Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 17.08.2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На трети август,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
280 по описа на Районен съд-Тетевен за
2020 година,със страни:
Ищец: „В. ***,
Ответник: С.П.П. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Ищецът твърди,че по силата на трудов договор от 24.09.2019г е бил в трудово правоотношение с ответника,в рамките на което същият е заемал длъжността „работник строителство“.Договорът е бил за неопределен срок,с уговорено месечно брутно възнаграждение в размер на 560 лева.Само месец след постъпването си на работа ответникът извършва тежко нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в неявяване на работа в интервала от 18.10. до 18.11.2019г.,без да бъдат дадени каквито и да е оправдания или обективни пречки за неявяването на работа от същия.На 06.12.2019г чрез нотариална покана до работника е било изпратено искане за даване на писмени обяснения по чл.193,ал.1 от КТ,заради продължилото от същия неявяване на работа.Искането,изпратено чрез телепоща,е било надлежно връчено на лице,живеещо на адреса на ответника,със задължението да я предаде.
На 15.01.2020г на ответника е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение.Процедурата за връчване е спазена и процесната заповед е надлежно връчена на ответника на 15.01.2020 година.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение,на основание чл.221,ал.2 от КТ в размер на 560.00 лева,за неспазен срок на предизвестие от ответника,при прекратяване на трудов договор на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ,законната лихва от датата на исковата молба,до окончателното заплащане на исковата претенция и разноските по делото.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.Същият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по исковата претенция.
От приложените и неоспорени по делото писмени доказателства се установява следното:
Приложен е трудов договор №1198/24.09.2019г,сключен между страните,съгласно клаузите на който ответникът е приел да изпълнява длъжността „работник строителство“,сключен като безсрочен и при уговорен размер на основното възнаграждение в размер на 560.00 лева.
За посочената длъжност е приложена и длъжностна характеристика.
Приложено е съобщение до ответника,в което е отразено искане от работодателя за даване на обяснения от последния,на основание чл.193,ал.1 от КТ,във връзка с извършено дисциплинарно нарушение,изразяващо се в неявяване на работа в двадесет и два последователни работни дни в периода 18.10.2019г -18.11.2019г включително.Съобщението е получено от брат на ответника,живущ на същия адрес.
Приложени са Заповеди с №675/12.12.2019г за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ответника,на основание чл.188,т.3 от КТ и за прекратяване на трудовото правоотношение на страните,на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ.Заповедите са изпратени на ответника с телепоща,като от писмото на Български пощи до ищеца/стр.23-та от делото/ се установява,че заповедите са връчени на баба на ответника,живуща на адреса,на който е регистриран и самият ответник.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.221 ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. По правната си същност обезщетението, представлява обезвреда за неблагоприятните последици, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника. Задължението за възстановяването им се възлага в тежест на работника при извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което по дефиниция е виновно поведение и е основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл законодателят е предвидил допълнително санкциониране на едно виновно поведение за вредите, които се намират в причинно-следствена връзка с него. За да възникне фактическия състав на задължението за обезщетение по чл.221 ал.2, първата предпоставка е дисциплинарно уволнение. В настоящия казус, трудовото правоотношение на ответника било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ- дисциплинарно уволнение, като този факт не беше оспорен от него, поради което съдът намира, че посочената предпоставка е безспорно доказана.Съдът приема,че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание –уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника,са връчени по допустим от закона начин,визиран в чл.195,ал.2,пр.2 от КТ.Този факт не се оспорва от ответника.
По отношение на съществуваща съдебна практика,приемаща,че втората предпоставка на обезщетение по чл.221 ал.2 се извлича от разпоредбата на чл.221 ал.4 т.2 от КТ, а именно оставането на работодателя без работник за същата работа.както и че ако веднага след дисциплинарното уволнение е бил назначен друг работник, работодателят няма право на такова обезщетение, съобразно съдебната теория/Коментар на КТ от проф.М./като именно в тежест на работодателя е установяването на този факт,съдът приема,че с оглед дефинирането на „действителните вреди“,които следва да бъдат възмездявани при прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезите на чл.221,ал.1,2 и 3, то доказването от работодателя на времето на оставане без работник/служител, е относима в хипотезата на прекратяване на срочно трудово правоотношение,което не е налице в настоящия казус.
Освен изложеното,от ответника не са релевирани възражения,че веднага след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,последния е ангажирал на заеманата от ответника длъжност преди прекратяване на правоотношението,друг работник.
В предвид изложените до момента съображения,съдът намира за основателен предявения осъдителен иск.
По отношение на размера на иска: В предвид обстоятелството,че трудовият договор,сключен между страните е бил безсрочен/за неопределено време/,съгласно чл.67,ал.1,т.1 от КТ,разпоредбата на чл.326,ал.2 от КТ,визираща,че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца/подобна уговорка липсва в приложения договор,напротив визирано е предизвестие със срок от 30 дни/,както и разпоредбата на чл.221,ал.2,пр.1 от КТ и данните за трудовото възнаграждение на ответника,съдът приема,че искът е и доказан по размер,респ. Следва да бъде уважен до размер на сумата от 560.00 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от КТ,ответникът следва да заплати разноски на ищеца в размер на 230.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.П.П.,ЕГН:********** ***,да заплати,на основание чл.221,ал.2 от КТ, на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“-ООС,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р.н Сердика,ж.к. кв.Бенковски,ул.“Оралица“ №24,представлявано от А.В.В.,чрез пълномощника по делото адвокат В.П., сумата в размер на 560.00/петстотин и шейсет/лева,представляваща обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение чрез дисциплинарно уволнение ,за неспазен срок на предизвестие от 30 дни,заедно със законната лихва върху главницата от 560.00 лева,начиная от 08.06.2020г до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА С.П.П.,ЕГН:********** ***,да заплати,на основание чл.78,ал.1 от КТ, на „В. ИНЖЕНЕРИНГ“-ООС,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,р.н Сердика,ж.к. кв.Бенковски,ул.“Оралица“ №24,представлявано от А.В.В.,чрез пълномощника по делото адвокат В.П., сумата от 230.00/двеста и тридесет/лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: