ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1331
Варна, 15.05.2023 г.
Административният съд - Варна - X състав, в закрито заседание в състав:
|
Съдия: |
МАРИЯНА ШИРВАНЯН |
сложи на разглеждане административно
дело № 1011 / 2022
г.
Съдът
е спрял производството по делото за изпращане на преюдициално запитване до СЕС.
С оглед поставянето на въпросите към СЕС в
настоящото определение, съдът следва да посочи установените факти, националната
уредба, формулираните въпроси и да даде възможност на страните за изразяване на
становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на проверка в настоящото производство е РА № Р –
03000321004507-091-001/24.01.2022г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП
Варна.
Ревизионното производство е с обхват по вид
на задължението и период, както следва: 1. Данък върху добавената стойност за
период 01.07.2021г. до 31.07.2021г. и 2. Данък върху добавената стойност за
период 01.10.2020г. до 30.06.2021г.
За резултатите от ревизионното производство
е издаден РД № Р – 03000321004507-092-001/30.06.2021г. от орган по приходите
при ТД на НАП Варна.
При издаване на РА № Р –
03000321004507-091-001/24.01.2022г. органът по приходите при ТД на НАП Варна е
направил констатации за допуснати нарушения от дружеството при прилагането на
разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност по отношение на суми
подлежащи на прихващане или възстановяване по реда на ДОПК подробно описани в
табличен вид с посочване на номер на фактура, дата, доставчик, предмет, данъчна
основа и размер на ДДС на стр.2-3 от РА. Описаните 71 фактури са издадени в
периода 2017г. – 2019г., преди датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС.
Общият размер на данъчните основи по описаните фактури е 587 293.93лв., а
общият размер на ДДС е 117 458.80лв.
Органът по приходите е отказал право на
приспадане на данъчен кредит по описаните фактури предвид разпоредбата на
чл.72, ал.1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано по ЗДДС лице има право да упражни
правото на приспадане на данъчен кредит за данъчният период, през който е
възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода.
Констатирано е, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 25.11.2019г. и, че описаните в табличен вид фактури са
издадени преди датата на регистрация на дружеството по ЗДДС. Не се спори, че
доставките са осъществени. Не е спорно и, че ДДС е внесен от доставчиците.
Органът по приходите е посочил, че правото
на приспадане на данъчен кредит за налични активи и услуги преди регистрацията
по арг. от чл.75, ал.1 и 2 от ЗДДС възниква на датата на регистрацията по ЗДДС
и се упражнява през данъчния период през който е възникнало или в един от
следващите дванадесет данъчни периода. Направен е извод, че към данъчен период
м.Декември 2020г. преклузивния срок за упражняване на право на приспадане на
данъчен кредит по описаните в табличен вид фактури е изтекъл и правото на
ползване на данъчен кредит е преклудирано.
Посочено е, че ревизираното лице е упражнило
право на приспадане на пълен данъчен кредит в нарушение на разпоредбата на
чл.72 от ЗДДС и данъчният кредит за м.декември 2020г. следва да се коригира в
намаление с размера на ДДС по посочените фактури – 117458.80лв.
От установяванията на органите по приходите
в РА, неоспорени от жалбоподателя, от доводите на страните и от неподлежащите
на доказване по арг. от чл.155 от ГПК факти, се констатира следната релевантна
за спора фактическа обстановка:
Дружеството е извършвало търговска дейност и
е получавало свързани с търговската му дейност доставки по общо 71 броя фактури
от регистрирани по ЗДДС доставчици за периода в периода 2017г. – 2019г. с общ
размер на данъчните основи 587 293.93лв. и общ размер на ДДС - 117 458.80лв.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС
25.11.2019г.
Дружеството за периода от 25.11.2019г. до
30.09.2020г. подава СД по ЗДДС с размер – 0лв.
Дружеството е посочило в пълен размер в
декларацията по ЗДДС през д.п.м.12.2020г. правото на приспадане за доставките,
получени преди дата на регистрацията по ЗДДС в общ размер на - 117 458.80лв..
СД е приета на 14.01.2021г. с уведомление за приемането й.
Издаден е РА № Р –
03000321004507-091-001/24.01.2022г. от орган по приходите при ТД на НАП Варна
на дружеството, с който е отказано право на ползване на данъчния кредит по 71 броя
фактури от регистрирани по ЗДДС доставчици за периода в периода 2017г. – 2019г.
с общ размер на данъчните основи 587 293.93лв. и общ размер на ДДС - 117
458.80лв.
В хода на съдебното производство е
констатирано, че:
Народното събрание с решение обявява на
територията на Република България извънредно положение от 13 март до 13 април
2020г .(https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=146931)
Приет е ЗАКОН за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
С множество решения на Министерския съвет (https://coronavirus.bg/bg/390) и заповеди на
Министъра на здравеопазването (https://coronavirus.bg/bg/175) през цялата 2020
година се въвеждат противоепидемични мерки в страната, между които и
удължаването на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май
2020г. извънредна епидемична обстановка от 1 октомври 2020г. до 30 ноември
2020г. с Решение № 673/25 септември 2020г. и удължаването й от 1 декември до 31
януари 2021г.
Правото на ползване на данъчен кредит е
отказано от органа по приходите на дружеството при следните факти, които се
установяват от данните по установителната преписка:
1.доставките са осъществени преди дата на
регистрацията по ЗДДС, свързани са с облагаемата дейност на дружеството и не е
спорно, че са осчетоводени при доставчиците, декларирани са от доставчиците и
ДДС по тях е внесен;
2.дружеството е подало СД за последният
данъчен период от 1-годишния срок предвиден за реализирането на правото за
приспадане не ДДС за доставки извършени преди дата на регистрацията му по ЗДДС,
като в тази СД не е посочило право на приспадна на данъчен кредит по
доставките;
3.дружеството е подало коригираща декларация
в срока за подаване на коригиращи декларации, като в последната е посочило
правото на ползване на данъчен кредит.
Спорът в производството пред АдмС Варна е за
това: допустимо ли е чрез подаването на декларацията по ЗДДС за м.12.2020г.
дружеството да реализира правото да извърши корекция за минал период по реда на
чл.126, ал.3, т.1 от ЗДДС и да ползва правото на данъчен кредит по доставките
получени от него преди датата на регистрацията му по ЗДДС - 25.11.2019г. при
условие, че в едногодишният период предвиден от националното законодателство за
правото на ползване на данъчен кредит за доставките извършени от задължените
лица преди датата им на регистрация по ЗДДС в Р България чрез закон са въведени
мерки, които предвиждат за данъците предвидени от националното ни
законодателство срокове за деклариране и внасяне отчитащи въведената епидемична
обстановка, но такъв режим не е предвиден за декларирането и внасянето на ДДС?
Разпоредби от националното законодателство,
относими към спора:
От Закона за данък добавена стойност:
Чл. 74. (1)
(Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 104 от 2020 г., в
сила от 1.07.2021 г.) Регистрирано лице по чл.
96, 97, чл.
100, ал. 1, чл.
102, 132 или 132а има
право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг
начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди
датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на
регистрацията.
(2) Правото по ал. 1 възниква
само за наличните активи към датата на регистрация, за които са налице
едновременно следните условия:
1. налице са изискванията на чл. 69 и 71;
2. доставчикът е регистрирано по
закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била
облагаема към тази дата;
3. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012
г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);
4. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) активите са придобити от лицето до 5 години, а за
недвижими имоти - до 20 години, преди датата на регистрация по този закон.
(3) Регистрираното лице по ал. 1
има право на приспадане на данъчен кредит и за получените услуги преди датата
на регистрацията му по този закон, когато са налице едновременно следните
условия:
1. услугите са пряко свързани с
регистрацията на лицето по реда на Търговския закон;
2. услугите са получени не
по-рано от един месец преди регистрацията на лицето по Търговския закон;
3. лицето е подало заявление за
регистрация по този закон в 30-дневен срок от вписването му в регистъра по чл. 82 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс;
4. за получените услуги лицето
притежава фактура по чл. 71, т. 1;
5. доставчикът на услугата е
регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и
доставката е била облагаема към тази дата;
6. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012
г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) За налични стоки на регистрираното лице по ал. 1,
които са или биха били дълготрайни активи, които се използват едновременно
както за извършване на независима икономическа дейност, така и за негови лични
нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или
по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност, право на
данъчен кредит по ал. 2 възниква при условията на чл.
71а и 71б.
Чл. 75. (1) Правото на
приспадане на данъчен кредит по чл. 74 възниква
на датата на регистрация по този закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2013
г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) Правото
на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 се упражнява през данъчния период,
през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода,
като съответните документи по чл.
71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на
наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012
г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
Чл. 125. (1)
(Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 14 от 2022 г., в
сила от 18.02.2022 г.) За всеки данъчен период регистрираното по чл.
96, 97, 97а, 99 и чл.
100, ал. 1 и 2 лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.
124.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.)
Регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни
доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги
по чл. 21, ал. 2 с място
на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със
справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за
съответния данъчен период. Регистрираното лице, което прехвърля стоки,
представляващи част от неговите стопански активи, от територията на страната до
територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до
поискване, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за
данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките под този режим и
за данъчните периоди на настъпване на промяна през 12-месечния период от
пристигането или завършването на превоза, включително при замяна на лицето по чл.
15а, ал. 2, т. 3.
(3) Заедно със
справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри
по чл. 124 за
съответния данъчен период.
(4) Справка-декларация по ал. 1
се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в
случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.
(5) Декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г., отм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
(7) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017
г., в сила от 1.01.2018 г.) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по
ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл.
126, ал. 4, 7 и 8.
(8) Справка-декларацията по ал.
1 и декларацията по ал. 2 се подават по образец, определен с правилника за
прилагане на закона.
(9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2006
г., изм., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 98 от 2018 г., в сила
от 1.01.2019 г.) Регистърът по чл.
124, ал. 7 се подава по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс до 14-о число на месеца, следващ
календарното тримесечие, за което се отнася.
(10) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 1.01.2010 г.) В случаите по чл. 111, ал. 2, т. 5
регистрираното лице подава една справка-декларация за данъчния период,
включваща доставките, извършени от лицето до датата на дерегистрацията,
включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.
(11) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2010
г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
(12) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2011
г., в сила от 1.01.2012 г., отм., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
(13) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) При смърт на физическо лице или на физическо лице –
едноличен търговец, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 за
последния данъчен период по чл.
87, ал. 4 се подават от наследниците или заветниците в срок 2 месеца от
приемане на наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца,
следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя. Допълнително узнати обстоятелства
се декларират, като в едномесечен срок от узнаването наследниците подадат нови
декларации по ал. 1 и 2 и отчетни регистри по ал. 3. Подадена декларация от
един наследник ползва и другите наследници.
(14) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2022
г., в сила от 18.02.2022 г.) Лицето по ал. 1, когато е регистрирано по чл.
154, 156 и 157а, подава
справка-декларацията и по чл.
159, ал. 4 и/или чл.
159а, ал. 2. Данъчно задължено лице, регистрирано само по чл.
154 и 156, подава
единствено справка-декларацията по чл.
159, ал. 4.
Чл. 126. (1) Допуснати грешки в подадени
декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие
на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл.
124 се коригират по реда на ал. 2 и 3.
(2) Грешките, установени до
изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като
лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл.
125, ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по чл. 124.
(3) Извън случаите по ал. 2
грешките се поправят, като:
1. лицето извърши необходимите
корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи
неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период -
при неотразени в отчетните регистри по чл. 124
документи;
2. лицето писмено уведоми
компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на
задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в
отчетните регистри документи.
(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) Лице, на което е прекратена регистрацията по този
закон, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите за допуснати грешки в подадени декларации по чл.
125, ал. 1 и 2 и отчетни регистри по чл.
124. Корекциите се извършват след издаване на разрешение от
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите с
подаване на нова декларация и отчетни регистри за съответния период в 14-дневен
срок от получаване на разрешението.
(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) Лице, на което е прекратена регистрацията по този
закон, в 5-дневен срок от установяване на обстоятелството, че преди
прекратяване на регистрацията не е издаден данъчен документ по чл.
112, ал. 1, и в случаите по чл.
116 писмено уведомява компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, която след преценка издава разрешение за
издаване на съответния данъчен документ или отказва издаването му.
(6) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) Лице, на което е прекратена регистрацията по този
закон, при настъпване на обстоятелство за изменение на данъчната основа или за
разваляне на доставка, за която е издаден данъчен документ с начислен данък
преди датата на прекратяване на регистрацията му, писмено уведомява
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, която
след преценка издава разрешение за издаването на съответния данъчен документ
или отказва издаването му.
(7) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) В 14-дневен срок от получаване на разрешение по ал.
5 и 6 лицето издава съответния данъчен документ и подава декларация по чл.
125, ал. 1 и отчетни регистри по чл.
124 за периода, през който е издаден съответният документ, по ред,
определен с правилника за
прилагане на закона.
(8) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016
г., в сила от 1.01.2017 г.) Когато преди датата на прекратяване на
регистрацията на лицето е издаден данъчен документ с начислен данък за получено
авансово плащане и в срока по ал. 7 дължимата сума във връзка с намалението на
данъчната основа или за развалянето на доставката не е върната на получателя,
прихваната или уредена по друг възмезден начин, лицето издава документа по ал.
6 в 14-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг
възмезден начин за размера на върнатата, прихваната или уредена по друг
възмезден начин сума и подава декларация по чл.
125, ал. 1 и отчетни регистри по чл.
124 за периода, през който е издаден документът, по ред, определен с правилника за
прилагане на закона.
(9) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г. , в сила от 1.01.2023 г.) Лице, на което е прекратена регистрацията
по този закон при получаване на кредитно известие по чл.
126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит по издаден данъчен документ с
начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията му, уведомява
писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите в 7-дневен срок след получаване на кредитното известие, която издава
разрешение за включването му в дневника за покупките и в справка-декларация
съгласно закона. В 14-дневен срок от получаване на разрешението лицето подава
декларация по чл.
125, ал. 1 и отчетни регистри по чл.
124 за периода, през който е получено кредитното известие, по ред,
определен с правилника за
прилагане на закона.
(10) (Нова – ДВ, бр. 102 от 2022 г. , в сила от 1.01.2023 г.) Лице, на което е прекратена
регистрацията по този закон преди издаване на кредитно известие по чл.
126б, ал. 1 за изменение на данъчната основа на доставка, за която е издало
данъчен документ с начислен данък преди датата на прекратяване на регистрацията
му, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите в 7-дневен срок, която издава разрешение за издаване на
кредитното известие само в случаите, в които получателят по доставката е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. В 14-дневен
срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава
декларация по чл.
125, ал. 1 и отчетни регистри по чл.
124 за периода, през който е издадено кредитното известие, по ред,
определен с правилника за
прилагане на закона.
От Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
§ 49. (В сила от 24.03.2020 г. - ДВ,
бр. 28 от 2020 г.) (1) (Предишен текст на § 49 – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила
от 9.04.2020 г.) Сроковете и производствата по установяване, деклариране,
внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, включително и
акцизи, задължителни осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено
осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фондовете за
допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и общински такси и
други публични вземания, регламентирани в Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, Закона за
митниците, Закона за акцизите
и данъчните складове, Закона за данък
върху добавената стойност, Закона
за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците
върху доходите на физическите лица, Закона за местните
данъци и такси, Кодекса за
социално осигуряване, Закона за
здравното осигуряване и Закона за хазарта не се
променят, освен в случаите по §
25 – 31.
§ 25. (В сила от 24.03.2020 г. - ДВ,
бр. 28 от 2020 г.) (1) През 2020 г. сроковете по чл.
92, ал. 2, чл.
93, чл.
217, ал. 2, чл.
219, ал. 4 и 5, чл.
241, ал. 2, чл.
252, ал. 1, чл.
253, чл.
259, ал. 2 и чл.
260 от Закона за корпоративното подоходно облагане се
удължават до 30 юни 2020 г.
(2) През 2020 г. авансовите
вноски по Закона за
корпоративното подоходно облагане се правят при условията и по
реда на глава
четиринадесета от същия закон, при съобразяване със следните
особености:
1. когато до влизането в сила на
този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите
вноски се правят в размер съгласно декларираното; при необходимост лицата могат
да подадат коригираща декларация по реда на чл.
88 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
2. когато до 15 април 2020 г. е
подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в
размер съгласно декларираното;
3. когато до 15 април 2020 г. не
е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се
декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като
се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за
текущата година.
§ 27. (В сила от 24.03.2020 г. - ДВ,
бр. 28 от 2020 г.) (1) През 2020 г. срокът по чл.
47, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се удължава
до 30 юни.
(2) През 2020 г. срокът за
подаване на годишната данъчна декларация по чл.
50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019
г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна
основа от лицата по чл.
51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни.
(3) През 2020 г. отстъпката по чл.
53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се
ползва от лицата по чл.
51, ал. 1 от същия закон, ако декларацията е подадена и
данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 май 2020 г.
§ 28. (В сила от 24.03.2020 г. - ДВ,
бр. 28 от 2020 г.) Лицата по чл.
51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
прилагат съответно §
25, като срокът за подаване на декларацията по ал.
2 от същия параграф е до 30 април 2020 г.
§ 29. (В сила от 24.03.2020 г. - ДВ,
бр. 28 от 2020 г.) До отмяната на извънредното положение:
1. срокът по чл.
171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се
прилага;
2. освен в случаите по чл.
172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение;
3. срокът по чл.
193, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спира
да тече;
4. не се образува изпълнително
производство по Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, освен когато е необходимо да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда;
5. принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс се спира; извършените до спирането действия
запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва
нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на
вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело;
изпълнителното производство се възобновява след изтичането на срока, за който е
обявено извънредното положение; преди изтичането на срока на извънредното
положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на
публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху:
а) вземания и парични средства
от банки;
б) вземания от трети лица;
в) вложени ценности в трезори,
включително и върху съдържанието в сейфове;
6. след реализиране на
изпълнението по т. 5, букви "а", "б" и "в"
изпълнителното производство се спира;
7. срокът по чл.
246, ал. 10 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спира
да тече.
От Закона за
корпоративното подоходно облагане
Чл. 92. (1) Данъчно задължените
лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация
по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
(2) (*) (Изм. – ДВ, бр. 104 от
2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Годишната данъчна декларация се подава в срок
от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Чл. 92. (Доп. - ДВ, бр. 98 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) Данъчно
задължените лица, които се
облагат с корпоративен данък, подават годишна
данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
(2) (*) Годишната данъчна
декларация се подава в срок до 31 март на
следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице.
Чл. 93. (*) (Изм. – ДВ, бр. 104
от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Данъчно задължените лица внасят
корпоративния данък за съответната година в срок до 30 юни на следващата
годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
Чл. 93. (Обн. - ДВ, бр. 105 от
2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) (*) Данъчно
задължените лица внасят
корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата
годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
Чл. 219. (Доп. - ДВ, бр. 95 от
2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013
г.) (1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят подробна
отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на
задълженията им по този закон от органите по приходите на Националната агенция
за приходите.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014
г., в сила от 1.01.2014 г.).
(3) (Отм. – ДВ, бр. 1 от 2014
г., в сила от 1.01.2014 г.).
(4) (*) (Нова - ДВ, бр. 15 от
2013 г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 69 от 2020 г.).
(5) (*) (Нова - ДВ, бр. 15 от
2013 г., в сила от 1.01.2013 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021
г.) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в
срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Предходна редакция на
Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 1 от
2014 г., в сила от 1.01.2014 г.) (1) Данъчно
задължените лица по тази глава са длъжни да водят подробна
отчетност и да
съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията
им по този
закон от органите по приходите на Националната агенция за
приходите.
(2) (Отм.).
(3) (Отм.).
(4) (*) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по
смисъла на
Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по
образец, която
се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната
дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице.
(5) (*) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен
отчет за
дейността в срок до 31 март на следващата година в териториалната
дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице.
(*) Бел. ред. Съгласно § 25, ал. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.): "През
2020 г. сроковете
по чл. 92, ал. 2, чл. 93, чл. 217, ал. 2, чл. 219, ал. 4 и 5, чл.
241, ал. 2,
чл. 252, ал. 1, чл. 253, чл. 259, ал. 2 и чл. 260 от Закона за
корпоративното
подоходно облагане се удължават до 30 юни 2020 г."
Разпоредби от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност(консолидирана версия)
Член 168
Доколкото стоките и услугите се използват за
целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в
държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия
данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:
а)
дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за
него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от
друго данъчнозадължено лице;
б)
дължимия ДДС по отношение на сделки, третирани като доставки на стоки или
услуги в съответствие с член
18, буква а) и член
27;
в)
дължимия ДДС по отношение на вътреобщностни придобивания на стоки в
съответствие с член
2, параграф 1, буква б), i);
г)
дължимия ДДС върху сделки, третирани като вътреобщностни придобивания на стоки
в съответствие с членове
21 и 22;
д)
дължимия или платен ДДС по отношение на вноса на стоки в тази държава-членка.
Член 178
За да може да упражни
правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на
следните условия:
Изм. с M9
а) за целите на приспадане съгласно член
168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да
притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6;
б) за целите на приспадане в съответствие с член
168, буква б) по отношение на сделки, третирани като доставката на стоки или
услуги, той трябва да спази формалностите, както са постановени от всяка
държава-членка;
Изм. с M9
в) за целите на приспадане съгласно член
168, буква в), по отношение на вътреобщностното придобиване на стоки, то трябва
да включи в справката-декларация по ДДС, предвидена в член
250, цялата информация, необходима за изчисляването на сумата на
дължимия ДДС по неговото вътреобщностно придобиване на стоки, и трябва да
притежава фактура, изготвена в съответствие с дял
XI, глава 3, раздели 3—5;
г) за целите на приспадане в съответствие с член
168, буква г) по отношение на сделките, третирани като вътреобщностно
придобиване на стоки, той трябва да изпълни всички формалности, постановени от
всяка държава-членка;
д) за целите на приспадане в съответствие с член
168, буква д) по отношение на вноса на стоки, той трябва да притежава документ
за внос, посочващ го като получател или вносител, и посочващ сумата на дължимия
ДДС или даващ възможност за изчисляването на тази сума;
е) когато се изисква да плати ДДС като
клиент, където се прилагат членове
194—197 или член
199, той трябва да спази формалностите, установени от всяка
държава-членка.
Член 180
Държавите-членки могат да разрешат
данъчнозадълженото лице да извърши приспадане, което то не е извършило в
съответствие с членове
178 и 179
Член 250
1. Всяко данъчнозадължено лице представя
справка-декларация за ДДС, даваща цялата информация, необходима за изчисляване
на данъка, който е станал изискуем, и приспаданията, които трябва да се
направят, доколкото това е необходимо за установяването на базата за
изчисляване на данъка, общата стойност на сделката, свързана с такъв данък и
приспадания и стойността на освободените сделки.
2. Държавите-членки позволяват и
могат да изискват справка-декларацията по ДДС, посочена в параграф 1, да бъде
представена по електронен път в съответствие с условията, установени от тях.
Член 251
В допълнение на информацията, посочена в член
250, справка-декларацията за ДДС, обхващаща даден данъчен период,
показва следното:
а) общата стойност, без ДДС, на
доставките на стоки, посочени в член
138, по отношение на които е станал изискуем ДДС през съответния
данъчен период;
б) общата стойност, без ДДС, на
доставките на стоки, посочени в членове
33 и 36,
извършени на територията на друга държава-членка, по отношение на които е
станал изискуем ДДС през този данъчен период, когато мястото, където е
започнало изпращането или превозът на стоките, се намира в държава-членка, в
която трябва да бъде представена справка-декларацията;
в) общата стойност, без ДДС, на
вътреобщностните придобивания на стоки, или сделки, третирани като такива, в
съответствие с членове
21 и 22,
извършени в държавата-членка, в която трябва да бъде представена
справка-декларацията и по отношение на която е станал изискуем ДДС през този
данъчен период;
г) общата стойност, без ДДС, на
доставките на стоки, посочени в членове
33 и 36,
извършени на територията на държавата-членка, в която трябва да бъде
представена справка-декларацията и по отношение на които е станал изискуем ДДС
през този данъчен период, когато мястото, където е започнало изпращането или
превозът на стоките, се намира на територията на друга държава-членка;
д) общата стойност, без ДДС, на
доставките на стоки, извършени на територията на държавата-членка, в която
трябва да бъде представена справка-декларацията и по отношение на които е било
определено данъчнозадълженото лице в съответствие с член
197, като платец на ДДС и по отношение на които е станал изискуем ДДС
през този данъчен период.
Член 252
1. Справка-декларацията по ДДС се представя
в срок, определен от държавите-членки. Крайният срок не може да бъде повече от
два месеца след края на всеки данъчен период.
2. Данъчният период се определя
от всяка държава-членка на един месец, два месеца или три месеца.
Държавите-членки могат обаче да
определят различни данъчни периоди, при условие че тези периоди не превишават
една година.
Член 273
Държавите-членки могат да наложат други
задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на
ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на
условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки,
извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че
такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на
формалности, свързани с преминаването на границите.
Възможността за избор по първа
алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези,
установени в глава 3.
Съдът като съобрази установените
факти и цитираната нормативна уредба, както и т.49, т.62, т.68-71 от Решение на
съда (втори състав) от 12 юли 2012г. по дело С-284/11 на СЕС; т.42, т.46, т.48
от т.67, т.72, т.61-67 от Решение на съда (трети състав) 8 май 2008г. по
съединени дела С-95/07 и С-96/07 на СЕС намира, че следва да постави следните
преюдициални въпроси към СЕС :
1.В условията на въведени
протиепидемични мерки със закон включващи налагането на административни мерки
за ограничаването на излизането от домовете, предвижването в населените места,
ограничаването на контактите с други лица и затварянето на търговските обекти,
като във връзка с тези противоепедемични мерки са удължени сроковете за
деклариране и внасяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ и ЗКПО (данъци по
националното законодателство), преклузивен срок, като разглежданият в
настоящото производство, прави ли практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правото на приспадане от страна на данъчно задълженото лице по
времето на действието на противоепедимичните мерки и в този аспект съвместима
ли е националната уредба с принципите на данъчен неутралитет въведени от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година?
2.При разписана възможност в
ЗДДС за корекция на декларираните данни в СД по ЗДДС, при фактите от
разглежданото от настоящата съдебна инстанция дело, съвместима ли е с принципа
на неутралност на ЗДДС практиката на данъчния орган, съгласно която се отказва
правото на ползване на ДДС на задълженото лице, поради това, че ДДС е
деклариран с коригираща декларация, подадена за корекцията на данните за
последният данъчен от въведения преклузивен срок за ползване на правото на
приспадане на данъчен кредит за доставките получени от задълженото лице преди
датата на регистрацията му по ЗДДС?
Предвид изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 7-дневен срок
от съобщаването да изразят становище по установените факти, посочената
нормативна уредба и поставените въпроси?
Определението да се връчи на страните по
ел.път.
Определението не подлежи на обжалване.
|
Съдия: |
|
|