№ 1222
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати
на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Д.а Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20241100901034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Ф.Г.“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои
изискуеми публични задължение за данъци и други задължения към
партньори, като сочи, че затрудненията му са трайни, а имуществото –
недостатъчно. Моли съда да открие спрямо него производство по
несъстоятелност поради настъпила неплатежеспособност към 01.10.2023 г.,
евентуално поради свръхзадълженост.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
По първото, посочено от молителя, основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което
стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
1
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно
състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са
изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/
към 17.05.2024 г. са налице непогасени изискуеми задължения на молителя
към доставчици в размер на 168072,38 лева, а към 18.07.2024 г. публичните
задължения на дружеството към ТД на НАП са общо в размер на 174674,79 лв.
– главница и 21705,34 лева – лихви върху тях, като натрупването им датира от
м. април 2023 г. Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл.
608, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма
данни да са погасени.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че
дружеството не притежава дълготрайни материални активи, движими вещи и
МПС, не разполага с парични средства по банкови сметки, а на каса – със
сумата от 411,00 лева.
Според заключението последният отчетен приход от дейност на
дружеството е за периода 01.04.2024 г. - 30.04.2024 г., за който е подадена
справка-декларация по ДДС, след 30.04.2024 г. дружеството не е
осъществявало търговска дейност, като към тази дата са и последните
извършени плащания към контрагенти. На 13.05.2024 г. дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС.
Според заключението коефициентът за обща ликвидност за
изследвания период е следният: към 31.12.2023 г. – 0,71; към 17.05.2024 г. –
0,00. Коефициентът на дружеството за обща ликвидност към края на 2023 г. е
под референтната стойност, като към тази дата и наличните краткотрайни
активи на фирмата не са били достатъчни да покрият текущите му
задължения.
Според заключението коефициентът за финансова автономност на
дружеството за 2023 и към 17.05.2024 г. е под референтите стойности.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска
дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да
възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие производство
по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
2
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към
31.12.2023г. молителят е имал непогасени задължения към държавата и
доставчици, като част от задълженията към доставчици са погасени в периода
до 30.04.2024 г., когато е последното плащане. Не се установява датата, на
която е станало изискуемо първото непогасено задължение. След 30.04.2024 г.
дружеството не е реализирало приходи и е преустановило търговската си
дейност. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността
следва да бъде определена на 01.05.2024г.
Предвид тези правни изводи не следва да бъде разглеждано второто,
посочено като евентуално, основание за откриване на производство по
несъстоятелност - свръхзадълженост.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано.
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични
средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност, което
се установява от справката за открити банкови сметки. Ето защо съдът е дал
указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е
внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това
съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.05.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.Г.“
ЕООД, ЕИК *******.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху
имуществото на „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 1034/2024 г. по описа на СГС, ТО, 26
3
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* в едномесечен
срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6
ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по
делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и
удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.
ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4