№ 1015
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. П.а
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. П.а Въззивно гражданско дело
№ 20222100501047 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответницата А. С. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. ”М.р.”, бл.**, вх.*, ет. *, подадена чрез упълномощения й процесуален
представител адв. Атанас Тасков- БАК против решение № 870 от 10.05.2022 г.,
постановено по гр. дело № 8622/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание
чл.128, ал.1 от СК е определен режим на личните отношения на д. по бащина линия – Г. П.
И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ”М.р.”, бл.***, вх. *, ет. *, ап. ** с в. му –
малолетното дете К. И. И., ЕГН: **********, чиито родители са м. А. С. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. ”М.р.”, бл.**, вх.*, ет. *, и б. И. Г. И. ЕГН: **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. ”М.р.”, бл.***, вх. *, ет. *, ап. **, както следва: всеки вторник и четвъртък
през учебната година – от приключването на учебните занятия до 18.00 часа – ако детето е
първа смяна, и до 20.00 часа – ако е втора смяна. При осъществяване на контактите д.
следва да взема в. си от училището и да го предава след това на майката, в дома й, или по
друг начин – след предварителна уговорка с нея, както и да го води на всички извънкласни
форми на обучение, които то посещава през това време. За рождения ден на д. по бащина
линия– всяка година на 14 март, след учебните занятия – с преспиване, като детето ще се
връща на другия ден в учебното заведение също от д., съответно – в случай че денят е
почивен, то ще бъде вземано от дома на майката в 10.00 часа и връщано пак там в 19.00 часа,
както и пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и не се
осъществява режимът на личните отношения с бащата.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, като се
твърди, че същото е недопустимо - поради липса на нарушено в полза на ищеца право на
защита, както и, че решението е неправилно. Навеждат се доводи, че съдът не е съобразил
твърденията и обясненията на ищеца, че същият живее с единия от родителите на детето –
неговия баща и, че предявяването на иска не е обусловено от обстоятелството, че ищецът
1
няма възможност да се среща с в. си, а че желае срещите да бъдат по-чести. Излагат се
съображения, за които се сочи, че са ангажирани и доказателства, че д. осъществява
контакти с в. си по време на режима на лични отношения на детето с баща си, които
контакти се сочи, че не са с по-малък интензитет, от тези на детето с бащата. Сочи се също,
че майката никога не е възпрепятствала контактите на детето с д. му по бащина линия, в
каквато насока се твърди, че са събраните по делото гласни доказателства, както и, че
извънсъдебно след развода на родителите д. не е отправял до майката подобни искания,
респ. неправилно е преценено, че д. няма възможност да се вижда с в. извън времето,
предоставено за лични контакти с бащата. Що се касае до определения от съда режим на
лични отношения на д. с детето, въззивницата-майка твърди, че същият нарушава не само
нейните интереси, но не е в интерес и на самото дете. В случая, че съдът приеме, че исковата
претенция следва да се уважи, се иска определяне на режим, който да е в рамките на
режима, определен за лични отношения на бащата с детето, така, че в случай, че и другия
дядо на детето пожелае определяне на режим с в. му, да не бъде лишена майката от време и
възможност да упражнява реално родителските си права. По така изложените съображения,
подробно доразвити в жалбата си, се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът по чл. 128 от СК да бъде отхвърлен, евентуално да се постанови режим на лични
отношения на детето с д. му по бащина линия, който да бъде в рамките на режима на лични
отношения на детето с бащата. Моли за присъждане на разноските по делото и пред двете
инстанции, по съображения, че не е дала повод за завеждане на делото. В съдебно заседание
въззивницата, лично и чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа
въззивната си жалба, като моли личните контакти на детето с д. му по бащина линия да
бъдат определени в рамките на режима за лични отношения на бащата с детето.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите Г. П. И. и И. Г. И. не са депозирали
писмени отговори по жалбата и не са взели становище по нея.
В съдебно заседание въззиваемия -ищец Г. П. И. заявява, че вижда детето в дните,
отредени за лични отношения с баща му, но тези дни не му стигат и иска да го вижда и през
делничните дни.
В съдебно заседание въззиваемия- ответник И. Г. И. счита, че няма пречка д. по
бащина линия, който е здрав, да взима детето от училище всеки вторник и четвъртък, когато
няма кой да го вземе, тъй като се налагало чужди хора да бъдат ангажирани за това.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Г. И. в
качеството му на д. по бащина линия на малолетното дете К. И. И., род. на **.**.****г., с
която е предявил иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК срещу родителите на детето -
А. Г. и И. И., родено от брака им, прекратен с развод с влязло в законна сила съдебно
решение от 05.11.2015г. по гр.д.№ 6278/2015г. по описа на БРС за определян на режим на
лични отношения между ищеца и детето, както следва: всяка втора седмица от месеца с
преспиване, като д. да има право да го взима в петъчния ден от училище след приключване
на занятията за деня, а когато детето не е на училище – от дома на майката в 12 часа и да го
връща отново в учебното заведение в понеделник за започващите занятия, съответно когато
детето не е на училище- в дома на майката в 12 часа; 15 дни през лятото от 01.07 до 15.07
всяка година; за рождения ден на д.- всяка година на 14 март, след учебните занятия- с
преспиване, като детето ще се връща на другия ден в учебното заведение също от д., като в
случай, че рождения ден през съответната година е в почивен ден, детето ще бъде вземано
от дома на майката в 10 часа на 14 март и връщано пак там в 19 часа на същия ден; всеки
2
учебен ден за времето след края на учебните занятия до края на работния ден на майката,
като д. ще взима детето от училище при себе си, а майката ще го взима от дома на д. след
приключване на работния й ден, както и по всяко време, когато майката е на работа, а
детето е на училище.
В исковата молба се сочи, че до навършване на едногодишна възраст детето и
неговите родители са живели в едно домакинство с ищеца, като след развода им от 2015г. до
2018г. майката и детето са се преместили да живеят в жилището на д. на детето по майчина
линия, като през този период ищецът е контактувал с детето само в рамките на определения
на бащата режим на лични отношения. Твърди се също, че за периода от 2018г. до 2020г.
родителите заедно с детето са заживели отново заедно в едно домакинство в дома на ищеца,
като през този период между ищец и детето е изградена емоционална връзка на взаимна
обич съобразно българските традиции д. и бабата да участват активно във възпитанието и
отглеждането на внуците им. Сочи, че през лятото на 2020г. майката заедно с детето са
напуснали жилището, в което са живели с бащата и д. по бащина линия и са се установили
да живеят на друго място. Ищецът сочи, че оттогава майката е възпрепятствала контактите
му с детето. Заявява, че когато детето е на училище, се налага да бъде взето от чужди лица,
тъй като майката работи до 18 ч. Сочи, че въпреки, че живее заедно с бащата, ищецът не
може винаги да осъществява винаги лични отношения с в. си по време на определения от
съда режим на бащата, тъй като през това време често бащата и детето често пътуват из
страната или са заети с техни лични отношения. По изложените съображения се иска
определяне на посочения в исковата молба самостоятелен режим на лични отношения с
детето.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата - майка на детето е оспорила част
от изложените в исковата молба твърдения на ищцата, като сочи, че детето не се взима от
училище от чужди хора, както и, че не е препятствала контактите на ищеца с в. му. Заявява,
че детето има по-силна връзка с д. по майчина линия, с който живеят в едно домакинство, а
не с ищеца. По същество заявява, че бащата, вижда детето и извън времето за лични
контакти, определено от съда, поради което счита, че ищецът има възможност се среща
детето и извън определения от съда режим на лични отношения с бащата. Счита, че
уважаване на иска при посочения от ищеца режим ще доведе до ограничаване на
възможностите на майката да вижда детето. Моли за отхвърляне на иска, като в случая, че
същият се уважи се иска определяне на режим на лични отношения на детето с ищеца в
рамките на режима, определен за бащата.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът- баща на детето счита, че е иска
е основателен, по съображения, че е в интерес на детето, то да прекарва повече време и с
двамата си дядовци, като последните виждат детето в рамките на определения за бащата
режим на лични отношения. Сочи, че е неприемливо цялото време извън неговите дни за
лични контакти с детето да е на разположение само на майката, по съображения, че
последната не може обективно да го оползотворява, когато е на работа, а и се налага вместо
да бъде с близките си, детето да прекарва това време с чужди лица- извън разширения кръг
на семейството.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск частично, като е
определил на ищеца следния режим на лични отношения с в. му: всеки вторник и четвъртък
през учебната година – от приключването на учебните занятия до 18.00 часа – ако детето е
първа смяна, и до 20.00 часа – ако е втора смяна. При осъществяване на контактите д.
следва да взема в. си от училището и да го предава след това на майката, в дома й, или по
друг начин – след предварителна уговорка с нея, както и да го води на всички извънкласни
форми на обучение, които то посещава през това време. За рождения ден на д. по бащина
линия– всяка година на 14 март, след учебните занятия – с преспиване, като детето ще се
връща на другия ден в учебното заведение също от д., съответно – в случай че денят е
3
почивен, то ще бъде вземано от дома на майката в 10.00 часа и връщано пак там в 19.00 часа,
както и пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и не се
осъществява режимът на личните отношения с бащата.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Неоснователни са възраженията за недопустимост на решението поради
изложените в жалбата доводи за липса на нарушено в полза на ищеца право на защита.
Правото на ищеца да поиска определяне на режим на лични отношения с детето е
установено в нормата на чл. 128 от СК и упражняването му чрез така предявения иск не
съставлява злоупотреба с права, а правна възможност от която ищецът се е възползвал,
обосновавайки правния си интерес с твърдения, че е лишен от самостоятелни контакти с
детето и нуждата от по-чести лични контакти с него, извън определения на бащата режим на
лични отношения. Обстоятелството дали преди завеждане на делото ищецът е отправял
искания до майката за лични отношения с детето, респ. и дали такива да му отказвани не
съставлява предпоставка нито за допустимост на иска, нито за злоупотреба с права. Затова
изложените в този смисъл възражения са неоснователни.
Относно фактите: Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото, която не се оспорва от страните и въз основа на нея е направил правилни фактически
изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, без да е нужно да се
преповтарят и към които въззивният съд препраща.
Относно правните изводи и определения режим на лични отношения на ищеца с в.
му, с оглед наведените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Съгласно пар. 1, т. 7 от ЗЗД бабата и д. са част от семейната среда на
детето и част от неговия най-добър интерес е поддържането на отношения с тях.
Действително, както правилно е приел и районният съд правилното психическо и
емоционално развитие на детето налага то да контактува с близките си както по майчина,
така и по бащина линия. Тези контакти обаче следва да се съобразят единствено и само с
интереса на детето, без значение от желанията на обкръжаващите го роднини, така, че от
една страна детето да може общува пълноценно с близките си по майчина и бащина линия,
но при условие, че родителят, упражняващ родителските права да има достатъчно време да
прекарва с детето си, така, че да не изпада в положение, при което да не може да
осъществява пълноценен контакт с детето, който да съответства на правното положение,
свързано именно с предоставеното му упражняване на родителските права.
В случая, по делото се установи, че детето има изградена емоционална връзка и с
двамата родители, както и с роднините си от разширения си роднински кръг- дядовците по
майчина и бащина линия. Установено е и, че ищецът има възможност да се среща с детето
по време на режима на лични отношения, определен за бащата, тъй като двамата живеят в
едно домакинство. С оглед тези обстоятелство майката се противопоставя на ищеца да бъде
определен самостоятелен режим, извън този за срещи на детето с бащата.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че с оглед добрите
взаимоотношения между детето и д. по бащина линия, няма пречки на последния да се
определи самостоятелен режим на лични отношения, въпреки, че последния има възможност
фактически да се вижда с детето в дните, отреден за бащата. Съображенията за това са
следните:
По делото е установено, че режима на лични отношения на детето с бащата е
съпроводен с чести пътувания и техни лични занимания, което води до извод, че през това
4
време контактът на ищеца с в. му не е пълноценен и самостоятелен, независимо, че с бащата
живеят в едно домакинство. Затова и правилно районния съд е приел, че в интерес на детето
е да има отделни контакти с прародителите си с оглед предаване на натрупания житейски
опит и родови традиции. Освен това с оглед ученическата възраст на детето и свързаните с
нея заетости на детето, в т. ч. и извънкласни такива, както и предвид работното време на
майката, настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че в интерес на детето е
то да прекарва времето от приключване на учебните занятия до завръщане на майката от
работа с д. си по бащина линия. По този начин съдът намира, че този времеви отрязък от
няколко часа в делнични дни не отнема от личното време на детето с майката, поради
трудовата й заетост през това време, а по-скоро осигурява както възможност детето да
поддържа контакти с д. си по бащина линия, така и подпомага майката за осигуряване на
лице, което да взима детето от училище и да прекарва времето с него, в т.ч. и да го води на
извънучилищни занимания, ако има такива до завръщането й от работа.
При определяне на режима на лични отношения на ищеца с детето, следва да се
съобрази и, че детето има и друг прародител - д. по майчина линия, който живее с детето и
майката в едно домакинство и също има право на лични отношения с детето и бива
ангажиран също с взимането му от училище и прекарване на времето с него, докато майката
е на работа. От друга страна действително ищецът има възможност да вижда и контактува с
детето съвместно с бащата и в рамките на режима за лични отношения на последния– всеки
първи и трети уикенд от месеца. Режимът на бащата с детето обаче е самостоятелно време за
лични контакти и отношения помежду им и затова дори и срещите на детето с бащата да се
случват в жилището, в което живее и ищеца, не бива част от това време, предназначено само
за родителски отношения на детето с бащата да бъде ограничавано, вмествайки в него и
време за лични отношения на ищеца с дядо му. Затова поради различната специфика на
отношенията родител- дете и прародител –дете съдът намира, че на ищеца като д. по бащина
линия следва да се определи самостоятелен режим за лични контакти с детето, така, че то да
не накърнява времето за родителски отношения с детето и на двамата родители от една
страна, а от друга страна честотата на срещите им да е в сравнителна равна степен с
времето, което и другия прародител по майчина линия желае да прекарва с детето, респ.
съобразявайки и времето, през което майката като лице, упражняващо родителските права
желае да организира по друг начин часовете на детето след училище. Ето защо настоящата
инстанция намира, че на ищеца следва да се определи самостоятелен режим на лични
отношения с в. му през учебната година във вторник и четвъртък, но не всяка седмица, а
всяка втора и четвърта седмица от месеца в часовия обхват, посочен от районния съд и при
определените за взимане и връщане условия.
Що се касае до останалата част от определения от районния съд режим - за рождения
ден на д. по бащина линия– всяка година на 14 март, след учебните занятия – с преспиване,
като детето ще се връща на другия ден в учебното заведение също от д., съответно – в
случай че денят е почивен, то ще бъде вземано от дома на майката в 10.00 часа и връщано
пак там в 19.00 часа, както и пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск и не се осъществява режимът на личните отношения с бащата: Настоящата
инстанция намира, че така определен режимът е интерес на детето, тъй като такъв контакт
между детето и д. му по бащина линия в деня на личния празник на последния, е подходящ
за правилното му формиране на детето като личност с цел спазване на традициите и
порядките чрез почитане на близките му роднини, на личните им празници – в случая
рожден ден. В интерес на детето за самостоятелен контакт с д. по бащина линия са и
определените пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в отпуск, които дават
възможност то на има по-пълноценен контакт него, като така определеното време е с кратка
продължителност само през летните месеци и не накърнява времето, което детето да
прекарва както с майката, така и с бащата в рамките на неговия режим.
Тъй като част от определения от въззивния съд режим е в обхват, различен от
5
посочения в обжалваното решение, това налага частична отмяна на първоинстанционния
съдебен акт досежно честотата на лични отношения на ищеца с детето през училищно време
и постановяване на решение, с което такъв режим да бъде определен само в дните вторник и
четвъртък на всяка втора и четвърта седмица от месеца, а в останалата част решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С изхода на делото и като се вземе предвид, че производството е спорна съдебна
администрация, разноски в полза на страните не следва да се присъждат, а същите следва да
останат за тяхна сметка, така, както са направени / в т. см. определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 870 от 10.05.2022 г., постановено по гр. дело № 8622/2021г.
по описа на РС-Бургас , В ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения на д.
по бащина линия – ищеца Г. П. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ”М.р.”, бл.***, вх.
*, ет. *, ап. ** с в. му – малолетното дете К. И. И., ЕГН: **********, чиито родители са м. А.
С. Г., ЕГН: **********, и б. И. Г. И. ЕГН: **********, както следва: всеки вторник и
четвъртък през учебната година – от приключването на учебните занятия до 18.00 часа –
ако детето е първа смяна, и до 20.00 часа – ако е втора смяна, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 СК режим на лични отношения на ищеца-
д. по бащина линия – Г. П. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ”М.р.”, бл.***, вх. *, ет.
*, ап. ** с в. му – малолетното дете К. И. И., ЕГН: **********, чиито родители са м. А. С. Г.,
ЕГН: ********** и б. И. Г. И. ЕГН: **********, както следва: вторник и четвъртък на
всяка втора и четвърта седмица от месеца през учебната година – от приключването на
учебните занятия до 18.00 часа – ако детето е първа смяна, и до 20.00 часа – ако е втора
смяна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 870 от 10.05.2022 г., постановено по гр. дело №
8622/2021 г. по описа на РС-Бургас, в останалата му част.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6