Р Е Ш Е Н И Е № 90
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 11.03.2020 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет и първи
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №15 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК,
образувано по повод подадена въззивна жалба от А.д.Б.и С. действащо чрез
процесуалния си представител адвокат В.К., против постановеното решение №134 от
16.10.2019 г. по търг.дело №321/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в
уважителната му част.
С посоченото решение е осъдено
адвокатското дружество да заплати на гръцкото дружество С.И. С.А. сумата от 18 265 лв.,
представляваща част от върнат депозит, послужил за гаранция пред С.Г.С., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като
е отхвърлен иска за горницата над 18 265 лв. до 36 183 лв. /или
18 500 евро/, поради извършено прихващане със сумата от 17 918 лв.,
представляваща сбор от суми.
Жалбоподателят А.д.Б.и С. е останал недоволен
от решението в обжалваната му част, като счита, че е недопустимо в една част и
неправилно в останалата част. На първо място, оплакванията му са свързани с
това, че не е предявяван иск по
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, поради което обжалваното решение следва да се обезсили.
На следващо място и при условие на евентуалност, оплакванията му са свързани с
неправилността на решението. По отношение на неуважената част от вазръжението
за прихващане счита, че неправилно не е зачетена сумата от 118 лв. по фактура №****
/01.03.2017 г., както и сумите, представляващи изтекли лихви върху признатите
две насрещни задължения на ищеца към ответника, всяко едно по 8 500 лв.,
претендирани от датата на процесуалното възражение за прихващане. В тази връзка
е изложил подробните си съображения.
Моли да се обезсили решението в обжалваната му част, евентуално – да се
отмени изцяло или частично. Претендира разноските във въззивната инстанция –
365,30 лв. заплатена ДТ за производството по приложен списък.
Ответникът гръцкото дружество С.И. С.А., ЕИК **********, представлявано
дружество от управителя Д. Д., чрез адвокат Д.Ш., е представил отговор, в който
оспорва въззивната жалба, като счита оплакванията в нея за неоснователни по
подробни съображения.
Моли да не се уважава въззивната жалба, да се потвърди обжалваното
решение. Претендира направените разноски.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка
на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 23.10.2019 г., въззивната жалба е постъпила
на 05.11.2019 г., което е в двуседмичния срок, предвиден в ГПК. Жалбоподателят
е надлежна страна, жалбата е срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към обсъждане на наведените
оплаквания.
Предмет на делото е сумата от 18 500 евро или
36 075 лв., неоснователно задържана сума, платена по проформа фактура №**
от 25.04.2017 г. с основание за плащане
- гаранционен депозит по гр.дело №4578/2017 г. на С.Г.С.. Претендира се и дължимата законна лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответното адвокатско
дружество са в договорни отношения,
произтичащи от сключен договор за правни
услуги от 16.02.2017 г.
Въз основа на посочения договор възложил на
ответника да го представлява и защитава в производство по обезщетение на бъдещ
иск срещу С.Т. ЕООД. В тази връзка било образувано гр.дело №4578/2017 г. по
описа на С.Г.С. по молба за обезпечение на бъдещ иск и допуснато обезпречение
при внасяне на парична гаранция. Ответникът му изпратил проформа
фактура №** от 25.04.2017 г. за сумата от 18 500 евро с основание за плащане - гаранционен депозит по гр.дело
№4578/2017 г. на С.Г.С.. На 27.04.2017 г. му превел посочената в проформа
фактурата сума. След превода е уведомен за наложения запор по обезпечението и
за образуваното исково дело. Разбирайки, че ответното дружество е
неплатежоспособно и с открито производство по несъстоятелност, решил да
прекрати исковото дело. Вследствие на взетото решение възложил на адвокатското
дружество да бъдат предприети действия по връщане на внесения депозит - гаранция
в размер на 18 500 евро. Бил уведомен, че се чака разпореждане на съда.
Поради възникналата ситуация, направил свои справки в съда, като установил, че е
определена и внесена гаранция в размер на 32 448 лв., по-малка от сумата
от 18 500 евро или 36 183 лв. След отпадане на обезпечителната нужда
е внесена молба за отмяна на
обезпечението на 07.06.2017 г., в която е посочена банковата сметка на
адвокатското дружество за връщане на сумата. Постановено е на 12.06.2017 г.
определение за отмяна на допуснатото обезпечение, което определение е влязло в
сила на 04.07.2017 г. С молба с вх.№98798 от 24.07.2017 г. е поискано
освобождаване на внесената гаранция. Сумата е върната по банковата сметка на
адвокатското дружество.
Твърди,
че е поканил ответника да върне дадената
сума в размер на 18 500 евро с нотариална покана, връчена по чл.47 от ГПК
на 16.08.2018 г. До този момент сумата не му е върната и е налице неоснователно
задържане на парична сума без правно основание.
Ответникът
не е съгласен с така предявения иск и го оспорва в представения отговор.
Възразява, че отношенията между
страните се изчерпват само с посочения договор
от ищеца. Посочва, че обхващат и
други договорености и пълномощия, процесуални и правнотехнически
действия, които са му възложени от ищеца във връзка с упражняване на
претенциите му към С.Т. ЕООД в размер на
154 806 евро главница и 11 100 евро лихви.
Първо, за целите на обезпечителното
производство е заплатил цената на
преводачески услуги по фактура №02323 от 01.03.2017 г., издадена от ЕТ П.Р.М. за сумата от 118 лв.
Второ, образувал е изпълнително
дело №************* по описа на покойния вече ЧСИ В.А. в резултат на издадената
обезпечителна заповед, по който не е заплатено адвокатско възнаграждение за
извършената работа, като е поискано от
Адвокатски съвет-П. възнаграждение по реда на чл.36,ал.3 от ЗАдв., което е в
размер на 4 439 лв.
Трето, между страните е сключен
договор за правни услуги от 19.05.2017 г. за завеждане на бъдещия иск, за който
е допуснато обезпечение, за сумата от 8 500 лв., платима по банков път в
5-дневен срок. Образувано е търг. дело №1893/2017 на СГС, по което е
осъществено процесуално представителство до спирането му на 14.03.2018 г.,
поради откриване на производство по несъстоятелност за ответника. Договорената
сума не е платена. Дължи се в размер на 8 500 лв. ведно с мораторна лихва в размер 1584,29 лв. за периода от 24.05.2017 г. до
25.03.2019 г. - датата на отговора на исковата молба.
Четвърто, посочва, че е заплатил
12 980 лв. ДТ за завеждане на исковото дело, както и 600 лв. за вещо лице,
които суми не са му предплатени или възстановени от ищеца.
Пето, след спиране на исковото
производство ищецът му възложил действия по откритото производство по
несъстоятелност, като страните сключили договор
за правни услуги от 27.03.2018 г. за сумата от 8 500 лв., платима
по банков път в 5-дневен срок. В тази връзка изготвил и предявил вземания по
чл.685 от ТЗ по т.д.№1020/2017 на СГС. Договорената сума не е платена. Дължи се
в размер на 8 500 лв. ведно с
мораторна лихва в размер 847,63
лв. за периода от 01.04.2018 г. до 25.03.2019 г. - датата на отговора на
исковата молба.
Прави възражение за прихващане с посочените
насрещни негови вземания от ищеца в случай, че се уважи изцяло или частично
предявения иск.
В допълнителната искова молба и допълнителния
отговор страните са доразвили съображенията си.
Ищецът оспорва възраженията в отговора и счита
възражението за прихващане за неоснователно и недоказано. По отношение на
договорите за правна защита от 19.05.2017 г. и от 27.03.2018 г. оспорва
истинността им, както и счита, че за адвокатското дружество възникват
задължения от момента на заплащане на възнаграждението по силата на чл.1,ал.2
от договорите, т.е. под условие.
Ответникът посочва, че оригиналите на
оспорените договори са в държане на ищеца, но дори и да не носят подпис на
представител на ищеца, липсва противопоставяне от негова страна, поради което е
приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Дори тези договори да не са породили
действие, извършени са фактическите действия по образуване на исковото
производство и по предявяване вземанията в производството по несъстоятелност
въз основа на неоттеглени пълномощия и в
интерес на ищеца. Ето защо се дължи адвокатско възнаграждение по силата на
чл.36,ал.3 от ЗАдв., определено от Адвокатския съвет.
В подкрепа на становищата си страните са представили и доказателства.
Окръжният съд е приел, че е осъществен
съставът на неоснователното обогатяване и е уважил предявения иск. Произнесъл
се е и по възражението за прихващане с насрещни права на ответника срещу ищеца,
като го е уважил частично – по п.1- за 118 лв., п.2 - частично за 200 лв., п.3
– само за 8 500 лв. без мораторни лихви, п.4 – само за 600 лв., п.5 – само
за 8 500 лв. без мораторни лихви, или общо за 17 918 лв. С тази сума
е намалил исковата претенция от
36 183 лв. и е осъдил ответника да заплати сумата от 18 265 лв.
От представените доказателства се установява
по несъмнен начин, че от страна на ищеца са преведени на ответника 18 500
евро, като част от тях е била внесена
като гаранция за допускане на обезпечение на бъдещ иск в размер на
32 448 лв. съгласно определението на съда. След отпадане на нуждата от
обезпечение гаранцията е възстановена по посочената сметка. Разликата до
36 183 лв. или 3 735 лв. не е била част от гаранцията. Няма данни за
какво е получена, поради което е получена без основание.
От назначената съдебносчетоводна
експертиза се установява, че
възникналите разчети между страните във връзка с посочената сума са осчетоводени в счетоводните регистри на
адвокатското дружество по счетоводна сметка 492 Разчети по гаранции, като са
открити две аналитични партиди: Разчети по гаранции-СГС и Разчети по гаранции –
С.И. С.А. По тези аналитични партиди са осчетоводени получената сума от ищеца
на 28.04.2017 г., превеждането и в СГС на 02.05.2017 г., връщането и на
30.08.2017 г. Няма данни сумата да е върната на ищеца. Към момента сметката, по която са извършени посочените
преводи е закрита, банката се е сляла с ОББ АД и не може да се извърши проверка
дали сметката е водена като клиентска сметка по чл.39 от ЗАдв. По делото са
представени преводни документи, както и
извлечение от сметката с посочване на името на клиента С.И. С.А. Съгласно
посочената разпоредба клиентът може да предостави на адвоката парични средства за разходване от
адвоката по негова клиентска сметка, като за внесените по клиентската сметка средства от всеки
клиент се води отделна партида. Ето защо и съгласно данните по делото
процесната сума е предоставена за внасяне като гаранция, била е внесена
по-голямата и част, а впоследствие върната по сметката на ответника, за която
може да се приеме, че е клиентска. Няма данни да е предоставен отчет на
клиента. Има данни, че не са наложени запори върху тези суми, тъй като не са
част от имуществото на адвоката и по силата на закона. Така едно лице е
предоставило парични средства на друго лице, което впоследствие не му ги е
върнало. Задържайки тази сума след 30.08.2017 г., това е без основание. Същият
извод се отнася и до по-малката сума. Ето защо е налице фактическият състав на
неоснователното обогатяване. Едно имуществено благо е преминало в имуществото на друго лице без
основание и следователно се дължи връщането му на ищеца.
С оглед
гореизложеното, първото оплакване на жалбоподателя - ответник в
първоинстанционното производство, че съдът се е произнесъл по незаявен иск, се
явява неоснователно. Видно от изложените факти и обстоятелства в исковата молба
и допълнението към нея, ищецът е посочил, че процесната сума се задържа без наличието на правно основание.
На тази база е разпределена и доказателствената тежест по делото. Няма спор от
ответника в тази връзка. Т.е. налице е позоваване на неоснователното
обогатяване, искане за връщане на процесната сума, като получена без основание
и разглеждане на това посочено основание.
По отношение на неуважената част от възражението за прихващане, предмет
на настоящото въззивно производство са сумата от 118 лв. за извършен превод -
п.1 и претенциите за мораторни лихви върху признатите две насрещни задължения
на ищеца, всяко едно по 8 500 лв., които са в размер на 1 584,29 лв.
и 847,63 лв., които суми са конкретизирани във възражението за прихващане - п.3
и п.5.
По п.1 е уважено възражението за прихващане със сумата от 118 лв.
Сумите в размер на 1 584,29 лв. и 847,63 лв. са мораторни лихви
върху главниците от 8 500 лв. В тази връзка по делото са представени два
договора за правна защита от 19.05.2017 г. и от 27.03.2018 г., две пълномощни,
както и решение на Адвокатски съвет П., взето с протокол №33 от 12.09.2019 г.
на основание чл.36,ал.3 от ЗАдв.
От приложените договори се
установява, че същите са с предмети, както следва: първият, за представителство
и защита в исково производство срещу С.Т. ЕООД, вторият, за представителство и
защита в откритото производство по несъстоятелност за С.Т. ЕООД чрез подаване
на молба за предявяване на вземания. В
чл.1,ал.1 от договорите е уговорено, че за дружеството възникват задължения към
клиента от момента на заплащане на уговореното възнаграждение по чл.2 от
договора. В чл.2 е уговорено възнаграждение – по 8 500 лв. по двата
договора, дължимо в 5 дневен срок от подписване на договорите, т.е. съответно
от 25.05.2017 г. и от 02.04.2017 г. Приложени са и две адвокатски пълномощни
със същия предмет.
От приложения протокол на Адвокатски съвет П. се установяват взетите
решения по повод търг.дело №1893/2017 на СГС и т.д.№1020/2017 на СГС за
несъстоятелност на С.Т. ЕООД, с които е определено адвокатско възнаграждение по
двете дела при условия на евентуалност. Не са посочени кои са условията на
евентуалност.
От
данните по делото се установява, че адвокатското дружество е извършило работа
във връзка с договорите за правна помощ и адвокатските пълномощни. Т.е. то е
изпълнило задълженията си по тези договори и затова са признати сумите по
възражението, представляващи адвокатско възнаграждение за извършената работа.
Не се установява договорите за правна помощ да са неистински. В тази връзка
няма оплаквания във въззивната жалба. Ето защо и тъй като не е платено
уговореното адвокатско възнаграждение в определения в договорите срок,
основателно се явява възражението за прихващане в частта му за мораторни лихви
на основание чл.86 от ЗЗД. В тази част следва да се уважи възражението за
прихващане със сумите 1 584,29 лв. и 847,63 лв., считано от падежа на
всяка една от тях до датата на възражението за прихващане, направено с отговора
на исковата молба, или общо 2 431,92 лв.
С оглед
гореизложеното, частично основателна се явява подадената въззивна жалба. Затова
следва да се намали присъдената сума 18 265 лв. със сумата 2 431,92
лв. или се осъди ответника да заплати 15 833,08 лв. след направеното
прихващане. За разликата над 15 833,08 лв. до 18 265 лв. решението
следва да бъде отменено, като се отхвърли иска, поради извършено прихващане още
със сумата 2 431,92 лв.
По отношение на разноските – с оглед
резултата по делото основателно се явява искането за разноски, направено от жалбоподателя
във въззивното производство, но съразмерно уважената част на жалбата, а именно
362,60 лв. От страна на ответника не са представени доказателства за направени
разноски във въззивното производство, поради което не следва да се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част на жалбата.
Водим от гореизложеното апелативният съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановеното решение №134 от 16.10.2019 г. по
търг.дело №321/2018 г. по описа на Окръжен съд П. в осъдителната му част за
разликата над 15 833,08 лв. до 18 265 лв., или за сумата
2 431,92 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.И.
С.А., ЕИК **********, регистрирано дружество в Р.Г., срещу А.д.Б.и С. БУЛСТАТ *********, за
заплащане на разликата над 15 833,08 лв. до 18 265 лв., или за сумата
2 431,92 лв., представляваща част от върнат депозит, послужил за гаранция
пред С.Г.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2018
г., поради извършено прихващане още със сумата 2 431,92 лв.
Осъжда А.д.Б.и С. да заплати на С.И. С.А. направените разноски във въззивното
производство в размер на 362,60 лв. по съразмерност.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.