О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. Пловдив, 09.01.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното
от съдията Арнаудова в.гр.д. № 602/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
В.гр.д. № 602/2018 г. по описа на ПАС е образувано
по подадената от „Д“ООД, ЕИК ******* въззивна жалба
вх. № 3954/13.09.2018 г. против решение № 333/10.08.2018 г., постановено по
гр.д. № 33/2017 г. по описа на Окръжен съд С, с което
е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателят иск с правна
квалификация чл. 4, пар. 3 ДЕС за осъждане на Н.С Р.Б
да му заплати сумата от 83 092.00 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз и
представляваща разликата между уговорения и реализирания приход за периода 01.08.2015 г. до 31.03.2017 г.от продажби на
електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца фотоволтаична
централа.
С молба с вх. № 9630/06.12.2018 г. „Д“ООД, чрез
пълномощника си по делото адвокат И.С. отправя искане за спиране на
производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК или чл.229,
ал.1, т.6 от ГПК до произнасяне на СЕС по образуваните дела с № № С-180/2018 г.; №
С-286/2018 г. и № С-287/2018 г. по подробно изложени в подкрепа на искането
съображения.
В дадения срок останалите участници в
производството - Н.с.н.Р.Б. и А.п.П. не са взели становище по молбата.
Съдът, като разгледа молбата, намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 от ГПК делото се спира,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора. Образуваните пред СЕС дела с № № С-180/2018
г.; № С-286/2018 г. и № С-287/2018 г. по отправени от италиански съд преюдициални запитвания по приложението на чл.3, пар.3, б.“а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми източници и за изменение и впоследствие
за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО не могат да се определят като преюдициални по смисъла на цитираната разпоредба. Чл. 229,
ал.1, т.4 от ГПК има предвид висящ спор пред същия или друг национален съд и разширително тълкуване с приемане, че се касае и до висящи
спорове пред СЕС е недопустимо.
Не подлежи на разширително
тълкуване и разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.6 от ГПК. Тя предвижда спиране на
делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на
искане, с което се оспорва конституционосъобразността
на приложим по делото закон. Настоящият случай не попада и в тази посочена хипотеза
на процесуалния закон.
Няма никакво съмнение, че постановеното от Съда на
Европейския съюз решение по преюдициално запитване е
задължително за всички национални юрисдикции. Както в чл. 267 ДФЕС, така и в
чл. 628 от ГПК обаче е ясно посочено, че когато националната юрисцикция установи, че от значение за правилното решаване
на делото е необходимо тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването
и валидността на акт на органите на ЕС, то тя следва да отправи запитване до
СЕС. В съответствие с посочената нормативна уредба, в случай, че настоящата
инстанция установи наличието на необходимост от тълкуване на посочената в молба
вх. № 9630/06.12.2018 г. разпоредба на чл.3, пар.3,
б.“а“ от Директива 2009/28/ЕО, във връзка с правилно решаване на делото, следва
не да спира производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по дела с №
№ С-180/2018 г.; № С-286/2018 г. и № С-287/2018 г., а да отправи самостоятелно
запитване.
Обстоятелството, че национална юрисдикция на
Република Италия е счела, че, за да постанови своя краен акт, е необходимо постановяване
на решение от СЕС относно тълкуването на чл.3, пар.3,
б.“а“ от Директива 2009/28/ЕО, не обвързва настоящия съд, да приеме същото
разбиране, а още по – малко да постанови спиране на производството по настоящото
делото, до произнасяне на СЕС във връзка с отправено по друго дело преюдициално запитване. В унисон с посоченото е и
разпоредбата на чл. 631 от ГПК, която повелява спиране на производството в
хипотезата на чл. 628 от ГПК, съответстващ на чл. 267 ДФЕС, какъвто настоящият
случай не е.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
производството по в.гр.д. № 602/2018 г. по описа на ПАС до произнасяне на СЕС
по образуваните дела с № № С-180/2018
г.; № С-286/2018 г. и № С-287/2018 г., формулирано в молба с вх. №
9630/06.12.2018 г. от „Д“ООД, чрез адвокат И.С..
Препис от определението да се изпрати на страните
за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.