№ 309
гр. Разград, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330100122 по описа за 2023 година
Производството е по чл.124 ал.1 ГПК.
Ищецът М. С. А. твърди,че е наследник на баща си С. А. И., починал на ***г. С Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот ******* год. по описа на РРС баща му е
придобил незастроено дворно място /ясак/ с площ от 2000кв.м., находящо се в с.Д., за което
по действащия към 1957 год. ЗРП на селото са отредени парцели V-224 и VI-224 от кв. 161.
Описанието на имота е съобразно документа за собственост. В този недвижим имот
построили жилищна и стопански сгради, където живее семейството на ищеца и към
настоящия момент. Преди известно време ищецът започнал процедура по снабдяване с
нотариален акт за право на собственост върху описания недвижим имот по давност. Тогава
установил, че имота се намира в границите на населеното място, но част от него - с площ от
484 кв. м., е изключена от регулационния план и е придобила статут на земеделска земя.
Целият имот е ограден и владението върху него е упражнявано непрекъснато в продължение
на повече от 65 години. Спорната част от 484кв.м. е включена в земеделски имот,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 24829.1.224 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-280/08.05,2019 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на с. Д., Община Разград,
Област Разград, местността „Пунарлък", трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива, пета категория, при съседи: имоти с идентификатори
24829.1.220, 24829.1.438, 24829.1.439 и 24829.888.9901.
Описаният недвижим имот не е отнеман по никакъв начин от него или от неговия баща.
Поради тази причина не е искал възстановяване на собствеността след като не е налице нито
един от фактическите състави на чл. 10 от ЗСПЗЗ. В тази разпоредба изрично е посочено кои
1
имоти подлежат на възстановяване - принципа е те да са отнети по някакъв начин от бивши
собственици - чрез включване в ТКЗС; ако е по реда на чл. 12 от ЗСГ /отм./ това да е станало
чрез заплащане на парично обезщетение; изобщо закона предвижда да е налице
неправомерно отнемане. Тъй като имота, поне до приемане плана за земеразделяне, е бил в
чертите на населеното място, то очевидно няма как да е бил със земеделски статут и не е
имало правна възможност да се иска възстановяването му. Отделно, никога не е преставал
да бъде в негова фактическа власт и има документ за собственост.
За този имот, ответната страна се е снабдила с Акт за частна общинска собственост по реда
на чл.19 от ЗСПЗЗ. З
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което за приеме за установено по
отношение на Община Разград правото му на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 24829.1.224 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-280/08.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на с. Д., Община Разград, Област Разград, местността „Пунарлък", с площ от 484
кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива,
пета категория, при съседи: имоти с идентификатори 24829.1.220, 24829.1.438, 24829.1.439 и
24829.888.9901. Претендира и съдебни разноски.
Община Разград счита предявеният установителен иск за собственост за процесуално
допустим, но неоснователен.
На основание правната норма на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците. След влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост. С Протоколно решение №
2/29.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в състав, определен със Заповед №
20/16.06.2008 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Разград са определени и предадени на
Община Разград имотите по чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, като сред тях фигурира и
гореописания имот.
Видно и от приложената към исковата молба скица с № 15-1453589-15.12.2022 г. на Служба
по геодезия, картография и кадастър - гр. Разград поземлен имот с идентификатор
24829.1.224 /двадесет и четири хиляди осемстотин двадесет и девет точка едно точка двеста
двадесет и четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на е. Д.. общ. Разград,
обл. Разград - /номер по предходен план 000224/, находящ се в местността „ПУНАРЛЪК“, е
площ 484 кв.м. /четиристотин осемдесет и четири квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията - Земеделска, е начин на трайно ползване - Пива, с граници:
поземлени имоти с идентификатори 24829.1.220, 24829.1.438, 24829.1.439 и 24829.888.9901
по силата на закона е собственост на Община Разград. Следва да се отбележи, че Община
Разград е положила грижата на добрия стопанин при управлението на своите имоти като е
реализирала предоставената от закона възможност за зашита на своята собственост, а
именно актувала е процесния имот като частна общинска собственост е Акт №
1919/15,07.2013 г., с което е заявила своите права върху същия и се противопоставя на всяко
2
действие по засягане неприкосновеността на своята частна собственост.
Спорът между страните досежно собствеността върху процесния имот. респ. относно
обстоятелството доколко правилно и законосъобразно този имот е включен във фонд
„Резултативен" по чл. 19. ал.1 от ЗСПЗЗ и на това основание ответникът - община Разград е
признат за собственик ще бъде разрешен в зависимост от отговора на въпроса дали този
имот е бил внасян в ТКЗС, или е бил одържавяван, тъй като по реда на ЗСПЗЗ подлежат на
реституция, респ. попадат в приложното поле на чл. 19. ал. 1 от ЗСПЗЗ само земеделски
земи. които са били кооперирани или отнети фактически или юридически от техните
собственици. Остават недоказани твърденията, че процесния имот не е бил отнеман по
никакъв начин от ищеца и неговият наследодател, съответно същите не са загубвали
фактическата власт върху него, поради която причина не е предявявано искане за
възстановяване на собствеността.
От приложените към исковата молба писмени доказателства не може да бъде установена
идентичност между недвижимия имот описан в Нотариалния акт от 1957 г. за покупко-
продажба на недвижим имот и имот с идентификатор 24829.1.224 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Д., общ. Разград, обл. Разград - /номер по предходен план
000224/, находящ се в местността „ПУНАРЛЪКА с площ 484 кв.м. /четиристотин осемдесет
и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин
на трайно ползване - Нива, с граници: поземлени имоти е идентификатори 24829.1.220,
24829.1.438, 24829.1.439 и 24829.888.9901.
Не е доказано по безспорен начин дали действително е осъществен фактическия състав на
придобиване право на собственост на основание продължило през съответния десет
годишен период владение, с оглед на което ищеца носи доказателствената тежест относно
удостоверяване факта на владението и неговият непрекъснат и безспорен характер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцата е син на С. А. И.,починал на ***г.. Бащата на ищеца е
придобил на 13.05.1957г. въз основа на покупко-продажба незастроено дворно място /ясак/ с
площ от 2000кв.м., находящо се в с.Д., за което по действащия към 1957 год. ЗРП на селото
са отредени парцели V-224 и VI-224 от кв. 161. В този недвижим имот са построени
жилищна и стопански сгради, където и понастоящем живее семейството на ищеца.
По делото са разпитани две свидетелки:А. А. и Н. Р.: Св.А. живее в с. Д. и познава ищеца и
имота, в който живее от дете. В имота има построена къща и ясак – празно място, което той
обработва. Всяка година го работи. Винаги той е работил това място. Като се застане срещу
къщата им, мястото представлява един правоъгълник с прави страни. Мястото е 1-2дка.
Мястото не е оградено, но има ясно греници,там не е копано. Видно е с че къщата и ясака са
едно цяло. Съседните места също се обработват. Имат си собственици. Между съседите
няма проблем за границите. Всеки си знае какво обработва. Св.Н. Р.,съседка твърди,че в
имота живеят М., кака С. и кака Г.. Откакто се помни само те ползват този имот. Не е чувала
да има спорове за този имот. Те работят мястото до къщата. Сеят си разни култури. Мястото
3
е оградено, но не от всички страни. В имота има няколко постройки. Границата на мястото е
права. Между къщата и ясака няма ограда. Съседните имоти ги обработват други
собственици. Те също са ясаци. Собствениците отстрани на имота на М. нямат проблеми с
него. Всеки си работи мястото. Те се отличават едно от друго.
По делото е назначена СТЕ според, която за първи път имот с идентификатор № 24829.1.224
е заснет и нанесен в кадастралния план на с. Д. послужил за основа на плана за регулация
одобрен със заповед № 88 от 24.03.1927г. В кадастралния план имот с идентификатор №
24829.1.224 е заснет и нанесен като част от имот с пл. № 224. Имот с идентификатор №
24829.1.224 е заемал южната част от имот с пл.№ 224.В разписния списък към плана от
1927г. като собственик на имот с планоснимачен № 224 е записан Хасан X. Рамадан. На
територията на имот с пл.№ 224 са отредени парцели с №№ V-224 и VI-224 в кв. № 161, а
южната част от същия имот която се заема от процесния имот с идентификатор №
24829.1.224 се е предвиждало отчуждаване във връзка с прокарване на улица определена с
осови точки О.Т.330-О.Т.334. Улицата определена от горецитираните осови точки е
трябвало да раздели проектните квартали с №№ 160 и 161.По силата на 216-то ПМС от
1961г, целият квартал с № 160 вкл. и улицата определена с осови точки О.Т.330-О.Т.334 са
изключени от границите на населеното място. Улицата не е прокарана по време на действие
на плана от 1927г. и имот с планоснимачен № 224 е останал в съществуващите си
първоначални граници в който вид се владее и в настоящия момент.
В следващия кадастрален план на с. Д. послужил за основа на действащия и в настоящия
момент план за регулация одобрен със заповед № 24 от 11.01.1969 г. бившият имот с пл.№
224 е заснет и нанесен като имот с пл.№ 1280. В разписния списък към плана от 1969г, като
собственик на имот с пл.№ 1280 е записан С. А.ов И.ов. В плана за регулация на е. Д.,
действащ в настоящия момент южната част от имот с пл.№ 1280, представляваща процесния
имот с идентификатор № 24829.1.224 е изключена от границите му. Останалата територия
от имот с пл.№ 1280 е останала в границите на регулационния план, като за източната част
от имота е отреден парцел с № Х-1280 в кв. № 3, а западната част от имота се е предвиждало
да бъде предадена по дворищна регулация за урегулирането на съседните му парцели с №№
VI-1274 и VIl-1281,1282 от същия квартал.В настоящия момент имот с пл. № 1280 (бивш
имот с пл. № 244) се владее в неговите съществуващи стари реални граници в т. ч. и южната
му част (изключена от регулация) която в картата на неурбанизираната територия на
землище с. Д. е заснета и нанесена като имот с идентификатор № 24829.1.224.
Вещото лице не е установило наличието на документи процесният имот да е отчуждаван,
включван в блок на ТКЗС или образувани въз основа на него стопански организации.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо, че ищецът е
собственик на поземлен имот 24829.1.224, който е придобил като наследство от своя баща
С. А. И.,след неговата смърт през 2003г, поради оспорване на правото му от ответника, е
допустим.
Ищецът доказва,че през 1957г. неговият баща е придобил правото на собственост /закупил/
4
върху празно дворно място от 2000кв.м.,в което е построил къща и стопански постройки.
Първо неговия баща, а след неговата смърт ищецът е продължил да живее със семейството
си в имота и да го обработва. Никога и никой не са оспорвали собствеността му върху
имота. Същият първоначално е бил в регулация, но впоследствие по силата на 216-то ПМС
от 1961г, процесната южна част от пл.№ 224 е изключена от регулация. Тази част
понастоящем представлява имот с идентификатор №24829.1.224. Имота в цялост /в
регулация и извън регулация/ се владее необезпокоявано повече от 65 години от ищеца и
неговото семейство. Процесната част от имота, изключена от регулация и представляваща
нива с идентификатор № 24829.1.224. никога не е била отчуждавана и не е минавала
процедура по реституция по реда на ЗСПЗЗ. Тъй като частта от пл.№224 останала извън
регулация /имот идентификатор № 24829.1.224/ не е била предмет на отчуждаване, то
бащата на ищеца, респ. самият ищец никога не е изгубвал собствеността върху нея.
Имот с идентификатор №24829.1.224 се води земя по чл.19 ЗСПЗЗ, без да има основание за
това. По този начин общината неоснователно е оспорила и претендирала правото на
собственост на ищеца.
Предвид основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за разноски в
размер на 905лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК ********* с адрес
гр.Разград,бул.”Бели Лом”№37А, представлявана от кмета Д. Б., че М. С. А., ЕГН
********** от с.Д., ул**** е собственик на поземлен имот с идентификатор №24829.1.224.
по КККР на землището на село Д., община Разград в местността „Пунарлък“ с площ
484кв.м., категория пета, трайно предназначение на територията „земеделска“, начин на
трайно ползване „нива“, при съседи: идентификатори 24829.1.220, 24829.1.438, 24829.1.439,
24829.888.9901.
ОСЪЖДА Община Разград за заплати на М. С. А. сумата от 905лв. /деветстотин и пет лева/
съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Разград в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5