Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Росица Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 578 по описа за 2019г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.139а, ал.7 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Образувано е по жалба на Д.П.П. ***, против
Разпореждане за умъртвяване на животни на място и насочването им за
обезвреждане №1/08.10.2019г. на директора на Областна дирекция по безопасност
на храните (ОДБХ) – гр.Шумен, с което е разпоредено да
бъдат умъртвени следните животни: 1 брой
теле, без официална идентификация, кръстоска, на видима възраст около шест
месеца; 6 броя овце, без официална идентификация, на видима възраст над една
година; 1 брой кон, без официална
идентификация, без възможност за установяване на възраст, отглеждани в
животновъден обект, находящ се в гр.Смядово, обл.Шумен, местност „Кераната“,
собственост на „Х.А.“ ЕООД, с управител Д.П.П.. Оспорващият сочи, че животните, визирани в обжалваното
разпореждане са собственост на семейството му и се отглеждат за лична
консумация. Същите са придобити и се отглеждат не с цел търговия, а единствено
за лична консумация, независимо, че се намират във фермата, стопанисвана от дружеството, чийто едноличен
собственик и управител е той. Жалбоподателят счита, че доколкото се касае за животни за лична консумация,
същият не е длъжен да регистрира животновъден обект, съгласно разпоредбите на Наредба №44 от 20.04.200г.
за ветеринарно медицинските изисквания
към животновъдните обекти. Въз основа на изложените в жалбата и в допълнителна молба факти и
обстоятелства счита разпореждането за незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. В съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна
на акта, по аргументи, аналогични на изложените в жалбата.
Ответната страна - директор на ОДБХ - Шумен, чрез процесуалния
си представител ст.юрисконсулт В.Й., оспорва жалбата, като изразява становище,
че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Аргументира законосъобразност на разпореждането, като сочи, че същото напълно съответства на
приложимите материално правни разпоредби. Въз основа на изложените съображения в съдебно заседание и в писмени
бележки, представени по делото, моли
за решение, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на
разноски.
Шуменският административен съд след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.09.2019г. длъжностни лица
при ОДБХ – Шумен извършвали дейности по изпълнение на Заповед №
РД-13-679/10.09.2019г. за умъртвяване на кокошки носачки в животновъден обект - птицеферма за кокошки носачки с рег.
№ 2BG27005, находяща се в гр.Смядово, общ.Смядово, обл.Шумен, местност „Кераната“, собственост на „Х.А.“ ЕООД – гр.Шумен, с управител Д.П.П..
Във връзка с възникнало съмнение за наличие на животни в обекта, различни от
кокошки носачки, контролните органи поискали от жалбоподателя да ги отведе при
другите животни, които отглежда. В старо помещение, в близост до хале №6, се
установило наличие на 1 брой теле – кръстоска, на приблизителна възраст около 6
месеца; 6 броя овце – с неустановена възраст над 1 година и 1 брой кон с
неустановена възраст. Проверяващите органи констатирали, че всички животни се
отглеждали в нерегистриран обект за такъв вид животни. Същите не били
идентифицирани с ушни марки. Животните са с неустановен произход, влезли са в
обекта без ветеринарномедицинско свидетелство, същите са без извършени
имунопрофилактични мероприятия. Изложените обстоятелства са обективирани в
Констативен протокол за извършена проверка на основание чл.129 и чл.130 от ЗВД
от 27.09.2019г.
Съставен е Акт за възбрана
№5/27.09.2019г. от д-р Х.И.Х., с който на основание чл.117, ал.1, т.7 от ЗВД
намерените животни – 1 брой теле, 6 броя овце и 1 брой кон са поставени под
забрана до освобождаването им от официален ветеринарен лекар.
С уведомление вх.№
РД27-4195/30.09.2019г. д-р Н.б.сезирала директора на ОДБХ – Шумен за нарушенията,
установени на 27.09.2019г.
Срещу дружеството е съставен АУАН
№0-0425/03.10.2019г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление
№ ЗЖ-47/06.11.2019г. от директора на ОДБХ – Шумен за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1, чл.132, ал.1, т.10 и чл.51, ал.1 от ЗВД.
С Разпореждане за умъртвяване на животни на място и
насочването им за обезвреждане №1/08.10.2019г. директорът на ОДБХ – гр.Шумен на основание чл.139а, ал.1 от ЗВД, във връзка с
уведомление вх.№ РД27-4195/30.09.2019г. от д-р Н.б.за нарушение на забраната по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД, установено с Констативен протокол от 27.09.2019г., разпоредил
да бъдат умъртвени следните
животни: 1 брой теле, без официална
идентификация, кръстоска, на видима възраст около шест месеца; 6 броя овце, без
официална идентификация, на видима възраст над една година; 1 брой кон, без официална идентификация, без
възможност за установяване на възраст.
Разпореждането е връчено на Д.П.П.
на 13.11.2019г.
Несъгласен със същото, с жалба,
подадена по пощата на 27.11.2019г., Д.П.П. оспорил разпореждането пред Административен съд - Шумен, с искане за неговата отмяна, по повод на което е образувано и настоящото
производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на оспорване е Разпореждане за умъртвяване на животни на
място и насочването им за обезвреждане №1/08.10.2019г. на директора на ОДБХ –
гр.Шумен, с което е
разпоредено да бъдат умъртвени
следните животни: 1 брой теле, без официална
идентификация, кръстоска, на видима възраст около шест месеца; 6 броя овце, без
официална идентификация, на видима възраст над една година; 1 брой кон, без официална идентификация, без
възможност за установяване на възраст, отглеждани в животновъден обект, находящ
се в гр.Смядово, обл.Шумен, местност „Кераната“, собственост на „Х.А.“ ЕООД, с
управител Д.П.П.. Оспореният акт
подлежи на съдебен контрол съобразно разпоредбата на чл.139а, ал.7 (предишна
ал.5) от ЗВД. Доколкото жалбоподателят твърди, че намерените в обекта животни
са негова собственост, отглеждат се за лична консумация, съдът намира, че
издаденото разпореждане засяга пряко и непосредствено негови права и законни
интереси, респективно лицето разполага с активна легитимация да оспори същото.
Видно от направената отметка на втора страница от акта (л.8 от делото), разпореждането е връчено на Д.П.
на 13.11.2019г., поради което жалбата, подадена по пощата на 27.11.2019г. се
явява депозирана в срок и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното
разпореждане съдът констатира, че същото
е издадено от д-р К.Р.– директор на ОДБХ – Шумен, компетентен орган по смисъла на
чл.139а, ал.1 от ЗВД, според която при установяване на нарушение по чл.139,
ал.1, т.1, 2 и т.4-9 официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват
писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за
отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и
насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински
продукти.
Разпореждането е обективирано в писмена форма, като при издаването му са
спазени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган се е
позовал на Констативен протокол от 27.09.2019г., съставен от д-р Н.Б., ОВЛ,
началник отдел ЗЖ при ОДБХ – Шумен; д-р ДВ., гл.инспектор, отдел ЗЖ при ОДБХ –
Шумен и д-р Х.Х., гл.инспектор, отдел ЗЖ при ОДБХ – Шумен, с който е установено
нарушение на забраната по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД, поради което е разпоредил
умъртвяването на 1 брой теле, 6 броя овце и 1 брой кон, всички без официална
идентификация. Това са фактическите основания, мотивирали издаването на акта и
обективираното в него властническо волеизявление. С оглед на това съдът намира,
че не са налице пороци по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, водещи до отмяна на
разпореждането.
Съдът намира, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а такива по същество не се твърдят от жалбоподателя. Съгласно чл.139а,
ал.1 от ЗВД разпореждането се издава след писмено уведомление от официалните
ветеринарни лекари до директора на съответната ОДБХ. В случая такова
уведомление е налице (л.9 от делото) и същото е посочено в обстоятелствената
част на акта. Уведомлението изхожда от д-р Н.б.- официален ветеринарен лекар,
съгласно т.III.8 от Заповед №РД-11-8/07.01.2015г. на изпълнителния директор на
БАБХ. Следователно разписаната в правната норма процедура е била изпълнена и не
са налице такива съществени нарушения, които да повлияят върху
законосъобразността на издаденото разпореждане.
В хода на административното
производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти са
изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия
материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за
установени от административния орган факти, въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че правните изводи, направени от органа, напълно
съответстват на установените обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че разпореждането
е постановено в съответствие с приложимите материално правните разпоредби и не
е налице основание за неговата отмяната по смисъла на чл.168, ал.1 от АПК, във
връзка с чл.146, т.4 от АПК, предвид следните съображения:
Както се посочи и по – горе,
според нормата на чл.139а, ал.1 от ЗВД при установяване на нарушение по чл.139,
ал.1, т.1, 2 и т.4-9 официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват
писмено директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за
отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и
насочването им за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински
продукти. Следователно необходимите предпоставки за издаването на разпореждане
от вида на процесното е установяването на нарушение по чл.139, ал.1, т.1, 2 и
т.4-9 от ЗВД. В случая административният орган е приел наличието на нарушение
на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД, с която е въведена забрана за отглеждането,
придвижването или транспортирането на животни, на които не е извършена
официална идентификация, и на животни, на които не са изпълнени мерките,
предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на
болести по животните и зоонози. Пред настоящата съдебна инстанция издателят на
акта ангажира писмени и гласни доказателства с оглед доказване на релевантните
за спора факти, а именно, че намерените в обекта животни - 1 брой теле, 6 броя
овце и 1 брой кон са без официална идентификация. Този факт по същество не се
оспорва и от жалбаподателя. Напротив, същият ангажира гласни доказателства, с
които целеше да докаже, че след извършване на проверката, е предприел стъпки за
идентификация на животните.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че доколкото животните се отглеждат за лична
консумация, не е налице задължение за тяхната идентификация, респективно при
тези случаи не се прилагат разпоредбите на Наредба №44 от 20.04.200г. за
ветеринарно медицинските изисквания към животновъдните обекти. Посочената
наредба урежда ветеринарномедицинските, включително мерките за биосигурност и
зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за отглеждане на селскостопански
животни, охлюви и калифорнийски червеи и задълженията на собствениците или ползвателите
на животновъдните обекти за изпълнение на изискванията по т.1, като съгласно
чл.1, ал.2 от същата нейните разпоредби не се прилагат за обекти на физически
лица, в които се отглеждат за лични нужди до три броя едри преживни животни,
десет дребни преживни животни и до три броя едрокопитни животни. Прилагането на
тази разпоредба указва, че по отношение на личните стопанства не се прилагат
подробно разписаните в наредбата изисквания към останалите животновъдни обекти
– за отстояние, капацитет, мерки за биосигурност, специални
ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти и
произтичащите от това задължения на собствениците или ползвателите на такива обекти.
Това обаче не означава, че отглежданите в личното стопанство животни не
подлежат на официална идентификация. Задължението за официална идентификация на
животните произтича от разпоредбата на чл.51 от ЗВД, според която животните
подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация
по реда на чл.137 в БАБХ.
Според чл.51, ал.6 от ЗВД условията
и редът за идентификация на едри преживни животни се определят с Регламент (ЕО)
№ 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000г. за създаване
на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно
етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета. Същият с чл.4 въвежда задължение за идентификация
на всички животни в дадено стопанство чрез най-малко две средства за
идентификация, изброени в Приложение 1 към Регламента и съответстващи на
правилата, приети в изпълнение на §3, и одобрени от компетентния орган, като
най-малко едно от средствата за идентификация е видимо и на него е поставен
видим идентификационен код. Според чл.4а от регламента предвидените в чл.4, §1 средства
за идентификация се поставят на животното преди изтичането на максимален срок,
който се определя от държавата членка, в която животното е било родено.
Максималният срок се определя от датата на раждане на животното и не надвишава
20 дни.
Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното
развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за
идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното. Нито едно животно
не може да напусне стопанството, в което е родено, преди да му бъдат поставени
двете средства за идентификация. Тези императивни изисквания не са спазени от
страна на собственика на установеното при проверката 1 брой теле, на видима
възраст около 6 месеца.
Досежно намерените 6 броя овце,
приложими са правилата, въведени с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17
декември 2003г. за създаване на система за идентификация и регистрация на
животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003
и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО – по аргумент от чл.51, ал.7 от ЗВД. Съгласно
чл.4 от същия, всички животни в дадено стопанство, родени след 9 юли 2005г. (или
за България, Румъния и Хърватия съответната дата на присъединяване), се
идентифицират в съответствие с §2 в рамките на период, определен от
държавата-членка, считано от раждането на животното и при всички положения
преди животното да е напуснало стопанството, в което е родено. Този период е не
по-дълъг от шест месеца. Липсата на официална идентификация на 6 броя овце,
отглеждани от жалбоподателя съставлява нарушение на забраната по чл.139а, ал.1,
т.1 от ЗВД.
По силата на чл.51, ал.8 от ЗВД условията и
редът за идентификация на еднокопитни животни се определят с Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/262 на Комисията от 17 февруари 2015г. за определяне на
правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по
отношение на методите за идентификация на еднокопитни животни. Въведените с
разпоредбата на чл.12 изисквания от регламента не са изпълнени. Жалбоподателят
не е представил паспорт на отглеждания от него кон както по време на
проверката, така и в хода на съдебното производство.
Без правно значение за настоящия
казус е изясняването на факта кога и по какъв начин фактически са придобити
животните. Единственият правнорелевантен факт е, че към момента на проверката и
издаване на оспореното разпореждане животните не са официално идентифицирани по
надлежния ред. Предвид липсата на официална идентификация съдът приема, че
оспорващият е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД. В контекста на
горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното
разпореждане е съобразено с материалния закон. Събраните по преписката и
ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от
фактическия състав, съставляващ основание за издаването на административния
акт, като преценката на административния орган е формирана при цялостно
изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения.
В допълнение към горното съдът
намира за необходимо да отбележи и следното:
От съдържанието на чл.139а, ал.1
от ЗВД се налага извод, че при наличие на нарушение от категорията на
установеното, директорът на ОДБХ има две възможности – или да разпореди
отнемане на животните в полза на държавата, или да разпореди умъртвяването им
на място и насочване за обезвреждане. Т.е. законодателят е дал възможност на
административния орган според конкретната фактическа обстановка и особености на
случая да избере какво разпореждане да издаде, като преценката е предоставена
на самия орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Доколкото
с оспореното разпореждане е избрано едно от двете възможни решения, които на
основание чл.139а, ал.1 от ЗВД директорът е могъл да вземе, същото се явява законосъобразно.
В обобщение на изложеното съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в предвидената от закона
форма. Същият съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в
хода на административното производство не са допуснати нарушения на
производствените правила. Разпореждане за умъртвяване на животни на място и
насочването им за обезвреждане №1/08.10.2019г. на директора на
ОДБХ – Шумен
съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски,
направено в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, на
основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по
делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното
учреждение ОДБХ - Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Д.П.П. ***, против Разпореждане за умъртвяване на животни на
място и насочването им за обезвреждане №1/08.10.2019г. на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните –
гр.Шумен, с което е
разпоредено да бъдат умъртвени
следните животни: 1 брой теле, без официална
идентификация, кръстоска, на видима възраст около шест месеца; 6 броя овце, без
официална идентификация, на видима възраст над една година; 1 брой кон, без официална идентификация, без
възможност за установяване на възраст.
ОСЪЖДА Д.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Шумен разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд - Шумен
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: