Решение по дело №3632/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……….

гр. София, 21.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

СЪДИЯ:  АТАНАС МАДЖЕВ

 

при секретар Милена Кюркчиева, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3632 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 68 ЗБН вр. §6, ал.1 ПЗР на ЗБН. 

Образувано е по възражение на „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу решение  №ЗБН66-330/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за включване в списъка на приетите вземания на негови такива възлизащи в размер на сумата от общо 52 418 860,70 лв., които съставляват сбор на сумата от  34 786 200,00 лв., за която поддържа да е реституирана обратно в правната сфера на „Б.т.к.“ ЕАД след осъществено по волята на прехвърлителя разваляне на сключен договор за цесия от 31.10.2014 г. между  „БТК“ ЕАД /цедент/ и „Д.Х.“ АГ /цесионер/ – дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Княжество Лихтенщайн, който договор е бил допълнен и изменен чрез подписваН.о на Споразумение от 15.03.2015 г., и сумата от 17 632 660,70 лв., за която се поддържа да е  реституирана обратно в правната сфера на „Б.т.к.“ ЕАД след настъпило на уговорено между страните прекратително условие във връзка с действието на договор за прехвърляне на вземания по банкова сметка ***.10.2014 г. допълнен с Анекс № 1/07.08.2015 г.

Възразилият кредитор - „БТК“ ЕАД посредством ангажираните в производството свои пълномощници, твърди че към датата на вземане на решението на УС на БНБ за поставяне на „КТБ“ АД под режим на специален надзор дружеството е имало депозирани при посочената банка парични вземания по открити нему разплащателни сметки, както следва : по сметка в лева  с IBAN  *** на 124 607 329,67 лв.; по сметка в лева  с IBAN  *** на 1 634 728,31 лв.; по сметка в щатски долари  с IBAN  *** на 357 295,80 щатски долара; по сметка в евро  с IBAN  *** на 6 043 390,74 евро;  по сметка в евро  с IBAN  *** на 91 126,24 евро, както и по открити нему депозитни сметки, както следва : по сметка в лева  с IBAN  *** на 500 000 лв.; по сметка в лева  с IBAN  *** на 500 000 лв.; по сметка в лева с IBAN  *** на 500 000 лв.; по сметка в лева  с IBAN  *** на 500 000 лв.; по сметка в лева  с IBAN  *** на 500 000 лв.; по сметка в лева  с IBAN  *** на 500 000 лв. През годината, в която банката е била поставена под специален надзор и по конкретно през м.10.2014 г. „БТК“ ЕАД поддържа, че е встъпило в договорни правоотношение с няколко други търговско дружесва сключвайки с тях договори за прехвърляне на свои вземания от „КТБ“ ЕАД. Сред тези сделки попадали и договори за цесия датиращи от 31.10.2014 г. между „БТК“ ЕАД и „Д.Х.“ АГ и от 17.10.2014 г. между „БТК“ ЕАД и „И.И.“ С.А.Р.Л. По волята на страните по сключения договор от 31.10.2014 г.  „БТК“ ЕАД прехвърлило в полза на цесионера - „Д.Х.“ АГ вземания, с които разполага и са вложени по разкрити негови сметки при „КТБ“ ЕАД, а именно : 1./ вземане в размер на сумата от 31 650 800 лв., което съставлява част от вземане на „БТК“ ЕАД от „КТБ“ АД по разплащателна сметка в лева с IBAN  ***, ведно със всички лихви начислени върху вземаН.о след датата на неговото прехвърляне;  2./ вземане в размер на сумата от 1 635 400,00 лв., което съставлява част от вземане на „БТК“ ЕАД от „КТБ“ АД по разплащателна сметка в лева с IBAN  ***, ведно със всички лихви начислени върху вземаН.о след датата на неговото прехвърляне;  3./ вземане в размер на сумата от 500 000,00 лв., което съставлява вземане на „БТК“ ЕАД от „КТБ“ АД по депозитна сметка в лева с IBAN  ***, ведно с всички изтекли и бъдещи лихви върху това вземане; 4./ вземане в размер на сумата от 500 000,00 лв., което съставлява вземане на „БТК“ ЕАД от „КТБ“ АД по депозитна сметка в лева с IBAN  ***, ведно с всички изтекли и бъдещи лихви върху това вземане; 5./ вземане в размер на сумата от 500 000,00 лв., което съставлява вземане на „БТК“ ЕАД от „КТБ“ АД по депозитна сметка в лева с IBAN ***, ведно с всички изтекли и бъдещи лихви върху това вземане. Допълва се, че така сключения договор за цесия е бил изменен и допълнен по волята на страните, като това е станало с подписваН.о на споразумение от 13.03.2015 г. В него се възприемат изрични случай, в които цесионната сделка може да бъде прекратена едностранно по инициатива на цедентите – „БТК“ ЕАД и „БТК Н.“ ЕООД. Освен това споразумението предвижда, че лицата-залогодатели посочени в чл. 2.1. се задължават да осъществят вписваН.о на договорите за особен залог в съответните регистри водени по ЗОЗ, вкл. да извършват всички необходими действия за осигуряване действителността и противопоставимостта на особенните залози, в най-краткия практически възможен срок, считано от момента на подписване на споразумението /но не по-късно от изтичане на 5 работни дни от момента на подписване на обсъжданото споразумение/. Освен това се излага, че съобразно съдържанието на споразумението от м.03.2015 г. съгласието на страните в насока залогодателя – Н.И.К.и по конкретно действията свързани с вписваН.о на залога на притежаваните от него акции в Централния депозитар ще се осъществи не по-късно от датата 15.04.2015 г. Въпреки уговорения срок това конкретно задължение за поемане ангажимент за учредяване на обезпечение по реда на ЗОЗ не е било изпълнено. Точно задари това и съобразно волята на страните по споразумението от 13.03.2015 г. възразилия кредитор застъпва виждане, че в негова полза и в полза на „БТК Н.“ ЕООД в качеството им на цесионери по договора за цесия от 31.10.2014 г. е възникнало преобразуващо право да прекратят едностранно с писмено предизвестие с незабавно дейествие въпросния договор за цесия сключен с  цедента - „Д.Х.“ АГ, вкл. действието на споразумението, което го допълва и изменя. Така доколкото възразилия кредитор се позовава на активиране правото по чл. 3.4. от споразумението, то текстовете на чл. 3.1., 3.2. и 3.3. от същото не можели да проявят действие, а в отношенията между страните по сделката се прилагали последиците на настъпване на прекратително условие по смисъла вложен в чл. 1.8 от споразумението с дата 13.03.2015 г., а именно последиците от цесията отпадали с обратна сила, като цедентите автоматично ставали отново притежатели на цедираното вземане, все едно, че последните никога не са били предмет на прехвърляне. По волята на страните по сключения договор от 17.10.2014 г.  „БТК“ ЕАД прехвърлило в полза на цесионера – „И.И.“ С.А.Р.Л. свое вземане в размер на 17 632 660,70 лв., което съставлява част от вземане на „БТК“ ЕАД от „КТБ“ АД по разплащателна сметка в лева с IBAN  ***. Сочи се, че страните по така възникналото договорно правоотношение с изразяване на взаимно съгласие са внесли промени в съдържанието му чрез подписваН.о на нарочен Анекс от 07.08.2015 г. С него се предвиждал нов раздел в цесионния договор, с които уреждал това, че ако в датата на прекратяване на мостовия заем не настъпи до 10.08.2015 г. вкл., то договорът за цесия трябва да се смята за автоматично прекратен с обратна сила, като цедентът „БТК“ ЕАД следва да се счита за титуляр на прехвърленото вземане по него, все едно, че договорът за цесия никога не е бил сключван. Изложението на реализиралите се факти според позицията на „БТК“ ЕАД продължава с това, че от негова страна в качеството му на прехвърлител на вземания към „КТБ“ АД е направил съответното изявление до банката под формата на писмено уведомление за цедиране на описаните по-горе части от негови вземания в полза на цесионерите - „Д.Х.“ АГ и „И.И.“ С.А.Р.Л., като поддържа, че това е станало на 20.11.2014 г. и 17.10.2014 г. Относно факта на прекратяване на двата цесионни договора от възразилия кредитор се изказва твърдение, че банката-длъжник отново била уведомена чрез писмени уведомления от 06.08.2015 г. и 12.08.2015 г. Конкретизира се, че във връзка с известваН.о на самите цесионери за прекратяваН.о на договорите за цесия сключени с тях, то това също било осъществено, тъй като по отношение на договора за цесия с дата 31.10.2014 г. сключен с „Д.Х.“ АГ цедентите -  „БТК“ ЕАД и „БТК Н.“ ЕООД още на 04.08.2015 г. известили „Д.Х.“ АГ, че прекратяват договора с него на основание чл. 3.4. от Споразумението от 13.03.2015 г. с произтичащите от това последици. По отношение прекратяваН.о на другия договор за цесия, а именно този от 17.10.2014 г. с цесионер - „И.И.“ С.А.Р.Л. се посочва, че неговото действие се е прекратило автоматично, защото датата свързана с прекратяване на мостовия заем визиран в него не е настъпила, считано до уговорения за това срок – 10.08.2015 г. Сочи се, че при това състояние на материалните правоотношения на 21.08.2015 г. в ТР при АВ се осъществило обявяваН.о на Списък на приетите вземания на кредиторите по несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ изготвен от синдиците на Банката, като според съдържанието на същия „БТК“ ЕАД било включено, като носител на вземания изчерпващи се до сумата от 12 839 576,05 лв., като същите били отнесени като вземания на вложител, непокрити от системата за гарантиране на влоговете – чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, които вземания се сочи да представляват остатъци от суми депозирани по разплащателните и депозитни сметки, за които не са били осъществени прехвърляния в полза на други лица. Респективно в тази сума не попадали и вземанията, за които се описа да са били прехвърлени в полза на цесионерите - „Д.Х.“ АГ и „И.И.“ С.А.Р.Л.  по силата на договорите от 31.10.2014 г. и 17.10.2014 г. При това съдържание на списъка на приетите вземания от страна на кредитора „БТК“ ЕАД се пристъпило към упражняване на възражение спрямо същия по реда на чл. 66, ал. 1 ЗБН срещу неприемаН.о от синдиците на банката на вземания, за които „БТК“ ЕАД настоява да има качеството на носител /вложител/ в размер на общо 52 418 860,17 лв., за които поддържа, че са реституирани обратно в нейна полза след прекратяване с обратна сила на цитираните по-горе в изложението два договора за цесия, като се иска допълване на списъка на приетите вземания с добавяН.о на сумата от 52 418 860,17 лв. и общия размер на приетите вземания на този кредитор в производството по банкова несъстоятелност се формира на сумата от 65 258 4 и общия размер на приетите вземания на този кредитор в производството по банкова несъстоятелност се формира на сумата от 65 258 436,75 лв. /сбор между сумите 12 839 576,05 лв. и  52 418 860,17 лв./. Изрично е заявено, че освен допълване с посочената сума общия размер на вземанията следва да бъде включен при  ред на привилегия установен в чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /вземания на вложител, непокрити от системата за гарантиране на влоговете/, а лихвите начислени върху тези вземания  и дължими след датата на откриване на производството по несъстоятелност с ред на привилегия по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. Със своето решение от №ЗБН66-330/15.01.2016 г.  обаче Синдиците на „КТБ“ АД /н./ оставили без уважение така направеното от кредитора -  „БТК“ ЕАД възражение, намирайки го за неоснователно. Възразилият кредитор не споделя това виждане на синдиците, като смята, че то не може да се обоснове от изложената фактическа обстановка във връзка с притежаваните от него вземания, чиито длъжник е „КТБ“ АД, като настоява пред сезирания съд да постанови решение, с което да допълни списъка на приетите вземания на кредиторите по несъстоятелността на „КТБ“ АД, като включи тези, чиито носител е  „БТК“ ЕАД и възлизат в размер на  52 418 860,17 лв., заедно с всички натрупани лихви върху тях, като тези вземания бъдат отнсени, като такива ползващи се с ред на удовлетворяване по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН, респективно лихвите натрупани върху тях след момента на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД да бъдат отнесени с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН.

Ответната страна - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност се противопоставя на упражненото от „БТК“ ЕАД възражение във връзка, с което е образувано настоящото исково производство, като го определя за неоснователно. Ответникът потвърждав това, че възразилото дружество има качеството на титуляр по две разкрити при „КТБ“ АД разплащателни сметки, а именно - с IBAN  ***********, а така също е страна по три договора индивидуални срочни депозити скючени на 14.05.2014 г., 23.05.2014 г. и 06.06.2014 г. По силата на уведомление с вх. номер 12108/20.11.2014 г. се изтъква, че „БТК“ ЕАД е уведомил по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД банката-длъжник, че във връзка със сключен на 31.10.2014 г. между „БТК“ ЕАД и „Д.Х.“ АГ договор за прехвърляне на вземания е осъществило такова прехвърляне на свои вземания към банката-длъжник в размер 34 786 200 лв. в полза на дружеството - „Д.Х.“ АГ. Не се отрича и това, че с писмено съобщение от 06.08.2015 г. отново „БТК“ ЕАД е уведомило банката-длъжник, че споменатия договор за цесия от 31.10.2014 г. бил прекратен с обратна сила, по силата на едностранно изявление. Вярно било и това, че чрез уведомление с вх. номер 9470/17.10.2014 г. се изтъква, че „БТК“ ЕАД е уведомил по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД банката-длъжник, че във връзка със сключен на 17.10.2014 г. между „БТК“ ЕАД и „И.И.“ С.А.Р.Л. 

договор за прехвърляне на вземания е осъществило такова прехвърляне на свои вземания към банката-длъжник в размер 17 632 660,70 лв. в полза на дружеството - „И.И.“ С.А.Р.Л. Впоследствие в банката се получило писмено съобщение от 12.08.2015 г. отново от „БТК“ ЕАД, с което  е уведомило „КТБ“ АД /н./, че споменатия договор за цесия от 31.10.2014 г. бил прекратен с обратна сила, по силата на едностранно изявление. Сред първите тези  на банката е тази, че прехвърлителя по договор за цесия губи кредиторовото си качество спрямо длъжника, считано от момента, в който доведе до знанието на длъжника си факта на осъщественото прехвърляне на вземаН.о, с което е разполагал и оповести кое е лицето, в чиято полза това вземане е било прехвърлено /цесионера/. Именно това се е случило с кредиторовото качество на „БТК“ ЕАД по отношение вземанията му в общ размер от 52 418 860,70 лв. Това водело и до закономерната последица същото вземане да не бъде включено в изготвения от синдиците на банката списък на приетите вземания в производството по несъстоятелността, доколкото „БТК“ ЕАД бил изгубил качеството си на вложител. Акцентира се върху това, че въпреки факта на транслиране на вземанията към двамата посочени цесинери те не придобивали качеството на вложители и не се ползвали от правата на такива лица при открити производство по несъстоятелност, напротив те  били титуляри на вземания към банката, но е следвало да ги предявят изрично в сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН пред синдиците за да могат последните да ги включат в изготвените списъци на приетите вземания. Подчертава се, че синдикът не е имал задължението да стори това служебно по смисъла визиран в нормата на чл. 63, ал. 3, пр. 1 ЗБН. Невъзможно било в инициирания исков процес да се извършва анализ относно това, дали твърдените два договора за цесия, по които „БТК“ ЕАД е страна са били прекратени, като дейсвието на прекратяваН.о да е рефлектирало с обратна сила. Споменава се, че по отношение на банката въпросните прехвърляния са били оповестени надлежно от страната имаща такова задължение, а именно цедента, като считано от този момент тя като длъжник е обвързана единствено с това да изпълни спрямо новите си кредитори, но съвсем не е обвързана от това да следи и съобразява интервенцията на страните по цесионното правоотношение, вкл. настъпваН.о на други юридически факти по същото, което променят правата и задълженията по него, вкл. и настъпване на договорни последици насочени към отпадане действието на сделката с обратна сила и връщане на положението в правната сфера на страните по нея в това което е било преди нейното сключване. Споменава се, че прекратяваН.о на договорите се характеризира, като такова с действие занапред, а не с обратна сила, която да доведе до реституиране на правата и задълженията към пределите им съществували преди сключване на сделката.  В този контекст дори да се приеме, че страните по цесионното правоотношение успешно са постигнали неговото прекратяване, то този факт има действие занапред и не би могъл да рефлектира върху прехвърляН.о на вземаН.о в полза на цесионера и загубата на кредиторово качество у цедента.  Способите за придобиваН.о на същото вземане от страна на цедента са или чрез нов договор за цесия, по които „БТК“ ЕАД вече да има качеството на цесионер. Реализацията на подобна правна сделка обаче избщо не се твърди от възразилия кредотор, а още по малко се доказва цедентите по тези сделки да са уведомили за прехвърляне на притежаваните от тях вземания длъжника в лицето на банката. Успоредно с това се изтъква и възражението, че синдиците на банката нямат правомощието да осъществяват преценка, дали в полза на цедента по даден договор за цесия, за сключваН.о на които са били надлежно уведомени е възникнало правото едностранно да го прекрати, поради дадено неизпълнение от страна на цесионера или от друг субект, на действията на които е придадено определено юридическо значние в съдържанието на самата сделка. Още по-малко могат да бъдат обременявани с това да правят анализ, дали поетите от едно такова лице / в случая Н.К./ са били изпълнени срочно и в пълния им обем, а оттам да преценяват, дали се е стгинало до договорна предпоставка за едностранно прекратяване на цесионната сделка. В отговора си ответника е разгледал и това, дали е възможно по отношение на договора за цесия да се приложи института на разваляН.о, тогава когато след сключваН.о му, цедента е осъществил задължението си да уведоми длъжника си за това, че прехвърля вземаН.о си спрямо него в полза на нов кредитор – цесионер. Посочено е, че правната природа на договора за цесия разкрива спецификата му, че тази сделка постига своето изпълнение още щом вземаН.о бъде прехвърлено, а това става на етапа на постигане на простото съгласие между страните относно предмета на сделката. Следователно след този момент тя не може да бъде разваляна. Изказано е и становище за действието на договора за цесия  спрямо длъжника, които е адресат на паричното задължение спрямо цедиращия кредитор, като е следвано стриктно законодателното разрешение дадено в нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Така след получаваН.о от ответника на уведомленията от страна на „БТК“ ЕАД за извършените от същото цесии, то правните последици на прехвърляН.о реализирано чрез този договорен способ са обвързали и банката-длъжник, която е приела, че занапред ще трябва да престира паричните си задължения към цесионерите „Д.Х.“ АГ. и „И.И.“ С.А.Р.Л. Що се касае до изпратените към последващ момент съобщения от „БТК“ ЕАД до банката – длъжник, в които се съдържат изявления за това, че се е стигнало до прекратяване на договорите за цесия и то с обратна сила, от ответника се поддържа, че това действие не е от естеството да постигне възстановяване на вече прекратеното кредиторово правоотношение между банката и „БТК“ ЕАД. Касаело се за несъмнена липса на материална легитимация на „БТК“ ЕАД, като носител на вземане спрямо несъстоятелната банка, вкл. и при качеството на вложител към момента на изготвяне на списъците с приетите вземания. Кумулативно се привежда и довод в насока, че дори да се приеме института на разваляН.о да е възможен по отношение на въпросните сделки, то в случая от доказателствата по делото – уведомленията на  „БТК“ ЕАД от 06.08.2015 г. и от 12.08.2015 г. се формира заключение, че цедента по тези сделки не е препдприел разваляН.о им, а е обективирал пред насрещната страна воля за прекратяваН.о им с обратна сила. Ето защо ищецът напълно неоснователно и несъответно на доказателствата се позовавал на действието на нормата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД според която разваляН.о на договора има обратно действие. Отбелязва се и това, че всяко едно от цитираните съобщения носещи в себе си изявления за прекратяваН.о на договорите за цесия с обратна сила изхожда съвместо от дружествата „БТК“ ЕАД и БТК Н.„ ЕООД, които обаче към м. 08.2015 г. изобщо не са носители на правата по вземанията, тъй като договорите а цесия са провяили вече според чл. 99, ал. 4 ЗЗД своето действие спрямо банката – длъжник, като тя може и трябва да се съобразява относно това кому да изпълни единствено с волята на новите си кредитори - „Д.Х.“ АГ. и „И.И.“ С.А.Р.Л. Допълнителен аргумент за това, че при твърдяната и установима от доказателствата по делото фактическа обстановка „БТК“ ЕАД няма как да е станало повторно титуляр на цедираните от нея вземания към банката е и това, че междувременно от страна на цесионера - „Д.Х.“ АГ. Е било предприето едностранно изявление за прихващане на вземанията които е придобил по сделката от 31.10.2014 г. и насрещните задължения, които има към „КТБ“ ЕАД, като това е довело и до евентуално погасяване на вземанията, които са били предмет на договора за цесия. С писменото становище се подчертава и това, че ефекта на прихващаН.о не може да бъде обсъждан в настоящото производство, защото същия засяга единствено отношенията създадени по тази компенсационна сделка между двамата кредитори, а именно „Д.Х.“ АГ. и „КТБ“ ЕАД, но не и тези подчинени на договора за цесия от 31.10.2014 г., неговото действие и правата, които са прехвърлени по силата на същия. Всички изборни съображения мотивират ответника да поиска от СГС да постанови акт по същество на спора, с които да се остави без уважение възражението на „БТК“ ЕАД за внасяне на промяна в изготвения списък на приетите от синдиците вземания в производството по банкова несъстоятелност на „КТБ“ ЕАД, чрез допълваН.о му с твърдението от възразилия кредитор суми, и отнасяН.о им към съответните редове на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 и т. 9 ЗБН.        

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно Анекс № 270111 от 10.08.2010 г. към рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци за откриване на разплащателна сметка на юридическо лице, ЕТ действащо при осъществяване на своята търговска или професионална дейност се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и „БТК“ ЕАД /титуляр/ възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е открила на титуляра разплащателна сметка /IBAN ***яване на пари на виждане без срок за предизвестие от титуляра до банката. Съгласно приобщеното извлечение издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна сметка се установява, че към датата 25.08.2014 г. по нея е имало наличност в размер на 91 126,24 лв.   

Съгласно Анекс № 404544 от 22.10.2012 г. към рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци за откриване на разплащателна сметка на юридическо лице, ЕТ действащо при осъществяване на своята търговска или професионална дейност се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и „БТК“ ЕАД /титуляр/ възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е открила на титуляра разплащателна сметка в лева /IBAN ***/  за съхраняване на пари на виждане без срок за предизвестие от титуляра до банката. Съгласно приобщеното извлечение издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна сметка се установява, че към датата 25.08.2014 г. по нея е имало наличност в размер на 124 607 329,67 лв.  

Съгласно Анекс № 412864 от 03.01.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци за откриване на разплащателна сметка на юридическо лице, ЕТ действащо при осъществяване на своята търговска или професионална дейност се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и „БТК“ ЕАД /титуляр/ възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е открила на титуляра разплащателна сметка в евро /IBAN ***/  за съхраняване на пари на виждане без срок за предизвестие от титуляра до банката. Съгласно приобщеното извлечение издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна сметка се установява, че към датата 25.08.2014 г. по нея е имало наличност в размер на 6 043 390,74 евро  

Съгласно Анекс № 427471 от 02.04.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци за откриване на разплащателна сметка на юридическо лице, ЕТ действащо при осъществяване на своята търговска или професионална дейност се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и „БТК“ ЕАД /титуляр/ възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е открила на титуляра разплащателна сметка в щатски долари /IBAN ***/  за съхраняване на пари на виждане без срок за предизвестие от титуляра до банката. Съгласно приобщеното извлечение издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна сметка се установява, че към датата 25.08.2014 г. по нея е имало наличност в размер на 357 295,80 щатски долара.  

Съгласно Анекс № 448033 от 15.07.2013 г. към рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци за откриване на разплащателна сметка на юридическо лице, ЕТ действащо при осъществяване на своята търговска или професионална дейност се установява, че между „К.т.б.“ АД /банка/ и „БТК“ ЕАД /титуляр/ възникнало договорно правоотношение въз основа на което банката е открила на титуляра разплащателна сметка в лева /IBAN ***/  за съхраняване на пари на виждане без срок за предизвестие от титуляра до банката. Съгласно приобщеното извлечение издадено от банката, в която е открита посочената разплащателна сметка се установява, че към датата 25.08.2014 г. по нея е имало наличност в размер на 1 634 728,31 лв.

Съглашенията, които са сключени между страните чрез процесните анекси  във връзка с разкриваН.о на разплащателни сметки с титуляр „БТК“ ЕАД, както и правата и задълженията на страните по тях се подчиняват и на регулация създадена отново със сключените между същите страни Рамкови договори за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци датиращи от 10.08.2010 г. и 30.10.2012 г., които също са част от събрания по инициатива на страните доказателствен материал по делото.  

Видно от приобщените от страна на дружеството-възразил кредитор пет договора за индивидуален срочен депозит сключени на 17,03.2014 г., 04.04.2014 г., 25.04.2014 г., 14.05.2014 г. и 23.05.2014 г. се установява, че „БТК“ ЕАД в качеството му на депозант е депозирало на съхранение при „К.т.б.“ АД сумите от по 500 000 лв. по всеки един от скючените договори, като за целта в полза на депозанта са били открити пет депозитни сметки, чиято индивидуализация е видна от съдържанието на обсъжданите договори. Приложените отново по инициатива на „БТК“ ЕАД пет броя извлечения отразяващи състоянието на депозитните сметки открити по волята на страните изразена с цитираните договори за депозит еднопосочно показват, че към датата -03.09.2014 г. по всяка една от сметките е имало депозирана сума в размер на 500 000 лв.  с отбелязване, че същата е със статус – осчетоводена. 

С договор за прехвърляне на вземания, сключен на 31.10.2014 г., възразилият кредитор – „БТК„ ЕАД и кредиторът „БТК Н.“ ЕООД, в качеството им на цеденти прехвърлили в полза на „Д.Х.“ АГ. част от вземанията, с които разполагат в открити при ответната банка три разплащателни и три депозитни сметки /надлежно индивидуализирани по IBAN ***р/, като общия размер на вземанията, за които страните по материалното правоотношение са постигнали съгласие да бъдат прехвърлени възлиза на сумата от 35 596 200,00 лв., като са упоменати и конкретните индивидуални вземания формиращи този сбор, вкл. сметките, по които тези суми са били вложени към момента на извършване на сделката. От тях прехвърлител на сумата от 34 786 200,00 лв. е цедента – „БТК“ ЕАД, а на сумата от 810 000,00 лв. – цедента „БТК Н.“ ЕООД. В чл. 2.1. от договора е предвидено, че цесионера придобива упоменатите в договора вземания, като поема насрещно задължение за заплащане на определена цена, която ще се дефинира в допълнително споразумение между страните по сделката, като там ще бъдат уредени и редът, сроковете и условията за плащаН.о й. Според клаузата на чл. 5 от цесионния договор вземаН.о на цедента за получаваН.о на цената на цедираните вземания подлежи на обезпечаване, което ще бъде уредено отново с подписваН.о на допълнително споразумение към договора за цесия и съобразно изрични договори по силата на които ще се учредят възприетите от страните обезпечения. Видно е, че полагаН.о на подписите от представляващите страните по този двустранен договор е удостоверено с нотариална заверка рег. № 20689/31.10.2014 г. осъществена от нотариус – М. Г., с район на действие РС-София, с рег. № 822 при НК.           

Със споразумение от 13.03.2015 г. към договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г., което е сключено между „БТК“ ЕАД /цедент/, „БТК Н.“ ЕООД /цедент/, „Д.Х.“ АГ /цесионер/, Е.Б.Г./залогодател/, А. В.В./залогодател/, Н.И.К./залогодател/ е постигнато съгласие, че дружеството цесионер се задължава да заплати на цедентите цена за прехвърлените му с договора от 31.10.2014 г. вземания възлизаща в размер на общо 17 798 100 лв. / 17 3893 100 лв. в полза на цедента - „БТК“ ЕАД и 405 000 лв. в полза на цедента – „БТК Н.“ ЕООД/, която цена съставлява 50 % от общата левова номинална стойност на цедираните вземания. В споразумението е са уговорени условията и сроковете за заплащаН.о на цената приета да се дължи на цедентите за прехвърлените вземания. ВземаН.о за плащаН.о на гореупоменатата цена е  договорено да бъде обезпечено по волята на страните и на трети лица-залогодатели приемащи да гарантират изпълнението на това задължение със свои активи чрез вписване на особени залози, като тези отношения са детайлно уредени в раздел II на споразумението. В контекста на тази договореност оъ Н.К. в качеството му на залогодател е поето задължение да обезпечи дълга за уговорената цена по споразумението, като учреди по смисъла на ЗОЗ първи по ред особен залог върху всички притежавани от него 137 550 броя обикновени безналични акции с номинална стойност от 10 лв. – всяка, представляващи 12,20 % от капитала на „Т.“, както и върху всички вземания свързани с акциите. Според волята на страните в чл. 2.2., буква „б“ от споразумението е предвидено, че относно залогодателя – Н.К. задължението за предприемане на действия по вписване на поетия от него обезпечителен ангажимент – залог на притежаваните от него безналични акции в „Централния депозитар“ ще се осъществи след даваН.о на изрично съгласие от страна на – „Б. ДСК“ ЕАД, но не по-късно от 15.04.2015 г. Клаузата на чл. 3.4. от споразумението изрично е установила право в полза на цедентите, в хипотезата на неспазване на който и да е от сроковете визирани в текста на чл. 2.2., буква „б“ да пристъпят към прекратяване едностранно с писмено предизвестие с незабавно действие на договора за цесия от 31.10.2014 г. и отнасящото се отново до него споразумение от 13.03.2015 г. Видно е, че полагаН.о на подписите от страните по това споразумение е удостоверено с нотариална заверка рег. № 4707/13.03.2015 г. осъществена от нотариус – М. Г., с район на действие РС-София, с рег. № 822 при НК.                     

Представено е Съобщение с вх. № 12108/20.11.2014 г., което е адресирано до Квесторите на „КТБ“ АД /н./, и от съдържанието на което е видно, че „БТК“ ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е пристъпил към нарочно уведомяване на длъжника си в лицето на „КТБ“ АД /н./ относно това, че с договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г. е прехвърлил в полза на търговско дружество – „Д.Х.“ АГ част от вземанията си към  „КТБ“ АД /н./, които прехвърлени вземания възлизат на сумата от общо 34 786 200 лв., като в текста на уведомлението ясно са назовани по размер и банкова сметка ***, които са предмет на разпореждане с цитирания договор за цесия. Предвид така осъществения прехвърлителен способ цедентът -  „БТК“ ЕАД се е обърнал към длъжника си - „КТБ“ АД /н./, че занапред следва да изпълнява плащанията на тези негови парични задължение на новия кредитор - „Д.Х.“ АГ.

Съгласно приложеното по делото писмо с вх. № 12308/26.11.2014г. по деловодната система на „КТБ“ АД /н./ цесионерът – „Д.Х.“ АГ уведомява ответната банка, че на основание чл. 104, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 103, ал. 1 ЗЗД прави изявление за прихващане между придобитото от него по договор за цесия от 31.10.2014г. вземане в общ размер от 35 596 200 лева и вземаН.о на „КТБ“ АД /н./ спрямо него в размер на общо сумата 35 212 191,25 лв., левова равностойност на дължимите в евро главница и лихви по договор за кредит от 15.12.2012г. Към датата на получаване на писменото изявление на ищеца за прихващане – 26.11.2014г., видно от вписванията по партидата на ответника в търговския регистър, по отношение на дружеството адресат на извънсъдебното изявление за прихващане - „КТБ“ АД /н./  не се наблюдава да е налице открито производство по несъстоятелност, респ. назначен синдик, предвид на което и уредената в чл. 59, ал. 2 ЗБН специална форма за реализиране изявлението за прихващане не намира приложение. По отношение на същото на общо основание следва да се съобразяват общите правила на чл. 103 ЗЗД – чл. 105 ЗЗД за извънсъдебно прихващане, като в последния смисъл е и практиката по решение 52 от 28.09.2015г. по т.д. 509/2014г., ТК, І ТО на ВКС и решение 64/02.08.2013г. по т.д. 457/2012г., ТК, І ТО на ВКС и др. Във връзка с така анализираното изявление за прихващане от 26.11.2014 г.  към което е пристъпило „Д.Х.“ АГ по делото са приобщени доказателства, а именно постановено решение от 24.10.2016 г. по т.д. № 4844/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, с което осъщественото прихващане на основание проведен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./. В рамките на осъществена от съда служебна справка във връзка със стабилизираН.о на това решение се установява, че подадената от „Д.Х.“ АГ въззивна жалба против цитираното решение е била върната с определение от 16.05.2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 с-в, а производството по делото във връзка със същата прекратено. Това определение е влязло в сила на 04.12.2017г., на която дата е потвърдено с окончателно определение по ч.т.д. 1806/2017г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Следователно решението от 24.10.2016 г. на СГС, ТО, VI-4 състав постановено  по т.д. № 4844/2015 г. е влязло в законна сила на 04.12.2017 г. и считано от този момент е произвело конститутивните си правни последици.   

Част от доказателствата приобщени по делото е и Удостоверение от 04.08.2015 г. издадено от „Ц.Д.“ АД, в което е упоменато, че към датата на издаване на същото във водения към „Ц.Д.“ АД – Регистър на Особените залози няма вписани тежести на името на лице – Н.И.К., ЕГН **********.

Видно от Съобщение с изх. № 17-00-31/05.08.2015 г. на „БТК“ ЕАД и вх.  № 3377/06.08.2015 г. на „КТБ“ АД /н./ се наблюдава, че „БТК“ ЕАД и „БТК Н.“ ЕООД са предприели уведомяване на Синдиците на „КТБ“ АД /н./ относно това, че сключения договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г., за който банката е била вече уведомена на 20.11.2014 г., считано от 04.08.2015 г. по инициатива на цедентите чрез отправено едностранно изявление е бил прекратен, поради допуснато неизпълнение на поето изрично задължение по Споразумение сключено на 13.03.2015 г. /чл.2.2., буква „б“/. Посочено е, че като последица от отпадане правата на цесионера - „Д.Х.“ АГ с обратна сила се е стигнало до възстановяване на вземанията /връщаН.о им обратно/ в патримониума на „БТК“ ЕАД и „БТК Н.“ ЕООД. Допълнено е, че и предприетото на 26.11.2014 г. от „Д.Х.“ АГ изявление за прихващане на негови задължения към  „КТБ“ АД /н./ с активни вземания, съставляващи тези придобити по договора за цесия следва да се счита за неизвършено, заедно с всички останали правни последици произтичащи от това. Предвид това към „КТБ“ АД /н./ са отправени искания сред които и такова за включване на вземанията прехвърлени с прекратения договор за цесия от 31.10.2014 г. в списъка на приетите вземания по чл. 64, ал. 1 ЗБН на името на „БТК“ ЕАД и „БТК Н.“ ЕООД, като вземания на вложители непокрити от системата за гарантиране на влоговете – чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.        

Приложен в надлежно изпълнен превод на български език е и договор за прехвърляне на вземане по банкова сметка ***.10.2014 г., въз основа на който „БТК“ ЕАД, в качеството му на цедент и „И.И.“ С.А.Р.Л. в качеството му на цесионер са постигнали съгласие затова притежавани от цедента /прехвърлителя/ вземания към „КТБ“ АД /н./ възлизащи в размер на сумата от 17 632 660,70 лв. и представляващи част от средства вложени по разплащателна сметка с IBAN: *** -  „БТК“ ЕАД да бъдат прехвърлени в полза на цесионера /приобретателя/ „И.И.“ С.А.Р.Л. В чл. 3 от договора е предвидено, че прехвърлителя прехвърля наред с вземаН.о и всички лихви натрупани върху същото, считано от момента на сключване на цесионния договор, а насрещната страна /приобретателя/ поема корелативно задължение да заплати покупна цена за придобиваното от нея вземане, която цена възлиза на сумата от 17 632 660,70 лв. Уговорено е, че възприетата цена ще се погаси към момента на настъпване на датата на погасяване на междинен кредит. Така възникналото материално правоотношение е било изменено в своето съдържание по волята на страните участвали в него с подписваН.о на Анекс 1/07.08.2015 г. Съобразно същия страните са включили допълнително уговорка за неотменяемо условие, като са предвидили, че в случай на ненастъпване на погасяване на междинния кредит в рамките до датата 10.08.2015 г., то договорът за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 г. се прекратява автоматично с обратно действие /в съответствие с чл. 25, ал. 2 ЗЗД/ и прехвърлителя се смята за притежател на правото на собственост върху прехвърлените вземания, както ако настоящия договор не би бил сключен.    

Представено е Съобщение с вх. № 9470/17.10.2014 г., което е адресирано до Квесторите на „КТБ“ АД /н./, и от съдържанието на което е видно, че „БТК“ ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е пристъпил към нарочно уведомяване на длъжника си в лицето на „КТБ“ АД /н./ относно това, че с договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 г. е прехвърлил в полза на търговско дружество – „И.И.“ С.А.Р.Л. част от вземанията си към  „КТБ“ АД /н./, което прехвърлено вземане възлиза на сумата от 17 632 660,70 лв., като в текста на уведомлението ясно е упомената банковата сметка, по което това вземане е било налично към момента на прехвърляН.о му. Предвид така осъществения прехвърлителен способ цедентът -  „БТК“ ЕАД се е обърнал към длъжника си - „КТБ“ АД /н./, че занапред следва да изпълнява плащанията по това негово парично задължение на новия кредитор - „И.И.“ С.А.Р.Л. 

Видно от Съобщение с изх. № 17-00-33/12.08.2015 г. на „БТК“ ЕАД и вх.  № 3451/12.08.2015 г. на „КТБ“ АД /н./ се наблюдава, че „БТК“ ЕАД е предприело уведомяване на Синдиците на „КТБ“ АД /н./ относно това, че сключения договор за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 г., за който банката е била вече уведомена на 17.10.2014 г., е прекратил своето действие, доколкото се е сбъднало уговореното между страните по договора за цесия и по конкретно Анекс 1/07.08.2015 г. автоматично настъпващо прекратително условие, което се състояло в това, че датата на прекратяване на мостовия заем не настъпи в срок до 10.08.2015 г. вкл. В съобщението се отбелязва, че договорът следва да се смята за автоматично прекратен с обратна сила и цедентът трябвало да се счита за титуляр на прехвърленото, така все едно, че договорът от 17.10.2014 г. никога не е бил сключван. Обосновава се това, че прекратителното условие заложено в договора се е сбъднало, доколкото към датата 10.08.2015 г. не е осъществено прекратяване на мостовия заем.  Предвид това към „КТБ“ АД /н./ са отправени искания, сред които и такова за включване на вземаН.о прехвърлено с прекратения договор за цесия от 17.10.2014 г. в списъка на приетите вземания по чл. 64, ал. 1 ЗБН на името на „БТК“ ЕАД, като вземане на вложител непокрито от системата за гарантиране на влоговете – чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.       

Не е спорно, че с молба от 19.06.2015 г. възразилият кредитор - „БТК“ ЕАД е предявил вземания в производството по несъстоятелност, като сред тези вземания присъстват и такива възлизащи на сумата от 34 786 200 лв., които са били предмет на прехвърляне с договор за цесия от 31.10.2014 г. в полза на „Д.Х.“ АГ, както и такива възлизащи на сумата от 17 632 660,70 лв., които са били предмет на прехвърляне с договор за цесия от 17.10.2014 г. в полза на „И.И.“ С.А.Р.Л. С молбата е поискано от Синдиците на „КТБ“ АД /н./ да приемат така описаните вземания, като е отбелязано, че те не са обезпечени и следва да се третират, като вземания на вложител, непокрити от системата за гарантиране на влоговете – чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. Молбата обективира и предявяване на вземания за лихвите начислени върху тези описаните суми след датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката, като е посочено, че те следва да бъдат отнесени с ред на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 9 ЗБН. 

Надлежно прието доказателство съставлява и молба с вх. № ЗБН63-1331/22.06.2015 г., с която дружеството „Д.Х.“ АГ е предявило пред Синдиците на „КТБ“ АД /н./ в производството по чл. 63 ЗБН свои вземания под условие възлизащи в размер на сумата от общо 35 596 200 лв., които вземания се поддържа да са били придобити от „Д.Х.“ АГ въз основа на сключен договор за цесия от 31.10.2014 г. с прехвърлителите : „БТК“ ЕАД и „БТК Н.“ ЕООД. В молбата е изтъкнато, че вземанията се предявяват под отлагателно условие, а именно само и единствено в случай на обявяване за недействително с влязъл в сила съдебен акт на извършеното от „Д.Х.“ АГ прихващане с упоменатите вземания, което е конкретизирано да е извършено с изявление за прихващане вх. № 12308/26.11.2014г.    

Според приложения по делото Списък изготвен по смисъла на чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН на неприеите от Синдика на „КТБ“ АД /н./ вземания, за които е подадено възражение пред съда се наблюдава, че под номер 34 в същия фигурира възразилия кредитор - „БТК“ ЕАД с вземане възлизащо на сумата от 52 418 860,70 лв.

Сред доказателствения материал по делото е приобщено и възражение на ищеца, вх. №ЗБН66-330/03.09.2015 г., което е насочено срещу неприемане на вземаН.о от 52 418 860,70 лв.  – главници по надлежно индивидуализирани  разплащателни и депозитни сметки, както и за начислените лихви върху същите, считано от датата на постановяване на решението за откриване на производството. Това възражение е било оставено без уважение с решение  № ЗБН66-330/03.02.2016 г. на Синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.

Не се спори по делото, че с Решение на УС на БНБ № 73/20.06.2014 г. банка "КТБ"АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок от три месеца изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също така е ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД 22-2265/16.11.2009 г.

 

 

 

 

Срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от 23.09.2014 г., до 20.11.2014 г.

 

 

 

 

На 06.11.2014 г. УС на БНБ отнема лиценза на "КТБ" АД е решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си.

 

 

 

 

На 22.04.2015 г. с Решение № 664, постановено по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на СГС, 6-4 състав на ТО на СГС, установява неплатежоспособността на "КТБ" АД, определя началната и дата - 06.11.2014 г.; открива производство по несъстоятелност по отношение на банката; обявява същата в несъстоятелност, прекратява дейността на предприятието и, правомощията на нейните органи, постановява обща възбрана и запор върху активите на банката, лишава я от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани. 

Относно възражението, с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност.

Най-напред настоящата съдебна инстанция, счита че следва да посочи, че в пределите на инициираното производство - Синдиците на „КТБ“ АД /н./ не участват, като самостоятелна страна в процеса, а имат качеството на овластени от закона лица представляващи банката в качеството й на длъжник по възразеното вземане. В този смисъл относно лицата участващи в производството по чл. 68 ЗБН е развито и схващане от ВКС, ТК, Първо отделение, с постановяване на определение  № 567/14.11.2017 год. по ч.т.д. № 1757 по описа за 2017 г. Прието е, че по смисъла на чл.68, ал.1 ЗБН съдът по несъстоятелността разглежда в открито съдебно заседание възраженията срещу всяко прието и неприето вземане, направени пред синдика на банката в несъстоятелност от лицата по чл.66, ал.1 ЗБН. Законодателят е определил производството като „отделно". От това следва, че производството не е част от производството по несъстоятелност, какъвто характер има това по чл.67, ал.2 ЗБН, в което съдът по несъстоятелността разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които не са направени възражения пред синдика. Производството се развива като исково производство, доколкото съдът е сезиран със спор за съществуваН.о, респ. несъществуване на вземане, по което страна са кредитор и длъжника по несъстоятелността, подобно на това по чл.694 ТЗ. Без значение за характера на производството е сезираН.о на съда с възражение, а не с искова молба, доколкото законът придава едни и същи правни последици на постановеното от съда съдебно решение. Влязлото в сила решение се полза със сила на пресъдено нещо и има установително действие в отношенията на длъжника и кредиторите в производството по несъстоятелност/ чл.694, ал.8 ТЗ и чл. 69, ал.2 ЗБН / Дв. бр. 33 от 2016г./. В чл.68, ал.1 ЗБН законодателят е посочил за страни в производството по разглеждане на възраженията срещу приети и неприети вземания - синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. Разпоредбата не сочи изрично банката като страна в това исково производство. От буквалният прочит на закона обаче не следва, че синдикът участва в исковото производство в лично качество, като лице на което е възложено осъществяваН.о на определи функции в производството по несъстоятелност, каквито са тези по Глава Пета - Предявяване на вземанията. По аргумент на чл.69, ал.2 ЗБН, след като силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и по отношение на длъжника на кредиторите по несъстоятелност, изводът е, че синдиците не участват в исковото производство в лично качество - като орган, който трябва да защити пред съда изготвените списъци. Като единствен законен представител на банката в несъстоятелност, чиито представителни органи са изцяло отстранени, участието на синдиците в производството по чл.68, ал.1 ТЗ може да бъде тълкувано единствено като представляващи банката - страна в материалното правоотношение.

Страните не спорят по осъществените в правната действителност факти, а единствено относно породените от тях правни последици.

Основателността на предявеното възражение предполага провеждаН.о на пълно и главно доказване от страна на възразилия кредитор – „Б.т.к.“ ЕАД на факта, че към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД, дружеството е имало качеството вложител в банката, по смисъла на дефинитивната разпоредба на §1, т.4 ДР на ЗБН, т.е. че е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. В случая, „БТК“ ЕАД категорично доказва да е титуляр, както на разплащателни, така и на депозитни сметки / IBAN  ***; IBAN  ***; IBAN  ***, IBAN  ***P *********/, чиято регламентация намира израз в разпоредбите на ТЗ – чл. 420 – 425 ТЗ, Закона за платежните услуги и платежните системи и  НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Предвид това правният субект имащ качеството на титуляр по тези сметки разполага със субективното право да се разпорежда със средствата по платежната сметка, като иска от банката (нарежда) изпълнение на съответни платежни операции, включително има право да получи наличността по платежната сметка към датата на обявяване на банката в несъстоятелност.

С решение №138 от 06.11.2014 г. на управителния съвет на БНБ, на основание чл.36, ал.2, т.2 ЗКИ, е отН. лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД (н), което решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г. и се счита известно на всички трети лица. В резултат на това решение със съдебно решение №664/22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014 г. на СГС банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряваН.о на имуществото й.

При съобразяване на установимите от събраните в хода на производството доказателство обстоятелства е очевиден извода, че титулярът на изброените разплащателни и депозитни сметки се е разпоредил с част от средствата, които са били налични по тях, като е встъпил в договорни правоотношения с дружествата „Д.Х.“ АГ и „И.И.“ С.А.Р.Л въз основа на сключени с тях договори за прехвърляне на вземания от 31.10.2014 г. и 17.10.2014 г.  

Основният спорен момент между страните в настоящото производство се разпростира относно въпроса, дали дружеството „БТК“ ЕАД след като се е разпоредило с част от притежаваните от него вземания към „К.Т.Б.“ АД (н), прехвърляйки ги в полза на цитираните по-горе две търговски дружества /цеденти/ към определен момент е възстановило обратно качеството си на носител на тези вземания, поради прекратяване, респективно разваляне на облигационната връзка създадена по волята на страните сключили договорите за цесия от 31.10.2014 г. и 17.10.2014 г., както и дали ако е налице реституция на правата по сделките тя се е осъществила с обратна сила. Сезираният съд, като съобрази съдържанието на двете цесионни правоотношения създадени съгласно действието на двата договора за прехвърляне на вземания, вкл. внесеното по волята на страните последващо изменение в предметното им съдържание, което урежда въпросите относно нужните предпоставки за заплащаН.о на цената, като насрещна престация за прехвърляното вземане, както и с оглед обема на предприетите от страните по тях /цедН. и цесионер/ действия след сключваН.о им, вкл. и спрямо длъжника по прехвърляните вземания - „К.Т.Б.“ АД (н), намира, че следва да разгледа и даде отговор на визирания основен въпрос анализирайки правоотношенията по тези сделки самостоятелно една от друга. 

         Относно отражението в правния мир на породилото се облигационно  правоотношение въз основа на договора за цесия сключен на 31.10.2014 г., както и неговия ефект върху вземанията, с които „БТК“ ЕАД е разполагало към ответната банка, както към момента на пораждаН.о му, така и след уведомяваН.о на длъжника за осъществяваН.о на този правопроменящ факт, настоящата инстанция намира следното :  

 Ключов елемент от правната природа на договора за цесия  е да транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия носител – в случая „БТК“ ЕАД в правната сфера на трето за правоотношението по депозитната сметка лице, а именно – „Д.Х.“ АГ. Тази типична и характерна за този вид договор правна последица настъпва с постигане на съгласието на страните по цесионния договор. Длъжникът не е страна по същия и затова за да се прояви действието на цесията по отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД изисква прехвърляН.о да му бъде изрично съобщено. Със съобщаване на сключения договор за цесия, за „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност кредитор на вземаН.о за плащане на прехвърлената част от наличността по изчерпателно описаните по-горе разплащателни и депозитни сметки е цесионерът - „Д.Х.“ АГ 

 В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени характера и правната природа на договора за цесия, като е посочено, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърляН.о на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземаН.о преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземаН.о/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземаН.о в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл.99, ал.2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземаН.о върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземаН.о и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника, обаче, цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента- чл.99,ал.4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл.99, ал.3 ЗЗД. Съобщението, обаче, не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаваН.о е регламентирано единствено с оглед обвързваН.о на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица- чл.99 ал.4 ЗЗД. В хипотеза на чл.99 ЗЗД, вземаН.о преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, докато договорът има действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след съобщаваН.о й, което поражда действие само след осъществяваН.о му от цедента. Спорещите по делото страни са единодушни за това, че договорът за цесия от 31.10.2014 г. е валидно сключен, което означава, че като действителна гражданскоправна сделка е проявил своята основна правна последица, а именно да прехвърли даденото имуществено благо /парично вземане от трето лице/ от цедента към цесионера. Няма противоречия и относно това, че вземаН.о, което е станало обект на прехвърляне с обсъжданата правна сделка от 31.10.2014 г. е било действително, като е съществувало към момента на извършеното с него разпореждане чрез предвидения в закона договорен способ. Не следва да се пропуска и това, че волята на страните по ангажираното цесионно съглашение разкрива това,, че се касае до двустранен възмезден договор, а именно страната придобиваща цедираните вземания е поела насрещно имуществено задължение изразяващо се в това да заплати на цедента определена продажна цена. Следователно макар цедента да е изпълнил произтичащото за него по сделката основно договорно задължение, а именно да прехвърли притежаваното от него вземане в полза на съдоговорителя си, то това не е достатъчно за да се постигне прекратяване на създадената договорна връзка, доколкото е необходимо да се осъществи изпълнение и на насрещното задължение, а именно да се заплати уговорената между страните покупна цена. Тоест до момента на настъпваН.о  на този релевантен за успешното изпълнение на договора факт, няма как да се приеме, че същия е прекратил своето действие, поради изчерпване на преследвания с него договорен резултат. СъществуваН.о на договорното правоотношение пък означава, че в полза на страните по него е възможно да се породи право да упражнят изменение, прекратяване, разваляне или отменяне на договорното съглашение в хипотезите на постигнато между тях взаимно съгласие или на основание предвидено в закон – така чл. 20а ЗЗД. Договорът за цесия не прави изключение от това законодателно разрешение и същото се прилага и по отношение на този вид сделки. Няма пречка такива договори, както да бъдат обявявани за недействителни, така и да бъдат прекратявани или пък разваляни. В този смисъл е и практиката на ВКС формирана с постановяване на решение № 291//18.11.2014 г. по гр.д. № 2193/2014 г. по описа на ВКС, I г.о. Обсъжданият случай, при които дружеството-ищец извежда легитимацията си на кредитор спрямо ответната несъстоятелна банка почива на разбираН.о, че „БТК“ ЕАД след успешно упражнено едностранно извънсъдебно право на разваляне на договора за цесия от 31.10.2014 г. е реституирало обратно  в правната си сфера вземаН.о, което е прехвърлило в полза на „Д.Х.“ АГ с цитираната сделка, като доколкото надлежно е уведомило длъжника по вземаН.о в лицето на „КТБ“ АД /н./ за така осъществилото се разваляне, то същото следва да се смята за обвързано да изпълни плащаН.о по дълга вече не в полза на „Д.Х.“ АГ, а на ищеца. Анализът на събраните по делото писмени доказателства показва, че действително в полза на цедента се е породило преобразуващото субективно право на едностранно разваляне на договора за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г., които е изменен с подписваН.о на Споразумение от 15.03.2015 г., доколкото се установява такова да е настъпило по смисъла на чл. 3.4. от споразумението, защото от страна на лицето – залогодател Н.И.К.няма данни да е било изпълнено поетото договорно задължение за учредяване в срок до 15.04.2015 г. на особен залог върху притежаваните от него акции в капитала на упоменато в текста на договора търговско дружество, а тъкмо обратното от ангажираното нарочно удостоверение издадено от търговското дружество натоварено да извършва вписвания по отношение прехвърляН.о на безналични ценни книжа /акции/ - „Ц.Д.“ АД се установява, че няма осъществени вписвания с права притежавани от субекта - Н.И.К., което еднопосочно показва, че поетото от това лице в качеството на залогодател договорно задължение да учреди особен залог върху негови акции в „Т.“ АД не е изпълнено в очертания с договора за цесия /допълнителното споразумение към него/ краен срок. На следващо място преобразуващото право, което е възприето в полза на дружеството-прехвърлител с цесионния договор е такова отличаващо се като договорено при комисорна клауза, защото видно от съдържанието му страните са се съгласили извънсъдебното разваляне на облигационната връзка да се постигне само с получаваН.о на писменото предизвестие, доколкото е уговорено то да има незабавно действие. Това означава, че по изричната воля на участниците в правоотношение е отречено законовото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което предвижда, че разваляН.о на договора от изправната страна може да се упражни ако същата даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичаН.о на срока ще смята договора за развален. ВключваН.о на подобна клауза така също изключва придадената от законодателя правна значимост на обстоятелството, дали е налице изправност на развалящата страна. При наличието на констатираната клауза /лекс комисория/ неизпълнението автоматически прекратява действието на договора, а ако междувременно са били разменени престации, то те следва взаимно да се реституират между страните, предвид това, че се касае до ретроактивно действие, с изкл. на изрично утвърдените в нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД случай. Същевременно преценката относно това, дали дадената вече по разваленото правоотношение престация е възможно да бъде реституирана трябва да се базира върху това, дали тя продължава да се намира в патримониума на лицето, което я е получило или с нея е било извършено междувременно разпореждане, водещо до погасяваН.о й, като имуществено благо. Следователно следващият отговор, които трябва да бъде даден от съда в рамките на обсъждане материлната легитимация на ищеца е именно в тази насока, дали вземаН.о, което е било прехвърлено в полза на „Д.Х.“ АГ е било погасено от страна на длъжника в периода до момента на предприетата развала или не. Събраните по делото доказателства разкриват, че единствения възможен способ за подобно погасяване е предприетото от „Д.Х.“ АГ на 26.11.2014 г. едностранно изявление за прихващане между придобитото от него вземане по договора от 31.10.2014 г. и насрещния му дълг произтичащ от предоставен му от банката и необслужен кредит. Най-напред следва да се изтъкне, че позицията на настоящата инстанция във връзка с това, че в рамките на специално установения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН е постановено позитивно съдебно решение, с което е уважен така предявен иск спрямо „Д.Х.“ АГ за обявяване на относителна недействителност на прихващаН.о от 26.11.2014 г. спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността не означава, че това прихващане е изгубило правната си валидност между страните по него. Това средство за защита в рамките на производството по банкова несъстоятелност е предвидено от законодателя за да преодолее  засягаН.о на пропорционалното удовлетворяване на кредиторите чрез пристъпване от даден кредитор към упражняваН.о на подобен способ за погасяване на задълженията му към несъстоятелнста банка, доколкото едно подобно средство за погасяване на парично задължение не отчита, нито привилегиите, нито пропорционалността за удовлетворяваН.о на вземанията попадащи в един ред на удовлетворение по смисъла на чл. 94 ЗБН. Това върху което обаче трябва да се акцентира е, че във върешните отношения между прихващащия „Д.Х.“ АГ  и „КТБ“ АД /н./ това прихващане запазва действието си, вкл. постига погасителния си ефект, но доколкото универсалното принудително производство по несъстоятелност се подчинява на особенни правила във връзка с удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността, то това действие с оглед успешно проведения конститутивен иск не може да им се противопостави. Отново тук е важно да се отблежи, че при разглеждане действието на така упражненото прихващане „БТК“ ЕАД също се ползва от обявената недействителност, но само относно кредиторовото качество, с което разполага във връзка с приетите негови вземания, които са включени в изгответните от Синдиците на банката списъци. Такова качество обаче няма как да му се признае по отношение черпеното право на парично вземане, за което се поддържа да е възстановено в правната му сфера след разваляН.о на договора за цесия от 31.10.2014 г., доколкото подобно вземане не е надлежно прието в производството по несъстоятелност. 

На самостоятелно основание, дори да се приеме, че обявената след успешно проведен иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН относителна недействителност на процесното прихващане е довела до такава правна последица между страните, изразяваща се в липса на годно осъществен погасителен способ между активното вземане на прихващащия и насрещното вземане на длъжника /“КТБ“ ЕАД/, което пък да е съхранило при цесионера - „Д.Х.“ АГ вземаН.о, което е било предмет на договора за цесия от 31.10.2014 г., то от заявените от страните юридически факти, които са възникнали в обективната действителност и в частност предприетото едностранно извънсъдебно разваляне на договора за цесия от 31.10.2014 г.  и уведомяваН.о от страна на „БТК“ ЕАД на длъжника  по цедираното вземене „КТБ“ ЕАД, че основанието от което цесионера - „Д.Х.“ АГ чепри правата си на кредитор е отпаднало с обратна сила, поради неговото успешно разваляне съвсем не означава, че вземаН.о трябва да се смята за преминало обратно в патримониума на първоначалния кредитор в развилите се между него и длъжника отношения. РазрешаваН.о на въпроса досежно принадлежността на спорното вземане на „БТК“ ЕАД по договора за цесия по отношение на банката-длъжник е необходимо да бъде сторено единствено на плоскостта на действието на разваляН.о/пракратяваН.о на цесията по отношение на длъжника – банката в несъстоятелност. При вече детайлно очертаните характеристика на цесионния договор, действието му по отношение на страните, длъжника и третите лица и значението на уведомлението на длъжника за цесията от цесионера, сезираният с възражението съд е на позицията, че фактите от значение за прекратяване на връзката по договора за цесия имат действие по отношение на страните по договора от момента на реализираН.о им. За да се обвърже валидно длъжникът, в случая банката с разваляН.о на договора за цесия и да бъде задължен същият да изпълни по отношение на стария кредитор /цедента/, то категорично е необходимо длъжникът да бъде уведомен за разваляН.о/прекратяваН.о на цесионния договор от страна на новия кредитор /цесионера/ - в случая „Д.Х.“ АГ. Относно упражняваН.о на подобно уведомление  от страна на ищеца изобщо не са формулирани твърдения, а а още по-малко се доказва да е било изпращано до банката –длъжник. Обвързване на длъжника с обратното транслиране на вземаН.о по договора за цесия не може да бъде изведено от представеното съобщение до банката от страна на цедента „БТК“ ЕАД за едностранното разваляне на цесията и възстановяване на правото на цитираното дружество върху прехвърленото вземане от 34 786 200,00 лв. са породили действие по отношение на длъжника. Това е така, тъй като уведомлението изхожда от стария кредитор или от лице, което съобразно надлежно съобщената цесия, не е кредитор на длъжника и съответно за последния съществува забрана да изпълнява по отношение на това лице. Както бе посочено, законът с оглед гарантиране сигурността на длъжника досежно замяната на стария му кредитор с нов изисква съобщението за цесията до длъжника да изхожда от цедента. Аналогично съобщението за разваляН.о/прекратяваН.о на облигационната връзка по цесията, свързано отново с промяна на лицето, по отношение на което длъжникът следва да изпълни точно, трябва да изхожда от кредитора, за който длъжникът е известен надлежно и чиито указания във връзка с изпълнението следва или от цесионера – нов кредитор при породила действие за длъжника цесия. При липса на съобщаване на длъжника за настъпилото разваляне на цесията, изходящо от цесионера, настъпваН.о реституция по отношение на престаците разменени  с оглед цесията не обвързва банката-длъжник и за последната не съществува задължение за изплащане на средствата по упоменатите от ищеца рзплащателни и депозитни сметки. С оглед надлежното уведомяване на длъжника за цесията единствено изпълнението му по отношение на цесионера би било спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, а с оглед необвързващите банката последици на разваляН.о на цесионния договор при такова плащане отношенията на страните по цесията трябва да се уредят при съблюдаване новелата на чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Защото в обратната хипотеза  длъжникът би бил поставен в условията на спор между кредитори да не знае кому да изпълни надлежно. ИзискваН.о от длъжника с оглед точното му изпълнение да преценява на кого принадлежи вземаН.о при осъществяване на факти с прекратителен ефект по отношение на цесия, за която е надлежно уведомен, противоречи на нормите на чл. 75 ЗЗД и чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД и не следва да бъде допускано. Не е за пренебрегване и това, че сведенията установени относно поведението на страните по разваления договор за цесия насочват именно на това, че в рамките на производството по несъстоятелност на длъжника, както  стария така и новия кредитор по договора за цесия са предприели предявяване пред синдика на вземанията им произтичащи от сключения договор за цесия, респективно от неговата развала. Предвид тези си правни виждания сезираният съд, намира, че подаденото възражение от „БТК“ ЕАД срещу решение  №ЗБН66-330/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за включване в списъка на приетите вземания на негови такива възлизащи в размер на сумата от общо 34 786 200,00 лв.  подлежи на отхвърляне с оглед неустановеност на материална кредиторова легитимация у възразилия кредитор по отношение на цитираното вземане.

Що се касае до отражението в правния мир на породилото се облигационно  правоотношение въз основа на договора за цесия сключен на 17.10.2014 г., включително и неговия ефект върху вземанията, с които „БТК“ ЕАД е разполагало към ответната банка, както към момента на пораждаН.о му, така и след уведомяваН.о на длъжника за осъществяваН.о на този правопроменящ факт, настоящата инстанция намира следното :

Страните по инициираното пред настоящия съд производство нямат противоречие в това, че дружеството-ищец към упоменатата от него дата 17.10.2014 г. е встъпило в договорно правоотношение с „И.И.“ С.А.Р.Л., което е породено от сключен договор за цесия с предмет прехвърляне на вземания в размер на общо 17 632 660,70 лв., чиито длъжник е „КТБ“ АД /н./ по неколкократно цитираните вече в ннастоящия съдебен акт разплащателни и депозитни сметки. Противоречията между страните обаче са концентирани върху въпроса, дали така сключеният договор за прехвърляне на вземане е действащ към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД или е бил прекратен преди това поради сбъдване на уговорено между страните прекратително условие и ако е така какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните по материалното правоотношение, възникнало от договорите за откриване на разплащателни и депозитни сметка.

Най-напред настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че от анализа на фактическите твърдения на ищеца в упражненото от него възражение, които са развити в понататъшните му доводи по делото несъмнено същия извежда правата си във връзка с вземаН.о възлизащо в размер на 17 632 660,70 лв.осланяйки се изключително и само на настъпило прекратяване на договора за цесия, сключен с „И.И.“ С.А.Р.Л., поради сбъдване на прекратителното условие, при което това съглашение е било сключено.

В тази връзка на първо място трябва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че договорът за цесия, като всеки друг договор е възможно да бъде прекратен поради настъпване на уговорено в съдържанието му прекратително условие в хипотезата на чл. 25 ЗЗД. ФормираН.о на подобно заключение почива на правилото на чл. 25 ЗЗД, което е общо и следователно приложимо по отношение на всички договори, включително и на този, отличаващ се с това, че има за предмет прехвърляне на едно вземане. Не се набклюдава в обективното ни право да е предвидена специална норма, която да дерогира цитираната обща такова и да изключва възможността в договора за цесия да бъде уговаряно прекратително условие. Освен това правната природа на договора за цесия не го отличава с някакви особености, които да правят неприложими по отношение на този вид гражданскоправна сделка правилата на чл. 25 ЗЗД.

При възприетата обща принципна възможност за уговаряне на модалитет в договор за цесия и по конкретно за включване на прекратително условие в съдржанието на сделката, настоящата инстанция съобразявайки общата воля на страните изразена в изследвания договор за цесия от 17.10.2014 г. и най-вече в Анекса към него от 05.08.2015 г., с които по изрично тяхно съгласие в приложеното поле на обсъждания контракт е допълнително с уговорка за неотменяемо условие, състоящо се в това, че в случай на ненастъпване на погасяване на междинния /мостовия/ кредит в рамките до датата 10.08.2015 г., то договорът за прехвърляне на вземане от 17.10.2014 г. се прекратява автоматично с обратно действие /в съответствие с чл. 25, ал. 2 ЗЗД/ и прехвърлителя се смята за притежател на правото на собственост върху прехвърлените вземания, както ако настоящия договор не би бил сключен. Тук следва да се отбележи, че уговорения между страните модалитет е ясен и не се нуждае от допълнително тълкуване, защото още с договора за цесия от 17.10.2014 г. страните са дали дефиниция относно това, какво разбират под понятието междинен /мостов/ кредит, а именно приели са, че това е договорът за първи по ред обезпечен междинен кредит датиращ от 06.11.2013 г. в размер на сумата от 150 000 000 евро с евентуални промени и/или подновявания впоследствие, сключен от приобретателя /цесионера/  „И.И.“ С.А.Р.Л. в качеството му на заемополучател. При така установеното съдържание на модалитета и при твърдението на ищеца, че в рамките на визирания срок до 10.08.2015 г.  не е настъпило погасяване по мостовия кредит отпуснат по договор от 06.11.2013 г. решаващия съд констатира, че от ответника няма противопоставено, нито твърдение в обратна насока, а именно, че погасяване на задъжлението по мостовия кредит, чиито адресат е заемополучателя – цесионер е било предприето в релевантния срок до 10.08.2015 г., а още по-малко е ангажирано доказателство установяващо подобен факт, то единствения възможен извод е хипотезата на уговорения модалитет /прекратително условие/ по договора за цесия от 17.10.2014 г. да се е сдъбнало, считано от деня след 10.08.2015 г. .   

Предвид извода за приложимост на общите правила по чл. 25 ЗЗД по отношение на прекратяваН.о на договора за прехвърляне на вземане поради настъпване на прекратителното условие, при което той е сключен, то следва да се приеме и това, че действието, което има настъпваН.о на условието при посочената сделка, също не се отклонява от това, което е предвидено в общата разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗЗД, а именно, че договорът се прекратява с обратна сила. Обратното действие на сбъдваН.о на прекратителното условие означава, че както в отношенията между страните по сделката, така и по отношение на всяко трето лице, се приема, че тази сделка не е била сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното сключване, като всяка от страните по нея е длъжна да върне на другата това, което й е било престирано. Ето защо следва да се приеме, че с настъпване на прекратителното условие, уговорено в Анекса от 05.08.2015 г. към  договора за цесия датиращ от 17.10.2014 г., се счита, че вземаН.о за получаване от „КТБ” АД /н/ на сума в размер на 17 632 660,70 лв., представляваща предадена на банката сума по договори за разплащателна сметка, респективно за индивидуален депозит, никога не е сменяло своя титуляр, като то винаги се е притежавало от депозанта по описаните сделки – „БТК“ ЕАД.

ПрекратяваН.о на договора с обратна сила в хипотезата на чл. 25 ЗЗД настъпва от момента на сбъдване на уговореното условие за това, като то не е обусловено от отправяне на някакво конкретно изявление от която и да е от страните по делото или от осъществяване на друго действие. Същото е разрешението и в случаите на прекратяване на договор за цесия – то настъпва със сбъдване на прекратителното условие, като настоящият съдебен състав намира, че за да се породи действието, което е предвидено в чл. 25, ал. 2 ЗЗД, не е необходимо, като част от фактическия състав за пораждане на последиците от модалитета  длъжникът по вземаН.о, което е предмет на договора за цесия, да бъде уведомяван за осъщественото прекратяване. Правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е изрично и касае само действието на цесията спрямо длъжника, но не и действието на прекратяваН.о на този вид договор при сбъдване на прекратителното условие, и не може да се прилага по аналогия по отношение на него. Това обаче съвсем не означава, че с оглед характера на цесия като договор, с който се сменя титуляра на едно вземане, както и на това, че длъжникът по него следва да има яснота на кое лице трябва да изпълни, а той като трето за договора за цесия лице не е запознат с неговото съдържание и уговорените в него прекратителни условия, то същият е необходимо да бъде уведомен за осъщественото прекратяване и за това кой е кредиторът, на който да плати, за да изпълни точно. Ако длъжникът не е уведомен за осъщественото прекратяване с обратна сила на договора за цесия и е изпълнил задължението си като е престирал на цесионера, вместо на първоначалния кредитор, тъй като си е мислил, че именно той е носител на вземаН.о, то ще трябва да се приеме, че същият е изпълнил добросъвестно на лице, за което е считал, че има право да получи изпълнение и да се приеме, че той се освобождава от задължението си по аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Ето защо и за да се счете, че след като се е сбъднало уговореното в договора за цесия прекратително условие, длъжникът по вземаН.о, което е предмет на тази сделка, е бил длъжен да престира отново на цедента – БТК“ ЕАД, а не на цесионера – „И.И.“ С.А.Р.Л., за който той е уведомен, че е носител на това вземане, следва да бъде установено, че той е уведомен за това, че се е сбъднало прекратително условие, което е уговорено в договора за цесия, и действието на тази сделка е отпаднало с обратна сила. И тук, както в хипотезата на разваляне на договора уведомяваН.о, като юридическо действие трябва да бъде осъществено от цесионера, тъй като след съобщаваН.о на цесията на длъжника, той е субекта, който се счита за негов кредитор, и с чиито указания трябва да се съобразява. Аргументът на ищеца, че отправеното от негова страна уведомление до несъстоятелната банка за настъпилото прекратяване на договора за цесия от 17.10.2014 г. било напълно достатъчно за да обвърже длъжника със задължението занапред да престира на него е несподелимо от настоящия състав, поради вече изложените правни аргументи.

Предвид тези си юридически съображения сезираният съд, намира, че подаденото възражение от „БТК“ ЕАД срещу решение  №ЗБН66-330/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за включване в списъка на приетите вземания на негови такива възлизащи в размер на сумата от общо 17 632 660,70 лв. подлежи на отхвърляне с оглед неустановеност на материална кредиторова легитимация у възразилия кредитор по отношение на цитираното вземане спрямо ответната несъстоятелна банка.

При този изход на спора, право на присъждане на разноските за производството в приложение на чл.78, ал.3 ГПК, се поражда за  „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, като от споменатата страна в упражнения писмен отговор датиращ от 15.09.2016 г. е отправено изрично искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, доколкото банката е била представлявана от такъв в производството. Сезираният съд, като се запозна с материалите по делото свързани с процесуалното представителство на ответната банка и отчете, че действително същата е била представлявана на даден етап в производството от страна на юрк. Ал. М. /същия е подписал отговора от 15.09.2016 г./, намира, че искаН.о за присъждане на възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК е основателно, като такова се следва в размер на сумата от 200,00 лв. Това е така доколкото съгласно чл.78, ал.8 ГПК /ДВ бр.8 от 24.01.2017г./ изрично предвижда, че в полза на юридическите лица или едноличните търговци се присъжда възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 Наредбата за заплащаН.о на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, каквото е производството по делото, възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Производството по делото се е развило в едно съдебно заседание, като извън писмени доказателства не са събирани други такива, а освен това както вече се отбеляза, че функциите по представителство на ответника в производство, които са изпълнени от юрисконсулт се изчерпват до подадения отговор на депозираното възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН. Предвид казаното няма основание за увеличение на размерът на възнаграждението с 50% - чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащаН.о на правната помощ, а възнаграждението следва да се фиксира на сумата от 200,00 лв. Аргумент за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт съобразно предходната редакция на чл.78, ал.8 ГПК не се възприема от съда, защото размерът на този вид разноски направени във връзка със защита на дадена страна в съдебен процес подлежи на определяне едва с момента на приключване разглеждане на делото и даване ход на устните състезания по него, а това означава, че съдът в тази си дейност трябва да приложи действащото именно към този процесуален етап на развитие на производството правило за изчисляване размера на търсеното от страната възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Във връзка с наведените от ответника възражения относно допустимостта в това синдика да упълномощава юрисконсулти за своето представителство пред съд в рамките на инициирани по повод производството по несъстоятелност производства, настоящата инстанция намира, че това виждане не е следва да се споделя, защото както вече се спомена в настоящия съдебен акт ответник по делото е „КТБ“ АД, а не синдиците на банката, респективно е без правно значение, дали последните могат според обективното ни процесуално право да ангажират юрисконсулти за своето представителство по дела. Същевременно СГС намира, че в тежест на възразилия кредитор – „Б.т.к.“ ЕАД с оглед отхвърляне на упражненото от него възражение по смисъла на чл. 66, ал. 6 ЗБН следва да се възложи публичното задължение за заплащане на дължимата според нормата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавна такса за разглеждане на същото, която изчислена според редакцията на този текст действаща към момента на постановяване на решението и съобразно заявените за принадлежащи вземания на кредитора /52 418 860,70 лв./ възлиза на сумата от 524 188,61 лв., като част от тази сума, а именно 25,00 лв. е внесена от ищеца при упражняване на възражението му /лист 107 от делото/, а оставащата за заплащане в полза на съда гледал производството такса следва да се определи на сумата от 524 163,61 лв., като същата се възложи за заплащаН.о й от отговорната за това страна – ответника.     

Така мотивиран, СЪДЪТ,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ възражението по чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, което е подадено от „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу решение №ЗБН66-330/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с което е оставено без уважение възражението на кредитора за включване в списъка на приетите вземания на негови такива възлизащи в размер на сумата от общо 52 418 860,70 лв., заедно със законната лихва от откриване на производство по несъстоятелност до окончателното му изплащане, която обща сума съставлява сбор : 1./ на сумата от  34 786 200,00 лв., за която поддържа да е реституирана обратно в правната сфера на „Б.т.к.“ ЕАД след осъществено по волята на прехвърлителя разваляне на сключен договор за цесия от 31.10.2014 г. между  „БТК“ ЕАД /цедент/ и „Д.Х.“ АГ /цесионер/ – дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Княжество Лихтенщайн, който договор е бил допълнен и изменен чрез подписваН.о на Споразумение от 15.03.2015 г., и 2./ на сумата от 17 632 660,70 лв., за която се поддържа да е  реституирана обратно в правната сфера на „Б.т.к.“ ЕАД след настъпило на уговорено между страните прекратително условие във връзка с действието на договор за прехвърляне на вземания по банкова сметка ***.10.2014 г. допълнен с Анекс № 1/07.08.2015 г.

ОСЪЖДА „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „Граф *********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на 200,00 лв. – възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт на ответника в рамките на развилото се пред настоящата инстанция исково производство.    

ОСЪЖДА „Б.т.к.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ вр. чл. 612, ал. 2 ТЗ и чл. 66, ал. 6 ЗБН сумата в размер на 524 163,61  лв.  – разноски съставляващи дължима държавна такса за разглеждане упражненото възражение против решението № №ЗБН66-330/15.01.2016 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчваН.о му на страните, като в частта, с която възражението е върнато има характер на определение и може да се обжалва в едноседмичен срок.                                  

                                                            

 

 

СЪДИЯ: