Решение по дело №470/2021 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    

                                                     № 27

 

гр. Русе, 06.10.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VIII-ми състав, в открито заседание на 27 септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                              

                                                               

                                                             СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

 

 

при участието на секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 470 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 220, ал. 1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Астра Биоплант“ ЕООД, със седалище: гр. Сливо поле, община Сливо поле, област Русе, против Решение рег. № 32-204159 от 28.06.2021 г. към Митническа декларация MRN 21BG002002043639R3 от 22.01.2021г., издадено от с.д. Директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“. С оспореното решение, на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото – от 2% на 7,7% и са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мито (А00) в размер на 4 003,50 лева и ДДС (В00) в размер на 800,70 лева, ведно с лихвата за забава върху тях. Навеждат се съображения за нищожност, респ. унищожаемост на оспорения административен акт като издаден от некомпетентен по степен орган, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при липса на фактическите основания за неговото издаване и в несъответствие с материалния закон. Моли съда да отхвърли искането на ответника по жалбата за отправяне на преюдициално запитване до СЕС като постанови решение, с което да обяви оспорения административен акт за нищожен, респ. да го отмени като унищожаем. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД Митница Варна, правоприемник на издателя на решението - Директор на ТД „Северна морска“, съгласно чл.7 от Устройствен правилник на Агенция “Митници“, приет с ПМС № 227 от 13.07.2021 г., обн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. и Заповед №ЗМФ-642/28.07.2021 г. на министъра на финансите /л.12 от делото/, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е издадено от материално и териториално компетентен орган. Поддържа, че стоката, по своето съдържание, представлява смес единствено от растителни масла и мазнини, което било установено с митническата лабораторна експертиза (МЛЕ), поради което декларираният от жалбоподателя код по КН се явявал неприложим. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Видно от приложеното известие за доставяне (л. 1 от преписката), Писмо рег. № 32-205345 от 29.06.2021 г., с което е изпратено оспореното решение, е връчено на жалбоподателя на 06.07.2021 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 19.07.2021 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във  вр. с чл. 220, ал. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Следователно жалбата е депозирана в преклузивния срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от орган, компетентен материално, териториално и по степен и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, направено в съдебното заседание на 12.10.2021 г., за липса на компетентност по степен на с.д. директора на ТД „Северна морска“ да издаде решение, с което да коригира подадената от жалбоподателя митническа декларация, приета от друг митнически орган – от митнически инспектор от МП „Варна - запад“.

Действително, от принципа за самостоятелност на административния орган, който се изразява и в забраната по чл. 10, ал. 1, изр. второ от АПК, следва изводът, че актовете на некомпетентния по степен горестоящ орган биха били нищожни. Това положение обаче не е абсолютно. Както е посочено в цитираната разпоредба, по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на долустоящия орган, освен ако това е предвидено със закон. На следващо място, както е в случая, ако самият закон разграничава сферите на компетентност на долустоящия и горестоящия орган в различните по вид административни производства и всеки от тези органи се ограничи при издаването на своите актове в така определената му сфера, то подобно изземване на компетентност въобще няма да е налице.

Няма спор, че оспореното решение е от категорията по чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – издадено е без предварително заявление, т.е. служебно от митническите органи. Според изричната разпоредба на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Цитираната разпоредба не противоречи на чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Разпоредбата на чл.15, ал. 2 от ЗНА действително предвижда, че ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. В случая обаче такова противоречие не е налице. Текстът на чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 гласи, че размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация. От своя страна чл. 87, § 1 от същия регламент, в приложимите си части, предвижда, че митническото задължение възниква на мястото, където се подава митническата декларация. Съображение 33-то от преамбюла на регламента сочи, че „целесъобразно е да се определи мястото, където възниква митническото задължение и където следва да бъдат събирани вносните или износните мита“.

Следователно, като обвързва компетентността на митническите органи с конкретно „място“ от митническата територия на Съюза, разпоредбата на чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 приравнява това „място“ на територията на конкретна държава-членка на ЕС, по отношение на която националните й митнически органи разполагат с компетентност да определят митническите задължения. Това следва и от тълкуването на чл. 165 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, който урежда оказването на взаимопомощ между митническите органи на държавите-членки. Понятието „митнически органи“, от своя страна, е дефинирано в чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 като митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби. От тази дефиниция и преди всичко от израза „…оправомощени съгласно националното законодателство“ следва извод, че кой конкретен митнически орган измежду отговорните за мястото, където е възникнало митническото задължение (т.е. за територията на съответната държава – членка на ЕС), е компетентен – материално, териториално и по степен, да взема решения, с които да определя митническите задължения, е въпрос, предоставен за решаване изцяло на националния законодател.

Процесната митническа декларация е подадена в МП „Варна запад“, т.е. на територията на Република България, поради което компетентни, съгласно чл. 101, § 1, във връзка с чл. 87, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, са българските митнически органи. В рамките на националната митническа администрация, материално, териториално и по степен компетентен е, съгласно чл. 19, ал. 1 и ал.7 от ЗМ, Директорът на ТД „Северна морска“, който, според чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 33, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ /отм. Дв, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г., но действал към датата на издаване на процесното решение – 22.01.2021 г./, издава решения за прилагането на митническите разпоредби/индивидуални административни актове в рамките на своите правомощия.

Оспореното решение е в писмена форма като в него, в съответствие с чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му като се съдържа и изложение на фактическите обстоятелства, които, според административния орган, обосновават разпоредения краен резултат.

Съдът констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и във връзка с нейния лабораторен анализ в Дирекция „Централна митническа лаборатория“. Тези нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката.

Разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, към която се препраща и в чл. 29 от същия по отношение на решенията, взети без предварително заявление, урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. “а“ – б. “е“, респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446. В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013. В него следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби.

В случая до жалбоподателя е изпратено Писмо изх. № 32-145035 от 10.05.2021 г., което отговаря на формалните изисквания на чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Писмото е връчено с обратна разписка на представител на жалбоподателя на 12.05.2021 г. В определения 30-дневен срок последният не е депозирал становище или възражение и не е представил доказателства. (л. л. 12 – 15 от преписката)

Както беше посочено, процесуални нарушения са допуснати на първо място при вземането на проби от процесната стока.

Вземането на проби от стоките е регламентирано в чл. 189 и чл. 190 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 238 – чл. 242 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от съответните задължителни международни стандарти за вземане на проби от различни продукти ^[1], а за неуредените в регламентите и стандартите въпроси – от Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, утвърдено с т. 2 от Заповед № ЗАМ-1397 от 30.08.2019 г. (заповед и ръководство на л. 115 – л. 132 от делото). Българският стандарт БДС EN ISO 5555 „Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба“ е одобрен от председателя на БИС на 03.10.2003 г. и е идентичен на стандарт EN ISO 5555:2001. Същият е изменен с Изменение 1 „Гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти“ (т.нар. “флекситанкове“, flexitanks). В превода на български език, т. 6.6.5, на този стандарт е посочено изрично следното: „Не е възможно да се вземе проба от гъвкав резервоар, след като е бил напълнен, а вземането на проби трябва да се извършва по време на процеса на пълнене или разтоварване. Следователно трябва да се използва методът, описан в 6.6. Когато съоръженията за пренос на масло не предоставят подходяща точка за вземане на представителни проби, се предлага да бъде произведена тръба с дължина от около 0,3 м., с подходящи връзки във всеки край, снабдена с подходящ пробовземен кран. Тази тръба трябва да бъде свързана между клапана на flextank и нагнетателната линия преди започване на товарене/разтоварване, за да се вземат последователни проби по време на целия процес на товарене/разтоварване. Съответно, последователните проби трябва да бъдат внимателно смесени, за да се получат представителни проби от целия товар, които след това могат да бъдат разделени, за да се осигурят нужното количество проби. Минималният размер на наливната проба от гъвкав резервоар трябва да бъде 5 l, независимо от обема на маслото в резервоара“. Видно от Протокол за вземане на проба рег. № 21 от 05.02.2021 г. (л. 23 от преписката), взетото количество от стоката в 4 бр. единични опаковки /пластмасови буркани/, е по около 0,500 кг, т.е. много по-малко от минимално изискуемия обем на пробата от гъвкав резервоар от 5 л. съгласно стандарт БДС EN ISO 5555. На следващо място, както става ясно от показанията на св. А.П. (служител на дружеството, представляващо жалбоподателя в административното производство) в съдебно заседание от 01.04.2021 г. (л. л. 148 и 149 от делото), пробите са вземани през крана за разтоварване на гъвкавия контейнер /“флекситанк“/, който се намирал в най-долната му част, чрез промушване на шиш през крана, при което максималната дълбочина на проникване била около 80 см. до 1 м. Изтеглената субстанция, предвид външната температура и мястото на вземане на пробите – на пристанището в гр. Варна, в повечето случаи била по-твърда, с консистенция на „маргарин“. След изтегляне през крана на флекситанка на определено количество от стоката, то се събирало в кофа.

Приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т.нар. флекситанкове). Това обстоятелство изцяло компроментира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите – през зимния сезон, на 05.02.2021 г., на терминал „Варна запад“ на Пристанище Варна.

Обстоятелството, че пробите са били взети от представител на дружество, осъществяващо независим сървей на внасяната стока, не освобождава митническите органи от отговорността за правилното пробовземане, съгласно приложимия стандарт, посочен, както беше отбелязано по-горе, и в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а именно SAM-102 „Храни, течни, висок вискозитет“ в Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и подобни продукти.

Съгласно чл. 240, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вземането на проби се извършва от самите митнически органи. Те обаче имат право да изискат вземането на проби да се извърши под техен надзор от декларатора или от ангажиран за целта експерт. Ако в законодателството на Съюза няма разпоредби в това отношение, експертът се определя съгласно законодателството на съответната държава членка. В т. 3 „Отговорности“ от утвърденото със Заповед № ЗАМ-1397/30.08.2019 г. Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, е записано следното: “Отговорности за прилагане на настоящото ръководство при вземане на проби от стоките за целите на митническия контрол носят ръководителите на митническите учреждения …. Когато пробите се вземат от декларатора или от определено от него лице, митническият служител е длъжен неотлъчно да присъства при вземането на пробите. Той контролира процеса на пробовземането и е отговорен за спазването на всички процедури от настоящото ръководство. Взема решения и носи отговорност за предприемане на действия при отстраняване на отклоненията по време на изпълняваните процедури. За всички предприети действия, свързани с вземането на пробите и тяхната представителност по отношение на проверяваната стока, митническият служител носи отговорност съгласно действащите разпоредби“. Както беше отбелязано по-горе, в т. 4.3 „Стандарти“ от ръководството има изрично препращане към списъка на приложимите стандарти, публикувани на интернет страницата на ЕК в  Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), т.е. и към посочения там стандарт БДС EN ISO 5555.

Видно от т. 10 „Присъствали при вземането на пробата (име, подпис)“ от Протокол за вземане на проба рег. № 21 от 05.02.2021 г., изпълнен върху формуляр съгласно Приложение № 15 към чл. 155, ал. 4 от отменения на 13.09.2016 г. ППЗМ (същият, като реквизити, съответства на образеца по Приложение № 3 от Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки), при него, при вземане на проба от процесната стока, в нарушение на т. 3 от ръководството, не е присъствал митнически служител, а само представител на жалбоподателя – св. А.П.. След като митническите органи не са изпълнили своето задължение да осъществяват постоянен надзор при пробовземането, то те не могат да се освободят от отговорност за процесуалните последици от евентуалните допуснати при него нарушения с твърдение, че пробата не е взета от тях, а от определено от жалбоподателя лице.

В обобщение следва да се посочи, че при вземане на пробата са допуснати множество нарушения, които изцяло дискредитират нейната представителност по отношение на внесената стока, което е и самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен акт.

Дори и да се приеме, че пробата е представителна, то при нейното изследване в ЦМЛ също са допуснати нарушения. В случая приложеният при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата на акредитация на ЦМЛ. Видно от т. 1 и т. 2 от Заповед № А 535 от 11.09.2020 г. на ИА „Българска служба по акредитация“ (л. 90 от делото), Централната митническа лаборатория е акредитирана за изпитване на животински и растителни мазнини и масла по следните методи и стандарти: „метилов естер на маслената киселина“ по БДС EN ISO 5508 и „йодно число“ по БДС EN ISO 3961. Стандарт БДС EN ISO 5508 „Животински и растителни мазнини и масла. Анализ на метиловите естери на мастните киселини чрез газхроматография“ е отменен на 17.02.2015 г. от БДС EN ISO 12966-1:2014. При извършване на лабораторното изследване на пробите в ЦМЛ е приложен сега действащия стандарт БДС EN ISO 12966-4:2015 „Животински и растителни мазнини и масла. Газова хроматография на метилови естери на мастни киселини. Част 4: Определяне чрез капилярна газова хроматография“, видно от МЛЕ № 14_10.02.2021 г./23.04.2021 г. (на л. л. 20 и 21 от преписката). За този последен по време и действащ понастоящем стандарт няма спор, че все още не е включен в обхвата на акредитация на ЦМЛ. При липса на акредитация за прилагане на сега действащия метод, коректността на получените данни при прилагането му не може да бъде установявана ad hoc, в рамките на всяко конкретно дело, само въз основа на резултатите от участието на ЦМЛ през 2020 г. в междулабораторни изпитвания по този метод наред с други европейски митнически лаборатории, дори и тези резултати да са удовлетворителни като точност по обработените статистически показатели (л. л. 81 – 84 от делото). 

Допуснатите при вземането на пробите от стоката и изследването им в ЦМЛ нарушения са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото обективно препятстват възможността за формиране на законосъобразен извод относно нейните обективни характеристики, и по-конкретно относно нейното съдържание с оглед наличието или отсъствието на животински мазнини в нея, които нарушения са рефлектирали и върху тарифното й класиране.

Оспореният административен акт е издаден при отсъствието на фактическите предпоставки за това и в противоречие с материалния закон.

Според чл. 57, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, „тарифно класиране“ на стоки е определянето на подпозицията или по-нататъшно подразделение от Комбинираната номенклатура, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки. Константна е практиката на Съда на ЕС ^[2], според която решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий, само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества ^[3].

По делото се установява, че на 22.01.2021 г., с Митническа декларация MRN 21BG002002043639R3/22.01.2021 г., жалбоподателят е декларирал с режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана като „Отработено масло от растителен произход за технически цели“, с деклариран код по КН **********.

В клетка „Представени документи, сертификати и разрешения“ от декларацията са посочени информационни документи, съпътстващи превози на отпадъци съгласно Регламент (ЕС) № 1013/2006 г. – член 18 и приложение VII.

Според счетените и от административния орган за приложими правила 1 и 6 от Раздел I “Общи правила“, А „Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура“, представляваща Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите; респ. класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

Декларираният от жалбоподателя код по КН е 15180095 „Негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински, растителни или микробни мазнини и масла и техните фракции“. За него в Обяснителните бележки към КН на ЕС, приети от ЕК на основание чл. 9, §1, б. “а“, първо тире от Регламент (ЕИО) № 2658/87, липсват насоки за тълкуването на тази подпозиция. Както обаче се сочи в Увода към Обяснителните бележки към КН на ЕС, въпреки че те могат да препращат към Обяснителните бележки към ХС, те не заместват последните, а трябва да се считат като допълнителни и да бъдат консултирани заедно.

Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС) е разработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, и е установена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, съставена и подписана в Брюксел на 14 юни 1983 г. и одобрена от името на ЕИО с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. За тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на ХС в СМО се приемат Обяснителни бележки към ХС. В Общите разпоредби към глава 15 към ХС, т. Б) „Негодни за консумация смеси или препарати от животински, растителни или микробни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде“ е записано следното: „Тази част включва, между другото, използваните масла от пържене, съдържащи например рапично масло, соево масло и малко количество животинска мазнина, използвани за приготвянето на храни за животни. Тук се включват също и мазнините, маслата или техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, ако в процеса на модификацията участват повече от една мазнина или масло“. В Общите разпоредби към глава 15 от Обяснителните бележки към КН на ЕС, приети от ЕК, е посочено: „Подпозициите от настоящата глава, които са запазени за продуктите, предназначени за технически или промишлени цели, различни от производството на продукти за консумация от човека, съдържат мазнините и маслата, предназначени за производство на продукти за хранене на животни“, т.е. маслата за технически цели, за каквито е декларирана, че ще се ползва стоката, и маслата, предназначени за приготвянето на храна за животни, са обхванати от едни и същи подпозиции. С други думи, цитираната по-горе забележка от Общите разпоредби към глава 15 към ХС е релевантна, не само когато смесите от животински мазнини и растителни масла, негодни за човешка консумация, ще се ползват за приготвяне на храна за животни, но и когато ще се ползват за други технически цели, както в случая – за производство на биодизел.

Видно от издаденото на жалбоподателя Комплексно разрешително № 254-Н1/2012 г. (л. 359 от делото), същият оперира химическа инсталация за производство на метилови естери на мастните киселини (биодизел) като му е разрешено да приема на територията на производствената площадка, с цел извършване на операции по тяхното оползотворяване, и на отпадъци с код 20 01 25 „Хранителни масла и мазнини“. Това обстоятелство обаче, а именно предназначението, с което се внася процесната стока – за да бъде използвана като суровина в производството на биодизел, би имало значение, само ако стоката не може да бъде класирана въз основа единствено на обективните си характеристики и качества ^[4]. По тези съображения ирелевантни се явяват възраженията на процесуалния представител на ответника по жалбата, основани на дефиницията за „биодизел“ в чл. 4, т. 22 от ЗАДС. Според това определение, „биодизел“ е метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци. Ответникът акцентира на алтернативността при определяне на изходната суровина за биодизела, изразена със съюза „или“ - растителни масла или животински мазнини, което обстоятелство обаче, както беше отбелязано, в случая е без значение. Това е така, защото тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на настоящото съдебно производство доказателства, може да бъде извършено и само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение като допълнителен критерий. Само за пълнота следва да се отбележи, че в устните си пояснения в съдебно заседание вещото лице доц. д-р С.М. по назначената по делото комплексна съдебна икономическо-техническа експертиза (л. л. 286 – 296 от делото), твърди, че биодизел може да бъде произведен както от растителни масла, така и от животински мазнини, а щом това е така, то очевидно е, те такова гориво може да бъде произведено и от смесен продукт.

Вещото лице доц. д-р С.М. е основала своето заключение по назначената по делото комплексна съдебна икономическо-техническа експертиза на протокол от изследване на проби от процесната стока в акредитирана лаборатория на „СЖС България“ ЕООД (вж. Приложение 1 към изготвеното заключение), както и на приложените по делото на л. л. 71, 74 документи, вкл. аналитични протоколи от ЦМЛ, гр. София. Според заключението на вещото лице М. по шести и седми въпрос от експертизата, както и от допълнителните обяснения, дадени от експерта в съдебно заседание, се установява, че вещото лице е разглеждало митническата лабораторна експертиза. Пояснява, че  установените в нея мастни киселини се откривали и в растителни, и в животински организми и затова по мастно-киселинния състав в случая не можело да се каже дали пробата е изградена само от растителни или има и животински мазнини в нея. Затова експертът е направил допълнителен анализ на стероловото съдържание на пробата, при което констатираното количество за холестерол, несъмнено доказвало наличието на мазнини от животински произход в пробата. Вещото лице уточнява, че по принцип, по мастно-киселинния състав не може да се установи дали има мазнини от растителен и/или от животински произход, поради което се налага анализ на стеролите. Експертът е установил, че стеролите в пробата са малко количество и в случая са около 0,5%, но от тях холестеролът е 33%. Уточнява, че ако пробата съдържа само растителни мазнини, по литературни данни максималното съдържание на холестерол в растителните проби би следвало да е максимум 7%, а в процесната проба се откриват 33%. Стеролите са 0,5% в протокола на акредетираната лаборатория, съдържанието общо на всички стероли е 4833 мг. на кг., което преизчислено е около 0,5% от пробата. В случая е от значение съдържанието на холестерол, тоест процентът на холестерола. Холестеролът в растенията се съдържа до 7% от общото стеролово съдържание, а в изследвана проба е пъти по-висок. Самата стока, според анализа на контролната проба, представлява негодни за консумация смеси или препарати от растителни и животински масла и мазнини и техните фракции, а не само от растителни масла и мазнини, както е прието в митническата лабораторна експертиза. Вещото лице е посочило, че присъствието на животински мазнини се доказва категорично и недвусмислено от съдържанието на холестерол над определена стойност - над 7% от общото стеролово съдържание. Посочено е, че в растителните масла основният стерол е бета-ситостеролът, докато холестеролът е в минимални количества. В най-висок процент – около 7% от стероловото съдържание, холестеролът се открива в палмовото масло. И обратно, тъй като в животинските мазнини холестеролът е преобладаващият стерол, то установяването му в пробата в количества над 7% недвусмислено сочи на наличие на животинска мазнина в нея.

Следва да се посочи, че макар при пържене на храна с животински произход основното движение да е в посока проникване на растителните масла в храната, тъй като те заемат мястото на изпарената при кулинарната обработка вода, то обективно протича, макар и в значително по-малка степен, и обратният процес – от храната животинската мазнина преминава в олиото.

Вещото лице М. сочи, че мастнокиселинният профил на пробата от стоката, използван от ЦМЛ като решаващ критерий за определяне на растителния произход на съдържащите се в нея масла, а поради това – и от ответника по жалбата за формиране на изводите относно тарифното й класиране в оспорения акт, не може да служи за определяне на растителен или животински произход на съдържащите се в нея масла/мазнини, тъй като химичният състав на растителните и животинските масла и мазнини е приблизително еднакъв, а разликата се проявява единствено и само в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. В съдебно заседание експертът изрично сочи, че идентифицираните от митническата лабораторна експертиза мастни киселини се съдържат в мастнокиселинният профил и на животинските мазнини.

Обстоятелството, че процесната стока представлява смес от растителни и животински масла и мазнини, не се опровергава от посочването й с приложимия код по ХС 15180095 в придружаващите я търговски документи: търговска фактура от 07.12.2020 г. (л. 239 от делото), опаковъчен лист (л. л. 242 и 243 от делото), сертификат за произход (л. л. 261 и 262 от делото), както и в декларацията за устойчивост (л. л. 251 - 253 от делото). В тези документи тя е описана като „използвано готварско олио - изцяло с/от растителен произход“, което неправилно се тълкува от процесуалния представител на ответника по жалбата като своеобразно признание за растителния произход на стоката. Значението на думата „произход“ означава принадлежност по рождение към някаква група; потекло, род, начало, национален произход, социален произход; поставяне на началото на нещо; възникване. Но произходът, както показва и значението на думата, се отнася към началото на нещо, т.е. той не демонстрира какво е актуалното съдържание на стоката след нейната употреба по предназначение – след приключване на кулинарната обработка на храна в нея. В този смисъл са отговорите на поставените въпроси на комплексната експертиза към вещото лице Л.Й. и допълнително дадените от него обяснения в откритото съдебно заседание. Експертът изяснява, че UCO суровините /използвано олио за готвене/ са отпадъци, получени в резултат на кулинарна обработка на различни хранителни продукти в професионални кухни, смеси от животински и растителни мазнини, останали от процеса на пържене във фритюрници и скари /пържилни масла/. Те са негодни за консумация и се използват само за технически цели.  При кулинарна обработка на животинска храна в растителното олио навлизат животински мазнини и по този начин стоката добива смесен характер, т.е. занапред, след употребата й по предназначение, тя представлява смес от растителни масла и животински мазнини.

С кода си като отпадък по Регламент (ЕО) № 1013/2006, а именно 20 01 25, стоката е отразена и в документите, съпътстващи стоката, представляващи Приложение VII към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Както беше отбелязано по-горе, тези информационни документи са посочени в клетка „Представени документи, сертификати и разрешения“ от митническата декларация, подадена от жалбоподателя (приложени по делото на английски език с превод на български език на л. л. 279 и 281). В клетка 10 „Идентификация на отпадъци“ (Waste identification), съгласно указанията, процесната стока е идентифицирана с приложимия за нея код, в качеството й на отпадък, а именно код 20 01 25 „Хранителни масла и мазнини“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006, респ. код В3065 „Отпадъци от ядивни мазнини и масла от животински или растителен произход (например пържилни масла и мазнини), при условие че не проявяват свойствата от приложение III“ съгласно Приложение IX към Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, 22 март 1989 г. 

На следващо място, както беше посочено по-горе, в б. Б) от Обяснителните бележки за позиция 1518 към ХС „Негодни за консумация смеси или препарати от животински, растителни или микробни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде“ е посочено, че тя включва „….използваните масла от пържене, съдържащи например рапично масло, соево масло и малко количество животинска мазнина….“. Посочената бележка не изисква определено съотношение на животинската мазнина към растителните масла в смесения продукт, за да се приеме, че той се класира под декларирания от жалбоподателя код. Текстът е ясен и за неговото тълкуване не е необходимо отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Установеното по делото съдържание на холестерол в пробата от 33% надвишава над четири пъти максималното процентно съдържание от 7% на холестерола от общото стеролно съдържание на растителните масла (по-конкретно на палмовото масло, което е с най-високо съдържание на холестерол) и поради това въобще не може да бъде квалифицирано като „следово“, както твърди процесуалният представител на ответника. Така, per argumentum a contrario, щом стоката би следвало да се класира тарифно под декларирания код по КН 15180095 и в случаите, когато, според съответната бележка към от Обяснителните бележки за позиция 1518 към ХС, тя съдържа и „малко количество животинска мазнина“, то тя следва да се класира под този код и когато това количество животинска мазнина не е малко и на практика холестеролът, представляващ най-характерен индикатор за нейното наличие, надвишава съдържанието на бета-ситостерол от общото стеролово съдържание на пробата.

Макар да нямат задължителен характер за съда, вкл. за съдилищата на другите държави-членки на ЕС (за субективните предели на обвързващата сила на решенията ОТИ вж. чл. 33, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013), видно от описанието на стоките в решенията за обвързваща тарифна информация, издадени от митническите администрации на други държави-членки на ЕС ^[5], се касае до идентични като описание стоки, за които в тези актове е приет декларирания от жалбоподателя код по КН 15180095. Така например описанието на стоката в издаденото от испанските митнически власти решение ОТИ № ESBTIESBTI2021SOL651 (л. л. 341 и 342 от делото), на български език е следното: „Смес от масла и мазнини от кухните на ресторанти. Посочената мазнина е остатъчен продукт, който се генерира в скарите от различни видове продукти, получени от свинско, говеждо и т.н., което прави невъзможно разграничаването на % от всеки вид. Крайната цел на продукта е производството на биогорива“. Касае се до административна практика на митническите органи на държавите-членки на ЕС, които са длъжни да прилагат еднакво и по предвидим начин митническото законодателство на цялата митническа територия на Съюза. Адресат на това задължение са и българските митнически власти.

Обратен извод на направения в настоящия съдебен акт не следва и от правило 3, б. “а“ от Общите правила за тълкуване на КН. Това правило гласи следното: „Когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2 б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: а) Позицията, която най-специфично описва стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. Въпреки това, когато всяка от две или повече позиции се отнася само до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул или само до една част от артикулите, в случаите на стоки, представени като комплект за продажба на дребно, тези позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул, като еднакво специфични, дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно описание“.

На първо място, позоваване на това правило няма в оспорения административен акт (там, въз основа на становището на Дирекция „Митническа дейност и методология“, е налице позоваване само на правила 1 и 6). То се сoчи от страна на ответника по жалбата единствено по повод искането му за допускане на преюдициално запитване (вж. въпрос 1 от молба на л. 361 от делото). На следващо място, дори и то да се приеме за приложимо в случая, това правило не е спазено от самия административен орган. С оглед смесения състав на процесната стока тя правилно е декларирана под позиция по КН 15180095, която, доколкото най-специфично описва стоката, представляваща именно смес от животински мазнини и растителни масла, изключва приложението на позицията, възприета от митническия орган: КН ********** „Други“. Последната се явява субсидиарна и обхваща случаите, в които описанието на стоката не може да се подведе под друга, специфична позиция. Както беше посочено, позиция по КН 15180095 включва по дефиниция смесен продукт – негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла, поради което тарифното й класиране следва да се извърши именно като смес, а не според съставните й части – растителни масла, от една страна, и животински мазнини, от друга, тъй като не е удовлетворено условието по правило 3, б. “а“ от Общите правила за тълкуване на КН да са налице две такива самостоятелни позиции, които да се отнасят само до съответната част от материалите, от които е съставен смесеният продукт.

Следва да се отбележи, че задачата на Съда на ЕС в областта на тарифното класиране е по-скоро да изясни на националната юрисдикция критериите, прилагането на които ще даде възможност на последната да класира правилно съответните продукти в КН, а не той сам да извършва такова класиране ^[6]. В случая спорът е по фактите – съдържа ли процесната стока животински мазнини или не, а не по правото, а установяването на фактите е задача на националните съдилища, а не на Съда на ЕС. На следващо място, разпоредбите, по които следва да се извърши тарифното класиране на стоката, са ясни, по тях вече има формирана практика на СЕС и в конкретния случай не се нуждаят от допълнително тълкуване, поради което и съгласно доктрината за acte clair, респ. acte éclairé  ^[7], за тълкуването й няма да е необходимо настоящият съдебен състав да отправя преюдициално запитване до СЕС. Според това решение юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, е длъжна, когато пред нея бъде повдигнат въпрос, свързан с общностното право, да изпълни задължението си за сезиране, освен ако е установила, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че съответната общностна разпоредба вече е била тълкувана от Съда, или че надлежното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение; наличието на такава възможност трябва да се преценява в светлината на специфичните характеристики на общностното право, на особените трудности, свързани с неговото тълкуване и на риска от отклонения в съдебната практика в рамките на Общността.

В случая, освен че част от приложимите съюзни разпоредби са ясни, а по други съществува практика на СЕС, решението на настоящата съдебна инстанция подлежи на касационно обжалване, поради което и задължение за отправяне на преюдициално запитване принципно не съществува – арг. от чл. 267, § 2 от ДФЕС и чл. 629, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. По тези съображения и предвид обстоятелството, че направеното от ответника по жалбата искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по своето естество касае фактически установявания, същото се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

В обобщение следва да се посочи, че административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК /определение от з.з. на 09.08.2021 г./, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в административния акт, поради което и стоката е била неправилно тарифно класирана в код по КН ********** „Други“, за който приложимата ставка на митото по отношение на трети страни е 7,7%. Както се установи в рамките на съдебното производство, процесната стока е смес от негодни за консумация растителни масла и животински мазнини, предназначена единствено за технически цели, поради което правилното й тарифно класиране е според декларираното от жалбоподателя – с код по КН 15180095, с приложима ставка на митото 2%. В резултат на неправилните си фактически установявания със своя акт митническият орган е установил публични задължения за досъбиране, които не се дължат. По изложените съображения оспореното решение се явява незаконосъобразно – издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на фактическите предпоставки за неговото издаване и в несъответствие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 360 от делото в общ размер от 1 378,80 лева – заплатена държавна такса и депозити за възнаграждения на вещите лица. Деловодните разноски, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 267, § 2 от ДФЕС и чл. 629, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът

                                     

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-204159 от 28.06.2021 г. към Митническа декларация MRN 21BG002002043639R3 от 22.01.2021 г., издадено от с.д. Директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Астра Биолант“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливо поле, община Сливо поле, област Русе, ул. „България“ № 23, представлявано от управителя Д.Ф.М., сумата от 1 378,80 лева – деловодни разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредбата на правило 3, б. “а“ от Раздел I, А „Общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура“ на Приложение I „Комбинирана номенклатура“ към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

В частта, с която е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, решението, с характер на определение, не подлежи на обжалване.

 

                                                                            СЪДИЯ: