Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04.07.2017 г. гр.Т.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и втори юни 2017 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Анатолия Атанасова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 139 по описа на съда за 2016 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно осн.чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „А.З.П.И С.К. срещу „С.д.-
97“ ООД ЕИК хххххх, гр.Т. иск с правно осн.чл. 422 във
вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане в размер на 23 582,17 щатски долара, ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което на осн.чл.417 т. 2 и чл. 418 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
2333/2010 г. по описа на РС-Т..
В исковата молба се твърди, че на 12.08.1998 г. между Република България,
представлявана от министъра на промишлеността, в качеството му на орган по чл.
3 от ЗППДОП (отм.), от една страна като Продавач, а от друга страна „С.д.- 97“
ООД, гр. Т., в качеството му на Купувач, е сключен Договор за приватизационна
продажба на 13 187 дружествени дяла, по 1000лв. всеки, представляващи 80% от
капитала на „С.д..“ ЕООД, гр. Т., като на 09.08.1999 г. е сключено допълнително
споразумение /приложени/. Поради неизпълнение на задълженията по 7.2 и чл. 7.2.1 от Договора от страна на
ответника, със Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение изх. на
АПСК № 92-00-03-1058/08.12.2010 г., ищецът е поискал от Районен съд - гр. Т.
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за неизпълнение
на задължението за плащане на девета годишна разсрочена вноска от цената по горецитирания приватизационен договора, в размер на 23 582,
17 долара, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението до
окончателното плащане на дължимата сума, което заявление е уважено с издадената
Заповед № 1322 от 14.12.2010 г. и изпълнителен лист от 15.12.2010 г. по ч. гр.
д. № 2333/2010 г. на ТPC. Образувано е изп.дело №
1651/2016 г. по описа на ЧСИ рег. № 912 по описа на КЧСИ. Срещу издадената
заповед е подадено възражение от длъжника, и в изпълнение на определение №
1201/2.11.2016 г. на заповедния съд ищецът предявява настоящия установителен иск, тъй като и към момента ответникът не е
изпълнил задължението си заплащане на посочено вземане. Претендират се разноски
по исковото и заповедното производство.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор, ответникът оспорва
исковата претенция, със следните възражения: 1.Възражение за погасяване на претендираното вземане по давност, тъй като заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени през 2010г., а установителният иск е предявен едва през 2016 г. с подробно
изложени доводи и съображения; 2. С договор за прехвърляне на предприятие от
16.03.2006 г. цялото имущество /търговското предприятие/ на „С.д..“ ЕООД, чийто
едноличен собственик е ответникът, е прехвърлено на „Л.“ ЕООД, като за тази
сделка срещу тогавашния управител на дружеството, сключил прехвърлителната
сделка, е постановена осъдителна присъда; образувано е дело на осн.чл. 145 от ТЗ за отговорност за вреди, причинени на
дружеството; с решение от 16.11.2016г. по гр.д.№ 15689/2012 г. по описа на СГС
въпросната прехвърлителна сделка е обявена за
нищожна; към настоящия момент имуществото на ответника не било върнато в патримониума на „С.д..“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е „С.д.– 97“ ООД и в този смисъл ответното дружество не разполагало
със средства, с които да плаща каквито и да било задължения, възникнали по
време на управлението на предишния управител на дружеството, както и разноски
по делото. Позовава се и на липсата на счетоводна документация, която бившият
управител отказал да му предаде. По изложените съображения моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен, претендира разноски.
В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е депозирал писмен отговор, в който е
развил съображения за неоснователност на възраженията за погасяване на претендираното вземане по давност.
В постъпилия в срока по чл. 373 ГПК
отговор на допълнителната ИМ, ответникът: 1. Възразява, че не е изпълнено
изискването на чл. 415 ал.1 от ГПК -
представената пред заповедния съд ИМ не е редовна, тъй като е копие и не
е заверена, няма представен документ за внесена д.такса, поради което ищецът
„няма правно основание за подаване на иск по чл. 422 от ГПК“, обуславящо
прекратяване на настоящото производство; 2. Доразвива съображенията си по
възражението за изтекла погасителна давност; 3. На осн.чл.
219 ал.1 от ГПК е направил искане за привличане на „Л.“ ЕООД гр. София в
качеството му на трето лице помагач, като се е позовал на сключения Договор за
прехвърляне на търговското предприятие на „С.д..“ ЕООД от 17.03.2006 г.
/цитиран в отговора/, обявяването на тази сделка за нищожна с посоченото
решение на СГС, както и на обстоятелството, че на осн.чл.
34 от ЗЗД „има вземане/иск към „Л.“ ЕООД за връщане на продаденото предприятие
или равностойността на имуществото, включено в него“. Сочи, че има интерес от
привличане на третото лице за помагач, тъй като в случай, че „С.д.– 97“ ООД
бъде осъден да заплати определени суми на ищеца, то той ще има обратен иск
срещу „Л.“ ЕООД, държащо предприятието негова собственост, от което следва да
се изплатят тези суми.
Съдът е оставил без уважение искането за привличането на трето лице помагач
на ответника с определение № 61/06.03.2017 г., потвърдено с определение №
267/17.05.2017 г. по В.ч.т.д. № 243/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
В с.з. ищецът не се явява и не
изпраща представител. От същия е постъпила писмена молба, с която поддържа
предявения иск и искането за разноски. Ответникът, представляван от своя
управител, поддържа становището си за погасяване на иска по давност и
останалите съображения.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира предявеният иск за допустим.
Искът е за установяване съществуването на ВЗЕМАНЕ, предмет на издадената в
полза на ищеца по реда на чл.417 т.2 и чл. 418 от ГПК във вр.
с § 11б от ЗПСК, заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 2333/2010 г. по описа на РС-Т.. Поради направено в срока
по чл. 414 ал. 2 от ГПК възражение от
страна на ответника срещу издадената заповед за изпълнение /ПДИ му е връчена на
19.10.2016 г.-л.27-28, възражението е депозирано пред ТРС на 02.11.2016 г./, заповедният съд е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
съобщаване на определението. Този срок е спазен /съобщението е връчено на
14.11.2016 г., исковата молба е постъпила в ТОС на 05.12.2016 г., дата на пощ.клеймо- 02.12.2016 г./, внесена е дължимата държавна
такса /л.29/, с оглед на което, при извършената самостоятелна проверка съгласно
задължителните указания в т. 10а от ТР 4/2013 г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд счита,
че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника в
допълнителния отговор , че не е изпълнено изискването на чл. 415 ал.1 от ГПК ,
сочейки че представената пред заповедния съд ИМ не е редовна, тъй като е копие
и не е заверена, няма представен документ за внесена д.такса, поради което
ищецът „няма правно основание за подаване на иск по чл. 422 от ГПК“, обуславящо
прекратяване на настоящото производство. Задължение на ищеца-заявител в
заповедното производство е да уведоми по надлежния ред заповедния съд, че е
предявил иска в указания му от съда срок, като представи и съответни
доказателства затова. Това ищецът е сторил, като не е необходимо към
доказателствата пред заповедния съд да се представя оригинал на ИМ, документ за
внесена д.т. и др. - за наличието на тези предпоставки следи исковият съд.
Доколкото по всяко време на производството съдът дължи проверка на
допустимостта на иска, съдът намира за неоснователно направеното възражение от
ответника в проведеното открито с.з. за недопустимост на иска, по съображения,
че искът е следвало да бъде предявен не срещу настоящия ответник, а срещу „Л.“
ЕООД. Това възражението касае не
допустимостта, а основателността на иска. Процесуалната легитимация се
обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, като
единствено правните твърдения очертават процесуалната легитимация на страните и
съответно преценката на съда дали искът е предявен от или срещу надлежна
страна.
След като се запозна със становищата и възраженията на страните,
приложените писмени доказателства и приетата
ССЕ, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че на
12.08.1998 г. между Република България, представлявана от министъра на
промишлеността, в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отм.), от една
страна като Продавач, а от друга страна „С.д.- 97“ ООД, гр. Т., в качеството му
на Купувач, е сключен Договор за приватизационна продажба на 13 187 дружествени
дяла, по 1000 лв. всеки, представляващи 80% от капитала на „С.д..“ ЕООД гр. Т.
– съгл. т. 6 от Договора Купувачът заплаща на Продавача цена в размер на 229
601 (двеста двадесет и девет хиляди шестстотин и един) щатски долара или
тяхната левова равностойност по централния курс на БНБ към деня на подписване
на Договора за дяловете по точка 1 от Договора или 17, 41 щатски долара за
всеки закупен дял. На основание т. 7.1 от Договора 10 % от цената в размер на
22 960 щатски долара са платени от купувача като депозит за участие в конкурса.
Съгласно чл. 7.3 от договора неизплатената и изискуема част от цената по т.7.2
се увеличава ежегодно с 50 на сто от основния лихвен процент за съответния
изтекъл едногодишен период.
На 09.08.1999 г. е сключено
допълнително споразумение към договора за приватизационна продажба във връзка с
начина на плащане на договорената цена - чл. 7.2 и чл. 7.2.1. Съгласно това
споразумение 90 % от покупната цена в размер на 206 641 (двеста и шест хиляди
шестстотин четиридесет и един) щатски долара, купувачът заплаща на девет
равни годишни вноски с едногодишен гратисен
период, считано от датата на подписване на договора. За падеж на всяка вноска
се счита датата, съответстваща на датата на подписване на договора, като
първата вноска следва да се изплати през 2000 г. (чл. 7.2). На основание т. 7.2.1 от Договора
(изм.с Допълнителното споразумение) 20 % от цената по т. 6, се заплаща с банков
превод по специални сметки в лева, щатски долари или евро на Продавача, като за
всяко плащане представя на Продавача в сроковете и платежен документ за
съответната сума. На осн. т. 7.2.1 Купувачът заплаща
на Продавача 80 % от цената по точка 6 от Договора, с всички платежни средства,
допустими в приватизацията, съгласно действащото законодателство към момента на
плащанията.
Поради неизпълнение на задълженията по 7.2
и чл. 7.2.1 от Договора от страна на ответника, с протоколно решение №
54/28.01.2009г. ИС на АСПК (л. 16 от ч.гр.д.№ 2333/2010 г. на ТРС) е взел следните
решения:
1.На осн.чл. 20 ал.4 от ЗПСК за неизпълнение на
задължението за плащане на девета годишна вноска, с падеж 12.08.2008 г., в
размер на 23 582,17 щ.д., на купувача „С.д.– 97“ ООД да се начисли и
предяви неустойка за забава за периода 13.08.2008 г.- 20.10.2008 г. в размер на
976,30 щ.д. – по тази претенция е образувано тд.№ 397/2010г.
на ТОС, и въз основа на влъзлото в сила решение е издаден ИЛ от 15.12.2012 г. (едно от
изпълнителните основания въз основа на което е образувано изп.д.№
изп.№ 20158730400105 по описа на ЧСИ Ст.А., рег.№
873, преобразувано под нов № 20169120401651 по описа на ЧСИ Г.С., рег.№ 912);
2.На осн. чл. 418 ал.1 вр.
с чл. 417 т.2 от ГПК и § 11б от ЗПСК да бъде поискано издаването на заповед за
незабавно изпълнение и ИЛ срещу „С.д.97“ ООД за сумата от 23 582.17 щ.д.,
представляваща неизплатената девета годишна вноска от покупната цена по
приватизационния договор с падеж 12.08.2008 г.
В изпълнение на горното решение със Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение вх. № 11996/13.12.2010 г. ищецът е поискал от Районен съд
- гр. Т. издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
неизпълнение на задължението за плащане
на девета годишна разсрочена вноска от цената по горецитирания
приватизационен договора, в размер на 23 582, 17 долара, ведно със законната
лихва, считано от депозиране на заявлението до окончателното плащане на
дължимата сума, което заявление е уважено с издадената Заповед № 1322 от
14.12.2010 г. и изпълнителен лист от 15.12.2010 г. по ч. гр. д. № 2333/2010 г.
на ТPC (приложено).
Ответникът не твърди да е правил плащане на деветата годишна вноска по нито
един от начините, договорени с изменението на т.7.2.1 от Договора.
Съгласно заключението на ССЕ, неоспорено от страните, което заключение
съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, размерът на дължимата
девета разсрочена вноска с падеж 12.08.2008 г. е 22 960.11 щатски долара,
към която сума следва да се прибави и сумата от 622,06 щатски долара,
представляваща сума по т.7.3 от договора (съгласно която неизплатената и изискуема част
от цената по т.7.2 от договора се увеличава ежегодно с 50 на сто от основния лихвен
процент за съответния изтекъл едногодишен период), т.е. размерът на дължимата
девета вноска възлиза на общо
23 582,17 щатски долара. Вещото лице е посочило изрично начина на изчисляване
на дължимата стойност на деветата годишна разсрочена вноска, и този начин на
изчисление е съобразно сключения между страните договор за приватизационна
продажба и допълнителното споразумение към него (стр. 3 от ССЕ).
Плащания от ответника по тази вноска не са извършвани (обяснения на вещото
лице в с.з.). Такива обстоятелства не се и твърдят от ответника
От изисканото заверено копие на образуваното пред ЧСИ Г.С. рег.№ 912 с
район на действие ОС – Р. изпълнително дело № 20169120401651, се установява, че
същото е образувано на 18.06.2015 г.
Това е датата, на която по молба на АПСК вх.№
1169/18.06.2015 г. срещу „С.д.97“ ООД е образувано изп.№ 20158730400105
по описа на ЧСИ Ст.А., рег.№ 873, с район на действие ОС - Т. - въз основа
на четири изпълнителни листа (касаещи все вземания на АПСК срещу ответника по процесния договор за приватизационна продажба – на различни
основания и за различни периоди), сред които и горецитирания
изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 2333/2010 г. на ТPC. От
изисканата от ЧСИ Г.С. справка се установява, че с посочените заповеди на
Министъра на правосъдието от 25.03.2016 г. и от 11.04.2016 г. архивът на ЧСИ Ст.А. е прехвърлен на ЧСИ Г.С., рег.№ 912, с
район на действие Ос – Р., като първоначално образуваното изп.дело
№ 20158730400105 на ЧСИ Ст.А. е преобразувано под нов № 20169120401651 по описа
на ЧСИ Г.С..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е установителен
иск с правно осн.чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по чл.422 от ГПК представлява иск за съществуване на
вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това
производство по същество се установява дали вземането съществува. В тежест на
ищеца е да докаже съществуването на това вземане и неговата изискуемост, а
ответникът следва да докаже възраженията си относно съществуването на
вземането, респ.изискуемостта му.
Разгледан по същество предявеният иск е основателен.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
наличието на договорни отношения между страните във връзка със сключен договор
за приватизационна продажба. Договорът между страните е породил действие, като
ответникът е поел задължение за разсрочено плащане на цената. По силата на
договора държавата в лицето на министъра на промишлеността в качеството си на оргжан
по чл. 3 от ЗППДОП (отм.) е изпълнила
задължението си да прехвърли на купувача „С.д.– 97“ ООД собствеността върху 13 187 дружествени
дяла по 1000лв. всеки, представляващи
80% от регистрирания капитал на дружеството, срещу договорената цена, която е
следвало да бъде заплатена на девет разсрочени годишни вноски, всяка с падеж
датата, съответстваща на датата на подписване на приватизационния договор
(12.08. на съответната година), като първата вноска следва да се изплати през
2000 г. Не се спори, а и не са представени доказателства в обратния смисъл
относно неизпълнение на договорното задължение на ответника като купувач да
заплати на падежа девета разсрочена годишна вноска в договорения размер. И от
заключението на ССЕ се установява, че на падежа - 12.08.2008 г., ответното
дружество не е заплатило деветата вноска, съгласно приватизационния договор, поради
което дължи на ищеца нейното заплащане. Размерът на вноската следва да бъде
определен по начина, уговорен в договора, ведно с допълнителното споразумение,
изчислен по описания от вещото лице начин,
съобразен с договорните условия (което заключение се възприема от съда като
компетентно и обосновано) и установен на исковата сума от 23 582,17 щатски долара,
поради което предявеният иск за главницата е изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Искът следва да бъде уважен така, както е претендирано
вземането и в заповедното производство - ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в заповедното производство – 13.12.2010 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на предявеното
вземане, предмет на настоящия установителен иск,
което възражение настоящият съдебен състав намира за неоснователно, предвид
следните съображения:
Задължението за заплащане на деветата вноска от цената по приватизационния договор
е с падеж 12.08.2008 г., следователно задължението би се погасило по давност на
12.08.2013 г., но давността е прекъсната с предявяването на настоящия иск,
който , като предявен в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение ( чл. 422 ал.1 от ГПК).
Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение само по себе
си не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно
чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие ако е
спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е
предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението ( т.14 от ТР 282013 г. от 26.06.2015 г. по тълк.дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С други думи ако
кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска , по силата на чл.
422 ал.1 от ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се
считат настъпили както материалноправните, така и
процесуалноправните последици от предявяването му. Процесът ще се счита висящ
от датата на подаване на заявлението и от тогава ще се прекъсне исковата
давност. След като в настоящия случай установителният
иск по чл. 422 от ГПК е предявен в законовия едномесечен срок (предвид приетата
по-горе фактическа обстановка и мотиви на съда по допустимостта на иска -
съобщението до заявителя, с което му се указва в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на оспореното вземане, е връчено на ищеца 14.11.2016
г., исковата молба е постъпила в ТОС на 05.12.2016 г., дата на пощ.клеймо- 02.12.2016 г.), съгласно изричната разпоредбата
на чл. 422 ал.1 ГПК искът за съществуването на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението- т.е. от 13.12.2010 г., при падеж на вземането
за девета разсрочена вноска – 12.08.2008 г., при което не е изтекла
предвидената в чл. 110 от ЗЗД 5-годишна давност.
В тази връзка е неоснователно позоваването на ответника на цитираното
тълкувателно решение, тъй като доводите му касаят случаите по отменения ГПК по въпроса: „Подаването на
молба за изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116 б.“в“ от ЗЗД“, какъвто не е настоящия случай. Съгласно
мотивите към т.14 от ТР, на които се позовава ответника „отмененият ГПК не съдържа подобна уредба (в
контекста на изложението - разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК), поради което
на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие
да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и поради едностранния
характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава
за това производство, едва при връчването на призовката за доброволно
изпълнение, когато давността е прекъсната със започването на изпълнителния
процес“. Настоящия случай не е такъв, като се има предвид и въпросът, по който
е дадено тълкуването на ОСГТК –по ч.14 от цитираното тълкувателно решение.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника
в писмения му отговор на исковата молба, че след като процесната
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са издадени през 2010 г., то
установителния иск, предявен през 2016 г. е предявен
след изтичане на погасителния давностен срок за
вземането, възникнало 2010 г.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла давност, считано от
издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и образуването на изп.производство – както се установява от приложеното копие
от изп.д. № 20169120401651 по описа на ЧСИ Г.С. е
образувано на 18.06.2015 г., докато заповедта за незабавно изпълнение по
заявлението, входирано на 13.12.2010 г. пред
ТРС, е издадена на
14.12.2010г., а изпълнителния лист – на 15.12.2010 г.
Представеният от ответника, в
подкрепа на становището му за изтекла давност, заверен препис от влязлото в
сила решение № 203/15.05.2017г. по гр.д.№ 1687/2016г. на ТРС между същите
страни, във връзка с процесния приватизационен
договор - с правно осн.чл. 439 ал.2 вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, касае друга фактическа обстановка и друго
вземане – съдът е приел, че към момента на образуване на изп.д.№
20169120401651 по описа на ЧСИ Г.С. - 18.06.2015 г. в полза на взискателя не е съществувало изпълняемо
право - паричното притезание , за което е бил издаден
изп.лист на 28.06.2008 г. (по т.д.№ 6/2008г.
на ТОС - за сумата от 7 364,92 щ.долара, представляваща неустойка по процесния договор от 12.08.1998 г.) е било погасено по
давност, считано от 29.06.2013 г., с изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 117 ал.2 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението, че поради продажбата на търговското
предприятие на приватизираното дружество „С.д..“ ЕООД (понастоящем ООД -
справка в ТР, със съдружници: ответникът по делото и
физическо лице) на трето за процеса лице „Л.“ ЕООД, то именно това дружество
дължи заплащането на цената по договора за търговска продажба. Процесният договор от 12.08.1998 г. обвързва страните по
него- АПСК и ответника, и доколкото не се установява да е налице едни от законовоопределените способи за прехвърляне на вземането,
ответникът е този, чиято отговорност за погасяване на задълженията по договора
следва да бъде ангажирана.
Липсата на средства за погасяване на задължения, в какъвто смисъл е и едно
от възраженията на ответника, не
освобождава ответника от изпълнение на задълженията му по договора за
приватизационна продажба, съответно – не води до неоснователност на предявения иск.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на съдебни разноски. Заплатените от
него разноски в исковото производство, видно от представените доказателства, са
в размер на 861,95 лв. – държавна такса и 150 лв. – за вещо лице. На осн.чл. 78 ал.8 от ГПК, тъй като ищецът е представляван от
юрисконсулт в производството по делото /по представено надлежно пълномощно/, следва
да му бъде заплатено и ю.к. възнаграждение в размер, което съдът определя на 150.00
лв.( предвид степента на фактическа и правна сложност, при максимум 300 лв.) –
на осн. чл. 78 ал.8 във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Или общо дължими разноски 1161,95 лв.
Разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск. Но с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска – т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК,
задължително за органите на съдебната власт на осн.чл.130
ал.2 о ЗСВ. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 1479.12
лв. (665.95 лв.-д.т. и 813,17 лв.-юк.възнаграждение),
които предвид основателността на иска и гореизложените съображения, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ал.1 от ГПК съществуването на вземане в
полза на АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИВАТИЗАЦИОНЕН И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, гр.София, ул.“Аксаков“ № 29, срещу „С.д.- 97“ ООД с ЕИК хххххх, седалище и адрес на управление ***, хотел „Мизия“
ст. 121, съдебен адрес *** , представлявано от управителя А.М.А., за сумата от 23 582,17 щатски долара (двадесет
и три хиляди петстотин осемдесет и два щатски долара и седемнадесет цента), представляваща незаплатена девета
годишна разсрочена вноска от Договор за приватизационна продажба на дялове от
капитала на „С.д..“ ООД гр.Т., сключен на 12.08.1998 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането,
за което вземане на осн.чл.417 т. 2 и чл. 418 ГПК е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
2333/2010 г. по описа на РС-Т...
ОСЪЖДА „С.д.- 97“ ООД ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление ***, хотел „Мизия“ ст. 121, съдебен
адрес ***, представлявано от управителя А.М.А., да заплати на Агенция за
приватизационен и следприватизационен контрол, гр.София, ул.“Аксаков“ № 29,
сумата
от 1161,95 лв. – представляваща разноски
в настоящото исково производство на осн.чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК, във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ, както и сумата от 1479.12 лв. -
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2333/2010
г. по описа на РС-Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: