№ 3851
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20231100104616 по описа за 2023 година
Образувано е по предявен от П. М. В. – Ал-Д. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с
правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 40000 лева /след допуснато
увеличение в размера на предявения иск с протоколно определение от 04.04.2024г. от 26 000
лева на 40 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/преживени болки и страдания/ по повод настъпило застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/22/122000702470, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.01.2023г. /датата на сезиране на застрахователя по
реда на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ/ до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 01.12.2022г. около 18.00ч. , в гр. София, по ул. „Виктор
Григорович“, с посока на движение от „Я. Крайков“ към ул. „Даскал Манол“, управлявайки
микробус марка „Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ****, Д. В. Т. реализира ПТП, при което е
пострадала ищцата, в качеството си на пешеходец. Съгласно протокол за ПТП вина за
настъпването му има Д. В. Т. – при нарушение на правилата за движение по пътя.
Делинквентът е представил валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена при ответника.
В резултат от процесното ПТП ищцата претърпяла многобройни увреждания, подробно
описани в исковата молба /счупване на горния край на лъчевата кост, закрито и
периорбитален оток и субкутанен хематом вляво/. На пострадалата е поставен гипс и е
изписана с дадени препоръки за ХДР, ненатоварване на оперирания крайник, щадящ режим
и прием на лекарствени средства. Болките от получената при инцидента травма са били
особено интензивни през първите месеци от възстановителния период, което продължава и
1
към днешна дата. При така създалата се ситуация се твърди, че пострадалата не може да
посреща самостоятелно ежедневните си нужди като хранене, обличане и тоалет, като за
последните получава помощ от близките си, които са нейна емоционална и физическа
подкрепа. Твърди се още, че травматичните увреждания в областта на лявата ръка са
причинили трайни затруднения при движението и използването й, съпроводени от остри и
силни болки, нестихващи дори и при покой.
В ИМ се релевира, че до инцидента ищцата не е изпитвала подобни проблеми и е водила
нормален за годините си живот, разчитайки на собствени сили за задоволяване на битовите
си нужди, поради което в резултат на инцидента ищцата се чувства непълноценна и в тежест
н а хората, които се грижат за нея. По отношение на психическите последици е посочено, че
ищцата, изпитва страх от случилото се, като споменът за инцидента ще остави травматичен
отпечатьк в съзнанието й до края на нейния живот. Ищцата заявява, че след покана за
доброволно изпълнение ответникът не е заплатил процесното вземане, поради което счита,
че искът е основателен и доказан изцяло.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответната страна. Признава наличието на валидно възникнало застрахователното
правоотношение по застраховка ГО с делинквента. Оспорва твърдения в ИМ механизъм на
процесното ПТП. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между процесното
ПТП и твърдените неимуществени вреди. Оспорва вината на водача Д. В. Т.. В условията на
евентуалност е направил възражения за съпричиняване като в тази връзка заявява, че ищцата
внезапно е излязла на платното за движение и по този начин не се е съобразила с
разстоянието до приближаващото се към него превозно средство като същевременно е
пресякла на неопределено за целта място.
Ответникът оспорва и претенцията за законна лихва като в тази връзка счита, че доколкото
са поискани допълнителни документа от ищцата, то ответникът не е изпаднал в забава.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи предпоставките на деликтната
отговорност на делинквента, характера и размера на вредите и наличието на причинна
връзка с процесното ПТП, наличие на застрахователно правоотношение на делинквента с
ответника по договор за застраховка Гражданска отговорност, размер на обезщетението. При
установяване на посочените обстоятелства, ответникът следва да докаже правопогасяващ
факт по отношение на задължението (плащане и др.), както и да докаже възраженията в
ОИМ, включително и възражението си за съпричиняване.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено наличието на валидно сключено
застрахователното правоотношение по застраховка ГО между ответника и Д. В. Т., с ЕГН
**********.
Съгласно приетите писмени доказателства и основното и допълнително заключение
към съдебно-автотехническата експертиза и видеотехническата експертиза се установява
2
следният механизъм на ПТП: на 01.12.2022г. около 18.00ч. , в гр. София, по ул. „Виктор
Григорович“, с посока на движение от „Я. Крайков“ към ул. „Даскал Манол“, се е движел
товарен автомобил – минИ. „Дачия Докер“ с peг. № ****, управляван от Д. В. Т.. При
навлизане в улицата скоростта му на движение е била 12,28 км/ч. По същото време
пешеходката П. М. В. е предприела пресичане на пътното платно на ул. „Виктор
Григорович“ от левия тротоар, считано от посоката на движение на автомобила, към
срещуположното обезопасително островче, тоест от ляво на дясно спрямо движещия се т.а.
„Дачия Докер“ с peг. № ****, преминавайки между два леки автомобила, които са
ограничавали видимостта на водача. Пешеходката се е движела с бърз хоз със скорост от
около 5,5 км/ч, без забавяне. Водачът на товарния автомобил и пешеходката не са възприели
и е настъпил удар, който за т.а. „Дачия Докер“ с peг. № **** е страничен, реализиран с
предния ляв калник с последващо приплъзване по предната лява врата, а за пешеходката
ударът е челен страничен по лявата й ръка и при падането на терена – и по главата.
Часът на автопроизшествието съгласно тайм-кода на видеозаписите е 17:54:21 на
01.12.2022 г.
Паркираният автомобил между пешеходеца и движещия се „Дачия Докер“ по общи
признаци може да се определи, с вероятност, че е Мерцедес М-klasse ML.
Разстоянието на движещия се автомобил до пешеходеца към момента на излизането му от
паркираните коли е 2 м. – 2,4м.
От визуалната съпоставка в кадрите при движение на пешеходеца в изправен ръст и
лекия автомобил, пред който преминава /установен от кадрите като л. а. „Мерцедес МЛ 350
4 МАТИК /джип/ до „Мерцедес МЛ 500 4 МАТИК" /с еднаква карусерия/ с височина 1796
мм/, както и с процесния т.а „Дачия Докер“ с височина 1809 мм, височината на пешеходеца
е от порядъка на 1,65 м.
Пешеходката, жена на 67 години, от момента на началото на придвжването й по тротоара
изминава път около 3,0 м, последващото й стъпване на пътното платно и движение до
мястото на удара е с изминат път - около 2,0 м, или общо изминатото разстояние е 5,0 м с
начин на придивжване „бърз ход“. От наличните кадри се определя, че скоростта на
движение на пешеходката за изминатото разстояние - Vn е 1,55 м/сек, или 5,55 км/ч, което е
в горната граница на скоростта за придвижване на тази група жени - 5,6 км/ч.
От снетите кадри /в 17:54:16 и вата в 17:54:18/ е видно, че пешеходката, след
изминаване на около 3,0 м по тротоара до бордюра, слиза на пътното платно и продължава
движението си между паркираните автомобили.
При височина на погледа на седналия водач на т. а. „Дачия Докер“ - 1,60м. от терена,
височината на паркирания лек автомобил, пред който е преминавала пешеходката – 1,8 м и
височина на пешеходката - 1,65 м, има превишение от 20 см /1,80 - 1,60 = 0,20 м/, което не
позволява на водача да възприеме пешеходката при преминаването й пред лекия автомобил.
Т. е. пешеходката със своята височина от 1,65 м остава невидима за водача до момента на
излизането й извън десния габарит на паркирания лек автомобил.
3
При установените габаритни размери на паркирания лек автомобил, пред който е преминала
пешеходката и седналия водач на товарния автомобил Дачия Докер“, същият не е разполагал
с техническа възможност да възприеме пресичащата пешеходка между паркираните леки
автомобили до момента на излизането й извън десния габарит на паркирания лек автомобил.
При начина на придвижване на пешеходката с „бърз ход“, за момента на навлизането й във
видимата зона на пътното платно извън десния габарит на паркираните автомобили от ляво
на дясно спрямо посоката на движение на т.а. “Дачия Докер“, ударът за водача на последния
е бил непредотвратим чрез своевременно екстрено спиране.
За да предотврати ПТП, водачът е следвало да управлява товарния автомобил със
скорост не по-висока от 8 км/ч., до която е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара с пешеходката чрез своевременно аварийно спиране, като един от начините
за предотвратяване на ПТП.
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието на работещо изкуствено осветление
и осветеност на фаровете на автомобилите, при мокра пътна настилка. След удара т.а. „Дачия
Докер“ с peг. № **** е бил преместен от водача напред и вдясно, за да не пречи на
движението, а пешеходката, поради сравнително ниската скорост на движение на
автомобила, е увлечена от него и отблъсната на около 0,5 м. на лява, където е паднала на
асфалта.
Причините за настъпване на произшествието са от субективен характер – от страна на
водача на т.а. „Дачия Докер“ с peг. № **** – предприемане на маневра „завой на ляво“ без да
се съобрази с пътната обстановка, а именно липса на видимост към захождащата улица
поради спрели автомобили в ляво на пътното платно, а от страна на пешеходката –
пресичане на пътното платно на ул. „Виктор Григорович“ на необозначено място, с бърз ход,
измежду два автомобила и без да се огледа за наличие на движещи се превозни средства към
мястото на пресичане.
Видно от служебно изисканите справки и приетите писмени доказателство по
процесния случай е проведено досъдебно производство и е образувано нахд № 16679/2024г.
на СРС, 135 състав. Наказателното производство е приключило със споразумение, с което Д.
В. Т. се е признал за виновен за това, че на 01.12.2022г. около 18.00ч., в гр. София, по ул.
„Виктор Григорович“, с посока на движение от „Я. Крайков“ към ул. „Даскал Манол“,
управлявайки микробус марка ,Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ****, при извършване на
маневра „завой на ляво“ по ул. „Виктор Григорович“ в района срещу №1, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.116 ЗДвП: „водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“ и е реализирал ПТП
с пресичащата пътното платно на ул. „Виктор Григорович“ отляво – надясно спрямо
движението на автомобила пешеходка П. М. В. – ал Д. и по непредпазливост й причинил
средна телесна повреда по смисъла н ачл.129 НК, изразяваща се в счупване на лява лъчева
кост, което довело до „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
повече от 30 дни“, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.б, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
НК, вр. чл.78а, ал.1 НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 НПК, съдът го е освободил е освободил от
4
наказателна отговорност и ме у наложил административно наказание „глоба“ в размер на
800 лева.
Съгласно заключението към съдебно-медицинската експертиза с вещо лице ортопед-
травматолог телесните увреждания, получени от ищцата, са следните:
- Счупване в горния край на лъчевата кост /главичка на радиус/ закрито, без разместване,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни.
- Контузия в областта на ляво бедро, таз, глава/околоочен хематом, охлузване на лява буза
на лицето/охлузвания на двете ръце, причинили на пострадалата болка и страдание.
Получените увреждания имат травматичен характер-блъскане на пешеходец от л.а с падане
на терен на лявата страна на тялото.
Проведено е консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия. По спешност ищцата
е прегледана в спешен травматологичен кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. Назначени
са рентгенографии, консултирана е от специалист-неврохирург. Поставена е имобилизация
на лява лакътна става, поради неразместено, закрито счупване в горния край на лъчевата
кост за 2 седмици. Назначен е контролен преглед на 18.12.22г. След сваляне на
имобилизацията на 18.01.23г. ищцата е провела 2 пъти по 7 процедури /1ФК и
физиотерапия.
Причинените болки и страдания на ищцата са били най-интензивни непосредствено след
травмата, в първите 7-8 дни след поставяне на г. имобилизация и в началото на
раздвижването.
Съгласно представените по делото писмени доказателства, претърпените телесни
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП-блъскане на пешеходец от микробус и
падане върху терен.
Естеството на получените увреждания е такова, че е възможно пълно възстановяване. По
делото няма представена медицинска документация за остатъчни явления.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че при прегледа е установено, че ищцата се
оплаква от болки в лява лакътна става в крайни фази при сгъване и разгъване, което е
рехабилитационен проблем, като към настоящия момент няма траен функционелен дефицит.
Ищцата е провела рехабилитация след сваляне на гипса през м. 01.2023г. и през м. 02.2023г.,
но тя не е била достатъчна, за да се възстанови напълно, тъй като освен процедурите, е
необходимо пациентът да съдейства на оздравителния процес, като прави упражнения в
домашни условия, тоест - да продължи раздвижването. Според вещото лице, естеството на
счупването е такова, че се очаква пълно възстановяване.
В първото о.с.з. процесуалният представител на ищцата е посочил, че последната се е
възстановявала сама и няма близки и роднини, които да живеят в Р България – свидетели за
претърпените болки и страдания.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
5
Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид горното, на доказване пред гражданския съд подлежат претърпените вреди,
причинно-следствената връзка между дянието и вредите, както и възражението за
съпричиняване.
От обсъдения доказателствен материал безспорно се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното
поведение на застрахования при ответника водач.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
понятието. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да се отчете, че ищецът
внезапно и неочаквано е претърпял ПТП, от което е получил една средна и леки телесна
повреди – счупване в горния край на лъчевата кост закрито и контузия в областта на ляво
бедро, таз, глава/околоочен хематом, охлузване на лява буза на лицето/охлузвания на двете
ръце. Съдът кредитира изцяло заключението към СМЕ, в което е посочено, че причинените
болки и страдания на ищцата от счупването на ръката са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 7-8 дни след поставяне на г. имобилизация и в
началото на раздвижването, както и че е претърпяла болки от леките телесни повреди. Съдът
отчита, че болките и странията от счупването са продължили повече от 30 дни, че травмата
налага провеждане на рехабилитация и допълнително раздвижване, както и че тази травма е
от такъв характер, че предполага пълно възстановяване и че липсват данни за усложнения.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 18
000лв.
Относно възражението за съпричиняване: от допълнителното заключение към САТЕ и
заключението към видеотехническата експертиза се установява, че ударът за водача на т.а.
„Дачия Докер“ с peг. № **** е бил непредотвратим, тъй като същият е управлявал
автомобила със скорост 12,28 км./ч., а за да бъде предовратим ударът, скоростта на движение
е следвало да бъде 8 км/ч. Същевременно, предвид цитираната норма на чл.300 ГПК,
гражданският съд е обвързан от установената от наказателния съд противоправност на
6
деянието на водача на т.а. „Дачия Докер“ с peг. № ****.
Въз основа на събрания и обсъден по-горе доказателствен материал, съдът намира, че
ищцата е допринесла с поведението си за настъпване на ПТП, тъй като е предприела
пресичане на улицата на необозначено място, в тъмната част на денонощието, с бърз ход, без
да се съобрази с приближаващото пътно превозно средство, минавайки между два спрели
автомобила, които са ограничавали видимостта на водача на т.а. „Дачия Докер“ с peг. №
****. Предвид изложеното е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като приносът
на пострадалата съдът определя на 60%.
Предвид основателността на възражението по чл.51, ал.2 ГПК съдът намира, че следва да
намали определеното обезщетение за неимуществени вреди на 7 200 лева
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава: Застрахователна претенция към
ответника била получена от него на 11.01.2023г. В нея е посочена банкова сметка за плащане
на обезщетението. С писмо от 12.01.2023г. ответното застрахователно дружество е изискало
допълнителни документи.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 /когато не е представена банкова сметка/.
Съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ в случаите по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1, а съгласно чл.108, ал.4 КЗ
отговорът на застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по
смисъла на ал. 1, т. 2.
В случая застрахователят е представил отговор по чл. 496, ал. 2, т. 2 КЗ от 12.01.2023г.,
който следва да се приравни на отказ, съгласно цитираната норма на чл.108, ал.4 КЗ, поради
което обезщетение за забава се дължи от 12.01.2023г.
Относно разноските:
7
Предявен е иск с цена 40 000 лева, който съдът е намерил за основателен за 7 200 лева.
Ищецът е освободен от такси и разноски в производството.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца от адв. Я. Д. Д. от САК с ЕГН **********, гр. София, ул. ****, по реда на чл.38, ал.1,
т.2 ЗА.
Ответникът претендира разноски в общ размер 2292лева, от които 540 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, 1742 лева – депозити за вещи лица, както. Ответникът е
представил и две платежни нареждания за суми в общ размер от 80 лева – депозити за
свидетели, които не са разпитани. Сумата от 80 лева следва да бъде възстановена на
ответника след посочване на банкова сметка.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и
чл.7, ал.2, т.4 НВАР, фактическата и правна сложност на делото, обема събрани
доказателства и извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на
производството в 4 съдебни заседания, намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за адвоката на ищеца в размер на 4050 лева.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата 729 лева,
съразмерно с уважената част от иска, а на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер 1879,44 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на 360 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул. Симеоновско
шосе №67А, да плати на П. М. В. – Ал-Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****,
сумите:
- 7200 лева - на основание чл.432, ал.1 КЗ - представляваща обезщетение за претьрпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 01.12.2022г. в
17:54ч., в гр. София, на ул. „Виктор Григорович“ между микробус марка „Дачия“, модел
„Докер“ с peг. № ****, управляван от Д. В. Т., и пешеходката П. М. В. – Ал-Д., ведно със
8
законната лихва върху тази сума считано от 12.01.20234г. до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 7 200 лева до предявения размер от 40 000 лева,
ведно със претенцията за законна лихва за периода 10.01.2023г.-11.01.2023г.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул. Симеоновско
шосе №67А, да плати на адв. Я. Д. Д. от САК с ЕГН **********, гр. София, ул. ****, по
реда на чл.38, ал.2 ЗА сумата 729 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. М. В. – Ал-Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да плати на ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул. Симеоновско шосе №67А, сумата
1879,44 лева – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул. Симеоновско шосе
№67А, да плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер
на 360 лева.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК ********* и адрес: гр. София, бул.
Симеоновско шосе №67А, сумата 80 лева – депозити за свидетели, след представяне на
банкова сметка.
Посочената банкова сметка от ищеца за плащане на присъдените суми е IBAN: BG 83 BUIN
**** 42, Алианц Банк България АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9