Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.05.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3407 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.03.2018 по гр.д. № 1733/17 г.,
СРС, ІІІ ГО, 144 състав е отхвърлил предявения от „Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.И.Л.и М.Р.П.срещу
С.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ
във вр. с чл. 45 ЗЗД, с който ищцовото дружество иска ответника да бъде осъден
да му заплати сумата от 24 900 лв., предявен като частичен от 67 562,48 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинена умишлено
от последния, вследствие на извършени плащания без правно основание. Осъдил е „Г.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано
от С.И.Л.и М.Р.П.да заплати на С.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3 000
лв., представляваща разноски по делото
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Г.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.И.Л.и М.Р.П.,
чрез пълномощника адв. Г.П. от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи, че единственият аргумент на съда да отхвърли искът срещу С.Р. по
отношение на одобрените за плащане фактури на Хидротерм е преценката му, че не
са представени доказателства за извършени плащания на Хидротерм касаещи
процесните фактури. Твърди се, че ищецът е изплатил аванс от 400 000 евро,
като част от него остава неусвоена към датата на приключване на обекта.
Възложителят не извършва отделно плащане по всяка представена фактура, а с
приемането й, съответната част служи за основание на изпълнителя да задържи
сумата от преведения аванс. Така че, неусвоеният остатък от авансовото плащане,
който може да се претендира, намалява всяка последваща издадена и одобрена фактура.
Освен това, ответникът не е оспорил извършването на посочените в исковата молба
действия, а е оспорил единствено тяхната противоправност с твърдението, че е
извършил действията по подписване и приемане за плащане на фактурите, но в
изпълнение на трудовите си задължения. Сочи се още, че процесните фактури не
отразяват реално извършени доставки, а касаят дейности, за които вече страните
са приели за извършени. Несъстоятелни са аргументите, че фактурите касаят
дейности, които са наложени от промяна в строителната документация. Всички процесни
фактури са издадени след сертификатите за междинно плащане, които удостоверяват
100 % завършеност на работите и след Сертификата за приемане на всички дейности
към главния Възложител-Представителството на Европейския съюз в Косово, който
удостоверява, че основната част от всички строителни дейности са приключили.
При условие, че обектът е предаден на възложителя като завършен, е невъзможно
след тази дата да бъдат одобрявани и
изпълнявани промени в строителната документация и това да служи като основание
за допълнителни СМР, поради което твърдението на ответника е необосновано.
Твърди се, че действията на С.Р. са умишлени и противоправни. Като лице,
осъществяващо оперативен контрол, е изключително в неговата компетентност от
името на работодателя си да заяви дали признава за извършена или не работата,
за която са издадени процесните фактури. Като е приел плащане без възражения,
той е лишил от възможност Възложителя да се защити като откаже плащането без да
понесе с това иск за неизпълнение от страна на Хидротерм. Освен това, след като
фактурата е била одобрена от ръководителя на проекта, изпълняващият нареждането
за плащане оперативен счетоводител не е компетентен да извършва проверка на
място за реалност на плащаната услуга. Компетентен да извърши проверката е
именно С.Р..
Противоречиви и необосновани са и изводите на съда по отношение на
процесните фактури на Флорими. Съдът е приел за недоказано одобрението на
удостоверение за междинно плащане /вероятно става въпрос за удостоверение за
междинно изпълнение по т.8.2 от Договора на ГБС с Флорими/ от Възложителя като
основание за плащане на процесната фактура № 067/2015 от 02.02.2015 г. Това е и
твърдението на ищеца-процесните фактури са одобрени за плащане без да са
съпроводени с одобрен междинен протокол. В тежест на ответника е доказването на
наличието на междинен протокол, доколкото този положителен факт е в основата на
неговото възражение срещу претенцията на ищеца. Напротив, ответникът твърди, че
„всички приети, подписани и подпечатани с печат на ГБС фактури за извършени на
обекта работи, включително и тези от Флорими са предхождани от съставени протоколи
за приемане на впоследствие фактурирани работи“. Въпреки това твърдение,
ответникът не е ангажирал доказателства за това. Според ответника, причината да
бъдат издавани фактури за извършени преди датата на предаване на обекта от ГБС
на Възложителя работи, е обстоятелството, че плащанията от ГБС е забавяно за
дълъг период от време, което е водело до задължение за подизпълнителя за внасяне
на ДДС, без да са получили плащане по фактурата. Твърдението е дадено от името
на страна, която не участва в процеса, като и не се сочат доказателства за
системно забавяне на плащанията към подизпълнители.
Съдът е установил плащането на сумата от 6 964,58 евро на основание
процесната фактура № 067/2015 г. от 02.02.2015 г. Въпреки, че е установил
липсата на доказателства за извършено одобрение на удостоверението за междинно
изпълнение, съдът е обосновал извод, че не е доказано дейностите да са
недължимо платени. Обстоятелствата дали
претендираните за плащане услуги попадат в очертания в договора предмет или
дейностите са недължимо извършени, не са част от аргументите на ищеца. Искането
му за възстановяване стойността на фактурата се обосновава на фактът, че
посочените в нея дейности не са извършени реално с аргумент, че липсват протоколи за приемане. Решението се обжалва
и в частта на разноските, като и на основание чл.248 ГПК моли да бъде изменено
в частта на разноските, касаещи възнаграждението за адвокат. Счита се, че
претендираният и присъден хонорар от 3000 лв. не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, проведено в две открити съдебни заседания, без
участието на вещи лица и изслушване на свидетели. Моли размерът да бъде намален
до предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с
което да бъде осъден С.Р.Р. на основание чл.211 КТ да заплати на работодателя
си сумата от 24 900 лв. като част от общия размер на нанесените вреди от
67 562,48 лв./левовата равностойност на 34 544,14 евро по валутния
курс, определен от БНБ./ Претендира присъждане на разноски включително
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият
С.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
по делото адвокат Р.К.-Т.от САК със съдебен адрес:***, чрез адвокат Б.Л. оспорва
въззивната жалба. Моли да не се уважава искането на въззивника по чл.248 ГПК. Не
претендира разноски във вид на адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
С определение от 07.09.2018 г. по в.гр.д. № 10628/2018 г., СГС, ГО, ІІІ-„б“
въззивен състав е прекратил производството по в.гр.д. № 10628/2018 г. и е върнал
делото на СРС, ІІІ ГО, 144 състав за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК за
изменение на решението в частта на разноските.
С решение/ не определение/ от
11.02.2019 г., в производството по чл.248, ал.1 ГПК по гр.д. № 1733/2017 г.,
СРС, ІІІ ГО, 144 състав е оставил без
уважение молбата на „Г.“ АД, ЕИК *******, чрез адв. П. от 17.04.2018г., за
изменение на постановеното по делото съдебно решение № 361394/14.03.2018г. в
частта за разноските, присъдени на С.Р.Р., ЕГН ********** за сумата от 3 000
лева за платено възнаграждение на адвокат.
Това решение, имащо характер на определение, не е обжалвано от въззивника/ищец.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява
неоснователна, поради следното:
Предявени е иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.211 КТ вр. с чл.45 ЗЗД от „Г.“ АД, ЕИК
*******срещу С.Р.Р., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати сумата
от 24 900 лв., предявен като частичен от 67 562,48 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени умишлено
от ответника следствие на извършени без правно основание плащания.
Ищецът „Г.“ АД твърди, че по силата на трудов договор от 11.10.2011 г. ответникът С.Р.Р.
заемал при него длъжността „началник ПТО строителен обект в Република Косово“,
с работно място- в гр. София, а с допълнително споразумение към него, считано
от 01.09.2012 г. бил преместен на длъжността „началник ПТО строителен обект
„Съдебна палата в Прищина, Косово“. Между ищцовото дружество и правителството
на Република Косово бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка №
2011/266-092 & № 2011/266-108 (договор № 1), с предмет „Строителство на
четири сгради на Съдебната палата“ и договор EuroAid/12897/D/WKS/KOS (договор № 2), с предмет „Строителство на една сграда, ограждаща
инфраструктура и озеленяване на Съдебната палата. На ответника, действащ от името на ищцовото дружество изпратил
съобщение до Инженера на проекта с покана за започване на обучение и тестове по
приключване на фази БМС, ОВиК и Електротехническа на сгради А, В, С, D като към този момент изпълнението по тези фази било приключило. На 15.12.2014
г. обектът по Договор № 1 бил завършен и инженерът на проекта издал
Удостоверение за приемане на всички дейности по обекта, като на същия ден било
издадено удостоверение и за обекта по Договор № 2. Сочи се, че с приемане на
обектите от Възложителя по договорите задълженията на ищцовото дружество били
изпълнени като от този момент започнали да текат срокове за съобщаване на
дефекти от Възложителя.
На 01.09.2011 г. между ГБС АД и
„НПН Хидротерм“ Ш.П.К. бил сключен договор, по силата на който Хидротерм се задължил да изпълни строителни работи на
обекта срещу възнаграждение. Към този договор били сключени и Анекс №
3/01.10.2012 г., който предвиждал допълнително изпълнение на електромонтажни
работи и Анекс № 4/10.08.2013 г. за изпълнение на роботи по ВиК. Твърди се, че
на 14.09.2011 г. на подизпълнителя Хидротерм ищцовото дружество изплатило аванс
в размер на 400 000 евро, от която сума в размер на 37 774,25 евро останала
неусвоена към датата на предаване на обекта на Възложителя със Сертификат за
приемане. На 16.01.2015г.
представители на Хидротерм и ответникът като представител на ищцовото дружество
съставили и подписали Приложения към Удостоверение за междинно плащане № 3: към
обособена позиция 2, за сграда С, за „Водоснабдяване и канализация“, по което
се дължи последно плащане от 3355,7 евро; към обособена позиция 2, за сграда Е,
за „Водоснабдяване и канализация“, по което се дължи последно плащане от 2430
евро. Твърди се, че и двата издадени сертификата удостоверявали 100 %
завършеност на работите по ВиК по сграда С и Е, въпреки това в периода
23-24.01.2015 г. Хидротерм издал три
броя фактури/ 057, 058 и 059/ към ищцовото дружество на обща стойност 7762,39 евро за изпълнение работи по ВиК в сгради С, Е и С, D, Е, и F,
като към тях били приложени протоколи за изпълнени
допълнителна работи на обекта като инсталация на тръби за концентрат, душове,
писоари и др. Твърди се още, че тези фактури били издадени за работи, които
вече веднъж били приети и заплатени от ищцовото дружество видно от Приложенията
към Удостоверение за междинно плащане от 16.01.2015 г, удостоверяващо 100 %
завършеност на сгради С и Е във фаза ВиК, но въпреки това ответникът не
възразил по исканото плащане и подписал лично фактурите и ги приел за плащане. По
този начин ищцовото дружество е заплатило суми, които вече веднъж са били приети
за изпълнени и надлежно заплатени. На 22.09.2014
г. представители на Хидротерм и ответникът като представител на ищцовото
дружество съставили и подписали Приложение № 1 към Удостоверение за междинно
плащане № 6: за сграда Е, за „Електротехнически дейности“, по което се дължи
последно плащане от 5 479,08 евро за дейности по инсталация на оборудване,
полагане на кабели и др.; за сграда Е, за „Електротехнически дейности“, по
което се дължи последно плащане от 10 131,6 евро, за дейности по инсталация на
оборудване, полагане на кабели и др.. И в двата документа било добавено
уточнение, че цената за ДМС окабеляване на обекта е включена в стойността на
описаните дейности. Сочи се, че издадените сертификати удостоверявали 100 % завършеност на работите по „Електротехнически
дейности“, по сграда С и Е, въпреки това в периода 26-28.01.2015 г. Хидротерм
издал четири броя фактури/ 063, 065,
062 и 064/ към ГБС АД на обща стойност 9998,38
евро за изпълнение допълнителни електротехнически
дейности за ДМС- „повторно полагане на кабели за видеонаблюдение и твърди
тръби за ACS/IAS“
(сграда Е), „монтаж на бушони, гнезда, адаптори и
осветление“ (сграда Е), „повторно полагане на кабели и твърди тръби“ (сграда С)
и „монтаж на бушони, гнезда, адаптори и осветление“ (сграда С). Сочи се, че
съгласно договорът между ищцовото дружество и Хидротерм изпълнението на
Хидротерм приключва с предаването на Обекта на Възложителя и в случай на уведомяване
за недостатъци те се отстраняват за сметка на Хидротерм. Твърди се, че за
всички работи, които са изпълнени след предаване на обекта и съответно след
изтичане на срока на договора с ищцовото дружество последно не дължи
възнаграждение на Хидротерм, а ако същите са били необходими в резултат на
констатирани дефекти, то е следвало да бъдат изпълнени за сметка на Хидротерм в
рамките на гаранционната му отговорност по т. 4.3 от договора. Твърди се, че
ответникът в противоречие с т. 5.4 и 4.3 от договора не е задържал
гаранционните суми и е възстановил целия аванс без наличието на предпоставки за
това, като с приетите за плащане фактури бил закрит остатъкът от авансовото
плащане към Хидротерм в размер на 17760 евро. Плащане по тези фактури не се е
дължало, тъй като за възложените дейности били извършена верификация през м.
9.2014 г. с приложенията към Сертификат за междинно плащане № 6, които
удостоверявали изпълнение на работите до 100 %.
На 12.08.2013 г. между ГБС АД и „Н.Н.Т Флорими“, Косово бил сключен договор, по силата на който ищецът възложил на Флорими да
изпълни „бояджийски и довършителни
работи на стени, тавани и други части на Обекта“- в сградата - Съдебна палата
в гр. Прищина. На 02.02.2015 г.,
след предаване на обекта на Възложителя на 15.12.2014 г., от Флорими били издадени пет броя фактури/ 065, 066, 067, 068 и 069/ на обща стойност 16 783,37
лв. за „монтаж, монтаж на скеле за мазилка, боядисване на вход и др.“,
„боядисване вана вход, боядисване на тавана, рязане на греди за под, монтаж на
скеле за метални части на парапет“, „фасадна мазилка, изкърпване около вратите,
боядисване, двоен под и др.“, „профили за таван, лепене на плочки, корекция,
мазилка върху картон, пробиване и боядисване и др.“, „фуга на цоклите,
изолация, монтаж на цокли, профили таван и др.“. Твърди се, че фактурите не
били придружени от протоколи за свършената работа, а отделно дейностите,
описани в тях представляват задължения на Флорими в рамките на изпълнение на
договора от 12.08.2013 г. като те е следвало да бъдат извършени в срока до
предаване на обекта с Удостоверение за приемане на всички дейности. Предвид
изложеното се твърди, че в резултат на действията на ответника при изпълнение
на възложената му работа, като е подписал процесиите фактури на Флорими за
работи, които вече били приети и заплатени и като е допуснал заплащане на
работи на Флорими, за които въобще не били съставяни протоколи и липсвали
доказателства за реалното им изпълнение умишлено е увредил ищцовото дружество
като е признал за дължимо от името на ищеца възнаграждение, за което липсва
основание. Ето защо, в резултат на действията на ответника на ищцовото
дружество са нанесени умишлено вреди, представляващи стойността на заплатените,
недължими възнаграждения към дружествата Хидротерм и Флорими, за неизвършени
работи. Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът да му
заплати сумата от 24 900 лв., предявен като частичен от 67 562,48 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинена умишлено
от ответника, следствие на извършени плащания без правно основание.
Ответникът С.Р.Р. в депозирания отговор е оспорил иска. Признава, че страните са били в ТПО. Твърди, че формулираните от ищеца
деяния не са противоправни, а представляват изпълнение на трудовите му
задължения. Сочи, че от представените удостоверения за междинно плащане № 3 и
Приложение № 1 към него се установява, че работите, за които са издадени част
от фактурите от Хидротерм били приети на 16.01.2015 г, а не извършени тогава.
Сочи се, че процесиите приложения към удостоверения не удостоверяват извършено
плащане на приетите с тях работи. Твърди се, че по отношение на фактура
059/24.01.2015 г. извършените, приети и фактурирани работи не представляват
работи по отстраняване на недостатъци, а тяхното извършване се е наложило
поради промени в строителната документация по части ВиК и Електро. Твърди се,
че Удостоверение за поемане на всички дейности удостоверява, че към 15.12.2015
г. са били налице незавършени работи, които е следвало да бъдат завършени след
тази дата. По отношение на останалите издадени фактури от Хидротерм се твърди,
че всички са придружени от протоколи за извършена работа, като видно това е станало
в периода до м. 12.2014г., а на следващо място приетите работи с тях не са по
отстраняване на недостатъци, а допълнителни работи.
По отношение издадените от Флорими фактури се твърди, че били предхождани
от съставени протоколи за приемане на извършените работи. Твърди се още, че тъй
като ищцовото дружество значително забавяло плащанията към подизпълнителите,
последните следвало да внасят дължимия ДДС по тях, без да са получили плащане,
поради което предпочитали да издадат фактури за извършената работа по- късно. В
този смисъл се твърди, че всички работи, обективирани в процесиите фактури,
били извършени преди датата на предаване на обекта от ищеца на Възложителя. От
друга се сочи, че ако в действителност липсват подписани протоколи за приемане на работата
от Флорини, то на основание чл. 8.2 от договора възнаграждение на последния не се
дължало. Оспорва се да е налице умисъл у ответника, причинна връзка между
поведението му и настъпилите вреди. Оспорва се, че към 01.12.2014 г.
изпълнението на Обекта по фази БМС, ОВиК и Електротехническа на сгради А, В, С
и D е било приключило, както и към 15.12.2014 г. обектът е бил завършен и е
било издадено Удостоверение за приемане на всички дейности. Оспорва се, че
между ищцовото дружество и Хидротерм и съответно Флорини са сключени процесните
договори и анексите, както и че е на дружествата са извършени плащания в
твърдените размери. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение, по
силата на трудов договор № 82/11.10.2011 г. и допълнително споразумение от
01.09.2012 г. От депозираните договори е видно, че ГБС АД е било Изпълнител по
договор за изграждане на съдебна палата в рамките на „Подобряване на
инфраструктурата на сектор Правосъдие в Косово“, договор № 2011/266-092 и
2011/266-108, обособена позиция 1- Изграждане на четири сгради като част от
Съдебната палата, както и по обособена позиция 2- Изграждане на една сграда и
свързаната инфраструктура и озеленяване, като част от Съдебната палата. С оглед
изпълнение на поетите задължения по договорите сключени между ГБС АД и
Правителство на Косово са сключени договори с подизпълнители както следва: на 01.09.2011 г. между ГБС АД и Хидротерм, ведно с Анекс №
3/01.10.2012 г., който предвижда
допълнително изпълнение на електромонтажни работи и Анекс №
4/10.08.2013 г. за изпълнение на работи по ВиК. На 12.08.2013г.
между ГБС АД и Флорими бил сключен Договор за строителни дейности, по силата на
който ищецът възложил на Флорими да изпълни „бояджийски и довършителни работи
на стени, тавани и други части на Обекта.
Във връзка с развитите
във виззивната жалба възражения, СГС прави следните изводи:
Става въпрос за иск с правна квалификация по чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ вр. чл.211 КТ, вр. 45 ЗЗД.
За да бъде
ангажирана пълната имуществена отговорност на работника, следва да бъде
доказано в процеса наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки:
1) да е извършено деяние от ответника; 2) деянието да е противоправно; 3) вина
на ответника; 4) настъпила за ищеца вреда; 5) причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди.
Относно подизпълнителя Хидротерм, настоящата инстанция
приема следното::
Ищецът твърди, че въз основа на сключен договор от 01.09.2011 г. между ГБС
и Хидротерм и анекси №3 и № 4 към този договор, ГБС АД е заплатило аванс в
размер на 400 000 евро; че 16.01.2015 год. е съставено и подписано от ГБС и
Хидротерм - Удостоверение за междинно плащане № 3, както следва: към обособена
позиция 2, за Сграда С, за "Водоснабдяване и канализация", по което
се дължи последно плащане от
3 355,70 евро; и към обособена позиция 2 за Сграда Е, за
"Водоснабдяване и канализация", по което се дължи последно плащане от
2430 евро. Според ищеца и двата
сертификата удостоверяват 100% завършеност на работите по ВиК по Сгради С и Е. Независимо
от това, според ищца, в периода между
23-24 Януари 2015 год., след като ГБС е приключил и предал обекта на
Възложителя, Хидротерм е издал три броя
нови фактури на обща стойност 7762,39
евро с ДДС, които са издадени за работи вече
веднъж приети и заплатени от ГБС, видно от Приложенията към Удостоверение за междинно плащане от 16.01.2015г.,
удостоверяващи 100% завършеност на сгради С и Е във фаза ВиК. Ето защо ищецът прави
извод, че ГБС е заплатил суми по фактури за дейности по ВиК, които веднъж вече
са приети за изпълнени и заплатени, съгласно Приложенията към
Удостоверение за междинно плащане № 3."
СГС приема, че от приложеното по делото извлечение от сметка се установява,
че ГБС АД е заплатило на 14.09.2011 г. сумата от 400 000 евро, на основание „авансово
плащане за строителен обект съдебна палата Косово“ на Хидротерм. Предвид уговорките в чл. 5.2 от договор за строителни дейности от 01.09.2011 г., сключен
между ищцовото дружество и Хидротерм, посоченото по- горе плащане е извършено в
изпълнение на така поетото от ищцовото дружество задължение за извършване на
авансово плащане за изпълнение на работите по този договор. В чл.5.3 е
посочено, че възнаграждението ще бъде платено на няколко месечни вноски. Всяка
месечна вноска ще бъде заплатена в рамките на 7 работни дни след: 1.
одобрението на удостоверението за междинно изпълнение от Възложителя и 2.
получаване от Възложителя на съответната фактура, издадена от изпълнителя, в
зависимост от това кое настъпи по-късно. Във връзка със сключените между ГБС АД и подизпълнителя Хидротерм
договор и анекси, били подписани удостоверения за междинно плащане, както и
били издадени фактури от подизпълнителя за извършени от него дейности, които са
подписани. По делото е безспорно, че ищецът не е извършил други плащания към
Хидротерм, включително и касаещи процесните фактури, издадени в периода 23.01.2015
г.-28.01.2015 г. От представените Приложения към Удостоверение за междинно
плащане № 3 не се установява и извършено плащане на описаните в тези приложения
работи.
Необосновано е твърдението на въззивника/ищец, че
обектът е предаден от него на Възложителя по Договор № 2011/266-092 и №
2011/266-108 на 15.12.2014 г. Представените по делото "Удостоверения за поемане на всички дейности, издадено от Възложителя-(Taking over
certificate) / от които Удостоверение за Обособена позиция 1 не е
представено, а представеното Удостоверение за Обособени позиция 2 не е
представено в цялост/ удостоверяват, че "значителна част от всички строителни работи е приключила в
съответствие с договора от 15.12.2014 г. Съгласно точка 10.1, с настоящото Ви
уведомяваме, че съгласно приложения списък на незавършените строителни работи,
които трябва да бъдат изпълнени и на недостатъците, които трябва да бъдат
отстранени, се изисква да бъдат извършени експедитивно през периода на
уведомяване за недостатъци.”
Изводът е,
че към датата на твърдяното приемане на обекта от
Възложителя, а именно 15.12.2014 г. са били налице незавършени работи, които е
следвало да бъдат завършени, след тази дата.
Изводът е, че при липса на доказателства за извършено плащане в по
процесните фактури полза на Хидротерм, то по делото не е доказано настъпването
на вредоносен резултат.
Ищецът твърди още, че на 22.09.2014 г. представители на Хидротерм и ГБС съставят и подписват Приложение № 1 към Удостоверение за междинно плащане № 6, както следва : за сграда Е
"Електротехнически дейности", по което се дължи последно плащане в
размер на 5479,08 евро за дейности
по "инсталация на оборудване", "полагане на кабели" и др.
заедно с фактура № Hidroterm/PJ/061 от 24.01.2015 г. и за Сграда С "Електротехнически дейности",
по което се дължи последно плащане в размер на 10 131,60 евро за дейности по "инсталация на
оборудване", "полагане на кабели" и др. заедно с фактура № Hidroterm/PJ/
060 от 24.01.2015 год. Въпреки
това, в периода 26-28 януари 2015 год. са издадени още четири броя фактури и изпълнени "допълнителни
електротехнически дейности за ДМС на обекта на обща стойност 9998,38 евро с
ДДС. Според ищеца, договорът за строителство от 01.09.2011 год. приключва с
предаването на Обекта от Възложителя по Договор № 1 и Договор № 2, което е видно от Удостоверение за поемане на всички
дейности, издадено от Възложителя, случило се на 15.12.2014 год. Ето защо, според
ищеца, за всички работи, които са изпълнени след предаване на обекта и
съответно след изтичане на срока на договора с ГБС, не се дължи възнаграждение
от страна на ищеца. Така крайният извод е, че ГБС е заплатило фактури, по които
не се дължи плащане."
Важи казаното по-горе. Необосновано е твърдението на
въззивника/ищец, че обектът е предаден от него на Възложителя по Договор № 2011/266-092
и № 2011/266- 108 на 15.12.2014 год. От представените "Удостоверения за
поемане на всички дейности, издадено от Възложителя-(Taking over certificate) / от които Удостоверение за Обособена позиция 1 не е
представено, а представеното Удостоверение за Обособени позиция 2 не е
представено в цялост/, удостоверяват, че "значителна
част от всички строителни работи е приключила в съответствие с договора от
15.12.2014 г. Съгласно точка 10.1, с настоящото Ви уведомяваме, че съгласно
приложения списък на незавършените строителни работи, които трябва да бъдат
изпълнени и на недостатъците, които трябва да бъдат отстранени, се изисква да
бъдат извършени експедитивно през периода на уведомяване за недостатъци." Изводът
е същият, че към датата на твърдяното приемане на обекта от Възложителя-
15.12.2014 год. са били налице незавършени работи, които е следвало да бъдат
завършени, след тази дата.
Относно подизпълнителя Флорими:
Съгласно договор за строителни дейности от 12.08.2013 г., сключен между ГБС АД и
Флорими, Флорими се е задължило да извърши бояджийски
и довършителни работи по стените, таваните и другите зони. В чл. 2.2 от
договора е посочено, че изпълнителят следва да изпълни всички строителни и
помощни дейности и услуги, необходими или изискуеми с оглед изпълнението и
завършването на боядисване, довършителни дейности, обработка на съединени,
шпакловки, обработка с шкурка на стените, тавана и другите места. В чл. 2.3 е
посочено, че всички допълнителни работи или дейности, които не са посочени или
описани в договора, но са необходими по технически причини ще се считат за
включени в обхвата на договора и във фиксираните единични цени, предвидени в
чл. 8.1 от него. В чл. 3.3 от договора е посочено, че независимо от одобрението
на възложителя /ищцовото дружество/ всички претенции, искания, документи,
работи или дейности по договора, които полежат на одобрение, съгласие или
приемане от Инженера или Възлагащите органи ще се считат за одобрени или приети
от Възложителя, единствено доколкото тези претенции, искания, документи, работи
или дейности са били одобрени или приети от Инженера и Възлагащите органи. Съгласно чл. 8.1. от договора
възложителят следва да заплати на Изпълнителят възнаграждение, съобразно
фиксирана единична цена от 0,34 евро на кв. м., която не подлежи на изменение
или корекции, като същата включва всички разходи и такси свързани с „работите“
, както и отстраняването на недостатъци. В чл. 8.2 е посочено, че възнаграждението на изпълнителя ще бъде
платено на няколко месечни вноски, съгласно напредъка на работите, изпълнени на
Обекта, като всяка месечна вноска ще бъде заплатена в рамките на 14 работни дни
след: одобрението на удостоверението за междинно изпълнение от Възложителя и
получаване от Възложителя на съответната фактура, издадена от Изпълнителя в
зависимост от това кое настъпи по- късно.
Посочено е, че след приключване на всеки календарен месец Изпълнителят следва
да изготви и представи на Възложителя проект на удостоверение за междинно
изпълнение за работите, изпълнени през съответния календарен месец, като в
рамките на 7 работни дни от получаването му Възложителят следва да декларира в
писмена форма дали одобрява или не удостоверението. В чл. 8.3 е посочено, че
сума в размер на 10% от стойността на всяко удостоверение за междинно
изпълнение ще бъде задържана от Възложителя за гарантиране на изпълнението,
като 50% от задържаната сума ще бъде платена на изпълнителя в рамките на 14 работни дни след подписване на
Приемо- предавателен протокол по чл. 9.1, а оставащите 50% ще бъдат платени на
възложителя в рамките на 14 работни дни, след изтичане на срока за уведомяване
за недостатъци. В чл. 9.1 е посочено, че независимо от удостоверенията за
междинно завършване, работите ще бъдат считани за приети към датата на
подписване на приемо-предавателния протокол между страните, който следва да
бъде подписан в рамките на 10 работни дни от и при приемане на работите от
Възлагащите органи съгласно Договорите.
От извлечение от сметка се установява, че ГБС АД е заплатило на 23.09.2015 г. сумата от 6964,58 евро,
на основание „фактура № 067/2015 от дата 02.02.2015 г“ на Флорими. По делото е
представена фактура № 067/2015 от дата 02.02.2015
г., издадена от дружеството Флорими, подписана за издателя и ГБС АД. При
съобразяване на уговорките по чл. 8.2 и 8.3 в сключения между ГБС АД
и Флорими договор от
12.08.2013г., настоящата инстанция също счита, че така извършеното плащане не е
в рамките на 14 работни дни от датата на
издаването й, поради което следва да се приеме, че е станало след одобрението
на удостоверението за междинно изпълнение от Възложителя, т.е. след датата на
приемане на фактурираните работи, която дата предвид обстоятелството, че
плащането е 7 месеца след издаване на фактурата, вероятно е било след издаване
на фактурата. По делото не са представени доказателства кой е извършил
одобрение на удостоверението за междинно изпълнение, нито кога това е станало.
Във фактурата е посочено, че е издадена за дейности като боядисване, мазилка, мокет, попълване на
фуги, замазка и боядисване, демонтаж и монтаж на ламперия, изкърпване около
врати и др., които не може да се приеме, че са извън предмета на договора, при
съобразяване уговорките на чл. 2.1 и 2.2 от него. По делото не е представена
детайлна информация какви точно дейности е следвало да извърши изпълнителят по
този договор, от където да може да се
направи извод дали посочените във фактурата дейности са недължимо извършени и
съответно платени, като доказателствената тежест за установяване на тези
обстоятелства е била на ищцовото дружество. Недоказано е останало и твърдението
на ищеца че с плащането били повторно заплатени дейности, които вече били
приети и заплатени, тъй като по делото няма никакви доказателства ищцовото
дружество да е извършило плащане на Флорими на други суми извън тази по фактура
№ 067/2015 от дата 02.02.2015 г. Отделно, ако липсват протоколи за приемане на
работите, а е издадена и приета фактура, то задължение за плащане на тази
фактура не е възникнало, тъй като падежът на това плащане ще настъпи след
подписването на протокол, съобразно чл.8.2 от договора от 12.08.2013 г.
Ето защо, не може да се обоснове извод, че плащането е повторно, както и че
е било лишено от правно основание, предвид сключения между страните договор от
12.08.2013 г.
Изводът е, че по делото е останало недоказано твърдението на ищцовото
дружество, че е претърпяло имуществени вреди в претендирания размер. Извън
посочените по-горе плащания към Хидротерм и Флорими не са представени
доказателства ищцовото дружество да е заплатило други суми на тези двама
подизпълнители, поради което не може да се направи извод, че е ищецът е претърпял
имуществени вреди и то по вина на ответника.
Освен това и според трайната практиката на ВКС, изразена и в постановено
по реда на чл.290 ГПК решение от 24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г., IV г.о., се приема, че
съгласно чл.203, ал.2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от
престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон, но
основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника
при причиняването й. Приема се също така, че всички предпоставки за реализиране
на тази отговорност са в доказателствената тежест на работодателя и ако не се
установи причиняването на вредата умишлено отговорността на работника може да бъде
ангажирана само и единствено по реда начл.203, ал.1 КТ вр. с чл.201 КТ. Не са ли налице тези изисквания, последният носи
единствено ограничена имуществена отговорност. При липсата на представена
влязла в сила присъда, остава да бъде обсъдена само първата хипотеза - на
умишлено причинена вреда, в каквато насока са и твърденията на ищеца. В
гражданското право вината е психическо отношение на дееца към извършеното от
него и негодите последици, която се проявява в две форми - умисъл и небрежност.
Умисълът се възприема като психическо отношение на дееца към извършеното от
него и последиците, до които то води. Небрежността пък е неполагането на
дължимата грижа, която би следвало да положи всеки, който изпълнява някакво
задължение, като критерият тук е грижата на добрия стопанин. Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ, в случаите на умишлено причинена вреда отговорността
на служителя се определя от гражданския закон. Тази разпоредба препраща към
договорната отговорност по ЗЗД, тъй като имуществената отговорност на служителя е
санкционна последица от нарушаването на задължение, съществуващо по силата и
включено в съдържанието на трудовото правоотношение. ЗЗД не съдържа дефиниция на умисъла
и небрежността като форми на вината, поради което следва да се приеме, че те
имат интелектуалното и волево съдържание, определено в НК. За уважаването на
иска по чл.203, ал.2 КТ, в тежест на ищеца е да докаже наличието на умисъл като форма на вината на
служителя, причинил вредата, тъй като гражданският закон не презумира умишления
характер на противоправното поведение. Умисълът по смисъла на чл.203, ал.2 КТ не се предполага. Доколкото тежестта за
установяване на всички елементи на фактическия състав на чл.203, ал.2 КТ е на ищеца, при
липсата на презумпция за умисъл или недобросъвестност и липсата на ангажирани
доказателства за наличие на умисъл у ответника, следва да се приеме, че такъв не е налице. В конкретния казус не е налице противоправно поведение от
ответника, не е налице вина на дееца, която се предполага по силата на оборимата
презумция, предвидена в чл.45 от ЗЗД-няма доказателства в обратната посок, не е
налице и настъпила вреда и причинна връзка.
Следователно,
решението на СРС се явява правилно, поради което на основание чл.271, ал.1, ГПК,
първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Както бе посочено
по-горе в изложението, с
решение/ не определение/ от 11.02.2019 г., в производството по чл.248,
ал.1 ГПК по гр.д. № 1733/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 144 състав е оставил без уважение молбата на „Г.“ АД,
ЕИК *******, чрез адв. П. от 17.04.2018г., за изменение на постановеното по
делото съдебно решение № 361394/14.03.2018г. в частта за разноските, присъдени
на С.Р.Р., ЕГН ********** за сумата от 3 000 лева за платено възнаграждение на
адвокат. Настоящата инстанция намира предвид фактическата и правна сложност на
делото, която обхваща преглеждането и на голям по обем доказателства, че тази
сума не е прекомерна. Твърденията в тази
насока се явяват неоснователни.
Въззиваемият не претендира
разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани въпреки изхода на спора.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.10.2018 г. по гр.д.
№ 74975/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.