МОТИВИ по НОХД № 369/16 год. по описа на СГС,НО,26 състав

 

СГП е повдигнала обвинение против Б.Н.Г. за това,че около 19.30 ч. на 21.02.2015 год.,в апартамент,находящ се в гр.С.,бул.”Ц. Ш.”,бл.***,вх.*,ет.*,ап.**,умишлено умъртвил Г. В. Г.,като с ръце притискал шията и външните дихателни отвори,което довело до механична асфикция и до смъртта й,като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата-Г. е могла емоционално да преработи и психически да осъзнае обстановката и обстоятелствата,в които е поставена,както и да изпитва болка и страдание и с особена жестокост-Г. с поведението си по време на деянието и непосредствено след това показал особено жестоко и нечовешко отношение към жертвата ,като душил Г. с ръце,а след това полял дрехите й с бензин и я запалил,с което й причинил кръвонасядане в меките тъкани на шията,двустранно и предилекционно около щитовидния хрущял,кръвонасядане и охлузване на лигавицата на вътрешната повърхност на долната устна,тежък оток на мозъка,тъмна течна кръв,оток на белия дроб,цепковидна,линейна разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда,увреждане и дефекти на кожата с отслояване и свличане на епидермиса и откриване на подлежащата дерма в областта на челото,горния клепач на дясното око,горния и долния клепач на лявото око,дясна и лява скулна област,дясна и лява буза,гърба на носа,брадичката,дясната ушна висулка,шията двустранно,долна третина на корема,лява и дясна седалищна област,лява мишница,предмишниците,китките,дланите и пръстите на двата горни крайника,цялата повърхност на двата долни крайника,от слабинните гънки до глезените,първи пръст на левия долен крайник,а след извършване на деянието показал пълна липса на критичност към извършеното,като казал на дъщеря си Н.Г.,че направил „това,което трябваше да направя отдавна”,а на сина си В.Г. казал „направих каквото трябва”- -престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3 във вр. с чл.115 от НК.

Производството по делото е проведено по реда на гл.ХХVІІ от НПК –чл.371,т.2.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението,като намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.С оглед на това моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 18 години,което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3 или 12 години лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия пледира,че предвид реда на провеждане на настоящото производство и всички смекчаващи отговорността обстоятелства,на същия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода на основание чл.58а,ал.4 във вр. с чл.55 от НК,като бъдат отчетени направените пълни самопризнания от него още на досъдебното производство,което представлява и съдействие за установяване на обективната истина,като се отчете и доброто му процесуално поведение ,критичното му отношение към извършеното и изразеното искрено и дълбоко разкаяние от него.

Подсъдимият признава изцяло фактите и обстоятелствата,изложени в обвинителния акт и дава обяснения по обвинението.

Първоначално твърди,че има забележки по обвинението,като заявява,че не е извършил престъплението с умисъл или цел,или предварително подготвен план,но впоследствие признава вината си и изразява желание делото да приключи.Поддържа,че няколко дни преди престъплението пострадалата е счупила стъклата на квартирата,където живеели и била излязла от там,казал на полицията,но не я открили.На инкриминираната дата започнал да поправя стъклото и отново започнал да се ядосва.Допълнително се появила възрастна съседка,която започнала да говори глупости срещу съпругата му,ядосал се още повече,като се има предвид,че от сутринта готвил,мил и чистил.Около 3 часа един човек го помолил да изхвърли някакви боклуци,след което се почерпили с ракия.Около 16.00 ч. тръгнал да се прибира и друг комшия започнал да му се оплаква,като му казал „Кажи на съпругата си да престане да иска пари от жената,защото и тя не работи,не е добре и тя със здравето”.Съпругата му ходела при негови колеги да иска пари,което също го притеснявало.Купувал стоки на промоция от магазините,а съпругата му ги раздавала за цигари и други работи.Помолил я да не върши тези работи,но тя не преставала.Даже била ходила при директорката ,където работел като свинар,да говори глупости,въпреки че споделял с нея,че ще гледа да може да се пенсионира на тази работа и като вземе заплата,ще отидат на доктор,защото тя не била добре,не била и здравно осигурена.Споделя,че 40 години живели заедно,отгледали три деца,всеки ден му е пред очите и още не може да намери покой,защото му е била любима и се уповавали един на друг.Конкретно за убийството поддържа,че се е опитал да я изгаси с вода,да й помогне,обаче тя не издържала и си тръгнала от този свят.Изказва съжаление за голямата грешка.По отношение на казаното на дъщеря му, твърди,че смисъла на този израз е,че това е трябвало да го направи,когато са продали апартамента и както са били разделени парите-да се разделят.В този смисъл заявява,че е допуснал грешка,че тогава не са се разделили по елегантния или правилния начин.

В правото си на защита заявява,че каквото е могъл, е направил,опитал се да помогне,обадил се на тел.112,не се опитал да се крие.Започнал да си задава въпроса какво го е накарало да направи това и ще продължава да се пита докато е жив.Споделя,че до последния си ден няма да си прости това,което е направил.Пояснява ,че съпругата му е била с психично заболяване,за което се е лекувала в Курило и което се е повторило след около година,като отново е била лекувана в това психиатрично заведение.Твърди,че през м.септември е спряла да си пие хапчетата,като е казала,че не ги понася и тайно е употребявала алкохол,тъй като имало хора,които са видели как наведнъж е изпила 100-200 грама.

В последната си дума моли да му се даде възможност да изтърпи някакво наказание,тъй като е на години и като излезе с делата си да докаже,че това не го е искал.

 Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност  и съобрази доводите на страните,приема следното:

Подс.Б.Н.Г. е роден на *** ***,българин,български гражданин,със средно образование,неосъждан,ЕГН **********.

От справката му за съдимост е видно,че с определение от 28.10.2008 год.  на СРС по НОХД И 3337/08 год. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК и наказан с пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,а с присъда по НОХД № 11689/09 год. на СРС,влязла в сила на 21.07.2010 год. е наказан с глоба в размер на 1000 лв. по реда на чл.78 а от НК за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.2 от НК.Реабилитиран.

Двамата с Г. В. Г. били съпрузи,като от брака си имали три деца.Последната страдала от психично заболяване,за което била лекувана.Между тях често възниквали конфликти,като подсъдимият проявявал агресия към нея.

На 21.02.20125 год. около 19.30 ч. подс.Г. и Г.Г. се намирали в жилището си в гр.С.,бул.”Ц. Ш.”,бл.***,вх.*,ет.*,ап.**.Между тях отново възникнал скандал,по време на който Г. започнал да нанася удари по лицето и тялото на съпругата си.След това започнал да я души,като я хванал с ръце за шията и външните дихателни отвори и ги притискал,докато настъпила смъртта й.Впоследствие взел шише,съдържащо бензин,полял пострадалата с него и я запалил със запалка.Тялото и дрехите й пламнали.Като видял това,подсъдимият започнал да я гаси,като първоначално излял кофа с вода върху нея,а впоследствие я обгърнал с одеяло.След като загасил пламъците,подсъдимият свалил обгорелите дрехи,поставил пострадалата на леглото и я облякъл с нови дрехи.

След това отишъл до намиращото се в близост жилище на дъщеря си Н.Г.,където бил и синът му В.Г..Казал им да дойдат и двамата.След като влезли в апартамента на родителите си,двамата свидетели видели майка си да лежи безжизнена на леглото,а баща им се опитвал да й прави изкуствено дишане.Когато го попитали какво прави,подс.Г. казал на дъщеря си Н.,че направил това,което трябвало да направи отдавна,а на синът си В. казал :”Направих каквото трябва”.

В.Г. позвънил от мобилния си телефон на тел.112,което впоследствие сторил и подсъдимия.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,че смъртта на Г. е резултат от механична асфикция на дихателните пътища,причинена от упражненото от подсъдимия притискане на шията и външните й дихателни органи.От същата е установено и че в резултат на нанесените от Г. удари,душенето и запалването,на Г. са причинени множество травматични увреждания по тялото,органите и главата й:кръвонасядане в меките тъкани на шията,двустранно и предилекционно около щитовидния хрущял,кръвонасядане и охлузване на лигавицата на вътрешната повърхност на долната устна,тежък оток на мозъка,тъмна течна кръв,оток на белия дроб,цепковидна,линейна разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда,увреждане и дефекти на кожата с отслояване и свличане на епидермиса и откриване на подлежащата дерма в областта на челото,горния клепач на дясното око,долния и горния клепач на лявото око,дясна и лява скулна област,дясна и лява буза,гърба на носа,брадичката,дясната ушна висулка,шията двустранно,долна третина на корема,лява и дясна седалищна област,лява мишница,предмишниците,китките,дланите и пръстите на двата горни крайника,цялата повърхност на двата долни крайника,от слабинните гънки до глезените,първи пръст на левия долен крайник.От това заключението е видно още,че пострадалата е могла емоционално да преработи и психически да осъзнае обстановката и обстоятелствата,в които е поставена,както и да изпитва болка и страдание.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

За да приеме горната фактическа обстановка съдът взе предвид следните доказателства и доказателствени средства:самопризнанието на подсъдимия,протоколи за оглед на местопрестъпление ведно с фотоалбум /л.6 и сл.,т.1/,показанията на св.В.Г. /л.36 и сл.,т.1 и л.5,т.2/,св.Б.Т. /л.41,т.1/,Е.Р. /л.42,т.1/,Н.Г. /л.43,т.1,л.4,т.2/,Р.В. /л.46,т.1/,протокол за освидетелстване и фотоалбум /л.48 и сл.,т.1/,Е.Г. /л.2,т.2/,М.А. /л.12,т.2/,К.Л. /л.14,т.2/,П.П. /л.16,т.2/,удостоверение за наследници и препис-извлечение от акт за смърт на Г.Г. /л.26 и сл.,т.2/,епикриза на последната /л.30,т.2/,справка за съдимост /л.43,т.2/,история на заболяването на Г.Г. и епикризи /л.57 и сл.,т.2/,договор за наем /л.6 и сл.,т.2/,справка от НОИ за подсъдимия /л.73,т.2/,СМЕ на труп /л.1 и сл.,т.3/,СХЕ /л.11,т.3/,токсикологична експертиза /л.19,т.3/,КСППЕ /л.23 и сл.,т.3/,аудио-техническа експертиза /л.46 и сл.,т.3/,ДНК експертизи /л.84 и сл.,т.3 , л.110 и сл.,т.3/,ФХЕ /л.90 и сл.,т.3/,СМЕ на веществени доказателства /л.96 и сл.,т.3/.

В основата на доказателствените си изводи съдът постави самопризнанието на подсъдимия,дадените от него обяснения както в хода на досъдебното производство,така и по време на съдебното следствие,показанията на посочените по-горе свидетели и приетите по делото експертизи,между които не се наблюдават противоречия относно основния факт на доказване в процеса.

Така е видно от заявеното от подсъдимия,че с пострадалата са били съпрузи от около 40 години,като от брака им са родени три деца,но същата е имала психическо заболяване,от което се е лекувала.Известно време преди случилото се е спряла лечението си,което довело до влошаване на състоянието й и до нервни кризи,които пораждала скандали между двамата.Същата вземала парични заеми от различни хора и ги харчела за алкохол,което пораждало срам у подсъдимия и провокирало агресия у него,изразяваща се в нанасяне на удари по главата и тялото.По отношение на инкриминирания ден Г. установява,че вечерта отново започнали да се карат,тъй като Г. му казала,че е ходила в работата му в свинарника и е говорила с шефката му да го изгони от работа,а също и искала пари от нея.Започнал и да й нанася удари по лицето,хванал я за дрехите и я извлачил от кухнята в коридора,след което взел едно шише с бензин,полял пода и краката на пострадалата,взел една запалка и го запалил.Получил се силен пламък,който тръгнал нагоре по тялото и запалил и косата на пострадалата,когато подсъдимият се уплашил  и излял една кофа с вода върху нея.Пламъците продължили да горят и затова взел едно одеяло и обвил тялото й,за да угаси огъня.При обгръщането й си изгорил дясната ръка в областта на китката.Опитал се да я изправи,за да може да влезе в банята и да се облее с вода,но не успял.Срязал анцуга,с който била облечена,махнал двете горни блузи и елечето и Г. останала гола.Взел я на ръце и сложил да легне на леглото в кухнята,а дрехите изхвърлил навън,за да не пушат в апартамента.Облякъл пострадалата с чисти дрехи,като твърди,че тя била още жива,даже й предложил хапчета,но тя успяла да преглътне само едното и тогава се обадил на тел.112 да съобщи.Правил й сърдечен масаж и дишане уста в уста с цел да й подобри положението,но когато видял,че тя е много зле,отишъл до апартамента на дъщеря си,която живеела в съседния вход,където бил и синът му В..Казал им да го придружат,тъй като майка им не е добре,тримата се върнали заедно в апартамента,където отново се надвесил над Г. и започнал да й прави сърдечен масаж и изкуствено дишане,но тя била вече починала.След това излязъл навън да чака линейката,Н. се прибрала,а синът му В. останал с него.

Установява се от показанията на св.В.Г.,че от много години родителите му са били в постоянен конфликт и постоянно се карали  заради безпаричие,като майка му не работела от около 6 години,а баща му работел от време на време и също не носел редовно пари.Караниците им били и за цигари и пиене,като баща му посягал на майка му,която имала психически проблеми и се лекувала за това в Курило.

На 21.02.2015 год. ,около 19.30 ч.,отишъл на гости на сестра си Н.,където около 10 минути по-късно влязъл баща му и ги повикал със себе си..Отишли заедно с него в апартамента на родителите си и видял майка си на леглото,безжизнена и не напълно облечена,а баща му се опитвал да й направи изкуствено дишане.Попитал баща си какво става,също се опитал да й помогне чрез сърдечен масаж и изкуствено дишане,но тя била вече починала.Възприел изгаряния по лицето и ръцете,синини и драскотини и попитал баща си какво е станало,а той му отговорил,че я е запалил,а също  и „Постигнахте каквото искате”,”Направих каквото трябва”.Последният му обяснил още,че я е запалил,след което се опитал да я загаси,като я поливал с вода и увивал с одеяло,а след това й дал хапчета за обезболяване.Свидетелят се обадил на тел.112,като видял,че и баща му се обажда.Обяснил,че майка му е починала,а извършителя е до него.След това излязъл заедно с баща си пред блока,за да изчака пристигането на линейка и полиция.

Изцяло в горния смисъл са и показанията на св.Н.Г.,която освен това в по-ранните часове на деня,около 17.00 ч.,минала покрай жилището на родителите си и чула ,че двамата се карат,като баща й се заканвал на майка й ,че ще я пребие.Възприела,че баща й се карал на майка й затова,че последната ходила при неговата шефка в свинефермата и го злепоставяла,като той й казал „Ти мен не можеш да ме затриеш,само аз мога да те затрия”. Уплашила се и не влязла при тях,а се прибрала в апартамента си.В останалата част заявеното от нея се припокрива с това на св.В.Г.,но се допълва,че баща й редовно е малтретирал майка й,която се е оплаквала на полицията за домашно насилие,както и че я заплашвал,че ще я убие няколко пъти.

За конфликтните отношения между родителите си и за наличието на психично заболяване у пострадалата и злоупотребата с алкохол и от двамата свидетелстват и св.Е.Г. и П.П..

В синхрон с така установеното от подсъдимия и Н. и В. Г. са показанията на св.В.,пред който последният е разказал подробно за случилото се,докато го е конвоирал до сградата на СДВР.

Св.А.,взводен командир група „Охрана на обществения ред” при 08-РПУ СДВР си спомня,че е посещавала жилището,обитавано от подсъдимия и съпругата му,по подаден сигнал за починала жена,като няколко дни преди това отново е била изпратена там по сигнал за скочило лице от прозореца.Тогава установила от подсъдимия,че съпругата му Г. е била пияна и е скочила от прозореца на първия етаж ,а после е избягала.Свидетелката възприела от подсъдимия,че е запалил жена си Г. с бензин,а после се опитал да я изгаси.Влязла и видяла съпругата му безжизнена,със синини по ръцете и тялото и изгаряния по главата,ръцете и тялото.Подсъдимият й показал шишето с бензин,както и запалката,с която я запалил и дрехите,които изхвърлил пред блока.

Св.Л.,командир на отделение група „Охрана на обществения ред” при 08 РПУ ,от своя страна също има съхранен спомен,че е посещавал това семейство по сигнали за нарушаване на реда,а в останалата част показанията му кореспондират с изнесеното от св.А..  

От справка на дирекция „Национална система 112” се установява,че в 19.47 ч. и в 19.57 ч. на 21.02.2015 год. на телефона за спешни повиквания са постъпили две обаждания от лица,представящи се като г-н Г..

От медицинската документация по делото се установява,че Г.Г. е страдала от рецидивиращо депресивно разстройство и алкохолна злоупотреба,за които е била лекувана.

Св.Т. и Р.,поемни лица при освидетелстването на подсъдимия,възприели раните от изгаряне по ръката на подсъдимия,както и разказът му за случилото се.По отношение на травмите у подсъдимия са налице и констатациите от съставения протокол за освидетелстване от 21.02.2015 год.

От СМЕ на труп е видно,че при огледа и аутопсията на Г.Г. са установени кръвонасядания в меките тъкани на шията,двустранно и предилекционно около щитовидния хрущял,кръвонасядане и охлузване по лигавицата на вътрешната повърхност на долната устна,тежък оток на мозъка,тъмна,течна кръв,оток на белия дроб,цепковидна,линейна разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда,кръвонасядания с различна давност на лява и дясна предмишница,дясна мишница,гърдите,дясна седалищна област,увреждания и дефекти на кожата с отслояване и свличане на епидермиса и откриване на подлежащата дерма в областта на :челото,горния клепач на дясното око,горния и долния клепач на лявото око,дясна и лява скулна област,дясна и лява буза,гърба на носа,брадичката,дясната ушна висулка,шията двустранно,долната третина на корема,лява и дясна седалищна област,лява мишница,предмишниците,котките,дланите и пръстите на двата горни крайника,цялата повърхност на двата долни крайника,от слабинните гънки до глезените,първи пръст на левия долен крайник,охлузвания с различна давност на лява лакътна област и гърба.

Не е установен етилов алкохол в кръвта или други упойващи/наркотични и токсични вещества,а е установено наличие на 5% карбоксихемоглобин в кръвта,в която насока са химическите изследвания и токсикологичното заключение.

Според експертите причината за смъртта на пострадалата е механична асфикция от притискане на шията и външните дихателни отвори.

Установените травматични увреждания-кръвонасядания и охлузвания с различна давност,както и цепковидната,линейна разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда са причинени от действието на тъпи твърди предмети по механизма на удари с или върху такива,като част от кръвонасяданията по горните крайници могат да бъдат получени от човешки пръсти.Кръвонасядането и охлузването по вътрешната повърхност на долната устна е получено от действието на тъп твърд предмет или полутвърд такъв,по механизма на притискане  и добре отговарят да са получени при притискане на шията с части от човешкото тяло,които са и дланите и което е довело до смъртта.

Уврежданията и дефектите на кожата с отслояване и свличане на епидермиса и откриване на подлежащата дерма добре отговарят да са получени от действието на суха температура /пламък/,като не се установяват категорични морфологични изменения,поради които да се допусне изводът,че са получени приживе.

Вещите лица дават заключение,че имайки предвид причината за смъртта,която е механична асфикция от притискане на шията и външните дихателни отвори,както и липсата на повлияване от етилов алкохол,е възможно да се допусне,че при настъпване на смъртта Г.Г. е могла емоционално да преработи и психически да осъзнае обстановката и обстоятелствата,в които е поставена,както и да изпитва болка и страдание.

 От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.Г. се установява,че не страда от същинско психично заболяване-психоза,което може да се приравни към разстройство на съзнанието по смисъла на закона.

В интелектуално отношение се е развивал правилно,интелектът му е в ниските граници за възрастта,образованието и социалния опит и не е налице умствена изостаналост или деменция.

Когнитивните /познавателните/ процеси-памет,внимание,мисли,възприятия при Г. са сравнително добре развити и няма данни за тяхното снижение от какъвто и да било тип.Те му позволяват правилно да се ориентира към фактическата обстановка и да оцени своите действия,както и последствията от тях.

Според вещите лица,личността на Г. показва белезите на известна дисхармоничност ,без това да определя наличието на разстройство на личността в същинския му смисъл.

От психологическото му изследване е установено,че поведенческата му насоченост е силно екстровертна,повърхностен,непостоянен,импулсивен,лесно изпада в емоционална възбуда,действията му са продиктувани изключително от емоционалното му състояние в момента.Самооценката и самочувствието му са високи и не отговарят на реалните му социални достижения.Налице са изразен стремеж към доминиране и налагане на контрол върху околните.Груб,безцеремонен,невъздържан,пресметлив,хладен.Силно егоцентрично насочен,неспособен на емпатия,липсва възможност за съчувствие,състрадание.Дълбоко некритичен по отношение на поведението,себевъзприемането му е изцяло позитивно.

Биопатографският анализ показва,че в началото на съзнателния си живот е бил сравнително добре адаптиран в социума,но впоследствие постепенно нивото на социалното му функциониране се е снижило до трайни дезадаптивни тенденции,но въпреки това при него липсва същинска изначална личностова дисхармония.

По отношение на данните за алкохолна злоупотреба,експертите считат,че при подсъдимия не е налице зависимост.В тази насока излагат,че след задържането му в ареста не е наблюдавано абстинентно състояние,което е основният и определящ белег  за наличие на зависимост.Поради това приемат,че не се касае за такава зависимост,а за вредна употреба на алкохол-състояние,което не се приравнява на разстройство на съзнанието.Няма данни и за злоупотреба или зависимост към други психоактивни вещества.Към момента на деянието няма данни са е бил в състояние на клинично проявено алкохолно опиване,поради което и вещите лица заключават,че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Мотивите за извършването му не са болестни /психотични/,а произтичат от характеровите му особености на фона на житейската ситуация,в която се е намирал.

Няма данни към инкриминирания период да е бил в състояние на физиологичен афект или за състояние,което може да се приравни към уплаха и смущение в юридически смисъл.Липсват данни и за патологичен афект,което състояние е психотично.

По отношение на особената жестокост вещите лица са на становище,че изгарянията водят до силни болки,а самият факт на душене на жертвата говори за жестоко отношение,а предходното му отношение към нея също е било съпроводено с жестоко отношение,тъй като тя е била психично болна и в известен смисъл беззащитна,а той многократно я е малтретирал и я тормозел психически,без да изпитва чувство на вина,съжаление,разкайване и цялостното му отношение към нея и в случая говори,че той е действал с особено озлобление към нея,а последващото му поведение говори за безразличие към извършеното.Всичко това е дало основание на експертите да приемат,че той е действал с особена жестокост към жертвата по време на извършване на деянието. 

  От аудио-техническата експертиза се установява,че както подсъдимият,така и синът му В.Г. са се обадили на спешния телефон 112.

От ДНК-изследванията е видно,че по отривки с доказана кръв от ноктите и ръцете на подс.Г.  е установена смес на клетъчен материал в различно съотношение.Алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил,който напълно съвпада с ДНК профила на Г.Г.,а останалите алели съвпадат с алелите от съответните локуси на ДНК профила на Г..В отривката от стената също е установен ДНК профил съвпадащ с този на Г.Г..ДНК профили на Г.Г. и подс.Г. са установени и в отривката от запалката,а по ноктите от дясна и лява ръка на пострадалата е определен ДНК профил,който произхожда от самата нея.

От ФХЕ се установява,че по предоставените за изследване дрехи,обувки,одеяло и текстилни материи не е установено наличие на нефтопродукти и летливи,лесно запалими вещества,като наличие на такива не е установено и по обтривките от ръцете на подс.Г..По отношение на течността в пластмасовата бутилка е установено ,че е бензин.

Дактилоскопни следи по запалката не са открити,видно от дактилоскопното изследване.

Съвкупният анализ на посочените доказателствени източници,между които не се констатират противоречия относно значимите факти и обстоятелства,налага извода,че фактическата обстановка,изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от самопризнанието на подсъдимия и от събраните на досъдебното производство доказателства.

         По отношение на заявеното от подсъдимия следва да се отбележи,че съдът като цяло го възприема като достоверно с изключение на частта в която твърди,че когато е запалил пострадалата тя е била още жива ,тъй като в тази част твърденията му се опровергават от заключението на съдебно-медицинската експертиза,според която тя е починала от механична асфикция и уврежданията и дефектите по кожата от действието на пламъците не сочат на категорични морфологични изменения,налагащи извода,че са получени прижизнено,както и в частта,че се е обадил на спешния телефон 112 след като е преоблякъл пострадалата /преди да отиде  апартамента на дъщеря си/,тъй като е видно от посочените по-горе доказателства,че първото обаждане на спешния телефон е реализирано от св.В.Г.,а няколко минути след това и от подсъдимия.

 

 ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

Изложеният анализ на доказателства  и средствата за тяхното установяване ,по един безспорен и несъмнен начин доказва,че подсъдимият Б.Н.Г. е извършител на деянието по ч.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3 от НК,като на 21.02.2015 год. ,около 19.30 ч.,в апартамент,находящ се в гр.С.,бул.”Ц. Ш.”,бл.***,вх.*,ет.*,ап.**,умишлено умъртвил Г. В. Г.,като с ръце притискал шията и външните дихателни отвори,което довело до механична асфикция и до смъртта й,като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата-Г. е могла емоционално да преработи и психически да осъзнае обстановката и обстоятелствата,в които е поставена,както и да изпитва болка и страдание и с особена жестокост-Г. с поведението си по време на деянието и непосредствено след това показал особено жестоко и нечовешко отношение към жертвата ,като душил Г. с ръце,а след това полял дрехите й с бензин и я запалил,с което й причинил кръвонасядане в меките тъкани на шията,двустранно и предилекционно около щитовидния хрущял,кръвонасядане и охлузване на лигавицата на вътрешната повърхност на долната устна,тежък оток на мозъка,тъмна течна кръв,оток на белия дроб,цепковидна,линейна разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда,увреждане и дефекти на кожата с отстояване и свличане на епидермиса и откриване на подлежащата дерма в областта на челото,горния клепач на дясното око,горния и долния клепач на лявото око,дясна и лява скулна област,дясна и лява буза,гърба на носа,брадичката,дясната ушна висулка,шията двустранно,долна третина на корема,лява и дясна седалищна област,лява мишница,предмишниците,китките,дланите и пръстите на двата горни крайника,цялата повърхност на двата долни крайника,от слабинните гънки до глезените,първи пръст на левия долен крайник,а след извършване на деянието показал пълна липса на критичност към извършеното,като казал на дъщеря си Н.Г.,че направил „това,което трябваше да направя отдавна”,а на сина си В.Г. казал „направих каквото трябва”.

Съдът приема,че деянието е извършено при пряк умисъл,като подсъдимият е съзнавал неговият общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.

За умисъла на дееца се съди от мястото и силата на действията на подсъдимия,насочени към притискане на шията и външните дихателни отвори,като фактическите данни,изведени от доказателствените източници,които обективират деянието на подсъдимия по интензивност,сила и концентрация на посочените места,както и от заключението на СМЕ за механизма на деянието и причината за смъртта на жертвата ,дават отговор на въпроса за формата на вината на подсъдимия при извършване на деянието.В тази връзка следва да се отбележи,че той е искал настъпването на общественоопасните последици,а не само е допускал това /което би обосновало евентуален умисъл/,тъй като е видно и от действията му по заливане на пострадалата с бензин и запалването й,последващи удушаването й,че той пряко е целял смъртта на съпругата си.

Смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за пострадалата,тъй като е установено от експертите,че същата е била в съзнание,възприемала е действията на подсъдимия,могла е емоционално да преработи и психически да осъзнае обстановката и обстоятелствата,в които е поставена и е изпитвала болки и страдания.С оглед на това е налице този квалифициращ признак на престъплението,като прекия умисъл на Г. е включвал и представата,че с действията си причинява значителни болки и страдания на пострадалата,като й отнема възможността да диша. Психическото му състояние е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Според настоящият съдебен състав е налице и квалифициращият признак “особена жестокост” по смисъла на чл.116,т.6,пр.3 от НК и съображенията за това са следните:

Според константната съдебна практика особената жестокост е външна характеристика на убийството,чрез която се отразяват субективните качества на дееца.Този квалифициращ признак е налице,когато по интензивност изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата,съдържащо ярост,ожесточение,отмъстителност или садизъм.

В конкретния случай,за особената жестокост се изхожда преди всичко от отношението на подсъдимия към пострадалата,от наличните данни от психологичното изследване,които са в насока,че не само по време на деянието,който факт на душене говори за жестоко отношение към жертвата,тъй като загубата на съзнание не настъпва веднага и в това време извършителят вижда преживяванията на пострадалия,но и предходното отношение на подсъдимия към съпругата му е било съпроводено с жестоко отношение към нея,тъй като тя е била психически болна и в известен смисъл беззащитна,а той многократно я е малтретирал и тормозел психически,без да изпитва вина,съжаление,разкайване,т.е. цялостното му отношение към нея и в конкретния случай говори,че той е действал с особено озлобление към нея.Жестокостта му е продължила и след смъртта на пострадалата, с факта на заливането й с бензин и запалването й,който начин на извършване на убийството говори за особената жестокост на дееца.

Ясно очертан от доказателствата по делото е мотивът за извършване на престъплението,който се корени в характеровите особености на подсъдимия,отличаващ се с грубо незачитане на правата,чувствата,преживяванията и проблемите на другите,засилен егоцентризъм и безчувственост към болките и страданията на най-близкия му човек в лицето на съпругата му,обсъдени на плоскостта на изключително влошените отношения с последната,която го дразнела с поведението си и което довело до кумулиране на негативни емоции у него. Установеният от съдебно психологичната и психиатрична експертиза стремеж за доминиране и налагане на контрол върху околните у подсъдимия,егоцентричната му насоченост и липсата на възможност за съчувствие и състрадание ,дава основание на съда да направи извод,че мотивът е именно в сблъсъка между поведението на пострадалата,повлияно от психичното й заболяване и употребата на алкохол и описаните особености на неговата личност.

  

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението,за което подсъдимия С. е признат за виновен-по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3 във вр. с чл.115 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 15 до 20 год.,доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

При преценка на обстоятелствата,свързани с индивидуализация на наказанието,съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,който е реабилитиран , личностовите му особености и изразеното искрено разкаяние по време на съдебното следствие.

Самопризнанието на подсъдимия също се явява смекчаващо отговорността обстоятелство,тъй като оценката на характеристиките му и неговото съдържание налага извод,че то е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още в хода на досъдебното производство.В конкретния случай не се касае за формално волеизявление, което не следва да се интерпретира допълнително  като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализация на санкцията с оглед постановките в ТР №1/09 год. на ОСНК на ВК ,по силата на които благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона и поради това не би могло безусловно да води до прекомерно снизхождение,а за съдействие,довело до бързо изясняване на обективната истина по делото.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние,отчетена в интензитета на квалифициращите вината му обстоятелства,последващото запалване на трупа на пострадалата, непосредствено след извършването на деянието  поведение на подсъдимия,изразяващо се в липсата на каквато и да е  критичност към стореното,демонстрирана пред две от децата му,които са възприели трупа на майка си с всичките белези от душене и горене,беззащитността на последната,която е била и психично болна и прие,че целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК биха били постигнати с налагане на наказание над минималния ,определен от нормата на закона размер,а именно: лишаване от свобода за срок от 18 /осемнадесет/  години.

С оглед спецификата на проведеното съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК и на основание чл.58а,ал.1 от НК намали така определеното наказание с 1/3 ,като му наложи лишаване от свобода за срок от 12 /дванадесет / години.

Съдът намира доводите на защитата за приложение на чл.58а,ал.4 във вр. с чл.55 от НК за неоснователни,тъй като не са налични многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства.Същите са изложени по-горе,като най-голяма тежест действително има направеното от подсъдимия самопризнание и дадените от него обяснения в хода на наказателното производство,което обаче преценено наред и с отегчаващите отговорността обстоятелства и най-вече с демонстрираното безразличие към извършеното непосредствено след това,според настоящият съдебен състав препятстват оценката на това самопризнание като изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство.

На основание чл.61,т.2 във вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание-в затвор,като на основание чл.59,ал.1 от НК зачете времето на предварителното задържане на подсъдимия,считано от 22.02.2015 год.

С оглед изхода на делото съдът постави в тежест на подсъдимия разноските на съда в размер на 4161.60 лв.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕН-СЪДИЯ: