Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 03.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, V граждански състав, в публично заседание на 04.05.2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2816 по описа за 2020
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът К.М.М. предявява иск срещу ***с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР за осъждане на ответника да
му заплати сума в размер на 2 016лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
07.07.2018г. - 07.07.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума.
Ищецът сочи, че в процесния период е работил на длъжност ******. Твърди, че за
процесния период е давал нощни дежурства, като през 2018г. общо положените от
него нощни часове са 984, през 2019 – 840, през 2020г. – до 07.07. – 528, или
общо отработения от него нощен труд възлиза на 2 352ч. Същият, преизчислен с
коефициент 1.143, възлиза на 2 688ч., като се получава разлика от 336ч. При
ставка 6лв./ч., счита, че не му е заплатена сумата от 2016лв. за тези часове
като приравнени към дневни и като положени като извънреден труд. Претендира
посочената сума, ведно с лихва от 07.07.2020г. – датата на подаване на исковата
молба. В с.з. на 04.05.2022г. е допуснато изменение на предявения иск, като претенцията
му се счита предявена за сумата от 1305.79 лв. за уточнен период - 07.07.2018г. – 30.06.2020г.
Ответникът счита, че Не оспорва факта, че през
процесния период ищецът е бил служител на ***, по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е
заемал длъжности ***, ***и ***до настоящия момент. Не оспорва факта, че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни
и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Излага, че съгласно
разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда
единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими
разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Заявява, че извънреден труд е налице само ако
работникът или служителят действително е работил извън установеното работно
време, което не е налице в конкретния случай. Твърди, че в процесния период по
отношение на регламентацията на реда за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от
деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31.
ал.2 от Наредба №81213-407/11.08.2014г. Сочи, че за всеки отработен час през
нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. и по 1
лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка
е 6.00 лв. за целия процесен период. Оспорва предявения иск, както по
основание, така и по размер и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Прието
е за безспорно по делото, обстоятелството, че за процесния период страните са
били в служебни правоотношения, и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - 12 часови дежурства при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР,
като полага труд и за периода 22.00ч. – 6.00ч. Не се спори между страните и че
ищецът е служител ***и през периода 07.07.2018г. – 30.06.2020г. е заемал длъжност ******. От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която
съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд
през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата е
извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно
чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Посочен е начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно
КТ нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна
работна седмица. Поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Ето защо, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч. :7 ч., и
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Заключението
на експертизата сочи, че за периода от 07.07.2018г. -
07.07.2020г., ищецът е положил общо 1140
часа нощен труд. Уточнено е в с.з., че същият е броя часове положен нощен труд
и за периода 07.07.2018г. – 30.06.2020г.,
т.к. за месеците юни и юли 2020г. ищецът няма отчетен положен нощен труд.
Този нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 при
превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143, се равнява на 1303.02часа, като за разликата 163.02 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1305.79 лв., изчислено със средна ставка 8.01 лв., формирана от основната заплата на ищеца по
периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. Вещото лице е посочило, че в случай, че не бъде преизчисляван
положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи
коефициент 1, при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от
ищеца извънреден труд. Ако такъв извънреден труд е полаган от ищеца, то той е
платен.
По отношение на предявения иск с правно чл.178, ал.1,
т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР /в редакцията на ЗМВР, относима за
исковия период посл. редакция ДВ бр. 58 от 23.07.2019 г./, съдът намира от
правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. на министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В чл.
3 от двете наредби се сочи, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от отменената
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9 ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се
получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В действалата за
предходен период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и
полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен
труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е и Решение №
311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС, изясняващо, че
лишаването на държавните служители в системата на МВР от допълнителни
възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на
един продължителен период от време, би ги поставило в неравностойно положение
както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни
възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че
това тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Тези изводи на съда не се променят и след
постановяването на Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС по
преюдициално запитване относно тълкуване на Директива 2003/88/ЕО относно някои
аспекти на организацията на работното време, до произнасянето на което
настоящето дело е било спряно. В решението е прието, че при всички случаи в
полза на полицаите и пожарникарите трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях труд. Посочено е също така, че чл.20 и 31 от ХОПЕС трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намира, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане
от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. – „при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“
не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който служителите
на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно своята численост в съответното
подразделение.
Във връзка с възражението
на ответника, че на ищеца е заплатен нощен труд в размер на 0,25 лв./ч., респ.
1.00лв./ч., съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част
от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. С оглед на това, двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Неоснователно е и възражението на ответника, че коефициентът 1.143
в случая е неприложим, поради съдържанието на представеното писмо на МТСП от 29.08.2011г.,
в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8
часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще
бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
"приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. От друга
страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Независимо, че чл.9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските /който също е приложим
нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените часове от
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се
отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред ***, без превръщане на
нощните часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не следва да се
отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае ОТЧИТАНЕТО на
извънреден труд пред друг държавен орган - ***, но не променя характеристиката
на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като
извънреден, в случай че надвишава нормативно определения брой часове за
периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното време за
съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в дневен,
работникът е положил повече от нормативно определените часове труд, тази
разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание следва да
се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които работят при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае
индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката, че
положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по описаното
правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен извънреден труд,
независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от
работодателя.
В случая, ответникът не само
не твърди, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата по делото
размер, той оспорва също и че такъв подлежи на обезщетяване.
Предвид изложените от съда
правни изводи за основателност на исковата претенция за заплащане на нощен труд
за периода 07.07.2018г. – 30.06.2020г., получен
при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, се налага извод, че искът
е основателен, и следва да се уважи изцяло в предявения след допуснатото
изменение размер от 1305.79 лв.
При този
изход на делото, и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от
300.00 лв. и депозит за вещо лице от 120.00 лв. Още с отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение с правно
основание чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, но съдът намира, че минималния размер по реда на чл. 7 ал.2 т. 1 от
Наредба № 1/2004г., е в размер на минимум 300.00лв., а претенцията в случая
надвишава минималният размер от 1000лв, поради което заплатения адв.хонорар не
се явява прекомерен и възражението е неоснователно. Поради горното, ответникът
дължи на ищеца пълния размер на направените разноски от 420.00 лв.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в
размер на 52.23лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
*******, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М., ЕГН **********, сумата 1305.79 лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на
нощните часове към дневни за периода 07.07.2018г.
– 30.06.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на делото – 07.07.2020г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.М., ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 420.00 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***, адрес: ***, да
заплати по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 52.23лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: