Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 13.12.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1926/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от И.А.Й.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-1882-000319/26.06.2019 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, а за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, явява се упълномощен представител, който моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за липса на елементи от субективната страна на нарушението по т.1 от НП.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 24.05.2019 г., в следобедните часове, по бул. “Цар Освободител“, в района на супермаркет „ЦБА-Халите“ била въведена временна организация на движението по повод абитуриентските балове. Охранителни мероприятия за осигуряване на ред и сигурност осъществявали полицейски служители от Първо РУ при ОД на МВР-Русе, сред които и свид.З.З., Ц.С.и свид. П.П.. Последният изпълнявал служебните си задължения на първата пешеходна пътека, преди супермаркет „ЦБА-Халите“ в посока хотел „Рига“, а З. и С. – непосредствено след втората пешеходна пътека, до супермаркет „ЦБА-Халите“. Около 18.30 ч. по бул. “Цар Освободител“ в посока хотел „Рига“ се движел лек автомобил „БМВ“ с рег. № Р 47 30 КА, управляван от жалб. И.Й.. Между двете пешеходни пътеки на бул. “Цар Освободител“, по продължение на ул. “Александровска“ жалбоподателя спрял автомобила и от него слязъл абитуриент. Веднага след това Й. изфорсирал двигателя и потеглил в посока х-л „Рига“ като задните колела на автомобила поднесли от рязкото потегляне. Свид. З. възприел това и веднага излязъл на пътното платно, с високо вдигната стоп-палка в ръката, с намерение да спре Й. и го предупреди за агресивното му поведение. Жалбоподателя намалил скоростта си на движение, но като достигнал до свид. З. ускорил, не спрял на подаденият му сигнал за спиране и продължил надясно по ул. “Богдан войвода“. Тези обстоятелства били възприети и от другите полицейски служители - свид.П. и Ц. С..

          На следващият ден, свид. З. извършил справка в информационната система на МВР и по регистрационният номер на автомобила установил, че собственик на автомобила е жалб. И.Й.. Междувременно полицейските служители изготвили докладни записки за случая до Началника на Първо РУ. Проверката била възложена на свид.Н.К. – младши полицейски инспектор в управлението. Същата призовала жалб. Й., който се явил лично, потвърдил, че той е управлявал автомобила, но възразил, че не е видял подаденият му със стоп-палка сигнал за спиране.

          След така установената фактическата обстановка и след като в хода на проверката жалб. Й. не представил контролният талон към свидетелството си за управление на МПС, свид. Н.К. приела, че жалб. И.Й. е извършил две нарушения – по чл.103 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което му съставила АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административните нарушения било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 10.00 лв..

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

 

По отношение нарушението по т.1 от НП:

Съдът намира за безспорно доказано, че жалб. И.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава и на нарушението по чл.103 от ЗДвП. Съобразно тази правна норма, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, като за формиране на този извод Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители П.П. и З.З.. В показанията си те сочат, че след като видели противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 47 30 КА, изразяващо се във форсиране на двигателя и умишлено поднасяне на задницата, свид. З. излязъл на платното и подал ясен сигнал с вдигната в ръка стоп-палка, насочена към жалбоподателя. Показанията на тези свидетели не бяха оборени по никакъв начин, като за Съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са последователни, логично свързани и взаимно допълващи се.

Съобразно чл.170, ал.3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

От анализа на тази правна норма става ясно, че подаденият от полицейският служител сигнал за спиране бил законосъобразен, ясен и своевременно подаден.

Несъмнено жалбоподателя възприел така подаденият му от полицейския служител сигнал, но независимо от това, продължил движението си и се отдалечил в неизвестна посока. Както се установява от доказателствата по делото, времето било ясно и слънчево, а свид. З. бил в полицейска униформа и със светлоотразителна жилетка. Подаденият от него сигнал бил достатъчно ясен, разбираем, своевременен и еднозначен, с насоченост към водача на единственият приближаващ към полицейският пост автомобил. Освен това се установява, че веднага след подаденият сигнал, жалб. Й. намалил скоростта на управлявания от него автомобил, което очевидно указва на първоначалното му намерение да спре. След това обаче, жалбоподателя ускорил и преминал в застрашаваща близост до полицейският служител, който му подавал сигнала за спиране. Тези факти, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, налагат единственият възможен извод, че жалб. Й. е възприел подаденият му от полицейският служител сигнал за спиране.

Поради това Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Сигналът за спиране бил своевременно и ясно подаден, а жалбоподателя го възприел. По този начин, след като бил длъжен да спре при подаден сигнал за спиране от контролния орган на посоченото му място, жалб. Й. съзнателно не изпълнил това негово разпореждане. За това нарушение жалбоподателя бил санкционирана по реда на чл.175, ал.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, наказва се водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

 В случая Съдът намира, че санкционната норма е правилно приложена в хипотезата на т.4, тъй като по делото бе безспорно установено, че нарушението осъществено от жалбоподателя, се състои в неизпълнение разпореждане на контролния орган за спиране, което той не е сторил, а се отдалечил с управлявания от него автомобил в неизвестна посока.

Предвид това, Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. И.Й. за това нарушение.

По мнение на Съда, административнонаказващият орган правилно определил вида и размера на наказанията за това нарушение, като явно отчел както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства, сред които безспорно са множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред.

Поради изложеното, в тази му част наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.  

 

По отношение нарушението по т.2 от НП:

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. И.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

В настоящият случай се установи по несъмнен начин и не се оспорва от страните, че в хода на проверката извършена му от свид. К., жалб. Й. не носил и не представил на полицейския служител контролният талон към свидетелството си за управление на МПС.

Правилно, при така установеното, административнонаказващият орган приложил санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и определил вида и размера на наказанието с обжалваното наказателно постановление.

Поради това, като правилно и законосъобразно и в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1882-000319/26.06.2019 г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от същия закон на И.А.Й.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, а за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: