Р Е Ш Е Н И Е
Номер 34 01. 04.
2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на тридесети март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 43 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
„Ирах 17” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.Търговище, ж.к. „Запад“, бл.29, ет.8, ап.38, представлявано от управителя Х.
В. Х. против Решение № 41/ 01.02.2021 г. постановено
по АНД № 20203530200891 по описа за 2020 г. на ТРС, с
което е било изменено Наказателно постановление №
25 – 000061 от 26.10.2020г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” –Търговище, с което на „Ирах 17” ЕООД за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ
и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1600 лева, като е бил намален размера на имуществената санкция от 1600 лева на
1500 лева. В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Основните доводи са
свързани с липсата на мотиви и неправилно интерпретирана фактическа обстановка.
В з.с. процесуалният представител а.. И. поддържа жалбата. Не претендира
разноски.
Ответната страна взема становище чрез ю.к.
Хр оспорва жалбата.Претендира разносики.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно постановление
№ 25 – 000061 от 26.10.2020г., с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено
на „Ирах 17” ЕООД в качеството на работодател имуществена санкция в размер на
1600лв.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 21.09.2020г. около
13.40ч. инспектори от Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище извършили
проверка в обект – бистро „Сюрен“, находящ се в 1гр.Търговище, на бул.”Сюрен“,
стопанисван от „Ирах 17” ЕООД с ЕИК *********. При извършената проверка по
работни места било установено, че в обекта полага труд за посочения работодател
лицето Наргихан Ризаева, извършвайки
дейност по белене на картофи и краставици, с работно време за деня от 12:00ч.
до 14:30ч. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 610лв. на месец. На
29.09.2020г. контролните органи извършили и документална проверка, в хода на
която било установено, че посоченият работодател не е сключил с работничката
трудов договор в писмена форма. Т.е. било установено, че към момента на
проверката по работните места, извършена на 21.09.2020г., лицето е
полагало труд в проверения обект – бистро „Сюрен“, без сключен трудов договор в
писмена форма с работодателя „Ирах 17” ЕООД. Предвид така установеното, на
посоченото дружество в качеството на работодател бил съставен АУАН № 25- 000061
/29.09.2020г. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.
Директорът на Дирекция
“Инспекция по труда”- Търговище издал Наказателно постановление № 25 – 000061
от 26.10.2020г., с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание
чл.414, ал.3 от КТ наложил на „Ирах 17” ЕООД в качеството на работодател
имуществена санкция в размер на 1600лв.
Съотнасяйки установената
фактическа обстановка към релевантната правна уредба, въззивната
инстанция e приела, че АУАН и НП са
съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както
АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона ред и форма и съдържат
всички необходими реквизити.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът е
аргументирал, че служителката е престирала работна сила
т.е. полагала е труд по трудово правоотношение. Чл.62, ал.1 от КТ вменява, че :
“Трудовият договор се сключва в писмена форма“. В случая е безспорно
установено, че съществуващото трудово по съдържанието си правоотношение между
страните към 21.09.2020г. не е било оформено в писмена форма. Следователно е
било нарушено изискването на чл.62, ал.1 от КТ, поради което обосновано на това
основание с НП е ангажирана отговорността на дружеството по чл.414, ал.3 от КТ.
Отговорността на „Ирах 17“ ЕООД е обективна и произтича от качеството му на
работодател, съгласно §1, т.1 от КТ. В НП наказващият орган е посочил, че в
случая не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ, като е изложил и съображенията си за това. Съдът е приел, че доколкото нарушението е първо за наказания
субект /не са налице данни за предходни влезли в сила НП за нарушения на
трудовото законодателство/, целите на административната санкция биха се
постигнали и посредством имуществена санкция в минималния предвиден в закона
размер, а именно 1500лв.
Основните доводи в касационната жалба са
свързани с неправилно интерпретирана от съда фактическа обстановка.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните
становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Оглед изхода на делото следва да се
постави претенцията за присъждане на разноски на ответника по касация в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че
претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е основателна
и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
41/ 01.02.2021 г. постановено по АНД № 20203530200891
по описа за 2020 г. на ТРС.
ОСЪЖДА „Ирах 17”
ЕООД –гр.Търговище с ЕИК *********, представлявано от управителя Х. В. Х. да заплати на Дирекция ИТ
Търговище сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.