Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми януари през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова и
прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2695/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.И.М.,
подадена чрез процесуален представител адв. С.Д., против Решение № 260327/30.10.2020
г. постановено по НАХД № 1999/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19–0433-000452/15.04.2020г. издадено от началника
на Първо районно управление към ОД на
МВР - Варна, с което на С.И.М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 119, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева и на основание Наредба
№Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Решението на районен съд се оспорва с
доводи за допуснати нарушения на материалния закон, представляващо касационно
основание, съгласно чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Жалбоподателят счита, че
авторството на извършеното нарушение не е установено по категоричен начин. Излагат
се твърдения за допуснати нарушения в хода на АНП, при съставянето на АУАН, в
отсъствие на нарушителя, както и че е
нарушена формата на обжалваното НП, което води до неговата незаконосъобразност.
Сочи се, че неправилно са приложени хипотезите на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, като
наказанието не е наложено на законния представител на юридическото лице, което
е собственик на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“. С оглед гореизложеното моли
решението на ВРС да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа касационната жалба, представя писмени доказателства, моли
за присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък.
Ответникът – ОД на МВР гр. Варна, с
писмена молба, депозирана чрез процесуален представител оспорва жалбата, моли
решението на ВРС да бъде потвърдено, като излага подробни доводи за това.
Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и моли, ако
жалбата бъде уважена присъденият адвокатски хонорар да бъде определен към
минимума.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
По
основателността на касационната жалба съдът намира следното:
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
Наказателно постановление № 19-0433-000452/15.04.2020 г., издадено от началника
на Първо районно управление към ОД на
МВР - Варна, с което на С.И.М., ЕГН ********** за нарушение на чл. 119, ал. 1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 100,00 лева и на основание Наредба
№Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Районен съд-Варна
е приел от фактическа страна, че на 19.11.2019 г. около 14:10 часа, в град
Варна, по ул. „Доктор Пискюлиев“ до № 3, от ул. „Георги Бенковски" към
бул.“Христо Ботев“, жалбоподателят С.И.М. управлявал л. а. „Мицубиши Аутлендър“
с рег. № ****, собственост на "Марина
- СМ" ЕООД, като не изпълнил задълженията си да пропусне преминаващия по
пешеходната пътека пешеходец. За
извършеното нарушение, на 17.12.2019г. на С.М. е съставен АУАН, същият е връчен
на жалбоподателя на 13.03.2020г. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН на 16.03.2020г.
от жалбоподателя са депозирани писмени възражения, които след като са
разгледани от комисия са приети за неоснователни. Въз основа на АУАН е издадено
и наказателното постановление, предмет на проверка от въззивния съд. Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд-Варна.
От правна страна, Районен съд-Варна е
приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, досежно спазването на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН и пълнотата на описанието на нарушението. Приел е, че
са посочени доказателствата, подкрепящи нарушението, поради което в хода на АНП
не е било ограничено правото на защита на нарушителя и не е нарушена нормата на
чл. 57 от ЗАНН. За да потвърди
наказателното постановление е приел, че изложените от жалбоподателя оплаквания
са неоснователни, ВРС кредитира изцяло фактите описани в АУАН, тъй като в хода
на производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят
презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за доказаност на фактите.
Първоинстанционният съд приема също, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установи, че М. е осъществил нарушението на чл. 119, ал. 1 ЗДвП. ВРС приема, че наложеното наказание е в пълно съответствие със
санкционната норма на ЗДвП, като същия извод е относим и по отношение на
отнетите контролни точки.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Основните
доводи в касационната жалба се свеждат до отсъствието на субективна
съставомерност на санкционираното деяние, тъй като дружеството, на което е управител
С.М. не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Няма спор, а и се установява от представените
писмени доказателства, че собственик на процесното МПС към датата на
нарушението е "Алианц Лизинг България“ АД, но "Марина-СМ“ ЕООД , на
което дружество е управител санкционираното лице, е ползвател на
автомобила, т.е. е лице, на което по
смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП , на което е
предоставено МПС. С оглед на изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана
административно – наказателната отговорност на касатора.
По
отношение на възражението, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. С
оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. От приложената
докладна записка от 15.03.2020г. е видно, че жалбоподателят е бил призован по
телефона за съставяне на АУАН. От докладна записка от 28.11.2020г. се
установява, че е направен опит да се връчи призовка на М., но на посетения
адрес не е установен, като след проведен разговор същия е заявил, че живее в с.
Житница. С оглед, на което в съответствие с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН полицейските
служители са издали АУАН.
Едва
пред настоящата инстанция е наведено твърдение, че касаторът е отсъствал от
града в рамките на два дни – 19.11.2019г. – 20.11.2019г. Представената заповед за командироване /л. 23 от делото/
представлява частен документ. Частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. Посочената заповед не е представена пред въззивния съд, което сочи,
че същата е съставена за целите на касационното производство. С оглед на
изложеното, както и с оглед несвоевременното представяне на цитираната заповед,
съдът не я кредитира като доказателство.
В НП са изложени фактически обстоятелства,
които в достатъчна степен обосновават яснота , както по отношение на
извършеното нарушение, така и досежно наказанието и неговия размер. Районен
съд-Варна е установил правилно фактическата обстановка и е приложил правилно
материалния закон, при спазване на процесуалните изисквания. При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта, за което касационната
инстанция е задължена, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, съдът намира, че решението
не страда от пороци, които да са основания за обезсилване или обявяване на
нищожност на решението.
Основателно и своевременно
се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да се
определи в размер на 80 лева, съобразно нормата на чл.63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд,
І-ви касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260327/30.10.2020 г.
постановено по НАХД № 1999/2020 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19–0433-000452/15.04.2020г. издадено от Началник Първо районно
управление към ОД на МВР - Варна, с което на С.И.М., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на
100,00 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са
отнети 8 контролни точки.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР –
Варна сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.