РЕШЕНИЕ
№ 779/20.12.2023г.
В
името на народа
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на осемнадесети декември
, през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя
Александрова като…разгледа………..докладваното……………………….от съдията………………БИСЕРКА
БОЙЧЕВА… адм.д.№614/2023г. по описа на
Административен съд Монтана и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145-
чл.
178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.
107а от Закона за държавния служител /ЗДСл. /.
Образувано е по жалба на Г.С.Д. , с постоянен
адрес:*** ,заемал длъжността „Директор на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.Монтана, чрез
Еднолично адвокатско дружество „Д. И ПАРТНЬОРИ“ с БУЛСТАТ * , със съдебен
адрес:***,партер ,офис 1,представлявано от адв. С.Ц.Д.
против Заповед №525/18.09.2023г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София за прекратяване
на служебното правоотношение на Г.С.Д. по реда на чл.107а,ал.1 и чл.108 от
Закона за държавния служител/ЗДСл./,с ранг V старши ,считано от 19.09.2023г.
В жалбата са наведени основания за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие
с материално-правните норми- чл.
146, т. 3 и т.
4 АПК.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез
пълномощника си,адв. Д., поддържа жалбата и моли за
уважаването й, както и за присъждането на разноските за съдебното производство,съгласно
приложен списък.
Ответникът- изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, гр.София, чрез пълномощника си,юрк.Н.Й.
оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
й, както и за присъждането на юрисконсултско вънаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана
дава заключение за основателност на жалбата.Представя писмено заключение.
Административен съд-Монтана, след като обсъди
релевираните с жалбата основания, доводите на
страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и
служебно, на основание чл.
168, ал. 1, вр. чл. 146
от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира
следното:
Жалбата е допустима.
Налице са положителните условия, съотв. липсват пречките, свързани със съществуването и
упражняването на субективното публично право на жалба .Жалбата е подадена срещу
акт, който може да бъде оспорен съдебно и от лице с правен интерес от
оспорването /чл.
147, ал. 1 АПК/, в качеството на неблагоприятно засегнат от акта адресат.
Спазен е и преклузивният 14-дневен срок за оспорване
по чл.
149, ал. 1 АПК-заповедта е съобщена на жалбоподателя на 18.09.2023 г. /л. 23 от делото/, а жалбата е подадена до съда на 29.09.2023г. /л.2/
Доказателствата са писмени и гласни.С
Разпореждане от 18.10.2023 год. съдът
е насрочил делото в ОСЗ с призоваване на страните и е указал доказателствената тежест.Представена е административната
преписка от органа , приета от съда.
Разпитана е по делото като свидетел , по
искане на жалбоподателя св.К*** Т*** ,от показанията на която става ясно ,че
жалбоподателя е в близки отношения с нея ,и че е бил разстроен в деня на
връчване на заповедта за прекратяване ,ведно с предложение за изплащане на
обезщетение в размер на 6 работни заплати.Съдът кредитира нейните показания ,че
същият е отивал на работна среща и връчването на тези документи е било изненада
за него. При подписването им той не е знаел какво подписва ,като е видял едва
след излизане от сградата на ЦУ на ДФЗ-София.Проведено е и изслушване на
жалбоподателя по реда на чл.176 ГПК вр с чл.144 АПК досежно спорните обстоятелства.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед 525/18.09.2023 на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" София, с която на основание чл. 107а,ал.1 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г.С.Д. с Държавен фонд „Земеделие"гр.София. Същата е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 108 от ЗДСл. В заповедта е посочен издателят на акта, неговият адресат, правното основание за прекратяване, а именно чл. 107а от ЗДСл, словесно са отразени мотиви за прекратяването, а именно по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение. Отразено е, че на лицето трябва да се изплатят обезщетения съгласно чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл - 6 месечни основни заплати и съгласно чл. 61 от ЗДСл - за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. – 24 дни.
Между страните няма спор относно заеманата от
жалбоподателя длъжност към момента на издаване на оспорената заповед. Същият е
заемал длъжността „Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана .Страните не спорят и
за това, че ответникът в качеството му на орган по назначаването е отправил до
жалбоподателя предложение №12/18.09.2023г./л.12/ за прекратяване на служебното
му правоотношение на основание чл.
107а ЗДсл. срещу обезщетение в размер на
6-кратния размер на последното получено от него възнаграждение. Предложението е
било получено и подписано от жалбоподателя на 18.09.23 година /л. 12/.В него
изрично е посочено ,че писмен отговор на предложението се очаква в предвидения
по закон 7- дневен срок.
С процесната
заповед на основание чл.
107а ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на
длъжност: „Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Монтана, с присъден ранг V
старши, считано от 19.09.2023 година,като
на служителя се изплати обезщетение в размер на шест месечни основни работни
заплати на основание чл.107а от ЗДСл., както и на основание чл.61 от ЗДСл. за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 24 работни дни. С писмо,
вх.№02-6500/4052 от 18.09.2023г./л.26/ е оформено съгласие за прекратяване на
служебното правоотношение от жалбоподателя ,адресирано до Г. Т*** -изпълнителен
директор на ДФЗ-София.
С
писмо-отговор, вх.№02-120-6500/2279 от 25.09.2023г. /л.27/служителят е
уведомил изпълнителния директор на ДФЗ-София ,че не приема така отправеното му
предложение за прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно
чл.
107а, ал. 1 ЗДСл., „органът по назначаването може да предложи на държавния
служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер
на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна
заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен
срок, смята се, че то не е прието“.
Съгласно ал.2 на посочената разпоредба „Ако
държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е
длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение- чл.
107а, ал. 2 ЗДСл.“
Заповедта е издадена от компетентен
орган.-изпълнителен директор на ДФЗ-София ,който е орган по назначаване на
служителя. Приложена е и заповед за назначение на служителя №458/20.06.2022г./л.15/.
Фактическият състав на приложеното правно
основание предпоставя кумулативното наличие на
следните материално-правни предпоставки : 1. валидно отправено предложение, 2.
прието изрично писмено от служителя в 7-дневен срок, като при бездействие от
негова страна законът фингира наличието на воля за
неприемането му и 3. изплащане на обезщетението по чл.
107а, ал. 2 АПК заедно с връчването на заповедта /. Тази трета предпоставка
е спорна в съдебната практика-според едното становище тя не е елемент от фактическия
състав, а според другото е. В тази връзка Решение № 3280 от
04.03.2020 година по адм. дело № 8933/2019 година
на ВАС, V о. /.
Защитната теза на ответника, че фактическият
състав на приложеното от органа правно основание е осъществен изцяло е неоснователна. Видно от делото ,на
служителя са поднесени за подпис няколко документа на дата 18.09.2923г. в ЦУ на
ДФЗ-София –заповедта за прекратяване ,предложение №12/18.09.2023г. ,които той е
подписал механично ,без да знае какво му е било връчено.Това се потвърждава от
свидетелските показания на св. Камелия Т*** ,с която жалбоподателя е разговарял
по телефона непосредствено след получаване на същите ,а впоследствие и лично
при пристигането му в гр.Монтана.Макар и близка позната на жалбоподателя ,съдът
кредитира нейните показания ,че същият се е чувствал разстроен ,т.к. отивайки
на работна среща в София , е извикан още на входа на ЦУ на ДФЗ-София да отиде
при главния секретар на ведомството, за да му бъдат връчени писмени
документи-заповед за прекратяване на служебното му правоотношение,предложение
,които той дори не е имал възможност да прегледа ,защото му е казано, че не
може да откаже да ги подпише.Едва след излизането му от сградата същият е видял
какво е подписал.Тези факти се установяват и от допуснатото изслушване на
жалбоподателя по реда на чл.176 ГПК вр с чл.144 АПК.Видно от делото ,и заповедта и предложението са с
дата 18.09.2023г.,при което съдът кредитира дадените показания , като обективни
и съответстващи на доказателствата по делото.Не се оспорва по делото, че
дължимото обезщетение в размер на 6 основни работни заплати е изплатено на дата
21.09.2023г./л.13/,т.е. не при връчване на заповедта-18.09.2023г.
Елементите на фактическия състав на чл.
107а, ал. 1 ЗДСл са условие за издаването на заповедта. Те следва да са
налице към момента на издаването на акта. В случая ,заповедта е издадена
едновременно с предложението ,като прието е от органа ,че не е необходимо да се
изчака 7 дн срок за приемане на предложението ,доколкото същото е подписано
едновременно със заповедта за прекратяване ,при което е приет за завършен
фактическия състав на чл.107а от ЗДСл. Безспорно е, че предложението на органа
по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение не е прието от
държавния служител, налице е изрично писмено изявление за неприемането му.
Следователно липсва постигнато съгласие между страните по служебното правоотношение
за неговото прекратяване по реда на чл. 107а от ЗДСл./в.см.Решение № 9502 от
26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2022 г., V о.,
докладчик председателят Й*** Д*** ;Решение № 3347 от 8.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 555/2022 г., V о., докладчик съдията Т*** К*** ;Решение № 3620 от 13.03.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 4341/2018 г., V о., докладчик съдията Г***
К*** .
По разбиране на съда ,заповедта е издадена в
нарушение на административно-производствените правила и при неправилно прило-жение на материалния закон.
Недопустимо е предложението за прекратяване
срещу изплащане на 6 месечни основни
заплати и заповедта за прекратяване да са издадени на една и съща дата-18.09.2023г.С
това е нарушено правото на защита на служителя ,който по закон има 7-дневен
срок за приемане на предложението,който тече от неговото връчване.Като е
пренебрегнал този законов срок ,органът по назначение е нарушил закона.Това се
вижда от последващите действия на служителя, който на
25.09.2023г. е депозирал несъгласие с отправеното му предложение.В бързината да
издаде процесната заповед ,органът е нарушил закона
,при което заповедта за прекратяване се явява незаконосъобразна , на основание
чл.146,т.3 и т.4 АПК.Правото на защита е основно субективно право и
пренебрегването му при издаване на един административен акт ,опорочава акта.Освен
това ,не е завършен и фактическия състав на нормата на чл.107а ЗДСл. ,доколкото
при подписване на заповедта за прекратяване на 18.09.2023г.от служителя ,видно
от материалните по делото ,не е изплатено и дължимото обезщетение в размер на 6
основни месечни работни заплати.Нормата изисква поне същото да е наредено към датата на издаване на
заповедта ,като такива доказателства няма приложени по делото.Видно от
приложеното платежно нареждане, сумата е преведена на дата 21.09.2023г./л.98/,
т.е. 3 дни след издаване на процесната заповед ,което
прави неизпълнена третата предпоставка -прекратяването и изплащането на
обезщетение в шесткратния размер на основната му
месечна работна заплата да е станало едновременно в един и същи ден ,което да
обоснове законосъобразност на заповедта
по чл.107а от ЗДСл./по арг. на чл.107а,ал.2 ЗДСл./
В заключение,не са налице втората и третата
предпоставки от фактическия състав по чл.107а ЗДСл.
По
изложените съображения оспорената заповед макар и издадена от компетентен орган
и в предписаната форма ,но в нарушение на административно-производствените
правила и в нарушение на материалния закон –основания за отмяна по чл.
146, т. 3 и т.4 АПК , подлежи на отмяна.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 1 АПК правото на разноски е възникнало за жалбоподателя. То е
надлежно упражнено, като в срок е поискано присъждането им. Направени са
разноски за адвокат в размер на 1700лв., съгласно приложен списък ,които следва
да му се възстановят от ответника.При направено възражение за прекомерност
,същото е неоснователно,доколкото при материален интерес- 11 340
лв.,дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено по чл.8,ал.1вр. с
чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата за минималните размери на адв.
в*** №* /2004г., е 1700,00 лв.с ДДС.
Мотивиран
така и на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
143, ал. 1 АПК, Административен съд-Монтана ,ІІІ състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.Д. , с постоянен
адрес:*** ,заемал длъжността „Директор на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.Монтана, чрез
Еднолично адвокатско дружество „Д. И ПАРТНЬОРИ“ с БУЛСТАТ * , със съдебен
адрес:***,партер ,офис 1,представлявано от адв. С.Ц.Д.
, Заповед №525/18.09.2023г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София за прекратяване
на служебното правоотношение на Г.С.Д. по реда на чл.107а и чл.108 от
Закона за държавния служител/ЗДСл./,с ранг V старши ,считано от
19.09.2023г.
ОСЪЖДА ДФЗ-София да заплати на Г.С.Д. , с
постоянен адрес:*** сумата от 1700,00/хиляда и седемстотин лева/, разноски за
адвокат с ДДС.
Решението може да бъде оспорено с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд-Монтана пред
Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМ.
СЪДИЯ: