Решение по дело №7946/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3287
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20221100507946
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3287
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир В.ев
Членове:Калина Анастасова

Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507946 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20027470 от 05.04.2022 г. по гр.д. № 10936/2021 г. по описа на
СРС, 90 с-в е осъдена „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, гр. София, ул. „****, да заплати на В. М.
Т., ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 6851,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 5985,37 лв. за периода от 07.05.2009г. до 17.06.2020г.
Решението е обжалвано от ответника „Т.С.” ЕАД с изложени доводи, че е
неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.
Погрешно в постановеното решение било прието, че „Т.С.” ЕАД е в забава за вземането
от 07.05.2009 г.-датата, на която била удържана сумата по соченото изп.дело на ЧСИ
У.Д.. Едва с постановяване на решение от 09.02.2020 г. по гр.д.№ 16260/2019 г. на
СРС, влязло в сила на 14.02.2020 г. е установено, че на ищеца В. М. Т. е удържана
сума, която е била погасена по давност. До този момент не е налице съдебен акт и или
друг акт, с който да е установено задължението на „Т.С.” ЕАД да заплати сума на
ищеца. С оглед това, заявява, че най-ранната дата, от която може да се търси
обезщетение за забава е именно посочената дата 14.02.2020 г. до 17.06.2020 г., когато е
заплатено задължението. При условията на евентуалност поддържа възражението си за
погасяване по давност на соченото задължение за законна лихва за забава.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на
1
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца В. М. Т., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излагат доводи за правилност на постановеното от СРС решение. Отправят
искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че законна лихва за
забава върху главницата при плащане при изначална липса на основание се дължи от
датата на имущественото разместване, която в случая е 07.05.2009г., поради което
предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Решението е правилно.
Основателността на предявения за разглеждане иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) наличието на главен паричен дълг; 2) изпадането на
длъжника в забава.
От приетите пред първата инстанция доказателства по делото Удостоверение за
размера на дълга издадено от ЧСИ Д. от 20.01.2011г. и Решение №6035/09.02.2020г.,
постановено по гр.д.№16260/2019г. по описа на СРС, влязло в сила на 14.02.2020г. се
установява, че ищецът е заплатил в хода на изпълнителното производство по изп.дело
№20098580400173 по описа на ЧСИ Д. на 07.05.2009г. сумата от 5985,37 лв. при
изначална липса на основание, като ответното дружество е осъдено с влязло в сила
решение да възстанови тази сума на ищеца. Видно от Удостоверение издадено от ЧСИ
2
Апостолова от 22.02.2020г. ответното дружество е изплатило на ищеца сумата, която
той е заплатил без основание на 17.06.2020г.
Разрешеният с посоченото решение материален въпрос се явява обуславящ
изхода на настоящото дело, доколкото формира сила на пресъдено нещо по отношение
на главното вземане, във връзка с чието неизпълнение се претендира обезщетението за
забава в размер на законната лихва за периода от 07.05.2009г. до 17.06.2020 г. -
предмет на настоящото производство. Задължението на съда да зачете
установителното действие на съдебните решения, влезли в сила между страните по
делото, в т.ч. постановени по обуславящи правоотношения, е регламентирано в чл. 297
ГПК. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат установеното
между страните материално правоотношение с всички индивидуализиращи го белези -
страни, съдържание и фактически състав.
С оглед на изложеното при разглеждане на настоящото дело съдът е обвързан да
счете, че на 07.05.2009г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 5985,37 лв. при
изначална липса на основание. С оглед дадените разяснения с Постановление № 1 от
28.05.1979 г., ПЛЕНУМ НА ВС при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва
да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. От този
ден е изискуемо вземането, защото неоснователността на преминаването на блага от
имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а
не в някой последващ момент.
Възражението за погасяване по давност на вземането направено едва с
въззивната жалба е преклудирано с оглед указанията на чл.133, чл.133, чл.147 ГПК и
чл.266, ал.1 ГПК.
Доводите на въззивника- ответник в първоинстанционното производство, че
законна лихва за забава върху заплатената без основание сума се дължи от датата на
влизане в сила на съдебното решение от 09.02.2020г., съдът намира за неоснователни.
Към този момент е съществувало задължението на ответника да възстанови получените
без основание суми и за поставянето на длъжника в забава не е необходима покана.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се
следват сторените пред настоящата инстанция разноски. Към подадения писмен
отговор е приложен списък на разноските /заплатено адвокатско възнаграждение/ и е
отправено искане за присъждането им. Пред настоящата инстанция обаче не са
представени доказателства за разходването им, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
3
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20027470 от 05.04.2022 г. по гр.д. № 10936/2021 г.
по описа на СРС, 90 с-в.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4