Р Е Ш Е Н И Е
№ 1014 / 16.12.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги
Видев
при секретаря Янка Вукева, като разгледа
административно дело № 417 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят претендира отмяна на
обжалвания акт. Излага съображения за постановяването му в противоречие с
относимите материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното
съдебно заседание и в представена писмена защита. Заявява претенция за
разноски.
Ответникът – директор на Областна дирекция
на Държавен фонд “Земеделие“ – Пловдив – оспорва жалбата чрез процесуален
представител в проведените съдебни заседания, както и в подадени писмени молби.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за
прекомерност на насрещната претенция.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят в качеството си на земеделски производител е
сключил договор с Държавен фонд “Земеделие“ по подмярка 6.1 “Стартова помощ за
млади земеделски стопани, като му е предоставена безвъзмездна финасова помощ в
размер на 48 895 лв. за период от 5 години, считано от датата на подписване на
договора. С договора му е възложено да изпълни всички инвестиции, заложени в
бизнес плана, имащ за предмет създаване на стопанство за отглеждане на
култивирани гъби кладници на площ от 1 360 кв.м. в УПИ XI, кв. 10, по плана на с. Юндола, общ. Велинград. Жалбоподателят е получил цялата
финансова помощ посредством две плащания в размер на 24447,50 всяко, извършени
на 31.05.2016 г. и на 15.06.2018 г.
На 08.04.2019 г. в стопанството на
жалбоподателя е извършена проверка на място от служители на ответника, като е
констирано, че „на много малка част от пънчетата има минимални остатъци от
изсъхнали гъби но е невъзможно да бъде установено кога последно е имало гъби по
тях“. При последващата проверка на място, извършена на 29.05.2019 г. не е
установено наличие на гъби кладница, а само „5-6 пънчета с нововъзникнали гъби,
което е по-малко от 0.5 % от броя на
всички пъчета“. В тази връзка с обжалвания акт е прието за установено намаление
на икономическия размер на стопанството, спрямо размера, за който е получено
второто плащане с 15 993 евро.
Ответникът е констатирал още две нарушения
от страна на жалбоподателя, както следва:
За период от една година от началото на
месеца на подаване на заявка за второ плащане по договора средносписъчния брой
на персонала в стопанството на жалбоподателя е в размер на 0,3277775 едници,
което е намаление на средния списъчен брой на персонала, вместо планираното
увеличение за периода на изпълнение на бизнес плана.
Жалбоподателят е заявил за подпомагане за
кампания 2019 г. ливади за косене с площ 0,13 ха, находящи се в землището на с.
Юндола, което представлява земеделска култура, непредвидена в бизнес плана.
При тези установени нарушения ответникът е
открил производството по издаване на обжалвания акт и е поканил жалбоподателя
да даде писмени възражения. Такива са постъпили и са обсъдени от ответника в
издадения акт, като са приети за неоснователни. В резултат на това е издаден
обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, който е мотивиран
фактически с изброените по-горе три нарушения на договора от жалбоподателя, а
правно – с чл. 13, ал. 7, чл. 42, т. 9 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 13. (7) Когато проектът е бил оценен
по критериите за подбор, посочени в ал. 1, т. 2 и/или 3, кандидатът е длъжен да
поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът
му, през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане
до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на
финансова помощ.
Чл. 42. 9. поддържа икономическия размер
на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по
договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на
пет години от датата на сключване договора, като отглежда видовете култури
и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в
заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ, като
промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на
изискванията на чл. 18 и след изрично писмено съгласие от страна на РА въз
основа на писмено уведомление от ползвателя; ползвателят е длъжен да уведомява
писмено РА и за промяната в заложените срокове за засяване/засаждане на
земеделските култури при спазване на изискването по чл. 16, ал. 2;
Чл. 45. Разплащателната агенция има право
да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне
на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за
период, посочен в договора, когато:
6. ползвателят не изпълнява което и да е
свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за
предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ.
Както е видно от съдържанието на
цитираните разпоредби, ако бяха налице констираните нарушения то ответникът
действително би имал правото да нареди връщане на получените по договора суми
от жалбоподателя. Но в случая, от събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че последният не е извършил вменените му нарушения.
Във връзка с първото и с второто твърдени
нарушения бяха допуснати съдебни експертизи. Заключенията от тях не са оспорени
от страните и съдът ги намира за обосновани, поради което кредитира
установените с тях обстоятелства.
Според заключението на агрономическата
експериза гъбите кладница, които отглежда жалбоподателят имат активен период на
плододаване октомври-ноември при трайно задържане на изискуемата температура
12-15 градуса. През ранна пролет също е налице период на плодоподаване. При
подходящи температурни условия може да започне плододаване и през месец март.
При това положение изводът на вещото лице е, че е напълно възможно
жалбоподателят да е реализирал продукция от кладница през март и април 2019 г.,
която видно от представените от него договори и фактури е реализирал (продал)
през същите месеци. Напротив, месец май не е активен период на плодоподаване и
то още повече през 2019 г., когато температурите са били високи.
Тоест от заключението на вещото лице и от
представените от жалбоподателя писмени доказателства безспорно следва, че
същият през месец март и началото на април 2019 г. е добил продукция от гъби
кладница, която е продал на пазара. От тук следва, че изводите на служителите
на Държавен фонд “Земеделие“, извършили проверка на място на 08.04.2019 г. са
погрешни. Нещо повече, констираната при последващата проверка на място, извършена
на 29.05.2019 г. липса на плодоподаване е напълно нормална, предвид условията,
които са необходими за този вид гъби.
Вещото лице икономист се е позовало на
Методиката за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала,
утвърдена от НСИ, като е изчислило в три варианта средно списъчния брой за
едногодишния период от началото на месеца, предхождащ подаването на заявката за
второ плащане – 15.06.2018 г., т.е. – за периода месец май 2018 – месец април
2019 г. Съобразно първия вариант, влючващ средно списъчния брой общо на всички
наети лица броят е 1.502509. Във втория вариант, включващ и лицата в отпуск по
чл. 164 от КТ, т.е. в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст броят е
0.927778, т.е. близък до 1. При третия вариант, а именно с изключване на лицата
в отпуск по чл. 163 и чл. 164 от КТ размерът на средносписъчния брой на наетите
лица при жалбоподателя е 0.574731. При това положение и след като с
приложението към договора е предвидено средния списъчен брой на персонала за
периода на изпълнение на бизнес плана да е 1 без да е уточнено дали в него се
включват лицата по по чл. 163 и чл. 164 от КТ, то следва да се приеме, че
жалбоподателят не е допуснал нарушение на изискванията за заетост и създаване
на нови работни места.
Във връзка с твърдяното извършване на
нарушение – промяна на бизнес плана чрез включване на нови земеделски култури
(ливади за косене с площ 0,13 ха) без разрешението на фонда, ответникът изобщо
не е обсъдил възражението на жалбоподателя за допусната техническа грешка при
изписване на кода на културата в подаденото от него заявление за подпомагане за
кампания 2019 г. Това възражение е логично, обосновано и е подкрепено с
доказателства. Видно от бизнес плана (лист 62 от делото) е, че е налице
декларирана като прилежаща площ от 0,985 дка, представляваща спомагателна
територия, необходима за производствения процес, като част от стопанството на
жалбоподателя за отглеждане на гъби. Съществуването на тази декларирана площ е
видно и от приложената снимка от ортофотокартата. Наличието на техническа
грешка безспорно се установява и от извършената автоматична проверка,
удостоверена с документа, озаглавен Резултати от автоматични проверки на
въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за
кампания 2019 (находящ се на лист 705 от делото). Не на последно място, е
основателен доводът на жалбоподателя, че за да бъде затревена процесната площ е
необходимо изтичането на значителен период от време, минимум две години. Тоест,
действително по делото се установи, че жалбоподателят е допуснал техническа
грешка, декларирайки имота, като ливада за косене, т.е. не би следвало да се
приеме, че е нарушил забраните за замяна на отглежданите култури.
Следователно, по делото се установи, че
жалбоподателят не е допуснал вменените му нарушения на изискванията, залегнали
в договора с ответника. Освен това, ответникът, който носеше тежестта на
доказване, не установи допускането от жалбоподателя на вмените му нарушения.
Поради това обжалваният акт следва да бъде отменен, като постановен в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено платеното
адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лв., който размер е много близък до минималния такъв определен в
закона съобразно материалния интерес, който минимален размер е 1 996, 85
лв. Освен това, ответникът следва да му възстанови и платената държавна такса
от 10 лв., както и внесените депозити за възнаграждения на вещите лица в общ
размер на 380 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Акт за установяване на публично
държавно вземане № 13/06/1/0/00501/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/31 от
06.03.2020 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд
“Земеделие“ – Пловдив, с който е определено на М.Ю.А. *** да възстанови
публично държавно вземане в размер на 48 895 лв., представляващо първо и второ
плащане по договор.
Осъжда Областна дирекция на Държавен фонд
“Земеделие“ – Пловдив да заплати на
М.Ю.А. *** разноски по делото в размер на 2 390 лв. /две хиляди триста и
деветдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/
РЕШЕНИЕ
№ 7601 от 23.06.2021 г. по адм. дело № 2107/ 2021 г. на ВАС – Осмо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1014/16.12.2020 г., постановено по адм. дело № 417/2020 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик
ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив да заплати на
М. Ю. А. сторените разноски в общ размер на 850 лв. (осемстотин и петдесет
лева)
Решението не подлежи на обжалване.