И.К.Г. ЕГН **********,***, М.К.Г. ЕГН **********,***, и Н.Г.Г. ЕГН **********,***,
съдебни разноски от по 1680 лв.
Решението е постановено при участието на
третите лица Я.И.К. ЕГН ********** и И.Я. Кънева EГН **********, конституирани на страната на
СД „И.-Г., К. и С.“.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: