№ 20571
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110132239 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Д. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ****“, чрез адв. В. И.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, срещу ответника Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от
изпълнителните директори **** и ****, за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по
давност, следните суми: сумата от 2159,62 лв. – главница, ведно със законната лихва
от 21.07.2003 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1142,37 лв.,
представляваща сторените в съдебното производство разноски, за които суми в полза
на ответника са издадени изпълнителен лист от 29.05.2013 г. и от 05.07.2013 г.,
издадени по гр.д. № 27694/2007 г. по описа на СРС и за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 2017****400759 г. по описа на ЧСИ ****, рег. №
****
Ищецът Д. Р. К. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът се легитимира като негов кредитор въз основа на два
изпълнителни листа, издадени съответно на 29.05.2013 г. и на 05.07.2013 г., по гр.д. №
27694/2007 г. по описа на СРС, за сумата от 2159,62 лв. – главница и за сумата от
1142,37 лв., представляваща сторените в съдебното производство разноски. За
принудителното събиране на процесните суми и въз основа на молба от ответника от
дата 08.02.2017г. било образувано изпълнително дело № 2017****400759 г. по описа на
ЧСИ ****, рег. № **** Твърди, че давността за вземането е започнала да тече от
влизане в сила на Решение № 2/02.02.2011 г., постановено по т.д. № 206 от 2010 г. по
описа на ВКС, с което ищецът е осъден да заплати на ответника посочените суми, като
същата е изтекла на 02.02.2016 г. – още преди ответникът да предприеме действия по
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземането. Счита, че
действията предприети по изпълнителното дело след като давността за вземането вече
е била изтекла не могат да спират или прекъсват давността. При тези твърдения, моли
да бъде уважен предявения иск и претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Гаранционен фонд, с който признава предявения иск, като твърди също
така, че изпълнителното дело е прекратено с влязло в сила постановление на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – по молба на взискателя. Твърди, че не е дал повод
за завеждане на делото, тъй като ищецът никога не е отправял молби за прекратяване
на изпълнителното дело, поради което моли сторените разноски да бъдат възложени в
тежест на ищеца. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска.
С отговора на исковата молба, депозиран по реда на чл. 131 ГПК, надлежно
упълномощеният представител на ответника е заявил, че признава иска. Ищецът е
направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са
налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, решението по делото следва да се постанови при условията
на чл. 237 ГПК – при признание на иска.
По отношение на отговорността за разноските, съдът намира, че право на такива
има ищецът, доколкото в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата
е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито
е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.
78, ал. 2 ГПК. Такъв именно е и настоящият случай, в който ищецът е предявил иск, с
който по съществото си оспорва правото на принудително изпълнение. След като
изпълнителното дело е било висящо към момента на предявяване на иска, то същият с
поведението си дава повод за завеждане на иска. В този смисъл и видно от
представените от ответника доказателства – постановление да прекратяване на
изпълнителното дело, същото е било прекратено по молба на взискателя – ответник от
дата 10.07.2024 г. – след датата на подаване на исковата молба – 04.06.2024 г. Ищецът е
направил своевременно искане за присъждане на разноски съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК, а именно 132 лв. платена държавна такса. Процесуалният представител
на ищеца – адв. В. Б. И., ПАК, е претендирал адвокатско възнаграждение за
предоставената от него безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т.
2 от ЗАдв., което съдът като съобрази защитавания материален интерес, липсата на
фактическа и правна сложност на делото и конкретно проявената процесуална
активност на страната, определя същото в размер на 400 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Д. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: ****“, чрез адв. В. И., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответника Гаранционен фонд,
2
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от изпълнителните директори **** и ****, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: сумата от 2159,62 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 21.07.2003 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1142,37 лв.,
представляваща сторените в съдебното производство разноски, за които суми в полза
на ответника са издадени изпълнителен лист от 29.05.2013 г. и от 05.07.2013 г.,
издадени по гр.д. № 27694/2007 г. по описа на СРС и за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 2017****400759 г. по описа на ЧСИ ****, рег. №
****
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от
изпълнителните директори **** и **** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. К., ЕГН **********, с
адрес: ****“, чрез адв. В. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 132 лв. – разноски
в производството за държавна такса.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представлявано от
изпълнителните директори **** и **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Б. И., ПАК, с адрес
на кантората: гр. София, ул. „Райко Даскалов“ № 4, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3