РЕШЕНИЕ
№ 260030
гр.Габрово,16.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: П.ПЕНКОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря М.Шаханова и в присъствието на прокурора ... като разгледа
докладваното от съдията Топалова в.гр.д. № 301 по описа за 2020г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на И.Г.И. чрез адв. Г.Н. против решение № 85/2020 г., постановено по
гр.д. №363/2019 г. по описа на Районен съд Габрово.
В
жалбата се твърди, че решението било неправилно и недопустимо, постановено в
нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика. За уважаването
на предявените установителни искове следвало ищеца да установи всички
предпоставки – основание, размер, и изискуемост на претенцията. Съществуването
на валиден договор за кредит. Ищецът не установил сключване на дотовор за
кредит № 15042/2008 г. с твърдяното в исковата молба съдържание и между
твърдяните лица. До тези изводи съдът следвало да стигне в случай на правилното
прилагане на закона, като изключи приложените с исковата молба писмени
доказателства на основание чл.193 вр. с чл.194 ГПК, предвид неизпълнението от
страна на ищеца да представи оригиналите на писмените доказателства, както и да
отрази на заверените преписи кой е извършил заверката и в какво качество.
Твърди се още, че представените с исковата молба писмени документи не
установявали конкретни правопроизводящи факти, относими към претендираните
вземания, нито съдържат данни за съдържанието на твърдяното от ищеца правоотношение.
Освен това заключението на вещото лице било изготвено въз основа на
счетоводните книги на ищеца и други документи в неговото счетоводстово, които
представлявали частни свидетелстващи документи. Вписванията в счетоводните
книги, на което се основавала експертизата, на основание чл.182 ГПК, се
преценявали от съда според редовността им и другите обстоятелства по делото.
Редовността на тези вписвания не се предполагала, а следвало да бъде установена
от страната, която се позовава на тях, а доказателстгва за редовността им ответника
не бил ангажирал. Установено било по делото, че от заключението на вещото лице,
че в процесните вписвания били отразени неточни изчисления, което наред с
другите доказателства налагало извода за нередовно водене на книгите.
Жалбоподателят не приема, че установеното от вещото лице плащане по редове 50 и
53 на главница и лихви било коректно отразено в счетоводството на ищеца, както
констатирало вещото лице.
Иска
се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което
предиявиния иск да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени направените
разноски за двете инстанции.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата. Счита за неоснователно
възражението за липса на доказателства, установяващи съществуването на валиден
договор за кредит, размера на задължението за главница, договорени разходи,
такси и лихви. От приетото по делото заключение на съдебно икономическата
експертиза, било установено по безспорен начин, че е сключен договор, по силата
на който на Г.И. е предоставен кредит в размер на 6 700 лв., която сума е
получена от нея. Неоснователни били и твърденията, че не било отразено чии
подпис съдържат представените с исковата молба заверени преписи, тъй като
всички доказателства, представени с исковата молба били заверени от адв. В.В. с
пълномощно по делото. В мотивите си първоинстанционният съд подробно обсъдил
заверките на документите и правилно приел, че са изпълнени изискванията на
чл.183 ГПК за представяне на документите в това число и договор за предоставяне
на потребителски кредит № 15402/2008 г. като фициално заверен препис. Иска се
да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендират се направените разноски по делото.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, а по същество правилно.
По
заявление на „Банка Пиреос България” АД е образувано ч.агр.д. № 927/2018 г. по
описа на Районен съд Габрово и е издадена заповед № 2628/21.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Разпоредено е длъжникът И. Г.И., като наследник на Г.С.И. да заплати на „Банка Пиреус България” АД главница 4584.86
евро със законната лихва от поставане на заявлението в съда на 18.05.2018 г. до
изплащане на вземането, 1347.23 евро договорна лихва от 30.06.2013 г. до
26.02.2018 г., 1642.54 евро лихва за забава от 24.06.2013 г. до 17.05.2018 г.,
205.20 лв. нотариални такси, 210 лв. такси по чл.3 ал.2 ОУ, 424.60 лв. разноски
по делото. Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнено задължение по
договор за кредит от 24.09.2008 г., предсрочно изискуем от 27.02.2018 г. Срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника И.И.,
поради което в срока по чл.415 ГПК са предявени установителните искове за
установяване на вземанията.
С обжалваното решение е признато
за установено, че И.Г.И. дължи на „Банка
Пиреос България” АД сумата от 4584.86 евро главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит № 15042 от 24.09.2008 г., заедно със законната лихва от
20.12.2018 г. до окончателното изплащане, 1347.23 евро възнаградителна лихва,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
2628/21.05.2018 г. по ч.гр.д. № 927/2018 г. на районен съд Габрово. В
останалата част досежно сумата от 1642.54 евро лихва за просрочени вноски,
205.20 лв. нотариални такси и 210 лв. такси по ОУ, исковете са отхвърлени като
неоснователни и недоказани и решението не е обжалвано.
Пред
първоинстанционния съд е представен договор за предоставяне на потребителски
кредит № 15042 от 24.09.2008 г., сключен между„Банка Пиреус България” АД и наследодателката
на ответника Г.С.И. за сумата от 6700 евро със срок за изплащане 10 години на
120 месечни вноски. Сумата по кредита е преведена на кредитополучателя по банковата й сметка в
банката кредитодател, с което банката е изпълнила задълженията си по договора.
Съгласно заключението на приетата от първоинстанционниясъд съдебно икономическа
експертиза, общо по кредита е изплатена сума от 4699.13 евро, от които 2115.14
евро главница и 2583.99 лв. договорна лихва. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.05.2018 г., размерът на
непогасената главница е 4584.86 евро и 1347.23 евро договорна възнаградителна
лихва. Съгласно приложения погасителен
план и заключението на съдебно икономическата експертиза, падежът на последната
вноска по кредита е настъпил на 30.09.2018 г., след която дата е налице просрочие
по целия кредит т.е. длъжникът дължи целият остатък от заема в размер на
4584.86 евро главница и възнаградителна лихва от 1347.23 лв.
До
същите крайни изводи е стигнал и първоинстанционния съд, поради което решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че представените с исковвата молба договор и други
доказателства в препис, които не били изключени на основание чл.193 вр. с
чл.194 ГПК, предвид неизпълнението от страна на ищеца да представи оригиналите
на писмените доказателства, както и да отрази на заверените преписи кой е
извършил заверката и в какво качество, не били годно доказателства за установяване
на твърдяните от ищеца вземания. Това възражение е направено и пред
първоинстанционния съд, който подробно е изложил мотиви защо го счита за
неоснователно, които се споделят и от въззивната инстанция. Безспорно е установено
по делото, че по силата на предоставеното й пълномощно, адвокат В.В. е заверила
процесния договор за кредит и в съответствие с разпоредбата на чл.32 ЗА и
чл.183 ГПК, той има силата на официално заверен препис, поради което няма
основания за изключването му като доказателство по делото.
Относно
възражението, че вписванията в счетоводните книги, на които се основавала
експертизата, на основание чл.182 ГПК, се преценявали от съда според
редовността им и другите обстоятелства по делото. Редовността на тези вписвания
не се предполагала, а следвало да бъде установена от страната, която се
позовава на тях, а доказателстгва за редовността им ответника не бил ангажирал.
Установено било по делото, че от заключението на вещото лице, че в процесните
вписвания били отразени неточни изчисления, което наред с другите доказателства
налагало извода за нередовно водене на книгите. Жалбоподателят не приема, че
установеното от вещото лице плащане по редове 50 и 53 на главница и лихви било
коректно отразено в счетоводството на ищеца, както констатирало вещото лице,
въпреки,че не е оспорил заключението пред първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.182 ГПК, вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на
организацията или лицето, които са ги водили, но съдът ги преценява с оглед
тяхната редовност и другите обстоятелства по делото. В конкретният случай не е налице нередовност
на счетоводните записвания на редове 50 -53 от погасителния план, а различие
между записаното от банката и това, което изчислява и заключава вещото лице. В
съдебно заседание експертът Д.К. подробно обяснява начина, по който е извършила
изчисленията относно вноските за главница и лихва на основание погасителния
план за вноските по кредита и калкулатора на НАП, поради което обосновано съдът
е приел за правилно заключението и е основал решението си на неговите
пресмятания.
С оглед изхода на спора,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в
размер на 240 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/13.03.2020 г., постановено по
гр.д. №363/2019 г. по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА И.Г.И. ЕГН ********** да
заплати на
„Банка Пиреос България” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 115Е сумата
240 лв., направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: