Р
Е Ш Е Н И Е № 210
гр. Пловдив, 21.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски
състав, в открито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 248
по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.С.Г.
ЕГН ********** *** – чрез неговия пълномощник адв. К.Г.,
със съдебен адрес:***, офис ** против решение №9/29.01.2020г., постановено по т.д.
№ 50/2019г. по описа на Окръжен съд – Х., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск на Д.С.Г. ЕГН ********** *** против „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** за осъждане на
ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания от получени увреждания: фрактура на латералния край на дясна клавикула /ключица/, контузия на главата и натъртвания по
цялото тяло, в резултат на претърпяното от него ПТП на 21.07.2018 г. до размер от 6000 лева, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.11.2018 г. - датата на която изтича срокът за произнасяне по
заведената претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е
преценил тежестта на уврежданията и претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и неправилно е приложил принципа за справедливост при определяне на
обезщетението. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като присъди
допълнително 6000 лева - обезщетение за неимуществени вреди /над изплатения от
застрахователя размер от 14 000 лева/. Претендира присъждане на разноските
по делото.
Въззиваемата страна „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Постъпила е частна жалба от „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** против Определение
№135 от 12.03.2020, постановено по т.д. №50/2019г. по описа на Окръжен съд – Х.
в частта, с която е оставено без уважение искането на „Д.з." АД за
присъждане на направените по делото разноски включително и за сумата до 277 леива. Твърди се, че за сумата до размер от 277 лева съдът
се е произнесъл сввръхпетитум. Иска се определението
да бъде обезсилено като недопустимо, респ. отменено като незаконосъобразно в посочената
обжалвана част и на „Д.з.“ АД да бъдат присъдени 277 лева – разноски пред
първата инстанция. Претендира се присъждане на разноски по частната жалба в
размер на 65 лева.
Постъпил е отговор на частната жалба от Д.С.Г. – чрез адв. К.Г., с който се изразява становище за нейната
основателност. Моли да не бъде осъждан за разноски по същата, тъй като не е дал
повод за предяваване на частната жалба и изцяло
признава основателността и.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Искът е предявен от Д.С.Г. ЕГН ********** ***. Той твърди,
че на 21.07.2018 г. около
11.10 ч. на първокласен път
*** след изхода на гр. **** в посока
гр. ****, е пострадал при автомобилна катастрофа,
причинена от ****при управление на моторно превозно средство - л.а. „***",
мод. ***като последният при
извършване на маневра завой на ляво
не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет ***с рег. ***, управляван
от ищеца. Твърди, че вследствие на ПТП е получил телесни увреждания: фрактура на
латералния край на дясна клавикула /ключица/,
контузия на главата и натъртвания по цялото тяло, съпроводени сами по себе си с
болки и страдания като такива е изпитал и при и вследствие на наложилото се
лечение и рехабилитация. Твърди, че към датата на ПТП причинителят на вредите е
бил застрахован по застраховка „***” при ответника „Д.з.“ АД ***. Претендира
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от застрахователя.
Моли съда да осъди ответника „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** да
му заплати сумата 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания от получени увреждания: фрактура на латералния край на дясна клавикула /ключица/, контузия на главата и натъртвания по
цялото тяло, в резултат на претърпяното от него ПТП на 21.07.2018 г., причинено по непредпазливост от ****при управление на моторно превозно средство - л.а. „***", мод. ***, рискът от настъпването на
което застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за
задължителна застраховка „*** на автомобилистите”, сключен с „Д.з.“ АД, обективиран в застрахователна полица ***, валидна от 14.09.2017г. до
13.09.2018г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 17.11.2018 г. - датата на която изтича срокът за произнасяне по
заведената претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата, както
и разноските по делото.
Ответникът ответника „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** оспорва
предявените искове. Признава качеството си на застраховател
по застраховка «***» на водача л.а. „***", мод. ***. Не оспорва и обстоятелството,
че на 21.07.2018г. е реализирано ПТП с участието на л.а. „***",
мод. „***, управляван от ***и мотоциклет ***с рег. ***,
управляван от ищеца. Твърди, че с поведението си самият ищец е допринесъл
за настъпването на ПТП, тъй
като е управлявал
мотоциклета с несъобразена скорост,
която не му е позволила
адекватна реакция на пътната обстановка и която е допринесла и за вредоносните последици. Счита претендирания размер на неимуществените вреди за прекомерен
и неотговарящ на критериите
за справедливост, тъй като ищецът не е бил настанен изобщо в болнично заведение, провел е само консервативно лечение, възстановяването му е протекло нормално и в кратки срокове и не
е налице изобщо твърдяната черепно-мозъчна
травма. Посочва, че е разгледал
претенцията на ищеца и на
19.04.2019г. му е заплатил сумата
14 000 лева – обезщетение за претендираните
вреди.
Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и материалите по приложеното досъдебно производство № ***. по описа на РУ-
**** на 21.07.2018 г. около 11.15 ч. на първокласен път *** след изхода на гр. **** в посока гр. ****, е настъпило ПТП между л.а. „***", мод. „***, управляван от ***и мотоциклет ***с рег. ***, управляван от ищеца Д.Г., при което на последния е причинена
фрактура на дясна ключица. Като причина за ПТП в констативния протокол е посочено,
че при извършване на маневра завой на ляво лекият автомобил навлиза в
насрещната пътна луента и отнема предимството на
движещия се по нея водач на мотоциклет. Установено е, че вследствие на ПТП на Д.С.Г.
е причинена по непредпазливост телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна
ключица. С Постановление от 16.08.2018 г. досъдебното производство № ***. по
описа на РУ- **** е прекратено, поради наличие на хипотезата на чл.343 ал.2 от НК – пострадалият и собственикът на увредения мотоциклет са заявили, че желаят
образуваното наказателно производство да бъде прекратено.
Видно от представената справка от информационния регистър
на ***/стр.23 от делото на ОС/ по застрахователна полица ***, валидна от 14.09.2017г. до
13.09.2018г, сключена между собственика
на лекия автомобил ***и „Д.з.“ АД отговорността на причинителя на увреждането се
явява застрахована при ответника по задължителната застраховка „***” на
автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Не се спори, че към 21.07.2018г. е налице валидно застрахователно
правоотношение по цитираната полица.
Съгласно чл.498 ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "*** на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Не се спори, че на 17.08.2018г. ищецът е отправил до
ответното дружество писмена застрахователна претенция /стр.24 от делото на ОС/
за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която до
предявяване на исковата молба, не е получил отговор.
С платежно нареждане от 19.04.2019г. ответникът „Д.з.“ АД е превел на ищеца
сумата 14 000 лева – определена от застрахователя по образуваната при него
щета за причинените на Г. телесни увреждания /стр.34 от делото на ОС/.
Видно от заключението на вещото лице инж. ***по допусната съдебна автотехническа експертиза /стр.95-110 от делото на ОС/ причина
за ПТП са действията на водача на лекия автомобил „***", мод. „*** и по – специално
изпълнението на маневра «завой на ляво»,
с тръгване от позиция в лентата
за пристрояване в момент,у когато в лентата за насрещно движение се е движил
мотоциклет ***с рег. ***, приближавал кръстовището и се е намирал в полезрението на водача на автомобила. Скоростта на движение
на мотоциклета непосредствено преди
произшествието, според експертизата, е 50 км/ч, а в момента на удара – 28.4 км/ч. Разстоянието, на което се е намирал мотоциклета от мястото на
удара, е 57.17 м. Водачът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на това ПТП чрез своевременно аварийно спиране.
От показанията на свидетеля ***, събрани по делегация, се установява, че в
момента, в който водачът на „***а“ е тръгнал да завива наляво, на платното се е
появил мотоциклета. Той се е движел бавно. Водачът на л.а. „***“ е натиснал
спирачки, но след това е тръгнал отново. Мотоциклетистът се е опитал да го
избегне, но „***а“ му е затворил лентата за движение и е последвал удар. Тези
показания следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетелят ***е непосредствен
очевидец на ПТП и няма никаква заинтересованост от изхода на спора.
Съдът възприема и заключението на техническата експертиза като обективно и
компетентно. Имайки и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, както и
цитираните свидетелски показания, не може да се възприеме становището на
ответника, че Д.Г. е съпричинил вредоносния резултат,
поради движение с несъобразена скорост. Същият и не би могъл да реагира чрез
своевременно аварийно спиране, тъй като водачът на лекия автомобил след като е
натиснал спирачките отново е предприел маневрата завой на ляво и е препречил
пътя на мотоциклета, вместо да го пропусне. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно.
За вредите и техния размер: Видно от заключението на вещото
лице д-р ***по допуснатата съдебно – медицинска експертиза /стр.112 – 113 от
делото на ОС/ при ПТП на 21.07.2018г. Д.Г. е получил счупване на дясната
ключица във външния и край. Това увреждане е в причинно-следствена връзка с ПТП и се дължи на падане и удар в
терена в областта на дясното рамо, по директен механизъм. Липсва разместване на
фрагментите, тъй като счупването е между двете сухожилни
връзки. Причинено е трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на
дясната ръка, което се дължи на счупването на ключицата. Поставена е мека поддържаща
превръзка при режим на ранно раздвижване, поради липсата на разместване и
здраво придържане на фрагментите от двете сухожилия, между които е и линията на
счупването. Срокът за възстановяване е до два месеца.
От показанията на разпитания по делото в качеството на
свидетел *** С.Г., се установява, че на брат му Д. в деня на ПТП в късния
следобед, когато той го е видял, вече и била поставена превръзка на рамото. Той
е имал и охлузвания по тялото. Още същия ден е бил изписан от болницата. С имобилизиращата превръзка е бил 30 дни. През този период не
си е служил с дясната ръка. В ежедневието са му помагали неговата жена и самия
свидетел. След това е започнал рехабилитация и раздвижване на ръката. Около 40
дни след ПТП е заминал за САЩ, където продължило възстановяването му. Целият период е продължил около три месеца.
Освен счупването на ключицата, е имал и охлузвания и синини по кръста и седалището.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като – макар и брат на ищеца
- същият има преки и непосредствени впечатления както от физическото и емоционалното състояние на ищеца след инцидента.
Във връзка с интензитета на болките и страданията по делото е приетото и заключение
и на съдебно – медицинската експертиза, изводите на което са описани по-горе в
мотивната част.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищеца
болки и страдания за основателни. Същият е претърпял болки и страдания от
счупването на дясната ключица и от охлузванията в областта на кръста и
седалището. Възстановителният процес обаче не е продължил дълго – максимум три
месеца. Не се е наложило болнично лечение. Налагало се е да ползва помощ в
домакинството от близките си, но за не повече от 30 дни. Като съобрази степента
на причинените болки и страдания, сравнително краткия възстановителен период, необходимостта
от чужда помощ при възстановяването за период от около 30 дни, съдът счита, че обезщетение
в размер на 14 000 лева отговаря на критериите за справедливост. Тъй като
тази сума в хода на първоинстанционното производство
вече е изплатена от застрахователя, искът за заплащане на обезщетение правилно
е бил отхвърлен и съответно жалбата против отхвърлителната
част от решението - в частта за заплащане допълнително на обезщетение до размер от 6000 лева – е неоснователна.
Правилно първоинстанционният
съд е приложил критерия за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение
като е съобразил степента и интензитета на търпените болки и страдания, както и
продължителността на възстановителен период, съчетан със затруднения в
движенията. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на „Д.з.“ АД: същата е основателна.
Първоначално с решението съдът е осъдил Д.Г. да заплати на „Д.з.“ АД сумата 600
лева – разноски по делото – колкото е общият размер на извършените и претендирани от ответника разноски в производството пред
Окръжния съд. С молба вх. №1997/17.02.2020г. Д.Г. е поискал изменение на
решението в частта за разноските като вместо присъдените 600 лева на ответника
да се присъдят 277 лева. Молбата е мотивирана с оглед обстоятелството, че все
пак искът е намерен за основателен до размер от 14 000 лева, а
отхвърлянето му се дължи на плащането от застрахователя, извършено в хода на първоинстанционното производство. С обжалваното определение
обаче съдът е отхвърлил изцяло искането за присъждане на разноски на „Д.з.“ АД
в размер на 600 лева, а не само над размера от 277 лева – за каквото сума е
направено искането. По аргумент от чл.248 ал.1 от ГПК изменение на решението в
частта за разноските се допуска само ако е направено искане в този смисъл от
някоя от страните. В посочената част съдът не може сам да го измени. Той не
може и да надхвърли това, което му е поискано. В случая е налице произнасяне „свърх петитум“, доколкото е
отменено изцяло присъждането на разноски на ответника, а не само над размер от
277 лева. Ето защо следва да бъде обезсилено като недопустимо Определение №135
от 12.03.2020, постановено по т.д. №50/2019г. по описа на Окръжен съд – Х. в
частта, с която е оставено без уважение искането на „Д.з." АД за
присъждане на направените по делото разноски за сума до 277 лева и тя следва да
се присъди на ответника. Не следва да се присъждат разноски в размер на 65 лева
по частната жалба, доколкото ищецът не е дал повод за подаването и.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът – жалбоподател Д.Г.
следва да бъде осъден да заплати на ответника - въззиваем
„Д.з.“ АД сумата 300 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/29.01.2020г., постановено по т.д.
№ 50/2019г. по описа на Окръжен съд – Х., в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск на Д.С.Г. ЕГН ********** *** против „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** за осъждане на
ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания от получени увреждания: фрактура на латералния край на дясна клавикула /ключица/, контузия на главата и натъртвания по
цялото тяло, в резултат на претърпяното от него ПТП на 21.07.2018 г. до размер от 6000 лева, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.11.2018 г. - датата на която изтича срокът за произнасяне по
заведената претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Д.С.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** сумата 300
лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Определение №135 от
12.03.2020, постановено по т.д. №50/2019г. по описа на Окръжен съд – Х. в частта, с която е оставено без
уважение искането на „Д.з." АД за присъждане на направените по делото
разноски за сума до 277 лева.
ОСЪЖДА Д.С.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** сумата 277
лева – разноски по делото пред Окръжен съд.
Оставя без уважение искането на „Д.з.“ АД ***, ЕИК ****
за осъждане на Д.С.Г. ЕГН ********** ***
за заплащане на разноски в размер на 65 лева по частната жалба, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: