Решение по дело №246/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник сектор при Районно управление /РУ/ 3 в Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив чрез процесуалния представител – юрисконсулт И. П., срещу Решение № 2013 от 22.12.2023 г., постановено по а.н.д № 3057 по описа за 2023 г., на Районен съд - Пловдив XVII – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0438-000163/15.03.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Пловдив, с което на И. Ю. Т., [ЕГН], на осн. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и на осн. чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като този извод противоречи на събраните по делото доказателства и е взет при повратно тълкуване на правните норми. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – И. Ю. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Девин, обл. Смолян, [улица], бл.А, ет.2, ап.4, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита жалбата за основателна и предлага същата да бъде уважена.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с сезиран с жалба, предявена от И. Ю. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Девин, обл. Смолян, [улица], бл.А, ет.2, ап.4, срещу НП № 23-0438-00163/15.03.2023 г. на началник сектор при Трето Районно управление, към ОДМВР – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № [рег. номер] от 15.02.2023 г., съставен от Г. З. Т. – на длъжност полицейски инспектор в Трето Районно управление, към ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 15.02.2023 г. в 17:41 ч. в гр. Пловдив, на бул. "България" до № 25, И. Т. управлява лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ****, собственост на С. И. Т., по бул. „България“ в посока изток, като паркира управлявания от него лек автомобил в дясна активна лента за движение при наличие на пътен знак В27, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП и водачът не може да представи при поискване светлоотразителна житлетка, с което е нарушил чл.139 ал.2 т.1 от с. з.

АУАН е връчен на лицето, което е вписало, че има възражения, но такива не са подадени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

7. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.183 ал.2 т.1 и чл.185 от ЗДвП е наложил на нарушителя две административни наказания „глоба“ в размер от по 20 лв. всяка една от тях.

8. В хода на съдебното производство пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелите – Н. В. М. и Ю. Е. М., като в показанията си изцяло подлепят изложеното в акта.

9. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че първото нарушение е установено безспорно, но органът неправилно е определил правната квалификация на деянието. Според съда, за соченото по чл.6 т.1 от ЗДвП нарушение е следвало да се приложат нормите, които определят реда за паркиране и престоя - чл.93 – чл.98 ЗДвП, а не разпоредбата на чл.183 ал.2 т.1 от с. з. Относно второто установено нарушение съдът е приел, че налице неточно и неправилно описание на елементите на самото деяние, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като в АУАН и НП е вписано, че „водачът не може да представи при поискване светлоотразителна жилетка“, а разпоредбата на чл.139 ал.2 от ЗДвП определя, че движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със светлоотразителна жилетка. Горното е дало основания на съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

ІV. От правна страна:

10. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е формирал неправилни и необосновани изводи по приложението на закона.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че Т. е паркирал (по смисъла на чл.93 ал.2 ЗДвП) управляваното от него МПС в нарушение на забрана, въведена с пътен знак В27 "забранени са престоят и паркирането", с което е реализирал състава на чл.6 т.1 от ЗДвП. Този извод се налага от показанията на разпитаните по делото свидетели, които правилно са кредитирани като логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Правилото на чл.6 т.1 от ЗДвП поставя общо задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Именно тази забрана не е спазил оспорващия, за което законосъобразно му е наложена санкцията по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП. Нарушението на това задължение се санкционира от закона по два начина – с издаването на фиш (чл.39 ал.2а от ЗАНН във връзка с чл.186 ал.3 от ЗДвП) или със съставянето на АУАН и НП. В случая, наказващият орган е избрал облекчената процедура с фиш, но при оспорване от дееца законосъобразно е издадено НП. Видът и размерът на административното наказание са фиксирани от закона, поради което не подлежат на ревизия от съда.

Сочената от районния съд норма чл.98 от ЗДвП е специална и въвежда забрана за паркиране на конкретни места, извън тези обозначени с пътен знак В27. Реализирането на нарушения в тази хипотеза изисква фактическа обстановка, различна от установената в настоящото производство. За да е налице нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП не е необходимо да се установява дали спрелият или паркирал автомобил в зоната на действие на пътен знак В27 затруднява и пречи на движението. Поставянето на пътни знаци се извършва от общинската администрация, съгласувано със органите на МВР с цели да се осигури безопасността на движение. Тоест в случая преценката за наличието на риск от възникване на пътно – транспортно произшествие е предварително извършена от съответните компетентни органи.

На следващо място, макара нарушението да се явява изолирано, обществената му опасност е типична за нарушенията от същия вид. Липсата или незначителността на вредните последици в случая е ирелевантна. С оглед охраната на особено важни обществени интереси, нарушенията от категорията на процесното по смисъла на чл. 189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) ЗДвП се поставят извън приложното поле на чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

Неоснователно въззивната инстанция е намерил, че Т. не е виновен и не следва да носи отговорност за това, че управляваното от него чуждо МПС не било оборудвано съгласно изискването на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП със светлоотразителна жилетка. Даденото в АУАН и НП фактически описание, че „водачът не може да представи при поискване светлоотразителна жилетка“, не квалифицира друго деяние различно от това по посочената норма. В случая изискването за оборудване на МПС със светлоотразителна жилетка се свързва пряко с управлението му по пътищата, отворени за обществени ползване при спазване на установения от закона режим. Тоест при липсата на посоченото пособие за безопасност отговорността ще лежи върху водача на автомобила. Този извод се подкрепя от правилото на чл.188 от ЗДвП, което изрично предвижда, че освен собственикът, и този, на когото е предоставено за управление МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.

Очевидно е, че след като водачът не е могъл да представи светлоотразителна жилетка, то управляваното от него МПС не е било оборудвано съгласно изискването на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП. Според тълкувателния речник, думата „представям“ има няколко значения, първото от които е: „предявявам, оставям на разположение; представям доказателства“, а според същия този речник, думата “оборудване“ означава „снабдяване, обзавеждане; това, с което се оборудва – машини, апарати, съоръжения и др.“. Тоест за да се представи част от оборудване същата следва да е налична. След като Т. при поискване от полицейските органи не е представило задължителното за автомобил оборудване, контролните орган законосъобразно са установили, че такова липсва, доколкото за тях не седи задължение да извършват претърсване за установяване на факта има или не светлоотразителна жилетка в автомобила. С даденото от контролните органи описание на нарушението по никакъв начин не се ограничава правото на защита на наказаното лице, така щото да е обективно невъзможно да узнае елементите на извършеното нарушение.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

V. По съдебните разноски.

11. При този изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива му се следват и същите се констатираха в размер на 160 лева за двете инстанции, съобразно разпоредбата на чл.27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2013 от 22.12.2023 г., постановено по а.н.д № 3057 по описа за 2023 г., на Районен съд - Пловдив XVII – ти наказателен състав.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0438-000163/15.03.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Пловдив, с което на И. Ю. Т., са наложени административни наказания: глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.2 т.1 от с. з. и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Ю. Т., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Девин, обл. Смолян, [улица], бл.А, ет.2, ап.4, да заплати в полза на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Пловдив сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляващи съдебни разноски за двете двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.