М О Т И В И
към присъда №85/15.11.2010г.
по НОХД №334/2010г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството пред Окръжен съд
гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Силистра
обвинителен акт срещу:
Й.Г.И.,
за това, че :
На 01.06.2010г. в гр. Силистра е
направил опит умишлено да умъртви М.М. И., поради което и на основание чл.115
от НК, във вр. с чл.18 от НК
Тъй като при предявяване на досъдебното производство е
направено искане от подсъдимия И. и неговия процесуален представител за
разглеждане на наказателното производство по реда да глава ХХVІІ от НПК,
съобразно константната съдебна практика на ВКС, съдът разпореди разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК. Направени са
изявления на подсъдимия, че признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти в съдебното производство. На
подсъдимият И. са разяснени правата
и е уведомен, че направените от него самопризнания и събраните на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, ще се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І от НПК.
В наказателния процес е конституирана в качеството частен обвинител съобразно чл.76 от НПК пострадалата от престъплението М.
М. И.
След провеждане на съкратено съдебно
следствие и след определение на съда, с което е констатирано, че
самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства,
е даден ход на съдебните прeния.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на подсъдимия да се наложи наказание по вид „Лишаване от свобода”, редуцирано
съобразно нормата на чл.58а от НК, в максимален размер при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, и липса на смекчаващи такива, без да се
ангажира с конкретни параметри по размера на наказанието.
Частният обвинител И. редовно призована
не се явява, явява се неин повереник адв. С.Същата
поддържа становището на прокурора и размера на наказанието
Защитникът на подсъдимия И. пледира за налагане на
наказание съобразно разпоредбата на чл.58 б.”а” от НК, при приложението на
чл.55 от НК, тъй като деянието е в стадия на опита и което да отговаря на
целите на чл.36 от НК.
В осигуреното му право на последна дума,
подсъдимият заявява, че съжалява за извършеното. Моли за нисък размер
на наказанието, заявява, че е нямал намерението да причинява смъртта на
пострадалата
Съдът, като
взе под внимание направените от подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият е И. е осъждан неколкократно за извършени престъпления от общ характер с
наложени наказания лишаване от свобода.
Подсъдимият Й.И. и постр. М.И.
са заживеели на съпружески начала от 1997г. Пострадалата от детска възраст е
била осиновена от социален дом, от семейство на цигани-„кърдараши",
които са я обучили на джебчийство. По-късно в
юношеска възраст тя разбрала самоличността на истинските си родители, но поради
заплахи от страна осиновителите си не успяла да се прибере при тях. Желанието й
да се отдели от същите и да прекрати с кражбите я мотивирали да забременее на
17-годишна възраст. Отново не и било разрешено и свид.
била принудена да остави новороденото си дете в социално заведение.
През 1999г. на подсъдимия и пострадалата се ражда
първото им дете - свид. И.М. М., което обаче не било
припознато от бащата. Второто дете - свид. Н. Й.И. се
родил през 2001г.. През цялото това прекъсвано на моменти съжителство свид.И. била жертва на психически и физически тормоз от
страна подсъдимия, който я е принуждавал да краде. Това довело и до влизането й
в МЛС-гр.Сливен. Децата останали при баща си – подсъдимия И., който карал
по-големия си син И.да извършва кражби. Това мотивирало постр.
И. да вземе твърдо решение да промени живота си, след като излезе на свобода.
Обърнала се за съдействие към свид.
Д. С., която изпълнявала длъжността Началник група „Социални дейности и
възпитателна работа" към МЛС. Убедена в сериозността на желанието на И., свид.С.направила постъпки в „Кризисен център за жени и деца
обект на насилие и трафик" гр.Силистра с цел настаняването й там след
изтърпяване на наложеното наказание. По същото време свид.
И. изпратила молба с Вх.№ЗД94ММ / 0006/03.02.2009г. до „Закрила на
детето"-гр.Севлиево с оглед настаняването на двете деца в социален дом,
където да получат необходимите грижи до излизането и от затвора. В Молбата било
посочено, че бащата - подс. И. не полагал достатъчно
грижи, злоупотребявал с алкохол и упражнявал тормоз над нея и децата. Описан бил
и горепосочения случай със залавянето на свид.Н. И.
от органите на полицията при извършване на кражба под давление на баща му. На
19.12.2009г. И. била освободена от МЛС-Сливен и била настанена в „Кризисен
център за жени и деца обект на насилие и трафик" гр.Силистра. Направила
постъпки до „Закрила на детето" гр.Севлиево за предоставяне грижите на
двете деца. Провеждала и редовни телефонни разговори с подсъдимия за доброволно
предаване на децата. Последният отказал и на 14.01.2010г. И. сигнализирала
РП-Силистра, като обаче получила отказ от образуване на ДП и указание относно
гражданско-правния характер на направените претенции. И. констатирал, че
пострадалата провежда телефонни разговори от гр.Силистра. Заедно с двете деца в началото на
месец март 2010г. пристигнал на място и посетил
„кризисния
център". На срещата по искане на Управителя на центъра присъствали и полицейски
служители. Подсъдимият отново отказал доброволно да предаде децата на майка им.
Едва на 17.03.2010г. И. декларация
и двете деца останали при майка си – постр. И. Подсъдимият се задължил да не указва психически и
физически тормоз над пострадалата. Децата И.и Н. започнали, като редовни
ученици в СОУН.Й.Вапцаров" гр.Силистра.
До 01.06.2010г. подсъдимия подържал редовна телефонна
връзка със синовете си. Според показанията на майката същия постоянно разпитвал
дали тя излиза с други мъже, как се облича, къде ходи.. Това довело до конфликти
ситуации между двамата допълнително разпалвани от ескалиращата ревност в
подсъдимия.
На 31.05.2010г. И. завела сина си И.на медицински
преглед. След това заедно с психоложката на „кризисния център" посетили
открито заведение. През това време И. се обадил два пъти и разговарял с децата.
Около 22,30 часа отново се обадил и този
път отправи обидни, цинични думи по адрес на И., като я заплашил с убийство,
заклевайки се в децата. Уплашена пострадалата изключила мобилния си телефон и
споделила за заплахите със свид.Г.К.
На 01.06.2010г., около 08,00 часа, след проведен
телефонен разговор И. се отишъл в „кризисния център" в гр.Силистра и си
срещнал с И. и двете момчета. Същата го упрекнала, че бил в нетрезво състояние
и казала, че присъствието му на тържеството на детето И. не е желателно.
Предложила му да излезе на разходка с по-малкото дете Н., а след това да се
срещнат всички заедно. И. привидно се съгласил, но по-късно се появил с Н. на
тържеството на И. около 10,30 часа, като притеснена от нетрезвото му състояние постр. не контактувала с него. След края на тържеството,
около 12,00 часа подсъдимият предложил всички заедно да се разходят. И. отказала, като предложила на децата да се
разходят с баща си до вечерта, когато следвало да се приберат в „кризисния
център". Отказа на пострадалата ядосал подсъдимия. Последвало скарване между двамата, което
прераснало в открито нападение. Подсъдимият дръпнал И. отзад за косата, като с
носения джобен сгъваем нож нанесъл общо шест прободни и порезни рани по цялото
тяло. Пострадалата инстинктивно се отдалечила, като притискала с ръка кървящата
рана на шията си пресякла уличното платно. Случайни минувачи я посъветвали да
не върви, а да легне на земята, което и сторила в близката градинка. В този момент
към нея са приближил подсъдимия с двете деца и извикал „Чуваш ли курво, да ти
еба майката!...Умирай сега". Тези викове били възприети от свид. В.И., който се обадил последователно на ЦСНМП-гр.Силистра
и МВР, свид. М.П. и свид.Т.
П. След пристигането на медицинския екип и органите на реда постр.
И. незабавно била откарана в МБАЛ-Силистра за спешно оказване на животоспасяваща
медицинска помощ, а подсъдимият И.
задържан. Извършени необходимите първоначални следствени действия.
От извършено химическо изследване /л.84-87 от ДП/ е
видно, че съдържанието на алкохол в кръвта на обв.
към момента на извършване на деянието е била 0,68 на хиляда.
В присъствието на поемни
лица е извършен оглед на ножа /л.80-83
от ДП/-оръжието на престъплението. Видно от изготвения протокол същия е с
дължина от 19,5см., дължина на метално острие-8,5см и ширина 2,7 см.. Дебелината на
острието е Змм, едностранно заточен, като
незаточената част в основата си е оребрена с дължина
2см. и дълбочина 1мм. иззетите частични дактилоскопни следи от ножа не са били
годни и достатъчни за изготвянето на експертиза /л. 124-127 от ДП/.
Заключението на назначената биологична експертиза
/л.130-131 от ДП/ сочи, че представените за изследване зацапвания по сгъваем
нож, марлени тампони и апликатори
за изземване на сравнителен материал с иззета тъмнокафява течност от
местопроизшествието /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум-л.2-8
от ДП/ са от кръв с човешки произход с кръвногрупова
принадлежност „0/алфа,бета/", каквато е и кръвногруповата принадлежност на постр.
М. И.
Заключението на назначената съдебномедицинска експертиза
/л.134-137 от ДП/ е, че в резултат от противоправното нападение постр.М. И. е получила следните увреждания-клинично изявен хеморогичен шок, порезна рана на дясната шина област,
прерязване на дясната вътрешна югуларна вена и на
десния горен клон на щитовидната артерия, проникваща прободно-порезна рана в
дясната гръдна половина, проникваща рана в коремната кухина с прерязване на
десния диафрагмален купол, счупване на пето дясно
ребро, прободно нараняване на черен дроб, кръв в коремната кухина, прорезни
рани на лявата мишница и на първи и втори пръсти на лявата ръка;
Уврежданията са причинени от предмет с
режещ ръб и остър връх, при тангенционалното му
действие спрямо кожната повърхност в дясната шийна
област с послойно прорязване на подлежащите
кръвоносни съдове, десен лоб на щитовидната жлеза и мускулни групи и удари с
острата част в дясната гръдна половина, при което е налице проникване в
гръдната и коремна кухина с прободно нараняване на черния дроб. Уврежданията
могат да бъдат получени по начин и място, както съобщават свидетелите, а именно
с нанасяне на удари с нож в областта на шията, дясната гръдна половина.
Установените порезни рани на лявата мишница и пръстите на лявата ръка са
защитни наранявания и също са причинени от предмет с остър ръб;
По своя характер клинично изявения хеморогичен шок обуславя наличието на РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА;
Проникването в гръдната и коремна
кухина обуславя ПРОНИКВАЩО НАРАНЯВАНЕ В ГРЪДНАТА И КОРЕМНА КУХИНА;
Тежкото механично увреждане на черния
дроб, съпроводено от кървене в коремната кухина, както и прерязването на
магистралните кръвоносни съдове в областта на шията, при неоказване на
своевременна и висококвалифицирана хирургична помощ неминуемо биха довели до
смъртен изход породи остра кръвозагуба. Налице е медико-биологичният
квалификационен признак ПОСТОЯННО ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
6. По своя характер мекотъканните
увреждания в областта на кожните рани обуславят наличието на ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
С оглед установяване на годността на част от
свидетелите-двете малолетни деца И.и Н. и постр.И.,
както и на обв.И. пълноценно да участват в
наказателното производство в хода на разследването са били назначени една
психиатрична експертиза и три комплексни СППЕ.
Заключението на вещите лица по отношение на
малолетните свид.И.М. /л.95-100 от ДП/ и свид.Н. И./л. 105-107 от ДП/, очевидци на процесното
престъпление е, че психичното им развитие съответства на календарната им
възраст, могат да разкажат за случилото се, ако желаят. Несъмнено е налице
психическа травма, но без отключени психични реакции, които могат да се
приравнят към психично заболяване.
По отношение на свид. И. /л.89-93
от ДП/ вещите лица са заключили, че същата не страда от психическо заболяване,
могла е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си по разумни подбуди. Опитала се е адекватно и активно да
противодейства в конкретната ситуация, доколкото това е било възможно. Въпреки
преживения стрес у пострадалата не са били констатирани белези на психично
заболяване.
От заключението на комплексната СППЕ/ л. 105-108 от
ДП/ е видно, че подс. Й.И. е с личностово
разстройство-емоционално неустойчив-импулсивен тип, което не го лишава от
възможността да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. Към
момента на извършване на престъплението И. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си по разумни
подбуди. Подсъдимият И. няма физически недъг и не страда от психическо
заболяване, което да го възпрепятства във възможността правилно да възприема и
запаметява факти. Може да дава достоверни сведения относно обстоятелствата, имащи
значение за ДП, ако пожелае. Психичното развитие на подсъдимия съответства на
календарната възраст, полученото образование и добит житейски опит. С оглед
взетата МНО „Задържане под стража" е установено, че подс. не за първи е с наложена рестриктивна
мярка без да са налице опасности или заплахи от суицид.
Личностова структура на подс.
Й.И.: основен фактор за формиране на
личността му е попадането му в криминогенна среда и в местата за лишаване от
свобода от ранна детска възраст. Формалния стил на поведение включва телесна и
вербална агресия, като типични характеристики в поведението. Личността се характеризира с особености, като
обидчивост, избухливост с нисък праг на реагиране, напрегнатост, ригидност на поведение и мислене. Типични за него са
склонност към емоционални избухвания/дистрофия/,
раздразнителност и злопаметност.
В
резултат на вътрешен дисбаланс и психичен инфантилизъм се отключват реакции, за
които са типични ниско ниво на организация на емоциите, липса на способност за
модулация на емоционалните преживявания, неумение за отлагане на удоволствието
и удовлетворяване на потребностите, съсредоточаване изцяло върху настоящето.
Поведението се характерезира със стеснени алтернативи
за избор на релевантно поведение и с прекомерно увлечение по външните фасадни
ефекти, като извършеното насилие е по респектабилен
/въздействащ/ начин, засилен егоцентризъм и хедонизъм.
Налице е вътрешен конфликт между наличните потребности и средствата за
удовлетворяването им. В ситуации, изискващи избор на модел за поведение
улеснено се отключват модели на поведение, несъобразени със закона. Въпреки, че
е задоволително адаптиран към субкултурната си среда, от която произхожда и в която живее
се констатират индивидуални трайни характеристики на поведение, стил, начин на
мислене и отреагиране, което говори за базисна екцентуация / акцентуация на
характера е налице при увеличено развитие на отделни свойства на характера за
сметка на други, в резултат на което се влошава взаимодействието ни с околните/
, която в следствие съчетанието с неблагоприятни фактори в житейския му път е
довело до формиране му, като емоционално неустойчив и импулсивен тип личност.
Налице са: специфичен начин на възприемане и тълкуване на нещата, емоционална
неустойчивост с нисък праг на отключване на агресия, снижен самоконтрол с
податливост на изблици на гняв или насилие с неспособност за контрол върху
разрушителните поведенчески последици, изразена сприхавост и конфликтност,
склонност за действие без обмисляне на последиците.
Към момента на извършване на деянието подс. И. не е бил в състояние на силно
раздразнение/физиологичен афект/, който пряко да е бил предизвикан от постр. И.. Постъпвал е по обичайния за него начин при
разрешаване на конфликтни ситуации, видно от житейския му път и личностови
особености. Подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил в състояние
на лека степан обикновено алкохолно опиване, експлозивната му разновидност,
което не го възпрепятствало във възможността да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди.
Описаната фактическа обстановка се признава от
подсъдимия И. и се подкрепя от събраните по досъдебното производство писмени и
гласни доказателства: показанията на свидетелите,
свидетелство за съдимост, декларация , протоколи за оглед на местопроизшествие
и веществени доказателства, фотоалбуми, експертизи, мед. документация,
документация от соц. служби, удостоверение за раждане, веществено
доказателство.
Така установената фактическа обстановка и всички
събрани по делото доказателства налагат следните изводи:
От правна страна:
Подсъдимият Й.И. е осъществил следното престъпление:
по чл.115, вр. с чл.18 ал.1
от НК за това, че на 01.06.2010г. в гр.Силистра е направил опит умишлено да
умъртви М. М. И.
От обективна страна, подсъдимият е извършил действия,
насочени към прекъсване живота на пострадалата. Обект на посоченото
престъпление е животът на „другиго", защото извършителя пряко въздейства
пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин уврежда обществените
отношения, които осигуряват неговия живот. Изпълнителното деяние е
„умъртви", което представлява въздействие върху организма на пострадалия,
което е от същество да предизвика неговата биологична смърт. Смъртта е
общобиологично явление с необратимо прекъсване на жизнената дейност на
организма. Убийството е резултатно престъпление в настоящото производство осъществено
чрез действие. В разглеждания случай се намираме в хипотезата на довършения опит-умъртвителното деяние/ причиняване на серия от
прободни рани/ е осъществено, но не е настъпила смъртта на жертвата-М. М.,
поради независещи от субекта причини/ своевременна намеса на мед. екипи,
оказвайки висококвалифицирана хирургична помощ/. Налице е и необходимата
причинна връзка между изпълнителното деяние и целения вредоносен резултат.
От субективна страна подсъдимият е действали виновно с
пряк умисъл - съзнавал е всички обективни признаци от състава на
престъплението, което извършва, неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и
пряко ги е целял. В случая подсъдимия И. е съзнавал, че с деянието с
положителност ще настъпи смъртния резултат. За съдържанието на умисъла може да
се съди от: насоката и силата на ударите, от средството, с което е извършено
деянието, от мястото на нараняванията, от разстоянието от което се посяга на
жертвата, от отношението между жертвата и подсъдимия, от интензивността на
посегателството, от уязвимостта на засегнатите органи, поведението му след
изпълнителното деяние.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 115, вр. с чл.18
ал.1 от НК.
Причините за извършване на престъплението са трайните
престъпни навици, ниската правна култура, незачитане на установения в страната
правов ред.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид както негативно пигментираното съдебно минало на
подсъдимия така и отчита като смекчаващи вината обстоятелства направеното
самопризнание, и изразеното съжаление за
извършеното. При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид и факта, че
делото се разглежда по реда на глава
ХХVІІ в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и наказанието, съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК следва да се определи в условията на чл.58а от НК. Съдът следва да определи
наказание по чл. 58а, ал. 1 или по чл. 58а, ал. 4 от НК. Втората хипотеза е
приложима само, когато са налице условията на чл. 55 от НК, а в случая не са на
лице.Съдът определи наказание на подсъдимия И. съобразно нормата на чл.58а,
ал.1 от НК, като редуцира същото с една трета и определи наказание по вид
„Лишаване от свобода” за срок от девет години. Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи
значение за индивидуализацията на наказанието водят до извода, че наказанието
което следва да се наложи на подсъдимия е при
превес на отегчаващите вината обстоятелства - изключително обременено
съдебно минало, затвърдени престъпни навици,липса на смекчаващи вината
обстоятелства и предвид това същия следва да се счита като деец с висока
обществена опасност и презумцията на чл.36 от НК явно не е изиграла своята роля
спрямо него.
Съдът не
възприема по никакъв начин доводите за
защитата на подсъдимия И. и счита същите за неоснователни, относно приложението
на чл. 58 б.”а”, във вр. с чл.55 от НК и чл.18 ал.2
от НК тъй като не са на лице условията за това, а именно - високата степен на
осъществяване на намерението на подсъдимия и причините поради които
престъплението е останало недовършено /посочени по-горе/ не позволяват
приложението им.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, определя „строг”
режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение – затвор.
На основание чл.59 ал.І от НК съдът приспада времето,
през което Й.Г.И. е бил задържан по настоящото дело, а именно от 01.06.2010г.
Съдът осъди подсъдимият И. да заплати по сметка на
Републиканския бюджет сумата от 903, /ДЕВЕТСТОТИН И ТРИ ЛЕВА/представляващи направени разноски по делото.
Веществените доказателства по делото –
сгъваем нож, да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение “ Задържане под стража ”, поради липсата на основание
за отменяването или изменяването й.
Съдът може да се надява, че така
определеното по размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия, ще му отнеме възможността
да извършва други престъпления. Неизбежното наказание на дееца ще подейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще
допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита, че наложеното наказание в
този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна
и възпираща роля.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.