№ 7135
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110115285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу К. А. Я., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. А. Я. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 920,89 лева - главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
**********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 160,54 лева - мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г.; 30,12 лева - главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 06,10 лева - мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до
10.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №58373/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение
по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и
размер. Възразява по твърденията за наличието на пасивна материална
легитимация по спора, респ. че е клиент на топлинна енергия, респ. че липсва
облигационна връзка между страните през процесния период. Прави възражение
за изтекла давност. Оспорва акцесорните вземания.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страна на ищеца счита
исковете за основателни.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт №145, т. XXVIII, дело №6985/19.06.1998 г. на I
Нотариус при СРС, се установява, че Е.А.Б. е придобила правото на собственост
върху процесния недвижим имот в **********.
От Удостоверение за наследници изх. №14498/25.08.2021 г., издадено от
Столична Община, р-н „Младост“, се установява, че Е.А.Б., починала на
04.01.2000 г., е оставила наследник по закон –син К. А. Я., поради което по
силата на наследственото правоприемство е придобил притежаваните от
наследодателя права.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Ето защо съдът приема, че през исковия период като собственик на имота
ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество,
тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота, и отговарят за
неплатените суми към ищеца. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено
изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие
за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и предложил специални условия, както и че е сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице.
Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и
дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното
за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 на Съда на Европейския съюз за това, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, преценено от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за 01.05.2019-30.04.2021 г. реално
потребеното количество топлинна енергия за имота е на стойност сумата 920,89
лв., в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца
са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция.
2
При това положение следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото
на парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия в
предявения размер за сумата 920,89 лв.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по
чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ
представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми.
Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на
топлинна енергия, определен съобразно заключението на ССчЕ.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово
разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия
или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства от третото лице-помагач главни и индивидуални отчети, с
протоколи за посещение, и заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени
услугите за дялово разпределение, поради което за ищеца е възникнало правото
на парично вземане за главница.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 27.10.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода
01.05.2019-30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични
вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба
(чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 27.10.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на
11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта
на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата
в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена
топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
3
който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число,
следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Поради това биха погасени по давност главници за
периода 01.05.2019-30.09.2019 г. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март
2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на
основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за
изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С
оглед на спирането на давността през 2020 г. на това обективно основание в
конкретния случай покрито е с давностен срок вземането за главница за периода
01.05.2019-30.06.2019 г. Предвид това, исковата претенция за главница за цена
на доставка на топлинна енергия е основателна за периода 01.07.2019-30.04.2021
г. и в размер на сумата 847,05 лв., определен от Съда, съобразно правомощието
му по чл. 162 от ГПК, предвид изчисленията на вещо лице СТЕ по таблица №4, с
мораторна лихва 147,28 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г.; и сумата
30,12 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., а за останалата част исковете подлежат
на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
27.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на съдебни разноски.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. На ищцовото дружество по
правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, се
следва общо сумата 1099,93 лева за платени държавни такси, възнаграждения на
вещи лица, на адвокат-особен представител на ответника, и юрисконсулт,
последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от
Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. Ето защо,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. А. Я., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 847,05 лева – главница
за цена на доставка на топлинна енергия за имот в **********, за периода
01.07.2019-30.04.2021 г., и сумата 147,28 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020-10.10.2022 г.; сумата 30,12 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от 27.10.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №58373/2022 г. по описа на СРС;
като иска за главница над уважения размер от 847,05 лева до пълния предявен
размер от 920,89 лева и за периода 01.05.2019-30.06.2019 г., иска за мораторна
лихва над уважения размер от 147,28 лева до пълния предявен размер от 160,54
лева; и иска мораторна лихва за сумата 06,10 лева за периода 31.10.2019-
10.10.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА К. А. Я., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
4
ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1099,93 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №58373/2022 г. и гр. дело №15285/2023 г., и
двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5