М О
Т И В И
към присъда по НОХД
№ 78/2021 год. по описа на РС-С.
Срещу подсъдимия Д.В.Д. *** е
внесен обвинителен акт и същият е предаден на съд за това ,че на 29.11.2020
год., около 23.20 часа ,на ул.“И.“,в с.Г.,община С., е управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „М.“, с рег.№ ** **** **,с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда , а именно с концентрация 1,27 на
хиляда ,установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване за
определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 694 от 02.12.2020 год. на
УМБАЛ „Света Анна“- гр.С. –престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
счита,че обвинението е доказано по категоричен начин.Моли съда да постанови
присъда ,с която да признае подсъдимия
за виновен по обвинението ,което му е повдигнато с обвинителния акт, като
наказанието лишаване от свобода да бъде определено при условията на чл.58а от НК,което да бъде отложено на основание чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години,една година лишаване от право да управлява моторно превозно средство
,считано от момента на отнемане на СУМПС,както и наказание глоба в размер на
200 лева.
Адв.Е.М.-защитник на подсъдимия Д.В.Д. счита,че по делото се установява ,че е бил
нарушен надлежния ред, който законът е предписал за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и излага подробни
съображения за това .Моли съда да постанови присъда ,с която да признае
подсъдимия за невинен в престъплението ,за което е внесен обвинителния акт, тъй
като състава не е доказан по съответния ред.
Подсъдимият Д.В.Д. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
придържа към казаното от защитника си.
Съдът ,след като обсъди
доказателствата по делото на основание чл.14 и 18 от НПК ,приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.В.Д. е българин
,български гражданин, неженен, неосъждан ,със средно образование ,работещ,
роден на *** ***, ЕГН:**********.
От направените по реда на
чл.371,т.2 от НПК самопризнания и от доказателствата събрани на досъдебното
производство и проверени от съда при постановяване на определението по
чл.372,ал.4 от НПК, се установява по категоричен начин ,че подсъдимият Д.В.Д. е
извършил престъплението ,в което е обвинен.
На 29/30.11.2020 год. служителите
на РУ-С.-свидетелите А.Д.и А.Н.били на работа /нощна смяна/ и осъществявали
контрол по КАТ на територията на община С..Около 23.20 часа на 29.11.2020 год.
свидетелите били на ул.“И.“ в с.Г., община С..Спрели за проверка движещия се по
същата улица лек автомобил марка „М.“,с рег.№ ** **** **.Служителите на
полицията се представили и поискали документите на водача за проверка .и
установили самоличността му-подсъдимият Д.В.Д..Свидетелят Д. изпробвал
подсъдимия с техническо средство „Дрегер Алкотест“ ARNA 7510,с фабричен номер № 0161за наличие на алкохол в кръвта и уреда отчел
1,47 промила алкохол в издишвания въздух.Свидетелят Д. издал на подсъдимия
талон за медицинско изследване № 0018497, с който подсъдимият не приел
показанията на техническото средство и му била взета кръв за химически анализ
във ФСМП-С..
От приложения по делото протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта е
установено ,че в пробите кръв ,взети от подсъдимия Д. се доказало етилов
алкохол в количество 1,27%.От приложената по делото справка се установява ,че
подсъдимият има издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********,валидно до 05.01.2021 год. и има наложени наказания за
извършени нарушения на Закона за движение по пътищата.
Разпитан на досъдебното
производство подсъдимият Д. е заявил, че в деня, в който му е била извършена
проверка не бил употребил алкохол.
Горната фактическа обстановка се
установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.
371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка ,съдът стигна до следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Д.В.Д. *** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.343б,ал.1 от НК, като на 29.11.2020 год.,
около 23.20 часа ,на ул.“И.“,в с.Г.,община С., е управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил марка „М.“, с рег.№ ** **** **,с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда , а именно с концентрация 1,27 на хиляда
,установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване за определяне
на концентрация на алкохол в кръвта № 694 от 02.12.2020 год. на УМБАЛ „Света
Анна“- гр.С.
Установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се извършва посредством използване на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В
настоящия случай това е сторено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) посредством химическо изследване.Установи се,че
подсъдимият не е приел показанията на техническото средство Дрегер-Алкотест ARNA 7510, с фабричен номер № 0161 за наличие на алкохол в
кръвта, който е отчел 1,47 промила в издишвания въздух,отразени в талон за
медицинско изследване № 0018497 и му е била взета кръв за химически анализ във
ФСМП-С..От химическото изследване обективирано в Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта е установено
наличие на етилов алкохол в количество 1,27% в пробите кръв,взети от подсъдимия
Д..
Неоснователни са възраженията на
защитника на подсъдимия адв.Милушева,че не е бил спазен надлежния ред при
извършената проверка за наличие на алкохол в кръвта на Д..В случая употребата
на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена както с техническо средство
дрегер –алкотест ,макар да е изразил несъгласие с отчетения резултат, така и с
извършено лабораторно изследване чрез газхроматографски метод,който е
констатирал наличие на алкохол в кръвта 1,27 промила. Иззетата кръв от
подсъдимия Д. е изследвана, видно от Протокола за химическо изследване в
специализирана лаборатория при МБАЛ „Света Анна“-С..Манипулацията е извършена в
лечебно заведение, където се изследват пробите от кръв.От приложения по делото
на ДП Протокол за химическо изследване на кръвната проба за алкохол ,взета от Д.
,това изследване е извършено при спазване на всички нормативни изисквания и
пробата отговаря на изискванията на Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.При положение ,че нито подсъдимият ,нито неговият защитник са оспорили
реда ,по който е установено наличието на алкохол в кръвта му и точната му
концентрация, т.е. не е оспорено извършеното лабораторно изследване ,то съдът
намира,че предписаният в Наредбата
надлежен ред за установяване на наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия е спазен.Повторното изследване на кръвта за сметка на подсъдимия не
би внесло съмнение в съставомерността на деянието ,след като той не е възразил
срещу реда ,по който е извършено първоначалното изследване.
Непосредствен обект на престъплението по
чл. 343б, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с опазване на
установения ред за безопасно движение по пътищата.
От субективна страна подсъдимият Д.В.Д. е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието- управляване на моторно
превозно средство- лек автомобил марка М.“, с рег.№ ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е имал
познание за обективните свойства на своето деяние.Установената фактическата
власт върху автомобила и привеждането му в движение след употребата на алкохол
сами по себе си обективират в достатъчна степен умисъла на подсъдимия Д. още повече, че не са налице други обстоятелства,
които да го изключват. Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието
на представи у същия за факта, че управлява моторно превозно средство - лек
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.С оглед на
изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимия Д.Д. съзнаването на общественоопасния характер на деянието
обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.
При определяне на вида и
размера на наложеното на подсъдимия Д.В.Д.
наказание съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства-липса на минали
осъждания/реабилитиран/ и добри характеристични данни, както и признание на
вината от подсъдимия,
процесуална активност.Отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на извършени нарушения по
Закона за движение по пътищата.Настоящият състав счита, че по отношение на това
престъпление, целите на чл. 36 от НК ще бъдат
постигнати в пълна степен, като на подсъдимия Д.Д. му бъде определено наказание
в минимален размер, а именно "лишаване от свобода" за срок от една
година, което след редукцията с 1/3 съгласно чл.58а,ал.1 от НК ,вр.чл.373,ал.2
от НПК, следва да бъде в окончателен размер от осем месеца лишаване от
свобода,като на основание чл.66,ал.1 от НК следва да отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен от три години, както и да му бъде наложена глоба в
минимален размер от 200 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.343г НК във
всички случаи на 343б НК, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, т. 7
и може да постанови лишаване от право по т. 6. На основание чл. 343г вр. чл.
343б, ал.1 от НК, съдът постанови по отношение
на подсъдимия лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 9 месеца,считано от датата на отнемане на
свидетелството му за правоуправление с акта за установяване на административно нарушение №
260559 от 30.11.2020 г., като зачита времето от 30.11.2020 год. до влизане в
сила на присъдата.За да
определи срока на лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно
средство, съдът взе предвид изложените по-горе отегчаващи и смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: