Р Е Ш Е Н И Е № .…
Гр. София, 18.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 8625 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 324854/29.01.2018 г. на СРС, 70 с - в, по гр. д. № 49054/2016 г. са
отхвърлени обективно съединените установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД ГПК, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу С.С.Л., ЕГН **********,
за сумата от 489. 26 лв., представляваща 1/6
част от дължимата цена на доставена през периода от 01.02.2013г до
30.04.2015г. топлинна енергия в топлоснабден имот —
апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж. к. „******, с абонатен № 054869,
и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 83. 56 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата през периода от 31.03.2013 г. до 17.03.2016 г., срещу С.С.Л., ЕГН ********** и А.Г.Д., ЕГН **********, конституирани
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник С.Л.З.,
ЕГН **********, искове за сумата от 1 957. 03 лв., представляваща 4/6 части от дължимата цена на
доставена през периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2015г. топлинна енергия в топлоснабдения имот и за сумата от 334. 24 лв., обезщетение
за забава на главницата през периода от 31.03.2013 г. до 17.03.2016 г., както и
исковете срещу С.И.П., ЕГН ********** за сумата от 244. 63 лв., представляваща 1/12 част от дължимата цена на
доставена през периода от 01.02.2013 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия в
същия имот и сумата от 41. 78 лв., обезщетение за забавено изпълнение на
главницата през периода от 31.03.2013 г. до 17.03.2016 г., за които вземания по
ч. гр. д. № 17507/2016г. по описа на СРС, 70-и състав на 22.04.2016 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С решението ищецът е осъден за разноски.
Недоволен от решението е останал
ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения
за неправилност и нарушение на материалния и процесуален закон.
Поддържа, че в частта, в която е отхвърлен иска срещу С.С.Л. и А.Г.Д., като наследници на починалия в хода на
процеса длъжник С.З.съдът е следвало да предостави възможност на ищеца да
предприеме процесуални действия за определяне на лигитимна
страна в процеса за 4/6 от задълженията, като насочи претенцията срещу
следващите наследници по закон, доколкото тези лица не са такива наследници.
Относно отхвърлянето на исковете срещу ответниците С.С.Л. за 1/6 част от сумите и срещу С.И.П. за 1/12 част от
задълженията в качеството на потребители се излага, че по делото е установено,
че С.З.е прехвърлил през 2009 г. на внука си Г.Д.своите 4/6 идеални части от
имота, а останалата 1/6 от имота е била собствена на Г.Д.по наследство от дъщерята на С.З.и Е.З.– В.Д.. Г.Д.е починал
като е оставил за наследници А.Д. – дъщеря и С.П. – съпруга. Другата 1/6 част
от имота е собствена на С.Л. – син на С. и Е. З.. В заповедното производство
само А.Д. е възразила, че не е собственик на имота и дружеството не е предявило
иск срещу нея като заповедта е обезсилена в тази част. След смъртта на С.З.съсобственици
на имота са останали С.Л. и С.П. при квоти 1/6 за С. и 5/6 за С., като този
въпрос не е бил спорен, според ищеца. Моли да се върне в СРС производството в
частта, по исковете срещу С.С.Л. и А.Г.Д., в
качеството им на наследници на починалия в хода на процеса длъжник С.З.за 4/6
от задълженията по заповедта, респективно да се отмени решението в тази част,
както и в останалата част, в която изцяло са отхвърлени исковете срещу С.С.Л. за 1/6 част и срещу С.И.П. - за 1/12 част от задълженията,
и исковете да се уважат изцяло. Претендира
разноските по делото, в това число за юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на
насрещните страни.
Ответникът - въззиваема
страна С.С.Л., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че СРС е съобразил представените по делото доказателства относно
собствеността на имота, както и относно правата по наследяване на ответниците в
него. Поддържа се, че правилно съдът е отхвърлил иска срещу С.Л. в лично
качество като собственик на 1/6 част от имота, но не е следвало да се произнася
по същество в качеството му на наследник на С.З.поради направения отказ от
наследство. Твърди се, че по делото не са представени никакви доказателства от
страна на ищеца от които да се установяват правата на ответниците в
собствеността на имота, както се поддържа във въззивната
жалба, и исковете основателно не са уважени от СРС. Моли да се остави без
уважение жалбата. Претендира разноски съгласно списък.
Въззиваемата страна - ответницата С.И.П.
не е депозирала отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание на
18.04.2019 г. е оспорила жалбата. Моли да се постанови решение, с което да се
остави жалбата без уважение и да се потвърди решението на СРС.
Ответницата А.Г.Д. не
е взела становище по жалбата.
Третото лице - помагач на ищеца „М.Е.” ООД не взема
становище по въззивната жалба и не представя
доказателства.
Като
съобрази изложените от страните доводи и възражения и събраните по делото
доказателство по реда на въззивната проверка, съдът
намира следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, като
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд. Съдът проверява служебно решението
единствено за нарушения на императивните материалноправни
норми. Относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата пороци. Обжалваното
решение е валидно и допустимо постановено.
Предявените пред първоинстанционният
съд обективно съединени искове са установителни, при квалификацията на чл. 415, ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за
установяване дължимост на суми за разходвана топлинна
енергия на процесния адрес в процесния
период. Заповедта по чл. 410 ГПК е издадена срещу С.С.Л., С.Г.П., А.Г.Д. и С.Л.З. разделно при определени
квоти, като исковете са били предявени
само срещу С.С.Л., С.Г.П. и С.Л.З.. Срещу А.Д.
не е завеждана искова молба. В хода на производството пред СРС на 02.03.2017 г.
ответника С.З.е починал, като на негово място са конституирани наследниците му
по закон към този момент - С.С.Л. (участващ по делото
и на собствено основание) и А.Г.Д..
За да се
премине към обсъждане по същество на дължимостта на
установените по делото суми за консумирана енергия, следва да се обсъди
основният спорен факт - дали ответниците са потребители на ТЕ за процесния имот през претендирания период.
По
основният спорен въпрос относно установяване качеството на ответниците на
потребители на ТЕ, по общите правила за разпределение на
доказателствената тежест (чл.
154, ал. 1 от ГПК), ищецът следва да установи, при
условията на пълно главно доказване, следните
правопораждащи факти : по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на
топлоенергия, както и качеството на ответниците на потребители на топлоенергия, обема
на реално доставената ТЕ за
процесния период и нейната стойност, а по иска за
лихвата за забава - че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера
на законната лихва възлиза именно
на спорната сума. Ответниците могат да
противопоставят всички
свои защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения срещу вземанията.
Следователно, изцяло в тежест на ищеца е да докаже материалноправната
легитимация на ответниците да отговарят по исковете на основанията на които се
твърди в исковата молба, която в случая изрично е била оспорена.
Съгласно чл. 153 ЗЕ, „потребители“, респективно „клиенти“ на ТЕ (според различните
редакции на текста в различните части от исковият период) са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалните дефиниции, дадени в пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), респ. в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ, според които „потребител на енергия
или природен газ за битови
нужди“ („битов клиент“ по смисъла на
т. 2 а § 1 ДР ЗЕ) е всяко лице - собственик
или титуляр на вещното право
на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си”, респективно - всяко лице, краен клиент,
който купува енергия или природен
газ от доставчика.
В обобщение следва, че по изричното разпореждане на
закона, по договора за доставка на топлинна
енергия за процесния
имот - потребител на топлинна енергия е неговият собственик или физическото лице, на което
е учредено ограничено вещно право на
ползване. Въз основа на тези дефиниции, понятието потребител е
регламентирано и в ОУ на ищеца. Възникването на качеството
собственик или вещен ползвател следва да се установи с императивно предвидените
в закона доказателства - писмени, нотариални актове.
С доклада по делото, направен с определение от 29.09.2017 г., СРС изрично
е указал на ищеца кои факти, релевантни към спора, подлежат на доказване от
негова страна. В това число е указано, че ищецът следва да установи, при
направеното оспорване от страна ответниците, качеството им на потребители на ТЕ
или ползватели на процесния имот през спорния период.
При въззивната проверка на
решението, съдът констатира, че пред СРС е представен единствено нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 174, том I, per. № 6872, дело № 164/2009 г. от 19.12.2009 г., с който първоначалният ответник С.Л.З.
се разпоредил чрез покупко - продажба с притежаваните
от него 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к. „******, в полза на Г.Ц.Д.,
като си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху имота.
Пред СРС не са представени никакви други доказателства
в подкрепа твърденията на ищеца във въззивната жалба,
че останалата съответно 1/6 част от имота е била собствена на Г.Д.по
наследство от дъщерята на С.З.и Е.З.– В.Д.,
а другата 1/6 част от имота е собствена на С.Л. – син на С.и Е.З.. По делото
липсват писмени доказателства за тези факти, както и за твърденията на ищеца,
че след смъртта на С.З.съсобственици на имота са останали С.Л. и С.П. при квоти
1/6 за С. и 5/6 за С..
По делото единствено е
установено, че ответника С.Л.З. е починал в хода на производството - на
02.03.2017 г., като по реда на чл. 227 ГПК на негово място са конституирани
законните му наследници към този момент - ответниците
С.С.Л. и А.Г.Д..
Пред СРС е прието съдебно
удостоверение от 17.10.2017 г., издадено по гр. д. № 73723/2017 г. по описа на
СРС, 83-и състав, от което се установява, че в особената книга на съда по чл.
49, ал. 1 ЗН, под № 1322/17.10.2017 г. е вписан отказ на А.Г.Д. от наследството
оставено от починалия С.Л.З.. Представено е и съдебно удостоверение от
18.11.2017 г., издадено по гр. д. № 78761/2017 г. по описа на СРС, 149 - и
състав, според което в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН, под №
1444/10.11.2017 г. е вписан и отказ на ответника С.С.Л.
от наследството оставено от починалия С.Л.З..
Действително, с отказа от
наследство наследникът се лишава от включените
в наследството права и не приема включените
в него задължения. Той не само
престава да бъде наследник, но се
счита, че не е бил такъв,
тъй като отказа от наследство
произвежда действие от откриване на
наследството - в този смисъл
разрешенията дадени с т. 1
ТРОСГК на ВС на НРБ №
148/86 г. Следователно, лицето,
което се е отказало от наследството
на починалия му праводател се
изключва от числото на наследниците,
загубва това качество и се счита,
че същото е трето лице спрямо
правата и задълженията възникващи във връзка с наследството, както е приел и СРС.
От друга страна не се твърди,
нито се установява в производството С.З.да има други права върху процесния имот извън запазеното доживотно вещно право на
ползване за 4/6 части от имота.
Когато страните в исково производство спорят дали правото на
ползване съществува, или се е погасило
поради някое от основания, посочени
в закона, това е въпрос по съществото
на спора и по него съдът
следва да се произнесе с решение.
Правото на ползване е уредено в чл. 56 и следващи ЗС като самостоятелно ограничено вещно право. Носителят на правото на ползване е ограничен
при упражняване на това вещно
право. Той не може да
променя вещта съществено, не може да я отчуждава
нито с универсално, нито с частно правоприемство - чл. 56, ал. 1 и 2 ЗС. Това право не
се наследява от наследниците на ползвателя - чл. 59, ал. 1 ЗС. Следователно, то се погасява със смъртта на носителя
си и не преминава в наследствената маса. Предвид изложеното, който и да е
наследника по закон на С.З.(при направените откази от наследство), той няма да
получи в наследство правото му на ползване върху имота, поради което изхода от
спора би бил идентичен. При погасяване на правото на ползване поради смъртта на
лицето, правомощието на ползване на вещта се връща в патримониума
на собственика на имота. В случая собственика не е бил страна в производството,
както и исковете не са насочвани срещу наследниците му по закон на това
основание.
По тези съображения съдът намира,
че решението в частта, в която са отхвърлени исковете срещу А.Г.Д. и С.С.Л., конституирани
като наследници на С.Захариев, следва да се потвърди.
В останалата отхвърлителна част
настоящият въззивен състав споделя решаващите изводи
на СРС, че след като ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се
установи, че ответниците притежават качеството потребители на
топлинна енергия през процесния период, съгласно изискванията на закона (чл.
153, ал. 1 ЗЕ, пар. 1, т. 41 б ДР на ЗЕ, пар. 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ в съответните редакции, относими
към процесния период), исковете срещу тях
са недоказани, а от там - неоснователни и следва да се отхвърлят. При
липса на първата основна предпоставка за възникване на вземане срещу
ответниците, без правно значение е да се обсъждат по същество доставените
количества и стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период.
С оглед неоснователността
на претенцията за главница, неоснователни са и акцесорните искове за
установяване дължимост на лихви за забава - по чл.
422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото
изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди, както е постановено. Този извод се отнася и до частта по
присъдените разноски, които са съобразени с изхода от спора.
По разноските : При този изход от спора
право на разноски имат въззиваемите страни -
ответниците в производството. От тях единствено С.Л. е претендирал разноски
пред СГС, съгласно списък.
Съобразно
представените доказателства за реално заплатени разноски, в полза на ответника С.Л.
следва да се присъдят разноски за адвокат пред настоящата инстанция в размер на
600 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Като съобрази броя на исковете
предявени срещу този ответник и нормите на НМРАВ съдът намира, че претендираните от него разноски за адвокат не са
прекомерни, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Останалите ответници не са
претендирали разноски и такива не се присъждат в тяхна полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 324854/29.01.2018
г. на СРС, 70 с - в, по гр. д. № 49054/2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** да заплати
на С.С.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Л. Г.,
сумата 600 лв. - разноски
за адвокат пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на «М.Е. ООД като трето
лице помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.