РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. Русе, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20234520201213 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
адв. Н. Т. от АК – Русе, със съдебен адрес ***, против Наказателно
постановление № 23-1085-001704/25.05.2023 г., с което на жалбоподателя са
му наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, като издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. На
първо място счита, че административнонаказващият орган неправилно
ангажирал отговорността му за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Такова нарушение жалбоподателят не бил извършил, фактическата
обстановка, касаеща нарушението, не била изяснена в цялост. Към момента
на установяване на твърдяното нарушение процесното МПС „Фолскваген
Туарег“ с рег. № С 0507, собственост на Посолството на Република Турция,
1
било регистрирано по съответния ред, а именно със СРМПС № *********, а
единствено регистрационните му табели са били с изтекъл срок на валидност.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП била свързана с изискването на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като ал. 2 на същата разпоредба препращала към нормите на
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. В описателната част на АУАН и НП обаче били
налице твърдения, че управляваният автомобил е с поставени регистрационни
номера, но същите били с изтекъл срок на валидност. При положение че
управляваното от жалбоподателя МПС било реално регистрирано и с
поставени регистрационни табели, нямало как това да е било диспозицията на
нормата, нарушена от него. В обстоятелствената част на НП, при самото
описание на нарушението и посочените диспозитивна и санкционна норми,
които административнонаказващият орган считал за нарушени, имащо
съществено разминаване и неяснота. Това разминаване било съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на наказания да
разбере какво точно деяние му се вменявало и било основание за отмяна на
НП. Безспорно в случая било, че управляваното от жалбоподателя МПС било
регистрирано по надлежния ред и с поставени регистрационни табели, дори и
същите да са били с изтекъл срок на валидност, поради което, дори и да е
осъществено нарушение от жалбоподателя, то не било съставомерно
съобразно чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, тъй като липсвало данни МПС да не е
било регистрирано. Съгласно чл. 18 от Наредбата регистрацията на ППС се
прекратява с писмено заявление от собственика или служебно. Ако АНО е
приел, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по
надлежния ред, е следвало да посочи конкретните обстоятелства и
съответстващата правна норма, която установявала, че МПС било с изтекъл
срок на валидност на регистрационните табели се счита за дерегистрирано.
АНО е следвало при приемане на тази квалификация да установи дали
действително МПС е дерегистрирано служебно, след като не е било сторено
от собственика, и дали това е било отразено в конкретните регистри и дали
собственикът е бил надлежно уведомен за дерегистрацията. В НП не била
посочена датата, от която МПС било с прекратена регистрация, от което
2
следвал изводът, че към датата на извършеното нарушение МПС е било
вписано в съответния регистър и съответно липсвало извършено нарушение.
АУАН и НП били издадени в нарушение на въведените с чл. 42 и чл. 57
ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание, тъй като
санкционираното нарушение следвало да бъде описано пълно, прецизно,
разбираемо и с посочване на всички признаци на нарушената норма от
съответния нормативен акт. На следващо място не била налице субективната
страна на нарушението, поради липса на вина у жалбоподателя. Задължението
за регистрация по съответния ред се носило от собственика на МПС, като
промените в регистрацията можели да се заявят именно от него, а не от който
и да е водач. След изтичането на срока на табелите с регистрационен номер
същите не можели да се използват, но тъй като на тях не била обозначена
датата на валидността им, то жалбоподателят не би могъл да знае, че
валидността им е изтекла. В конкретния случай МПС е собственост на трето
лице, било оборудвано с два броя регистрационни табели, на които била
посочена годината на валидност – 2023 г., поради това жалбоподателят не бил
изградил знание за извършване на нарушение. В случая той не би могъл да
предположи, че регистрацията на ППС била прекратена. Задължение на
третото лице собственик било да поднови регистрацията. Не били налице
някои от хипотезите на чл. 20 от Наредба № I-181 от 3 декември 2002 г. за
регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на
чуждестранни физически и юридически лица. В хипотезата че съдът счете, че
е извършено административно нарушение, моли за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието представлява такова с по-
ниска степен на обществена опасност, а жалбоподателят не бил собственик на
процесното МПС и не шофирал активно с него. Наказващият орган бил
длъжен да обсъди приложението на чл. 28 ЗАНН и като не е сторил това е
постановил акта си в нарушение на закона, което налагало неговата отмяна.
Счита, че в настоящия случай даването на предписание, а не налагането на
санкция, би било в достатъчна степен ефективно и целесъобразно за
постигане целите на административнонаказателния процес. Моли за отмяната
на обжалваното наказателно постановление, като претендира присъждането
на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
вместо него се явява упълномощеният защитник адв. Н. Т., който поддържа
3
жалбата и моли за нейното уважаване и претендира разноски за
производството
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 16.06.2023
г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено
на нарушителя на 03.06.2023 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 23-1085-001704/25.05.2023 г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено
против А. Н. Ч. за това, че на 30.04.2023 г., около 09,10 ч, в с. Червена вода,
общ. Русе, на ул. „Георги С. Раковски“ до бензиностанция „Бенита“ в посока
гр. Русе, в качеството си на водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с
рег. № С 0507, собственост на Посолството на Република Турция, извършил
следното нарушение – управлявал МПС, което не било регистрирано по
надлежния ред.
От разпита на актосъставителя, както и от другите приложени по делото
доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 30.04.2023 г., около 09,10 ч, екип на Сектор „Пътна полиция“ към
ОД МВР – Русе в състав св. Н. К. и М. А. спрял за проверка в с. Червена вода,
на ул. „Георги С. Раковски“ до бензиностанция „Бенита“, в посока гр. Русе,
лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с рег. № С 0507, собственост на
Посолството на Република Турция, който бил управляван от жалбоподателя
Ч.. След представянето на СРМПС част II от страна на жалбоподателя на
контролните органи, последните установили, че същото било с валидност до
01.01.2023 г. и че жалбоподателят бил в нарушение, тъй като управлявал
МПС с регистрационни табели, чиято валидност била изтекла. Полицейските
служители установили, че управляваното от Ч. МПС било без сключена
валидна застраховка гражданска отговорност. Административнонаказващият
орган първоначално е счел, че са налице данни за осъществено престъпление
от общ характер административнонаказателното производство първоначално
4
е било прекратено с Мотивирана резолюция № 23-1085-М000062/02.05.2023 г.
С Постановление от 18.05.2023 г. по пр. пр. № 2657/2023 г. по описа на РП –
Русе прокурор при РРП е отказал да образува наказателно производство и е
върнал преписката за произнасяне по компетентност на
административнонаказващия орган, който на 25.05.2023 г. е издал
обжалваното наказателно постановление.
От изисканата служебно по почин на въззивната инстанция справка от
Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе се установява, че към
30.04.2023 г. регистрацията на лек автомобил марка „Фолксваген Туарег“ с
рег. № С 0507, не е била прекратена. Това е станало едва на 12.06.2023 г.
поради напускане на страната. Това обстоятелство не се оборва и от
показанията на св. Н. К., който твърди, че е била извършена справка през
работна станция, при което се установило, че бил налице проблем с
регистрационните табели, тъй като липсвали данни за тях в системата. Това
обстоятелство само по себе си обаче не означава, че регистрацията е била
прекратена, а че е било налице нередовност по отношение на поставените на
моторното превозно средство регистрационни табели.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление страда от
пороци, които ограничават правото на защита на нарушителя да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен. В описателната част е заявено,
че жалбоподателят управлява МПС с изтекъл срок на валидност на
регистрационната табела, като това е подведено под състава на
административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Съгласно санкционната
норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП се наказва водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Вмененото нарушение
на жалбоподателя е по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, който гласи, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Никъде в тези текстове не се
среща понятието регистрационни табели с изтекъл срок на валидност или
дори и невалидни регистрационни табели. От това следва изводът, че
жалбоподателят би бил затруднен да разбере дали му е повдигнато
административно обвинение за това, че е управлявал МПС, което е нямало
поставени регистрационни табели, или е управлявал МПС, което не е било
5
регистрирано по надлежния ред. Тази неяснота ограничава правото му на
защита да разбере срещу кое от двете нарушения следва да организира
защитата си.
Дори и евентуално да бъде прието, че така отразеното словесно
описание на визираното от административнонаказващия орган нарушение не
затруднява упражняване правото на защита на жалбоподателя, то от
изведената фактическа обстановка съдът намира описаното за извършено от
страна на жалбоподателя деяние за несъставомерно, тъй като не реализира
състава на визираното в наказателното постановление административно
нарушение, подведено от горецитираната санкционна норма.
Събраните по делото доказателства не пораждат съмнение, че
процесният лек автомобил на датата на деянието действително е бил
управляван от жалбоподателя Ч.. Административнонаказващият орган, от
една страна, е повдигнал обвинение за нарушение, изразяващо се в
управление на МПС, чиято валидност на регистрационните табели е била
изтекла. Видно от представените по делото писмени доказателства, както и от
разпита на свидетеля се установява, че процесното МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген Туарег“ с рег. № С 0507, е било с поставени на
необходимите и нормативно установени за това места регистрационни табели
и нито една от тях не е липсвала към момента на извършване на проверката.
От това следва изводът, че това деяние не може да бъде квалифицирано като
административно нарушение, изразяващо се в липса на поставени
регистрационни табели, каквато е една от хипотезите на чл. 175, ал. 3 ЗДвП,
поради което са правилни развитите доводи в жалбата, че е нямало как това
да е било диспозицията на нормата, нарушена от жалбоподателя.
Съдът не намира, че така описаното в наказателното постановление
деяние съставлява и нарушение – управление на МПС, което не е
регистрирано по съответния ред. Действително свидетелството за
регистрация част II, с което е разполагал жалбоподателят, отразява в графа
„Н“, че то е с валидност до 01.01.2023 г., поради което са неоснователни
доводите на защитата, че нарушителят не е имало как да знае какъв е срокът
на регистрацията и че има вероятност същата да е прекратена към датата на
констатиране на нарушението, поради което липсвало вина, тъй като този
документ се е намирал у нарушителя и същият е разполагал с него и е могъл
6
да се информира относно неговото съдържание. За целта не е необходимо
срокът на валидност да бъде отразен на самите регистрационни табели,
защото подробните данни за регистрацията са инкорпорирани именно в
свидетелството за регистрация, с което жалбоподателят е разполагал и е
могъл да се запознае с неговото съдържание, още повече че той самият го е
представил на контролните органи при проверката. Отразяването на срока на
валидност на временната регистрация не е задължителен елемент от
съдържанието на табелите, тъй като съгласно чл. 26 от Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
валидността на временната регистрация се отразява само в свидетелството за
регистрация, а регистрационният номер е със съдържание, както при
постоянната регистрация. Валидността на регистрационните табели е
функция на валидността на самото свидетелство за регистрация. За да бъде
обаче съставомерно описаното в наказателното постановление деяние,
превозното средство следва да не бъде регистрирано. Видно от представената
справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе към датата на
установяване на нарушението – 30.04.2023 г., регистрацията на процесното
МПС не е била прекратена. В случая въпросите кога може да бъде прекратена
регистрацията на превозното са уредени по-подробно в Наредба № I-45 от 24
март 2000 г. Съгласно разпоредбата на чл. 22, т. 2 от Наредбата според срока
си на валидност регистрацията може да бъде временна, като в този случай
има определен срок. В Глава втора, Раздел III, от Наредбата са уредени
въпросите, свързани с прекратяване на регистрацията. Според текста на чл. 18
регистрацията се прекратява с писмено заявление от собственика или
служебно. В чл. 18б са уредени хипотезите на служебно прекратяване
регистрацията на МПС. При внимателен прочит на същите може да се
установи, че не е предвидена хипотеза, при която регистрацията на едно МПС
се прекратява, поради изтичане времето на нейната валидност, което от своя
страна представлява нормотворчески пропуск да бъде предвидена санкция за
изтичане срока на временната регистрация. При реализиране на юридическата
отговорност на едно лице е недопустимо обаче да бъдат прилагани други
правни норми по аналогия, за да се стигне до извода, че регистрацията следва
7
да бъде прекратена по право, доколкото такава последица не е предвидена в
нито един нормативен акт, а и становището на администрацията към
административнонаказващият орган е, че регистрацията на превозното
средство не е била прекратена. Регистрирането и воденето на отчет е
административна дейност, следователно в прерогативите на администрацията
е да третира едно превозно средство като нерегистрирано, регистрирано или
дерегистрирано.
От всичко това следва изводът, че описаното в наказателното
постановление деяние не може да покрие елементите от обективна страна на
нито едно административно нарушение, следователно то не обявено от закона
за наказуемо. Поради тези съображения наказателното постановление следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски.
Същият е представил договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че е заплатил на процесуалния си представител 500 лв. в брой. По
повод наведеното от административнонаказващия орган възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за МРАВ минималното адвокатско възнаграждение по
настоящия казус е 400 лв., а жалбоподателят е договорил с процесуалния си
представител такова със 100 лв. повече. Съдът не намира, че адвокатският
хонорара следва да бъде редуциран, тъй като процесуалният представител на
жалбоподателя е взел участие не само в изготвянето на жалбата, но и в
проведеното съдебно заседание, взел е участие при разпита на свидетеля,
изложил е и пледоария по същество. На следващо място се оспорват две
административни наказания – глоба и лишаване от право да се управлява
МПС. Поради тези съображения съдът счита, че макар и уговорено в известна
степен над минимума, така определеното адвокатско възнаграждение не се
явява прекомерно.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1085-001704/25.05.2023 г.,
с което на А. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес ***, са му наложени наказания
8
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Русе, със седалище в гр. Русе, бул. „Генерал
Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 500 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9