Решение по дело №1226/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Автоден“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пазарджик, представлявано от управителя Г. Н. В., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-514-0158345/01.12.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК. В съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството-жалбоподател адвокат П. Б. поддържа жалбата, като заявява, че органът е издал ЗППАМ в нарушение на Решение на СЕС от 04.05.2023 г., тъй като има издадено и наказателно постановление, като определената с него санкция е заплатена в срок. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Ч.-Д., в съдебно заседание и представени писмени бележки, излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Във връзка със съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0158345/15.11.2023 г. и акт за установяване на административно нарушение № F744179/15.11.2023 г. е издадена оспорената заповед, с която на посочено правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 4 ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – автоморга „Автоден“, находящ се в района на с. Мокрище, общ. Пазарджик, стопанисван от „Автоден“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. При проверката е установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез фискалното устройство в обекта. При проверката е установено, че на 31.08.2023 г. е извършена от клиент поръчка на авточасти втора употреба – кора за врата и седалка за лек автомобил на обща стойност 300 лв. с ДДС. Доставката е извършена от куриерска фирма за сметка на клиента. От електронно изявление № D2821633701/02.09.2023 г. се установява, че получателят е заплатил за пратката сумата от 300 лв. за частите /НП в брой) и 37,32 лв. за доставката (КУ). Сумата от 300 лв. е преведена на „Автоден“ ЕООД по банкова сметка. За извършената продажба е предоставена на клиента фактура № *********/31.08.2023 г. на стойност 100 лв. с ДДС, придружена с ФКБ № 0003529/31.08.2023 г. Продажбата е регистрирана и отчетена частично чрез ФУ, като е установено неиздаване на ФКБ и/или фактура за сумата от 200 лв. В заповедта е посочено, че „Автоден“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, което изпълнява състава на чл. 25, ал. 2 от Наредбата, във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на ПАМ.

Такава принудителна административна мярка - запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него е наложена за срок от 30 дни. В мотивите на заповедта е посочено, че при определяне продължителността на срока са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като неотчитането на приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от търговеца. Посочено е, че неиздаването на съответен документ за продажбата е извършено в условията на повторност съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС - в едногодишния срок от влизане в сила на 11.10.2022 г. на Наказателно постановление № 658133-F650656/24.08.2022 г. Органът е приел, че у лицето липсва намерение да приведе дейността си съгласно законовите разпоредби и да прекрати антифискалното си поведение, като от неотчитането на приходите за държавата възникват значими вреди. Административният орган е преценил и видът и местоположението на обекта – за разкомплектоване на автомобили и продажба на части втора употреба в землището на с. Мокрище, главен път 8, на изхода на гр. Пазарджик отляво, посока Велинград-Белово, което предполагало голям автопоток и множество потенциални клиенти. Прието е, че извършеното деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Административният орган сочи, че тежестта на приложената ПАМ „запечатване на търговски обект“ е съобразена с тежестта на наложената на дружеството имуществена санкция.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника представя Постановление за отказ за отмяна на запечатване № ФК-ПООЗ-353/18.12.2023 г. на началника на отдел ‚Оперативни дейности“-Пловдив, с което

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на органа, издател на акта, е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която в т. 1 са определени: директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл. 186, ал. 1 – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. С оглед представените доказателства съдът намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Това задължение от своя страна е нарушение на задълженията на търговците по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. - всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, като ал. 2 на чл. 25 гласи, че при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. Констатираното нарушение по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. безспорно е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на процесната ПАМ. При наличието на формално основание за това органът действа при оперативна самостоятелност относно определяне срока на мярката, който може да бъде до 30 дни.

Именно при упражняване на оперативната си самостоятелност относно срока на приложената ПАМ органът следва да съобрази цялостното поведение на контролирания търговски субект – както установените при конкретната проверка обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични задължения. Констатираното формално нарушение следва да бъде съобразено с цялостното поведение на търговеца при индивидуализиране на продължителността на мярката по смисъла на чл. 6 АПК. Такава индивидуализация в случая не е направена. Мотивите в заповедта по отношение на срока са общи и относими към всички случаи на установени нарушения на фискалната дисциплина по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Същите не съдържат никаква конкретика, относима към конкретния случай от проверката, при която освен неиздаването на фискална касова бележка и/или фактура за сумата от 200 лв., проверяващите не са констатирали каквото и да било друго разминаване, поради което изложеното препятства съобразяването му от съда, който не може да вземе предвид факти, които не са посочени в мотивите на оспорения акт.

Безспорно, неотчитането на приходи от търговската дейност и свързаното с него отклонение от данъчно облагане представляват обществени ценности, които оправдават засилена законодателна защита, но индивидуалната ПАМ следва да е съобразена с характеристиките на конкретния случай. Такива не са посочени в оспорения акт, който въпреки обема си, съдържа общи изрази, като мотивите са относими към всяко нарушение по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и не съдържат никаква конкретика във връзка с обстоятелствата, установени при проверката на автоморгата. Стойността на установеното неотчитане на продажбата е без значение като основание за налагане на мярката, но може да бъде съобразена при определяне на нейния срок. При липса на мотиви в заповедта за цялостното поведение на търговеца, съдът приема, че оспорената заповед не съдържа мотиви относно индивидуализация на продължителността на приложената ПАМ, поради което запечатването на търговския обект за срок от 30 дни (максимално предвидения в ЗДДС) се явява несъразмерно на поведението на търговеца. От друга страна интересите на търговеца се засягат в по-голяма степен от необходимото за постигане на преследваната цел в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК и на задължението на органа по чл. 6, ал. 5 АПК - да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Действително, посочените от органа цели за прилагане на ПАМ – да се утвърди данъчна дисциплина, да се осигури възможност за контрол върху ФУ, а оттам и върху реализираните приходи, да се спазва редът за регистрация и отчитане на продажбите, представляват легитимни цели. В конкретния случай, обаче, за постигането им е използвана несъразмерна мярка и не е направена балансирана преценка на конкретните факти по случая, указание за което е и пълната липса на мотиви относно продължителността на срока, относими към конкретната проверка и конкретния търговец.

Изложените в заповедта мотиви относно установено предходно нарушение, извършено от страна на търговеца, не представляват мотиви относно продължителността на срока на процесната ПАМ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по делото е представено наказателно постановление от 24.08.2022 г., като липсва надлежно отбелязване за влизането му в сила. Въпреки това, извършването на нарушението, дало основание за прилагане на ПАМ, при условията на повторност, не освобождава административния орган от задължението да мотивира решението си за определяне на нейната продължителността при спазване на общите правила за това, особено когато се определя максимално определения законов срок. В настоящия случай така изложените мотиви в заповедта за ПАМ могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай.

На следващо място, следва да бъде съобразено и разрешението, направено от Съда на Европейския съюз (СЕС), с Решение от 04.05.2023 г. по дело № С-97/21. Според посоченото решение, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение № 744179/15.11.2023 г. съставен на „Автоден“ ЕООД, както и издадено въз основа на него Наказателно постановление № 741573-F744179/30.11.2023 г., връчено на 13.12.2023 г., с което на основание чл. 185, ал. 4 във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Представени са и доказателства за заплатена имуществена санкция по издаденото наказателно постановление. В настоящия случай и с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество.

Изложеното налага извод за допуснати при прилагане на ПАМ съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона и несъответствие с преследваната цел в нарушение на чл. 146, т. 3 и чл. 6, ал. 2 АПК, поради което на основание чл. 172, ал. 2 АПК оспорената заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, поради което НАП следва да бъде осъдена да заплати на „Автоден“ ЕООД сумата от 1 050 лв., представляваща 50 лв. държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.02.2024 г. Направеното от ответника възражение за прекомерност е неоснователно доколкото същото е определено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-514-0158345/01.12.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Автоден“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Никола Петрини“ № 45, сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.