Определение по дело №288/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 13/29.03.2011 г., постановено по Г.д. № 1865 по описа за 2010 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на Р. Р. Р. от Г.К., У.”. № 1. В.”*”, .4, А.*, с ЕГН * против О. К. за допускане на промяна на фамилното му име от Р. на Шеноджак, като неоснователна.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Р. Р. Р., който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно. В жалбата се сочи, че от представените по делото доказателства било видно, че жалбодателят бил известен в обществото с фамилното име Шеноджак, което носел включително и в Р Т. С тази фамилия били записани съпругата му и децата му, като не бил познат в обществото с фамилията Р.. Използуването на тази фамилия му създавала неудобства, както в семеен план, така и в средата му на общуване. Твърди, че били налице важни обстоятелства, които налагали промяната на фамилното му име от Р. на Ш. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския окръжен съд и да допусне промяна във фамилното му име от Р. на Ш., като изпрати препис от решението на О. К. за отразяване на промяната в гражданските регистри на населението. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата си по изложените в същата съображения.

Въззиваемата страна О. К., редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

От събраните по делото доказателства не се установяват важни обстоятелства, налагащи промяна във фамилното име на въззивника, поради кото обосновано и правилно Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата за промяна на фамилното име на молителя. Така, видно от представеното удостоверение за раждане с дата 09.10.2006 г., изд. въз основан на акт за раждане № 20/03.08.1974 г. то О. К., заверено копие от лична карта № *********, изд. на 11.10.2006 г. от МВР – К. и удостоверение за сключен граждански брак с дата 13.11.2006 г., изд. от О. К., молителят е с фамилно име Р.. В удостоверенията за раждане на децата на въззиваемия същият отново е с фамилията Р.. В тази връзка настоящата инстанция не кредитира показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Г.И.Х. и С.М.С., тъй като техните показания се опровергават от представените писмени доказателства. Ако родът на молителят е бил известен с името Ш., както твърдят свидетелите, то би следвало това да бъде отразено и в официалните документи за самоличност на Р. Р. и на неговите родители, каквито данни по делото липсват. След като молителят е бил известен с фамилията Ш., то логично би било същият да възстанови турско-арабските си именна именно с тази фамилия, но това не е било направено, а напротив същият е възстановил фамилията си Р.. Впрочем, по делото не са представени каквито и да са писмени доказателства, установяващи каква е била фамилията на бащата и дядото на молителя, поради което не би могло единствено със свидетелски показания да бъде установено това твърдение.

На следващо място обстоятелството, че молителят е известен в Р.Т. с фамилното име Ш. не е важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и не налага промяната на фамилното му име. За да е налице посочената хипотеза важните обстоятелства следва да бъдат установени на територията на Република България, а не в друга държава, тъй като законът за гражданската регистрация има териториални предели и се прилага единствено на територията на нашата страна. Известно на съда е и обстоятелството, че българските граждани от турски произход, които са придобили и турско гражданство, получават фамилии, които са различни от фамилиите им в България. Това така защото в Р Т. българските граждани от турски произход имат две имена, съгласно турската именна система, която е съвсем различна от българската, уредена в ЗГ. Що се отнася до фамилните имена на децата на молителя, то същите са родени в Р Т. и съвсем логично имат само две имена, а не три и носят фамилията на родителите си в Р Т.. Освен това при съставянето на акт за раждане № 1507/13.11.2006 г. и акт за раждане № 1508/13.11.2006 г. и двата съставени от О. К., имената на децата на молителя са съставени в нарушение на чл.13 и чл.14 от ЗГР, поради което това обстоятелство не може да послужи като важно такова по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГ. Същото се отнася и до фамилното име на съпругата на молителя, която при съставянето на акт за граждански брак № 0484/13.11.2006 г. е приела фамилията Ш. в нарушение на чл.11, предложение последно от СК (отм.). Разбира се, въззивникът е известен с фамилията Ш., но в Р Т. а не в България, поради което не може да бъде приложената последната хипотеза на цитирания чл.11 от СК (отм.)

Ето защо не са налице важни обстоятелства, налагащи промяна във фамилното име на въззивника, а решението на Кърджалийския районен съд е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/29.03.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1865 по описа за 2010 г. на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.