Решение по дело №295/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260151
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20211420200295
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 28.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

и като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д.№295/2021 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.             

Образувано е по жалба на Т.П.Н.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000133/25.02.2021 г., издадено от директора на РД АА Враца, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП и Приложение 5, Част I, т.1.1.14, б.А от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършването на нарушение, както и поради това, че законът е приложен неправилно. При това се моли за отмяна на санкционния акт.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Ив. Стойчевски, който поддържа жалбата и моли за отмяна на санкционния акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представляват и не взема становище по жалбата.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Л. Котов.

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 19.02.2021 г., около 12:15 часа, на път Е-79, жалбоподателят управлявал влекач Волво ФХ440 кат N3 с ********* и прикачено полуремарке Стас кат О4 с рег. ********* и извършвал обществен превоз на товари от гр. Констинброд към гр. Бяла Слатина. При км.152+000, в районна на бензиностанция Ромпетрол, същият бил спрян за проверка от св. ******** – инспектор при РД АА Враца, който в хода на проверката установил, че на трета ос от ляво на полуремаркето има пукнатини по спирачния диск. С това приел, че е налице значителна неизправност и съставил АУАН №282065, в който посочил, че е извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП и Приложение 5, Част I, т.1.1.14, б.А от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП и Приложение 5, Част I, т.1.1.14, б.А от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС, на 25.02.2021 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания свидетел ********, както и от писмените материали по делото. От показанията на свидетеля се установява, че е извършил проверка и е съставил АУАН за това, че на трета ос от ляво на управляваното от жалбоподателя полуремарке има пукнатини по спирачния диск. Установява се и това къде е извършена проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, от които се установява, че полуремаркето е преминало на технически преглед на 19.10.2020 г. Кредитира и останалите писмени материали, но доколкото същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира по-прецизно.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че при извършена на 19.02.2021 г., около 12:15 часа, на път Е-79, при км. 152+000, в районна на бензиностанция Ромпетрол, проверка е установено, че жалбоподателят управлявал влекач Волво ФХ440 кат N3 с ********** и прикачено полуремарке Стас кат О4 с рег. ********* и извършвал обществен превоз на товари от гр. Констинброд към гр. Бяла Слатина, като на трета ос от ляво на полуремаркето има пукнатини по спирачния диск. При това от обективна страна той е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП и Приложение 5, Част I, т.1.1.14, б.А от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС, съгласно които разпоредби движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като техническата изправност обхваща и спирачната система, доколкото съгласно Приложение 5, Част I, т.1.1.14, б.А от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС барабанът или спирачния диск не трябва да са износени, прекомерно надраскани, напукани, несигурно закрепени или счупени.

Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че при извършването на превоз е длъжен да управлява технически изправно превозно средство. Съзнавал е също, че при неизпълнението на това си задължение, нарушава обществествените отношения, регламентиращи условията при които се извършва превоз, но въпреки това е извършил нарушението.

Правилно е и приложението на чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП. Съгласно тази норма „Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 2. двеста лева - при констатирани значителни неизправности“. Именно в такъв размер е наложената на жалбоподателя санкция и с оглед абсолютния размер, в който законодателя е предвидил същата, правилата на чл.27 ЗАНН не могат да намерят приложение. Не намира приложение нормата на чл.28 ЗАНН. В разглеждания случай не са ангажирани каквито и да е доказателства, представляващи многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи случая като такъв с по-ниска обществена опасност от останалите такива случаи. При това не е налице основание да се приеме, че случаят е маловажен.

При горните изводи съдът отчете наведеното от жалбоподателя, че не е налице значителна неизправност на превозното средство и не е извършено описаното нарушение. Отчете, че в тази насока се релевират доводи, че полуремаркето е преминало на технически преглед на 19.10.2020 г. Но преминатия технически прегледи не опровергава по какъвто и да е начин извода на наказващия орган за пукнатини по спирачния диск на третата от ляво на полуремаркето, тъй като е видно, че същият е направен няколко месеца преди проверката. Затова съдът приема, че констатираното в хода на проверката следва да се прецени дали е значителна неизправност или не на база действащата нормативна уредба. При това съдът съобрази дефинициите на понятията незначителни, значителни или опасни неизправности в §6, т.71, т.72 и т.73 ДР на ЗДвП. А съгласно т.72 „значителни неизправности“ са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В разпоредбата на чл.37 от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности (ал.1), са посочени и видовете неизправности, съгласно критериите на §6, т.7172 и 73 ДР на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение №5 към чл.31, ал.1 от цитираната наредба. Безспорно тази методика е разработена за целите на техническите прегледи, извършвани от технически лица – специалисти и няма обвързващо значение относно определянето на вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по критериите на §6, т.7172 и 73 ДР на ЗДвП. Тя обаче може да служи за ориентир при преценката на отделните видове неизправности, към критериите по §6, т.7172 и 73 ДР на ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно т.1.1.14 б.А от Приложението към методиката износването, прекомерното надраскване, напукването, несигурното закрепване или счупването на барабанът или спирачния диск е значителна повреда. В случая се касае за напукване на спирачния диск, което попада в критериите на т.1.1.14, б.А от методиката и може да бъде отнесено според тежестта си към категориите по смисъла на §6, т.72 ДР на ЗДвП. Ето защо наведените в тази насока възражения за липса на нарушение се явяват неоснователни.

 

При това и след като при извършената служебна проверка не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, ВрРС приема, че атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000133/25.02.2021 г., издадено от директора на РД АА Враца, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.1, т.1, вр. чл.101, ал.4 ЗДвП и Приложение 5, Част I, т.1.1.14, б.А от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС, на Т.П.Н.,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: