Мотиви
към Присъда № 260003 от 14.01.2022г. по НЧХД
№ 1109/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, V СЪСТАВ
Б.Д.М. е внесъл частна тъжба срещу С.А.К., за това че на 28.10.2019 г., в гр.
Пловдив, е причинил на Б.Д.М. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
кръвонасядане по гръдния кош отпред, кръвонасядане по лявата мишница, нетрайно
отслабване на зрението - престъпление по чл. 130, ал.1 НК.
Производството
е протекло по общия ред с разпит на свидетели, изслушване на вещо лице по
назначена съдебно-медицинска експертиза, прочитане и приемане на писмени
доказателства.
Приет
е за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от частния
тъжител Б.Д.М. срещу подсъдимия С.А.К. за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието предмет на тъжбата. Не
се претендира законна лихва, считано от датата на деликта до пълното изплащане
на дължимата сума.
В
хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител - адв. К. поддържа повдигнатото
обвинение, като намира, че извършването на деянието с фактическите параметри,
очертани в тъжбата, се доказва от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, като моли деянието да бъде преквалифицирано като такова по чл.
130, ал. 2 НК. В тази връзка пледира за постановяване на осъдителна присъда и
уважаване на гражданския иск. Претендира
присъждане на разноски.
Защитникът
на подсъдимия - адв. Е., излага подробни съображения за недоказаност на
повдигнатото с частната тъжба обвинение както от обективна, така и от
субективна страна, като предлага самостоятелен прочит на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Аргументира тезата, че в случая
действията на подсъдимия са били самоохранителни, поради което и няма виновно
поведение. В тази връзка пледира за постановяване на оправдателна присъда,
отхвърляне на предявения граждански иск и присъждане на разноски.
Подсъдимият
дава обяснения, в които излага своята версия за случилото се. В хода на
пренията поддържа заявеното от защитника. С последната си дума моли за
оправдателна присъда, тъй като не чувства вина за случилото се.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.А.К., ЕГН: **********, е роден на *** г., в
гр. ***, ***, българско гражданство, женен, работещ, неосъждан, с постоянен
адрес ***.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК.
Тъжителят М. и подсъдимият К. се познавали от много години,
като в миналото същите имали общ бизнес проект. По повод неуспеха на същия
отношенията между двамата се влошили.
На 28.10.2019 г., в следобедните часове, между 13,30 и 14,30
часа. подсъдимият К., заедно с неговия приятел – свид. К. посетили стопански
двор за ремонт на автомобили, находящ се в гр. Пловдив зад „Агроцентър
Пловдив“. Тръгвайки си от там, подс. К. забелязал тъжителя М., който също се
намирал до „Агроцентър Пловдив“ и говорел по мобилния си телефон. Подсъдимият К.
спрял управлявания от него автомобил в близост до тъжителя М., слезнал и между двамата
започнал разговор. В даден момент словесният контакт между тях прераснал в
конфликт, като подс. К. сграбчил тъжителя за ризата и го изтласкал към
автомобила си, притиснал го, след което нанесъл няколко удара с юмрук в
областта на лицето и гърдите на тъжителя. В така възникналото съприкосновение,
тъжителят М. успял да се измъкне, като се запътил към близкостоящ таксиметров
автомобил, управляван от свид. П.. В същата посока се отправил и подс. К.. Приближавайки
таксиметровия автомобил, тъжителят М. помолил свид. П. да му предостави
визитка, като такава му била дадена. След това подс. К. се върнал в автомобила
си и си тръгнал.
Случващото се било възприето от намиращите се в близост -
свид. К. К. и свид. Н.Н., които били
помолени от страна на тъжителя да свидетелстват за случилото се.
На 29.10.2019 г. тъжителят М. посетил отделението по
съдебна медицина, при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където му бил извършен
преглед от д – р Й.Ш.. При прегледа се
установили кръвонасядане по гръдния кош отпред и кръвонасядане по лявата
мишница. Лекарят отразил в издаденото Съдебномедицинско удостоверение № 1287/
2019 г. и оплакванията на пострадалия М. за болки в лявата слепоочна област на
главата, като констатирал, че липсват видими увреждания по кожата.
По повод процесния случай била образувана предварителна
проверка в Районна прокуратура Пловдив. С Постановление от 16.12.2019 г. на
прокурор при Районна прокуратура Пловдив било отказано да се образува досъдебно
производство по повод подадения сигнал на 28.10.2019 г. от подс. К. до 03 РУ
Полиция към ОД на МВР – Пловдив, поради липса на осъществен състав на престъпление
от общ характер.
В хода на съдебното следствие по делото е назначена и
приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д - р Б.. Според заключението на вещото лице при станалия на
28.10.2019 г. инцидент на Б.Д.М. му е било причинено кръвонасядане по гръдния
кош отпред, кръвонасядане по лявата мишница, които по отделно и по съвкупност
са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Вещото лице
аргументира заключението си като посочва, че описаните травматични увреждания
са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет
и е възможно да се получат така, както се посочва от пострадалия и свидетелите
– при нанасяне на удар с юмрук по предната лява половина на гръдния кош и при
стискане или удар по лявата мишница в горната трета - странично.
Относно описаните оплаквания от болки в областта на
слепоочието в представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение, без
видими травматични увреждания, вещото лице посочва, че не е изключена
възможността на пострадалия да му е бил нанесен удар с юмрук, но със слаб
интензитет, в областта на лицето, така както се съобщава в кориците на делото,
тъй като при удар с малка сила от същият да не останат видими следи.
На следващо място, експертът е дал заключение, че описаните
травматични увреждания по отделно и в съвкупност са причинили от леки до
незначителни по сила и интензитет болки и страдания на пострадалия М..
Оздравителният процес при такъв вид травматични увреждания
трае около 10 – 12 дни, при нормално протичане, без настъпването на усложнения
в неговия ход.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства – отчасти обясненията на подсъдимия С.К., изцяло от показанията
на свидетелите К. К., Н.Н. и свид. Б.П., отчасти от показанията на свид. С.К., от
приобщените писмени доказателства - Съдебномедицинско удостоверение № 1287/2019
г., амбулаторен лист № 182/31.10.2019 г. и рецепта към него, Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 16.12.2019 г., Протокол за
полицейско предупреждение от 19.11.2019 г. с адресат Б.Д.М., Протокол за
полицейско предупреждение от 19.11.2019 г. с адресат С.А.К., справка съдимост,
както и от назначената и приета съдебномедицинска експертиза /л.110 – л.122/ .
Съдът
кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите
са изготвени и изхождат от органи, притежаващи
надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на
законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в
предмета
на разглеждане по настоящето дело.
Изводът
за чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът направи въз основа на
приложената по делото справка съдимост.
Що
се отнася до показанията на свид. К. и свид. Н., съдът намира, че същите следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото се открояват с необходимата логичност,
последователност и безпротиворечивост. Същевременно по отношение на показанията
на посочените свидетели липсват каквито и да било основания да се счита, че изхождат
от лица, които са пристрастни към делото, съответно под съмнение да бъде
поставена тяхната достоверност. В тази връзка следва да се подчертае, че и
двамата свидетели са изцяло непознати както на тъжителя, така и на подсъдимия.
И двамата са се намирали съвсем случайно в близост до „Агроцентър Пловдив“,
като и двамата възпроизвеждат по категоричен е безпротиворечив начин собствените си преки възприятия от
случилото се. В тази връзка и предвид изричните възражения на защитата, че по делото
липсват годни доказателствени източници обосноваващи обвинителната теза, съдът
държи да подчертае, че именно от показанията на свидетелите К. и Н. се изяснява
мястото, времето, авторството и факта на нанасяне на процесните удари.
Така,
свид. К. с категоричност посочва, че е наблюдавал процесните събития на
разстояние от около 10 – 15 метра, през деня, при ясно време и пряка видимост.
От показанията на свид. К. се установява, че след като подс. К. слезнал от
автомобила си първоначално започнал словесен контакт с тъжителя М., като след
това на последния били нанесени от подсъдимия няколко удара с ръце в областта
на лицето и гърдите. От показанията на свид. К. се установяват и последващите
действия на тъжителя М., който успял да се изтръгне от съприкосновението между
двамата, като се отправил към таксиметровия автомобил на свид. П.. От прочита
на показанията на свид. К. е невъзможно от вниманието на съда да убегне
обстоятелството, че свидетелят отговори последователно и без колебания на
плеядата въпроси от страна на защитата. Предвид това и с оглед възраженията на
защитата в насока достоверността на показанията на коментирания свидетел, съдът
намира за необходимо да посочи, че в случая е съвсем обяснимо и естествено
свидетелят да не е в състояние да възпроизведе точния начин на нанасяне на
ударите от подс. К. на тъжителя М., а именно чрез юмруци или шамари, доколкото
свидетелят е станал очевидец на физическа агресия, която не е била очаквана за
него и се е развила бързо и динамично. Отделно от това, съдът не намира
основания за дискредитиране показанията на свид. К. и предвид признанието от
негова страна, че е имал среща с тъжителя М. след процесния инцидент. За тази
среща, свид. К. заяви с категоричност и подчертана убеденост, че същата е била
проведена с оглед затвърждаване от негова страна на желанието му да
свидетелства за това, което е възприел, като е изразил възмущението си от
случилото се. Ето защо съдът намира, че показанията на свид. К. следва да бъдат
възприети изцяло поради което и базира фактическите си изводи въз основа на
тях.
По
идентични на гореизложените съображения съдът намира, че следва да даде изцяло
вяра и на показанията на свид. Н., като намира, че същите са изцяло логични,
последователни и съответни на останалите кредитирани от съда доказателствени
източници, включително показанията на свид. К.. Така, и от показанията на свид.
Н. се установява, времето, мястото, авторството и факта на нанасяне на удари от
страна на подс. К. спрямо тъжителя М.. Тук отново следва да се подчертае, че
колебанията на свид. Н. да посочи начина по който са нанесени ударите е съвсем
обясним предвид внезапността на възникване на процесните събития, съответно
тяхната непредвидимост от страна на свид. Н.. Показанията на свидетеля Н. следва да бъдат
кредитирани и предвид това, че те описват фактическа обстановка изцяло
идентична на тази посочена от свид. К.. И двамата посочват, че непосредствено
преди физическото съприкосновение между подсъдимия и тъжителя, първоначално
между тях е имало кратък словесен контакт, който ескалирал до физическа агресия
от страна на подсъдимия. От показанията на свид. Н., и на свид. К. се
установява, че тъжителят М. не е бил този, който е иницирал физическата разпра,
като същият не е нанесъл удари на подс. К..
Ето защо изцяло несподелими остават и възраженията на защитата, както
и изолирани остават обясненията на
подсъдимия К., че в случая действията му са били мотивирани от стремеж да се
защити от посегателство на тъжителя М.. В тази връзка изрично отношение съдът
ще вземе при анализа на обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното
следствие.
Отново
във връзка с възраженията на защитата досежно
достоверността на показанията на свид. К. и свид. Н. следва да се
отбележи, че съдът не констатира наличието на съществено противоречие предвид
заявеното от свид. Н., че когато тъжителят се приближил към него бил одраскан и
имал малко кръв по устата, доколкото свид. К. говори само за зачервяване на
тъжителя М.. Тук следва да се отбележи, че дали тъжителят е бил само зачервен
или е имал и малко кръв по устата е обстоятелство, което не се явява съществено
предвид предмета на делото свързан с травматични увреждания в областта на
гръдния кош и лявата предмишница. Съвсем възможно е свид. Н. да е възприел
зачервяването на тъжителя М. като кръв или просто да се е заблудил, че същият е
одраскан и има кръв. Последното отново е обяснимо с оглед внезапността и
непредвидимостта на случилото се за свидетелите К. и Н., което обуславя
невъзможност всичко случило се да бъде възприето и възпроизведено в съвършени
детайли.
На
следващо място, отчасти за изясняване на фактическата обстановка способстват и
показанията на свид. К..
Що
се отнася до показанията на свид. К. съдът кредитира същите в частта, с която
свидетелят споделя обстоятелствата свързани със спонтанно възникналата среща
между подс. К. и тъжителя М. *** и затова, че свидетелят е забелязал спречкване
между двамата, словесен конфликт, разговор с таксиметровия шофьор – свид. П.,
доколкото в тези им части показанията на свидетеля са съответни на показанията
на двамата независими свидетели очевидци – К. и Н.. В останалите им части,
конкретно – заявеното от свидетеля, че почти през цялото време си е гледал в
телефона, че не се е стигнало до бой, че сбиване не е видял в момента в който е
имал видимост, съдът не кредитира същите, като ги намира за изолирани и
несъответни на показанията на свид. К. и свид. Н., включително на обясненията
на подс. К., който не отрича наличието на физически сблъсък между него и
тъжителя М.. Допълнително, при самостоятелния и съвкупен анализ на показанията
на свид. К. с останалите доказателствени източници съдът, отчете и заявеното от
страна на свид. К., че същият е близък приятел на подсъдимия К.. Тук следва да
се отбележи, че съдебната практика е създала траен стандарт на ценене на показанията
на свидетелите, които поради близки родствени или приятелски отношения със
страна по делото е възможно да се приемат за заинтересовани свидетели от изхода
на делото. Те в никакъв случай не
могат и не бива да бъдат априори игнорирани като недостоверни, но следва да
бъдат преценявани с особена осторожност,
като аргументи за кредитирането им могат да бъдат констатирана безпротиворечивост, еднопосочност,
вътрешна устойчивост, детайлност, кореспондиране с останалия доказателствен
материал.
В конкретния случай, както вече беше отбелязано, показанията на свид. К.
относно това, че бой не е имало, че такъв не е възприел в момента в който е
имал видимост, че почти през цялото време си е гледал в телефона, не следва да
бъдат кредитирани поради констатираното съществено противоречие с показанията
на свид. К. и свид. Н., както и с обясненията на К.. В тази връзка като
допълнителен аргумент за дискредитиране на показанията на свид. К. в посочените
части е и съпоставката им със заявеното от самия свидетел в хода на проведената
предварителна проверка, при което се констатира съществено противоречие. В
обясненията си дадени в предварителната проверка, свидетелят описва съвършено
различна фактическа обстановка, включително посочва, че сборичкване между
тъжителя и подсъдимия е имало, и, че след като видял това между тях се опитал
да слезе от автомобила си. Действително обясненията дадени в хода на
образуваната предварителна проверка нямат процесуална стойност и не следва да
се третират като годен доказателствен източник. В случая обаче съдът намира, че
не е налице пречка същите да се разглеждат като индиция за това, че свидетелят
не е последователен и безпротиворечив, като от показанията му дадени в хода на
съдебното следствие личи отявлен стремеж да избегне конфронтация с която и да
било от двете спорещи страни. Ето защо в тези им части показанията на свидетеля
са недостоверни, поради което и съдът не базира фактическите си изводи въз
основа на тях.
Съдът кредитира показанията на свид. П. в цялост,
като намира, че същият макар и да не е възприел в цялост процесните събития
свидетелства добросъвестно за това, което в действителност е успял да види.
Така от показанията на свидетеля П. се установява, че същият пряко е възприел
подсъдимия и тъжителя, като двамата били близо един до друг и разговаряли.
Посоченото било възприето от свидетеля П. докато се качвал в автомобила си.
Впоследствие свидетелят тръгнал с автомобила си, като обърнал погледа си назад,
за да извърши маневра за движение назад и след като тръгнал напред при него се
появил тъжителят М., който му поискал визитка. От дясната страна на автомобила,
свидетелят забелязал и подсъдимият К.. Очевидно свидетелят П. обективно е бил
възпрепятстван да възприеме случилото се в цялост, конкретно физическият
сблъсък между подсъдимия и тъжителя, тъй като е извършвал маневра назад, но за
сметка на това добросъвестно, логично и последователно пресъздава
обстоятелствата, които е успял да възприеме. В случая следва да се съобрази, че
физическият контакт между тъжителя и подсъдимия се е развил бързо и за кратко
време, поради което съвсем обяснима е невъзможността на свид. П. да възприеме
същия докато гледа назад. Доколкото показанията на свидетеля за възприетите от
него обстоятелства са съответни на останалите кредитирани от съда
доказателствени източници то съдът базира фактическите си изводи и въз основа
на тях.
По отношение правната природа на обясненията на
подсъдимия, следва да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика положение,
че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не.
С оглед гореизложените принципни
съображения съдът намира, че не могат да бъдат кредитирани обясненията на
подсъдимия в частите, с които същият посочва, че срещата между него и тъжителя е
била предварително уговорена, с цел предаването на определени документи, като
същите се намират в противоречие дори със заявеното от страна на поискания от
подсъдимия свидетел – К.. Въпреки че посоченото
обстоятелство стои в страни от предмета на доказване и не е съществено в този
смисъл, то прави впечатление, че на база на това твърдение за предварително
уговорена среща между двамата, подсъдимият дава и по - сетнешните си обяснения
в насока за това как е протекла тя. Така, изолирани, съответно неподкрепени от
доказателствата по делото са обясненията на подсъдимия, че при проведената
среща между него и тъжителя, последният започнал да го заплашва, да му посяга,
като се нахвърлил върху него и предприетите от К. действия били насочени изцяло
към отблъскване на нападението на тъжителя.
Изолирани и изцяло неподкрепени от доказателствата по делото са и
твърденията на подсъдимия, че по време на случката били само той и тъжителя,
като нямало други хора, нямало е други коли, нямало го е дори таксиметровия
шофьор – свид. П., като в тези си части обясненията му се намират в съществено
противоречие с показанията на всички свидетели по делото. Като средство за
защита следва да се третират обясненията на подсъдимия и в частта в която,
същият посочва, че е бил ударен в лицето от тъжителя М., за което обстоятелство
не посетил лекар, но имал снимки, които обаче не можел да намери в телефона си.
В случая съдът намира, че обясненията на подсъдимия в посочените части не могат
да стоят в основата на фактическите и правните изводи на съда, доколкото
представляват израз на правото на защита на подсъдимия и поради същественото си
противоречие с всички доказателства по делото не могат да се приемат за годно
доказателствено средство. Ето защо и изцяло неоснователни са всички доводи на
защитата за липсата на виновно поведение от страна на подс. К., доколкото
агресивното поведение било започнало от страна на М., като извършеното от К. е
представлявало израз на неговото право за защита. Последното твърдение е изцяло
недоказано, нещо повече - опровергава се по категоричен и безсъмнен начин от
останалите доказателствени източници.
В останалите
им относими към предмета на делото части, доколкото не се опровергават от
събрания по делото доказателствен материал, съдът цени обясненията на подсъдимия като годно
доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи.
Съдът кредитира изцяло експертното становище на
вещото лице Б., доколкото същото бе убедително защитено в съдебно заседание. Същевременно
експертизата е изготвена от лице притежаващо нужните знания и умения в
съответната област на науката, като са дадени в пълнота отговори на поставените
въпроси. По отношение на вещото лице не
съществуват каквито и да било данни по делото, които да дават основание да се
счита, че изготвеното експертно заключение е неправилно, поради некомпетентност
или заинтересованост на експерта от изхода на делото. Изводите на вещото лице
изцяло съответстват и на зададените в съдебната практика критерии - т. 15 и т. 16 от Постановление № 3 от 27.09.1979 г., н. д. № 6/79 г.,
Пленум на ВС.
Основните въпроси във връзка с изслушаната
експертиза е за действителния обем увреждания причинени на тъжителя М., както и
за механизма на тяхното нанасяне, доколкото значителна част от възраженията на
защитата за недоказаност на обвинителната теза се основават на заключението на
вещото лице. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че в заключението си
експертът посочва, че нанесените травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да
се получат при нанасяне на удар с юмрук по предната лява половина на гръдния
кош и при стискане или удар по лявата мишница в горната трета – странично. В
тази връзка вещото лице, в отговора си на зададените от страна на защитата
въпроси поясни изрично, че ръката е предметът, който притиска съответната
област върху кожата по тялото. Вещото лице поясни и принципната възможност
нанесените увреди да са в резултат от отблъскване, доколкото отново се касае за
ръката като предмет. В тази връзка няма как да бъдат споделени доводите на
защитата, че вещото лице борави с условности и вероятности поради което и не
можело да се формира категоричен извод, че процесните травматични увреждания са
нанесени при удар с юмрук от страна на подсъдимия. Както вече беше посочено,
свидетелите К. и Н. за категорични, че удари е имало. Деня след инцидента,
тъжителят е посетил съдебна медицина, там е съобщил за нанесен му побой, като
са констатирани процесните кръвонасядания. Съвкупния и логически обоснован
анализ на писмените и гласни доказателствени средства ведно с аргументите на
вещото лице досежно механизма на нанасяне телесните увреждания води до
обоснования и логичен извод, че ударите с ръка на подс. К. спрямо тъжителя М.
са нанесени с юмрук. Тук отново следва да се подчертае, че изцяло недоказана
остана защитната теза, че в случая подсъдимият е отблъснал с длани нападение от
страна на М., като процесните телесни увреждания били в резултат именно на това
отблъскване.
Отделно от горното, вещото лице подробно и
обосновано аргументира невъзможността отразените при прегледа на М. в съдебна
медицина оплаквания за болки в областта на слепоочието да се третират като
трайно или нетрайно отслабване на зрението, като намалено зрение. Това е така,
тъй като по делото не се установява удар, травма на очите, която да е довела до
увреждане на зрителните нерви, поради което и недоказано остава обвинението в
частта за нанесено нетрайно отслабване на зрението, повдигнато с тъжбата и допълнително
конкретизирано с уточняваща молба по делото.
Други
противоречия в събрания доказателствен материал, освен по отношение на
гореразгледаните обстоятелства, не се наблюдават. Събраните доказателства
установяват в останалата си част приетата за установена от съда фактическа
обстановка по един безпротиворечив и взаимодопълващ се начин, поради което и се
кредитират от съда.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по
несъмнен начин, че от правна страна подсъдимият К. ***,
е причинил на Б.Д.М. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдания, без разстройство на здравето - кръвонасядане по гръдния кош отпред
и кръвонасядане по лявата мишница - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
Съгласно трайната съдебна практика
при повече от едно телесни увреждания причинени на едно и също лице, с едно и
също деяние е налице само мнима идеална съвкупност от престъпления, доколкото обектът на посегателството е един и същ, а
именно обществените отношения, които защитават живота и телесната
неприкосновеност на конкретно увредената личност. Затова независимо от броя на
телесните увреждания причинени на едно и също лице с едно деяние винаги се касае
само за едно единно престъпление, което следва да се квалифицира съобразно
най-тежкия резултат (т.нар. принцип на поглъщане), а броя на уврежданията да се
съобрази при индивидуализация на наказателната отговорност.
В този
смисъл - Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, Решение № 99 от
27.02.2013 г. по нак. д. № 83/2013 г. на ВКС, Решение № 93/10 март 2015 г.,
наказателно дело № 26/2015 година на ВКС.
В
конкретния случай, доколкото всички констатирани увреждания по тъжителя - кръвонасядане
по гръдния кош отпред и кръвонасядане по лявата мишница са
довели до болка и страдание без разстройство на здравето, то извършеното от
подсъдимия следва да се квалифицира като едно единно престъпление по чл. 130,
ал.2 НК.
Действително
с тъжбата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 НК.
За съдът обаче не съществува пречка да приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление по чл. 130, ал.2 НК и без изменение на обвинението, доколкото е
налице идентичност на фактите, а е различна само правната им интерпретация.
В този смисъл - Решение № 3 от 17.01.2001 г.
на ВКС по н. д. № 682/ 2000 г., II н. о, Решение № 178 от 7.07.2011 г. на ВКС
по н. д. № 1096/ 2011 г., III н. о.
С основно
значение за делата за телесни повреди са задължителните указания на ППВС №
3/1979г., като приложими за леките телесни повреди са т.15 и т.16, в които е
проведено разграничение и между двата вида леки телесни повреди със или без
разстройство на здравето.
В т.15
е разяснено, че лека телесна повреда с разстройство на здравето е налице,
когато увреждането е довело до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието.
В
условията на примерно изброяване са посочени като леки телесни повреди с
разстройство на здравето наранявания на кожата, насиняване на части на тялото,
счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на
крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много
други. Изрично е отбелязано, че незначителните наранявания, изразяващи се в
одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с разстройство
на здравето.
В т.16
е посочено, че по своята същност болката представлява неприятно физическо
усещане, а страданието е продължителен процес на болката. Не е необходимо във
всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или
страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че
да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и
да има обективни следи.
От
съпоставката на указанията дадени в двете точки е видно, че разграничителния
критерий между двата вида телесни повреди не е морфологичен. Това е така,
доколкото не във всеки случай, когато се наблюдава реално морфологично
нараняване или функционално смущение се касае за телесна повреда с разстройство
на здравето, предвид изричното посочване, че ако нараняването и смущението са
незначителни се касае само за болка и страдание, а от друга страна е напълно
възможно и при болката и страданието да има обективни морфологични следи.
Критерият
всъщност е качествен, като разграничението се прави въз основа на интензитета
или тежестта на нараняването и неговото отражение върху функционирането на
организма.
Разстройство
на здравето ще е налице, само когато увреждането е довело до нарушаване на
анатомическата цялост и функционални смущения, които не са незначителни, или
пренебрежими в оглед цялостното им въздействие върху организма. Ако е налице
въздействие върху организма, но то няма реални практически измерения се касае
само за болка и страдание, въпреки наличието на обективни следи.
В
аспект на горното и предвид факта, че вещото лице в експертното си заключение,
както и в устните си разяснения по приемане на експертизата категорично и без
колебания защити становището си, и предвид обстоятелството, че при определяне
вида на телесната повреда е съобразило качествения критерий, като е счело че
всички констатирани увреждания по тъжителя са довели само до болка и страдание,
доколкото са незначителни и пренебрежими като влияние върху организма, то и за
съда е несъмнено установено, че нанесените телесни увреди покриват признаците
на деянието по чл. 130, ал. 2 НК.
Поради
това и за съдът не възниква основание да дискредитира заключението и изцяло го
възприема.
Телесната повреда е нанесена с пряк
умисъл като форма на вина. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е желаел това.
Тук следва да се съобрази и
спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността. Както доктрината, така и съдебната практика са
последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна
известна неопределеност - деецът цели последици от даден вид, като не съзнава
във всеки случай в каква конкретна степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни по интензитет на
засягане резултати, като иска настъпването,
на който и да е от тях.
Също
така съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла
при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от
броя, насоката, силата и интензивността
на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието,
от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените
на жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства
за извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия.
С оглед
гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на
конкретния случай - касае е се за
причинена болка и страдание, без разстройство на здравето, причинена от
удари с ръце от близко разстояние при сборичкване, в резултат от
изострените взаимоотношения и раздразнение на страните - настоящият състав
намери, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за причиняване на телесна повреда, като в конкретния случай
следва да отговаря за реално причинения резултат, а именно лека телесна повреда по чл. 130, ал.
2 НК.
По
изложените съображения съдът намира, че
са налице условията за признаване на дееца за виновен в това, че е
причинил на тъжителя лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 НК
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, обективирани
в описаните в тъжбата кръвонасядания в
областта на гръдния кош отпред и по лявата мишница.
При приложение на закон за
по-леко наказуемо престъпление, деецът следва да се оправдае по повдигнатото с
тъжбата обвинение да е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се
в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и по
повдигнатата с тъжбата правна квалификация по чл. 130, ал.1 НК.
На
следващо място, доколкото от фактическа страна изцяло недоказани останаха
твърденията за бъркане с пръсти от страна на подсъдимия в очите на тъжителя, а
и предвид експертното заключение и изричните допълнителни разяснения в съдебно
заседание, че болките в областта на слепоочието категорично не могат да се
третират като трайно или нетрайно отслабване на зрението, като намалено зрение,
съдът намери, че деецът е необходимо да бъде оправдан и по въздигнатото с
тъжбата и доуточнено с допълнителна молба обвинение, да е причинил по същото
време и на същото място на тъжителя М. и нетрайно отслабване на зрението.
ПО ВИДА НА
ОТГОВОРНОСТТА
С
оглед приложимата правна квалификация за извършеното от подсъдимия К. деяние,
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му
от наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така
на първо място, за посоченото престъпление по чл. 130
ал.2 НК, се предвижда наказание: лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба в размер от сто до триста лева.
На
следващо място, от приложената по делото справка съдимост, се установи, че
същият не е осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
От
престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание ограничения по чл. 78а ал.7 НК.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
По отношение размера на
наложеното наказание, следва да се има предвид, че чл. 78а НК предвижда санкция
в размер от 1000 до 5000 лева.
Настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се съобразява
не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.
Така, при индивидуализация на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, неговите добри характеристични данни,
както и че при извършване на деянието същият се е намирал в силно емоционално
състояние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са
налице, тъй като процесното деяние е извършено на публично място, пред очите на
други хора, като са нанесени две телесни увреждания. Поради изложеното съдът
намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в минимален размер
от 1000 лева.
Този размер на глобата съдът
намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на подсъдимия К.,
без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съгласно
трайната съдебна практика, основание за гражданския иск в наказателния процес е
деянието предмет на обвинението. В този смисъл са и постановките на ППВС № 9/61г., ППВС № 1/1955г..
Така, за да бъде
уважен гражданския иск в наказателния процес следва да се установят следните
елементи на фактическия състав: 1.) деяние; 2) противоправност; 3) вреда; 4)
причинна връзка; 5) вина, като следва да е налице идентичност на деянието
предмет на обвинението и на гражданския иск.
В конкретния
случай се установи, че в резултат на противоправните (и престъпни по чл. 130,
ал. 2 НК) и виновни действия на подсъдимия К., на пострадалия М. е причинено
съставомерно телесно увреждане, поради което и гражданският иск се явява
доказан по основание.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС № 4/ 68г. размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на
здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания.
От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и
наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление
включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху
личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането,
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
/В този смисъл - Решение 274 от 17.01.2020 по гр. д. 4473/2018 на ВКС, Решение
№ 202/11.01.2019 г. по гр.д. № 186/2018 на ВКС, Решение 271 от 30.01.2018 по
гр.д. 341/2017 на ВКС и др./
Изрично следва
да се съобрази и правилото, че при иск за неимуществени вреди в резултат от
нанесена телесна повреда в тежест на ищеца е да докаже само засягането на
съответното благо, но не и всяко свое негативно изживяване (физическа болка,
душевно страдание, неудобство, емоционален дискомфорт, стрес и др.). При
доказване на причиненото телесно увреждане и при наличие на всички останали
предпоставки от фактическия състав искът се явява доказан по основание и на
основание чл. 162 ГПК съдът следва да присъди обезщетение по справедливост, като
съобрази обичайните негативни изживявания, които този вид увреждане е от
естество да причини. Само, ако ищецът се позовава на чрезвичайни негативни
изживявания, надвишаващи по интензитет обичайните при подобни случаи, то той
следва да ги установи при условията на пълно и главно доказване. В този смисъл
- Решение № 542/15.01.2013 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 1568 по
описа за 2011 година на ВКС, Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. №
2269/2014 г. на ВКС.
Настоящият
съдебен състав като съобрази гореизложените задължителни указания намира, че
справедливият размер на обезщетението в процесния случай възлиза на 300,00
/триста/ лева, до който размер гражданският иск следва да бъде уважен, а за
горницата над 300,00 лева до пълно претендирания размер от 3000 лева да бъде
отхвърлен.
За формирането
на този си извод, съдът съобрази на първо място естеството на увредените блага,
а именно здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия, както и
интензитета на засягане на правно – защитеното благо, който се разкрива от вида
и степента на причиненото увреждане. Последното се изразява в причиняването на
съставомерния резултат – лека телесна повреда
- кръвонасядане по гръдния кош и кръвонасядане по лявата мишница. Съдът
отчете, че в случая освен настъпилия съставомерен резултат, с инкриминираното
деяние не е причинен друг допълнителен съставомерен или несъставомерен
резултат, при каквато хипотеза безспорно би било налице основание за присъждане
на по – голямо по размер обезщетение.
На следващо
място, предвид бяха взети и вида, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания в резултат от нанесеното телесно увреждане,
като в случая оздравителният процес при тези травматични увреждания е протекъл
в сравнително кратък срок /10 – 12 дни/, като по делото не бяха ангажирани от
страна на обвинението доказателства за настъпването на усложнения в оздравителния
процес. В тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото лице д – р Б., относно незначителността на причинените по
сила и интензитет болки и страдания на тъжителя М..
Настоящият
състав намира, че така определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди в най-пълна степен кореспондира с обществения критерий за справедливост.
От една страна пострадалият бива обезщетен за обективно нанесените му
неимуществени вреди под формата на изживените негативни физически и психически
усещания. От друга страна не се допуска неоснователно обогатяване в резултат от
извършения деликт.
Доколкото
при предявяване на гражданския иск, тъжителят М. не е претендирал присъждането
на законната лихва от датата на увреждането /или от друг по – късен момент/, то
и не следва в негова полза да присъжда същата. В тази връзка съдът държи да
отбележи, че макар и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД тъжителят да има
право на това вземане, то въпреки акцесорния му характер претенцията за законна
лихва е самостоятелна и винаги следва да бъде направено изрично искане за
присъждането й, като в противен случай за съда не съществува възможност да я
присъди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият бе осъден да
заплати сумата в размер на 862 лева, представляващи разноски в настоящото
производство.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ВСС сумата от 50
лева, представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански
иск съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда
на ГПК.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИСНАЛА!
ТС