Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил,21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на тринадесети декември в две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
при секретаря Гергана Милушева, като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД № 1446 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю.Й.Б., ЕГН – ********** с адрес за призоваване гр.П. кв. ***, ул. „Д. Б.“, № ***, със съдебен адрес *** адвокат К. С., против Електронен фиш, серия К , № 2894986 на ОД-МВР гр. Кюстендил., с който на основание: чл. 189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1 , т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на така наложеното наказание поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.Не се явява и защитникът му адвокат С..
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наложеното наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.07.2019 г. в 14.15 часа с помощта на автоматизирано техническо средство стационарна камера / SITRAFFIC LYNX ERS400/ за видеоконтрол бил изготвен клип копие от които е приложен към писмените доказателства по делото. От него се установява, че на същата дата и час автомобил- автобус „Ивеко 50Ц“ с рег. № ****** се е движел в посока село Багренци на път ІІ-62 км. 4+730 в посока към гр. Кюстендил. Твърди се, че на така индивидуализираното място от пътя при село Багренци е посочена като разрешена скорост тази за в рамките на населеното място до 50 км.ч. но е установена скорост на движение на автомобила 72 км/ч.
За така констатираното нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е издаден ЕФ-серия К , № 2894986 от дата 18.07.2019 год. с който на основание: чл. 189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1 , т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата не се явява основателна по следните съображения:
Действително жалбата навежда доводи съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В конкретният случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана посредством издаването на НП въз основа на издаден АУАН след заснемане на нарушение с техническо средство, представляващо стационарна система за видеоконтрол. Същата е монтирана в района на бензиностанцията край село Багренци. Приложените в делото писмени доказателства сочат, потвърждават именно това. Публично известен факт е, че на територията на Община Кюстендил точно на това място се намира единствената стационарно разположена камера за осъществяване контрол на скоростта на МПС в региона. По време на измерване на скоростта от това стационарно АТСС служител не може да осъществява намеса и манипулация върху показателите му. Съобразно изискването на чл.7 от Наредба № 8121з - 532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е 24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, като пътният знак Е 24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. Но с изменението на ЗДвП влязло в сила преди извършване на това нарушение, с оглед превенцията и ефективност на мерките по преустановяването на движение на МПС със превишена скорост, поставянето на такъв знак не е задължително. За конкретният казус е характерно и това, че настройките за работа на камерата и обозначаването на извършваната проверка върху скоростта са направени много преди регистрирането на самото нарушение. Макар и лаконично изпълненото описание на административното нарушение, което се изчерпва с посочване на дата, час и място на извършване,/ твърди се село Багренци на ВП ІІ-62 км. 4+730 към гр.Кюстендил. В същото време следва да се отбележи, че при предявяването на издадения АУАН жалбоподателя не оспорва факта, че автомобилът е управляван именно от него а в последствие се позовава, че това е извършено от трето лице. Предявена е само претенция за възстановяване срока на обжалване по вина на АНОкато на практика със своето разпореждане от 23.10.2019 година съдът го е извършил и е дал ход на обжалването.
Изложеното посочва, че АНО и извършил и разследване по обстоятелствата относно извършеното нарушение и по несъмнен начин е доказал извършеното деяние. От друга страна съдът счита, че не са допуснати при реализиране на административно наказателната отговорност съществени процесуални нарушения. Право но и задължение на посочения като нарушител е да представи безспорни доказателства относно твърдението си, че не той а трето лице е управлявало автомобила. Но такива доказателства в хода на съдебното следствие не бяха представени от защитата на жалбоподателя. Това, води до извода, че атакуваното НП е издадено правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.
Този извод следва от това, че се касае за специфични по своя характер нарушения, при които отговорността на лицето, което ги е извършило се ангажира по специалния ред, уреден в чл. 189, ал.4 от ЗДвП вр. чл. 39, ал.4 от ЗАНН, като изключение от общия. Законодателят е въвел презумпцията, че собственикът на автомобила е и лицето което го управлява, като по изключение последният следва да докаже по несъмнен начин ако той самият не е извършил това, а нарушението е сторено от трето лице. В същото време следва да се отбележи, че правилно в жалбата е отбелязан видът на транспортното средство и квалификацията на санкцията която е следвало да бъде наложена. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че се касае за особен вид МПС какъвто е автобусът. Това превозно средство е предназначено за превоз на пътници и като нарушител е следвало да бъде санкционирано по редът на чл. 182 , ал.3 т.3 от ЗДвП. Но това не е сторено от АНО. Така допуснатото процесуално нарушение прави волята му неясна и в крайна степен затруднява нарушителя в организацията на защитата му. Това нарушение е от категорията съществени процесуални нарушения, което налага на съдът извода на наличие на основание за отмяна на така наложеното наказание като незаконосъобразно.
Предвид изложеното оспорения ЕФ серия К № 2894986 съдът преценява като незаконосъобразен и поради това подлежащ на отмяна, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш, серия К , № 2894986 на ОД-МВР гр. Кюстендил., с който на Ю.Й.Б., ЕГН – ********** с адрес ***, на основание: чл. 189, ал.4,във вр. с чл.182, ал.1 , т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Кюстендил да заплати на Ю.Й.Б., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на триста лева платени съгласно договор за правна защита и съдействие от дата 09.12.2019 година копие от които е приложено по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: