РЕШЕНИЕ
№ 1480
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ИНА М. К.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110150144 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ЗK „Лев Инс“ АД за:
сумата от 741,17 лева (седемстотин четиридесет и един лева и 17 стотинки),
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение с включени обичайни разноски, ведно със законна лихва за период от
27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00
лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил – лек
автомобил „Ауди“, с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 726,17 лева, в който
размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента – водач на лек автомобил „Рено“, модел „Канго“, с рег. № , поради което в
полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира същата. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното
производство. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва механизма на ПТП и размера на определеното обезщетение.
Счита, че водачът на застрахования при него автомобил не е виновен за причиненото
ПТП. Счита, че двустранният протокол не е съставен в съответствие с нормативните
изисквания. Сочи, че между водачите не било постигнато съгласие относно вината.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 22.10.2024 г., приет
за окончателен и изменен в проведеното открито съдебно заседание от 05.12.2024 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между
лек автомобил „Ауди“, с рег. № , застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек
автомобил „Рено“, модел „Канго“, с рег., застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че процесната сума е действително
заплатена от ищцовото дружество, както и че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил, участвал в
ПТП.
От показанията на разпитания по делегация свидетел И. Н. К. – водач на лек
автомобил „Ауди“, с рег. № се установява, че ПТП е настъпило в докато свидетелят
управлявал автомобила по посока от главния булевард за „Дружба 1“. Пред него карал
другият автомобил, който бил подал светлинен сигнал, че ще завива наляво и минал в
отсрещната лента. Свидетелят сочи, че точно преди да го подмине от дясната му
страна, водачът на другия автомобил направил маневра, за да се паркира назад, и с
неговия преден десен калник ударил задната лява врата, калник и задния ляв калник на
управлявания от свидетеля автомобил „Ауди“, както и джантата, като за последната
застрахователят по застраховка „Каско“ отказал да покрие възстановяване. Двамата
2
водачи попълнили двустранен протокол, като водачът на другия автомобил посочил, че
е виновен за ПТП.
Показанията на свидетеля не са противоречиви относно механизма на ПТП, като
съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП
от 11.01.2024 г. с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по
приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила.
Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП съобразно
поведението на двамата водачи е предприетата маневра за движение на заден ход за
паркиране на паркинг пред сградата на „Български пощи“ в ж.к. „Дружба 1“ от страна
на водача на МПС „Рено Канго“, вследствие на което реализира ПТП с преминаващия
в дясно от него лек автомобил „Ауди А6“
След представянето на двустранния протокол за ПТП в оригинал в о.с.з. от
05.12.2024 г. и запознаването му от процесуалния представител на ответника сочи, че
водачът на МПС „Рено Канго“ е признал вината за ПТП, поради което се отказва от
искането за допускане на събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетел.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на сумата от 1723,55 лева, а по цени на
алтернативни доставчици към датата на ПТП – сумата от 1490,15 лева. Отразено е, че
обичайните разноски за ликвидиране на щетата по застраховка „Каско“ при ПТП е в
размер на сумата между 15,00 лв. и 25,00 лв. Съдът кредитира експертното заключение
като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
извършеното плащане. Установеният размер на действителните вреди е 1723,55 лева,
като извършеното от ищеца плащане е в размер на 726,17 лв. Към тази сума следва да
се прибави и сумата от 15 лева като размер на обичайни разноски за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване,
поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 741,17 лева.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 100,00
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 415,00 лева, представляваща разноски съобразно представения списък за
разноски по чл. 80 ГПК, а именно: заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице, юрисконсултско възнаграждение и усвоен депозит за свидетел.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
3
възнаграждение, като с оглед изхода на делото сумите следва да се присъдят в пълен
размер.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ********* дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК: ********* сумата от 741,17 лева на осн. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег. , причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 11.01.2024 г. в гр. София, ж.к. „Дружба 1“, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.06.2024 г. до погасяване на задължението, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 16.07.2024 г. по ч. гр.
дело № 39379/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: ********* сумата от 415,00
лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4