Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и втори
февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2870 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20005409 от 08.01.2021 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 15645/2020 г. е осъдил ЗК „Л.И.“
АД да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД на основание чл.411, изр.1, пр.2 КЗ сумата от 1 843,27
лв., представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
ограничителни системи на АМ Тракия от настъпило на 08.01.2016 г. около 18,20 ч.
на АМ Тракия, на км 166+906 м. ПТП по вина на водач на л.а. марка „Мицубиши“,
модел „Спейс Рънър“ с ДК № ********гражданската отговорност на който е
застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска /10.04.2020 г./ до окончателното й погасяване,
като е отхвърлил иска за сумата над 1 843,27 лв. до пълния предявен размер
от 1 959,43 лв., и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от
561,18 лв.-лихва за забава за периода 10.04.2017 г.-09.04.2020 г., като е
отхвърлил иска за сумата над 561,18 лв. до пълния предявен размер от 597,13 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца ЗАД
„ОЗК З.“ АД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.411, ал.1 КЗ за разликата
над 1 843,27 лв. до 1 959,43 лв., както и иска за мораторна лихва за
разликата над 561,18 лв. до 597,13 лв. с оплаквания за допуснато нарушение на
материалния закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
приспаднал от дължимото обезщетение остатъчната стойност на материалите при
предаване на скрап и е приложил клаузата на чл.42, т.2 от Общите условия към
договора за имуществено З., която е дерогирана, тъй като е в противоречие с
чл.21, т.1 от договора за обществена поръчка с изх.№ Д-199/18.12.2015 г.,
сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и З. „О.“ АД.Твърди, че процесният
случай попада в хипотезата на чл.40, ал.1, изр.2 от цитираните ОУ.Въззивникът
се позовава на разпоредбата на чл.16, ал.2 ЗЗД и поддържа становище, че
уговорките, включени в договора за обществена поръчка имат приоритет пред
клаузите на ОУ, и че съдът не е съобразил, че в случая е налице обезщетяване по
възстановителна стойност.Твърди, че първоинстанционният съд е направил погрешен
извод, че посочената в решението стойност на запазени части не се явява вреда
за застрахованото лице, тъй като се касае за пътни съоръжения, които не
подлежат на ремонт и дори и да е налице някаква остатъчна стойност, тя не би
могла да бъде използвана, ремонтирана или предадена за скрап.Твърди, че
предаването на такъв вид увредено имущество не се извършва свободно, а подлежи
на специален режим.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
предявения иск за главница в размер на 1 959,43 лв., а за мораторна
лихва-в размер на 597,13 лв.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- ЗК „Л.И.“
АД оспорва същата.Твърди, че договорът поражда действие
само между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица-само в
предвидените от закона случаи, поради което сключеният между въззивника и трето
лице договор няма действие за него.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.Ищецът-
З. „О.“ АД твърди, че на 08.01.2016 г. около 18,20 ч. по АМ Тракия на км 166+906
водачът на МПС марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“ с рег.№ *******П.Ж.С.,
движейки се с несъобразена скорост, е загубил контрол над автомобила, отклонил
се е вдясно и се е блъснал в предпазната мантинела, вследствие на което е
реализирал ПТП, за което е съставен протокол за ПТП № 1596190/08.01.2016 г.По
отношение на виновния водач е взето административно отношение с АУАН, серия Г,
№ 118250/08.01.2016 г. по описа на СПП към ОД на МВР-Стара Загора.Ищецът
твърди, че към датата на ПТП между Агенция „Пътна инфраструктура“, която е
собственик на увреденото при ПТП имущество и З. „О.“ АД е имало сключен договор
с изх.№ Д-199/18.12.2015 г., по силата на който ответникът е застраховал ограничителните
системи на АМ Тракия, сред които е и увреденото имущество.Съгласно чл.8 от
договора ищецът се е задължил да покрие пълната загуба или действителният
размер на всякакъв вид увреди на имуществото.Във връзка със сключения договор е
издадена застрахователна полица № 0110-180-2015-00034/18.12.2015 г., валидна за
периода 18.12.2015 г.-17.12.2016 г.В резултат на настъпилото застрахователно
събитие на 14.01.2016 г. собственикът на увреденото имущество е подал
уведомление за настъпилата щета с искане за заплащане на застрахователно
обезщетение, за което е образувана щета № 0110-180-0010-2016 и на 14.03.2016 г.
на собственика е заплатена сумата от 4 842,38 лв.С изплащане на
застрахователното обезщетение на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./ ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу ЗК „Л.И.“ АД в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.С
регресна покана с вх.№ L-1110/08.04.2016 г. по описа на ЗК „Л.И.“ АД ищецът е поканил ответника да
му заплати сумата в размер на 4 857,38 лв., представляваща
застрахователното обезщетение /4 842,38/ и ликвидационните разноски /15
лв./.След получаване на поканата ответното дружество го е уведомило за
извършено от него едностранно прихващане със сумата от 2 828,03 лв., т.е.
ответникът остава да му дължи сумата от 2 029,35 лв.Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 959,43
лв. главница, представляваща част от изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0110-180-0010-2016 със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата
от 597,13 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода от 10.04.2017 г. до 09.04.2020
г. -датата на завеждане на исковата молба /съгласно изменение на иска,
допуснато в съдебно заседание на 30.11.2020 г./.
Видно от констативен протокол за ПТП 1596190 на РДВР-гр.Стара
Загора на 08.01.2016 г. около 18,20 ч. по
АМ Тракия на км 166+906 водачът на МПС марка „Мицубиши“, модел
„Спейс Рънър“ с рег.№ *******П.Ж.С., движейки се с несъобразена скорост спрямо
пътната обстановка е загубил управление на МПС, отклонил се е вдясно и се е
блъснал в предпазната ограда.
На 18.12.2015 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ и „ОЗК-З.“
АД са сключили договор изх.№ Д-199/18.12.2015 г., по силата на който
застрахователят се е задължил да застрахова ограничителни системи по трасето на
Автомагистрла „Хемус“ от км 0+000 до км 78+554 и от км 342+350 до км 425+500 и
Автомагистрала „Тракия“ от 0+000 до км 208+181, подробно описани в Приложение №
1 при база за З. „действителна стойност“.В чл.8 от договора е предвидено, че
при настъпване на застрахователни събития от посочените като покрити рискове в
чл.3, застрахователят се задължава да изплати на застрахования застрахователно
обезщетение или размера на застрахователната сума, покриващо пълната загуба или
действителния размер на всякакъв тип вреди на/върху застрахованото имущество,
определен по фактурна стойност за реално извършени услуги по възстановяване на
застрахованата ограничителна система съгласно условията на този договор.В
чл.42, т.2 от ОУ е посочено, че от обезщетенията се приспада стойността на
останките /запазените части и вторични суровини/ от увреденото имущество.
От застрахователна полица № 0110-180-2015-00034 е видно, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ е застраховала при „ОЗК-З.“ АД ограничителни системи по трасето
на АМ „Хемус“ от км 0+000 до км 78+554 и от км 342+350 до км 425+500 и
прилежащи пътни връзки, подробно описани в Приложение № 1 и ограничителни
системи и от км 0+000 до км 208+181 и прилежащи пътни връзки, подробно описани
в Приложение № 1 за периода 18.12.2015 г.-17.12.2016 г.
Съгласно чл.40, ал.1, изр.2 от Общите условия към застрахователния договор
застрахователят изплаща на застрахования парично обезщетение за разходите по
възстановяване на имуществата в същия вид и
качество чрез ремонт /при частична вреда/ или подмяната им /при тотална
загуба/.Това не се отнася за случаите, когато застраховката е сключена на база
„възстановителна стойност“ и имуществото се възстановява „като ново“.
Видно от документите по преписката по щета № 0110-180-0010-2016-уведомление
за щета, опис на увредените и погинали имущества, количествено-стойностна
сметка, доклад по щета, платежно нареждане, ищецът е изплатил на собственика на
увреденото имущество-Агенция „Пътна инфраструктура“ застрахователно обезщетение
в размер на 4 824,38 лв.
От представената извадка от информационната система на Гаранционен фонд е
видно, че МПС с ДК№ *******има активна застраховка „гражданска отговорност“ към
08.01.2016 г. в ЗК „Л.И.“ АД.
С покана изх.№ А315-9676/07.04.2016 г., получена на 08.04.2016 г., ищецът е
поканил ЗК „Л.И.“ АД да му заплати сумата 4 857,38 лв. по процесната щета.
С писмо изх.№ 8035/30.09.2016 г., получено на 04.10.2016 г. ответникът е
уведомил ищцовото дружество за извършено извънсъдебно прехващане по процесната
регресна претенция със сума в размер на 2 828,03 лв.
От
заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза
на вещото лице Нели Иванова е установено, че ПТП е настъпило на АМ Тракия на км 166+906 08.01.2016
г., като водачът на МПС марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“ с рег.№ *******П.Ж.С.
се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост, поради което е загубил
управление над автомобила, отклонил се е вдясно и се е блъснал в предпазната
мантинела, вследствие на което е реализирал ПТП с материални щети, за което е
съставен протокол за ПТП № 1596190/08.01.2016 г.Средствата, необходими за
ремонтирането на застрахованото имущество към датата на застрахователното
събитие по пазарни цени възлизат на 4 772,46 лв.При този вид щети
увреденото имущество-пътни съоръжения и прилежащи връзки от удар на МПС не
позволяват неговото отремонтиране, поради което се налага замяната му с
ново.Заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е в рамките на средните
пазарни цени към датата на ПТП.По делото липсват данни кога са рехабилитирани
предпазните съоръжения в процесния участък и вещото лице не можа да определи
процента на овехтяване на подменената част от увредените оградни съоръжения.Остатъчната
стойност на мантинелата при предаването й за скрап е 116,16 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
С оглед разпоредбата на & 22 ДР на КЗ настоящият съдебен състав счита,
че е сезиран с иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Съгласно цитираната разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства са установени всички елементи от фактическия състав на
чл.213, ал.1 КЗ /отм./-наличие на твърдените застрахователни правоотношения,
причинната връзка между причинените вреди и поведението на делинквента, както и
размера на вредите.
Предмет на спор пред
настоящата инстанция е размера на дължимото обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел, че дължимото обезщетение е равно на
вредата към деня на настъпване на събитието и е определил същото на
4 772,46 лв. съгласно заключението на приетата СТЕ, като е приспаднал
остатъчната стойност на материалите при предаване на скрап в размер на 116,16
лв., тъй като тези запазени части не са вреда за застрахованото лице, както и
извършеното частично плащане в размер на 2 828,03 лв. и е определил
размера на дължимото обезщетение на 1 843,27 лв. в съответствие с чл.42,
т.2 от О, към договора за имуществено З..Съдът е приел, че процедурата по
чл.39, ал.1 от Закона за управление на отпадъците е ирелевантна, тъй като касае
начина на реализиране на приход от остатъчни материали, а не изключва
реализирането на такъв приход.
Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно размера на дължимото
обезщетения. Съгласно чл.208, ал.3 КЗ /отм./ обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.От заключениетона
приетата АТЕ, която не е оспорена от страните се установи, че размерът на
вредата към посочения момент възлиза на 4 772,46
лв.Правилно първоинстанционният съд е приспаднал остатъчната стойност от 116,16
лв., тъй като запазените части не представляват вреда за
застрахования.Неоснователни са възраженията на въззивника, че при определяне на
размера на обезщетението съдът не е съобразил клаузата на 21, т.1 от договора,
съответно нормата на чл.16, ал.2 ЗЗД, и че е налице противоречие между чл.10 от
договора и чл.42, т.2 от Общите условия.На първо място, съгласно представената
застрахователна полица е предвидено, че застраховката е на база „действителна
стойност“, а не „възстановителна стойност“, както претендира ищецът.Освен това
в чл.10 от договора, съответно чл.40, ал.1, изр.2 от ОУ страните са уговорили
начина на оценка на вредите, а в чл.42, т.2 от ОУ е предвидено приспадане на
запазените части независимо от приложимия способ за оценка. Следва да се добави,
че ответникът не е страна по застрахователния договор и с оглед разпоредбата на
чл.21, ал.1 ЗЗД същият няма действие по отношение на него.Останалите доводи са
ирелевантни за предмета на спора.
Във въззивната
жалба не са изложени други конкретни оплаквания, а съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.второ ГПК при преценка правилността на обжалваното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото във възивната жалба.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се
потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 100 лв.-разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20005409 от 08.01.2021 г. на
СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 15645/2020 г. в частта, с която са отхвърлени
предявените от ЗАД „ОЗК З.“ АД срещу ЗК „Л.И.“ АД искове с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ с неправилно посочена правна квалификация чл.411, изр.1 КЗ за разликата
над 1 843,27 лв. до пълния предявен размер от 1 959,43 лв. и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 561,18 лв. до пълния предявен размер от
597,13 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД с ЕИК ********и
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление:*** сумата от
100 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.