Р Е
Ш Е
Н И Е
гр.София 18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на шести
октомври през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
При секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Богданова гр. дело №8657/2019г. по
описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.К.Д. ЕГН ********** от гр.София, кв.“********чрез
адв.Р.А. съдебен адрес ***, Манастирски ливади – Запад, ул.“********срещу Е.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес ***, с която е предявен иск за признаване за установено по
отношение на ответницата, че тя не е собственик на придобитите по време на
брака недвижими имоти, описани в НА за покупко-продажба на недвижими имоти №59,
том трети, рег.№8652, дело №382 от 2015г. – фризьорски салон и ателие за
козметични услуги, находящи се в гр.София, поради липса на принос при
придобиването им и в условията на евентуалност иск за определяне на по-голям
дял от общото имущество, предмет на настоящия иск, като приноса на ищеца
значително надхвърля приноса на ответницата.
1.Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили
граждански брак на 17.09.2015г. в гр.София. От брака си нямали родени деца.
Продължил до 28.05.2019г., когато бил прекратен с Решение от 28.05.2019г. по
гр.д.№72880/2018г. по описа на СРС. На 29.12.2015г., твърди, че е закупил
фризьорски салон и ателие за козметични услуги в гр.София, за да има работа
съпругата му, с кредит, който изтеглил и заплатил всички разходи по оборудване
на салона и откриването му, като тя му обещала да заплаща вноските по кредита.
Това не станало. Ищецът твърди, че от закупуване на имотите единствено той е
заплащал и продължавал да заплаща вноските по кредита от заплатата си. Заплатил
всички разходи по прехвърляне на имотите, както и самоучастие по кредита в
размер на 6400лв., включително и хонорара на брокера в размер на 2000лв.
Ответницата не била взела участие в закупуването на имота и не разполагала с
никакви парични средства. Обещала му, че след като разработи салона ще започне
да заплаща вноските по кредита сама, но повече от две години не се случвало. Освен
това заплащал и месечните й осигуровки в размер на 150лв. в продължение на 18
месеца. Преминала на четири часов работен ден във фирмата на майка й, за да
плаща по-малко осигуровки и от средата на 2017г. започнала със заработеното от
салона да си плаща осигуровките, тока, водата и някои от консумативите в
салона. Твърди, че тя нямала никакъв принос в придобиването на имотите. Всички
доходи, които получавала от работата си, тя влагала в консумативи и по никакъв
начин не облекчавала ищеца в изплащането на кредита. Освен изложеното, ищецът твърди, че
ответницата никога не се била грижила за домакинството, единствено той
приготвял вечеря и й сервирал
На 13.08.2018г. ответницата го напуснала и
приключило съвместното им съжителство. Тя му предложила да продадат имотите и
да се разведат по взаимно съгласие.
Преписи от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът Е.С. Н.е упражнила правото си на писмен отговор.
Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
изцяло изложените твърдения в исковата молба като неотговарящи на истината. Не
оспорва, че с ищеца са се запознали в Интернет, когато тя е живеела и работела
в Германия. Справяла се добре. Твърди, че след като заживяла в жилището на
ответника в България направили ремонт, като тя донесла всичките си вещи –
печка, хладилник, пералня и др. Не пестяла време, усилия, парични средства,
познанства и приятелства, за да създаде уютен дом за семейството им. Твърди, че
не е било нейно предложението за закупуване на процесните имоти и че не е
варно, че не е участвала с никакви средства и принос за тяхното придобиване.
Поради неразбирателство от различно естество с ищеца стигнали до развод. Той й
предложил да продадат имотите и тя била съгласна, но в случай, че си разделят
парите от продажбата, след погасяване на кредита. той не бил съгласен.
Ответницата твърди, че всички средства, които изкарвала от салона давала на
ръка на ищеца, който разпределял семейния бюджет. Твърди, че участвала наравно
с него при всяко едно плащане като давала парите на ръка на бившия си съпруг, а
преводите били правени по неговата банкова сметка. ***а заплата. След
закупуване на имотите, с нейни лични средства, личен труд и нейни приятели
направили ремонт и открили козметичния салон. Твърди, че независимо, че била
ангажирана през целия ден с работата си, нито за миг не била изоставила
семейните си задължения – чистела, готвела, подреждала, подготвяла дрехите му
за работа, пазарувала хранителни стоки и продукти за дома. След като напуснала
семейното жилище, те не взела никакви вещи от там.
Ответницата излага доводи, че по кредита, с
който са закупени процесните имоти тя е солидарен длъжник и независимо, че той
е титуляр по договора, задължението за тяхното връщане е и за двамата и е без
значение начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в
покупката на имотите. Което според нея не променя правата им в съсобствеността,
дори изплащането да е било само със средства на ищеца. Оспорва твърденията му,
че й е заплащал месечните осигуровки, включително и режийните разходи за
салона.
Ответницата оспорва и искът, предявен в
условията на евентуалност. Поддържа солидарността на задължението по кредита,
което изключвало личния характер на тези средства.
Оспорва справката от банковата сметка на
ищеца за извършвани преводи към нея за период преди брака като ирелевантни.
Оспорва представените от него писмени документи.
По делото е постъпило становище от ищеца във
връзка с писмения отговор на ответницата. Оспорва изцяло твърдените от нея
обстоятелства с подробни доводи.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното.
Страните не спорят, че са сключили граждански
брак на 17.09.2015г., прекратен с решение от 28.05.2019г. по гр.д.
№72880/2018г. на СРС.
От представения НА за покупко-продажба на
недвижими имоти №59 том ІІІ, рег.№8652, дело №382 от 29.12.2015г. се
установява, че по време на брака страните са закупили описаните в акта недвижими
имоти – фризьорски салон и ателие за козметични услуги общо за сумата от 62 587лв.
като за целта им е бил отпуснат ипотечен банков кредит.
От представения Договор за жилищен кредит
№4818/28.12.2015г., се установява, че същият е сключен между „Търговска
Банка Д“ АД като Кредитор от една страна
и К.К.Д. като Кредитополучател и Е.С.Д. като Солидарен длъжник. С този договор
е бил предоставен на страните ипотечен кредит в размер на 55 000лв. за
покупка на процесните недвижими имоти. Кредитът е бил предоставен за 120 месеца
с краен срок за издължаването му 01.01.2026г. при месечна вноска в размер на
574,21лв., удържана от трудовото възнаграждение на ищеца.
Ищецът е представил като писмени
доказателства пет броя отчети по сметка за периода от 31.08.2015г. до 10.09.2015г.
за извършени плащания, издадени от Първа инвестиционна банка АД. Същите са
неотносими към предмета на делото, доколкото касаят период преди сключване на
граждански брак с ответницата и не дават яснота сумите да са били похарчени за
ответницата.
Ищецът е представил като доказателства отчет
по сметка от Първа инвестиционна банка, изготвен на 28.11.2015г. и платежно
нареждане от 27.11.2015г. за извършени плащания хонорар на брокера 1477,60лв. с
отразяване, че в брой са заплатени още 400лв. и 6258лв. 10% самоучастие за
закупуване на имотите. Представена е справка за движение по сметка от
„Търговска банка Д“ АД за периода от 01.01.2016г. до 04.06.2019г., от което се
установява, че вноските по отпуснатия ипотечен кредит на страните са били
удържани за този период от разплащателната сметка на ищеца, в какъвто смисъл е
клаузата на договора.
От представената справка-извлечение от сметката на К.Д. в Първа инвестиционна
банка, изготвена на 17.06.2019г. се установява, че на 04.12.2014г. Фонда за
гарантиране на влоговете в банките му е превел сумата от 72 332,36лв.
От приложените по делото банкови нареждания
от ответницата, се установява, че от 05.12.2019г. до 16.09.2020г. тя е
заплащала различни суми в диапазон от 300лв. до 3000лв. по договора за банков
кредит от 28.12.2015г., по който е съдлъжник. Като с последното банково
нареждане от 16.09.2020г. за сумата от 3000лв. тя е уредила своите облигационни
отношения с ищеца, касаещи договора за кредит.
Представено е електронно банково извлечение за периода 01.07.2020г. до
30.09.2020г. от Банка ДСК с титуляр Е. Н.ведно с платежно нареждане, от което
се установява, че тя е заплатила описаните суми в извлечението за ел.енергия.
Представила е разписки за плащане, ел.писмо до и от „Топлофикация“ АД, за
извършени плащания за периода от м. август 2018г. до м.февруари 2020г.
От представените Удостоверение за декларирани
данни от НАП от 21.07.2020г., справка – данни за осигурено лице за периода от
01.-1.2016г. до 31.12.2019г. и три броя удостоверения от 22.06.2020г., се
установява, че ответницата е бира осигурявана за посочените периоди за
длъжностите, които съответно е заемала.
Представени са от ответницата доказателства
за закупени стоки за дома по време на брака с ищеца – душ кабина и телевизор,
последния д договор за кредит. Представила е писмо до банката – кредитор, с
което Н.е заявила желанието си да продължи да заплаща по посочена отделна
сметка нейната част от задължението по договора за кредит, поради това, че са в
процедура по развод.
Съдът не обсъжда представените по делото
писмени доказателства, касаещи лична коренспонденция между страните и други,
относими към бракоразводното им дело.
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът е допуснал събиране на гласни докатазелства.
От разпита на свидетеля Д.К.Д. – син на
ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се установява,
че познава ответницата от м.септември 2015г., когато сключили граждански брак с
баща му. Знаел, че три месеца след сключване на брака баща му изтеглил кредит,
за да купи процесните имоти. Свидетелят посещавал фризьорския салон само с баща
си, сам не бил ходил, помагал за пренасяне на дивани. През 2017г. често му се
налагало да посещава района, в който се намирал салона и му правело
впечатление, че Е. или е навън и пуши, или вътре нямало никой, често било
затворено. Посещавал често дома на страните, предимно вечер, когато го канели
на вечеря. Бил е свидетел на спорове между тях и на разговори относно това кога
тя ще започне да има участие в погасяване на кредита, тъй като уговорката била
тя да изкарва пари и да плаща вноските. Баща му покривал сметките, кредита и й
бил плащал осигуровките. Имало период през 2017г., когато синът на ответницата
живял при тях около два месеца, сестра й за около три и дъщеря й. Издръжката за
всички била от баща му, както той му споделял. Свидетелят твърди, че баща му,
виждайки, че салона не се развивал, предлагал на ответницата да прехвърли
нейната част на него и тя да продължи да работи. Според него ищецът й давал
пари, но не бил свидетел тя да му дава. Ответницата ходела с джипа на баща му
на работа, като за поддръжката не давала пари. Свидетелят заявява, че не са
живели заедно със страните, а на различни етажи в къщата. Двамата се разделили
окончателно през м.август 2018г.
От показанията на св.Ц.В.– снаха на ищеца,
чийто показанията съдът цени при условията на чл.172 ГПК, се установява, че
няколко месеца след като ищецът сключил брак с ответницата, отишли със съпруга
й – св.Д. да поискат от баща му да им помогне в закупуването на кола. Той им
отказал с мотив, че е купил процесния салон, имал самоучастие, разходи за
прехвърляне то му, за брокера, бил купил скъп апарат за лазерна епилация за
салона около 4 000лв. Твърди, че няколко пъти минавала покрай салона, но
само веднъж е виждала да работи, винаги било затворено. Не е виждала Е. да дава
пари на К., напротив той й давал. Често се карали, защото тя не изкарвала пари
и той й плащал дори осигуровките, пазарувал консумативи, плащал сметките.
Чувала от кухнята им, която се намирала под балкона на Д., че Е. сутрин,
тръгвайки на работа му искала пари.
От показанията на св.Я.П.– дъщеря на
ответницата, чийто показания съдът цени в условията на чл.172 ГПК, се установява,
че инициативата за закупуване на козметичен салон била на ищеца, според когото
било излишен разход заплащането на наем и имал желание тя да участва пряко в
бизнеса и да стане семеен такъв. Имотът бил закупен за семейни нужди, за да има
още един доход и да бъде семеен бизнес. Изтеглили кредит над 50 000лв.,
майка й имала някакви спестени пари от работата й в Германия и леля дала също
някакви пари, които се вложили в салона.
Сочи, че ищецът също е вложил негови средства в салона. Той изтеглил
кредита, защото като държавен служител можел да ползва преференциални условия,
но майка й била съдлъжник. Уговорката била, че от сметката на ищеца ще се
погасява кредита, а ответницата каквото изкарва като доход ще му го дава на
ръка. Той разполагал със семейния бюджет и се плащали всички разноски.
Настоявал тя да се осигурява на по-малко часове, за да бъдат по-ниски
осигуровките. Свидетелката твърди, че майка й имала клиенти, апаратурата била
добра и самото студио бързо се разработило. Имало добър доход от него. Свидетелката живяла със страните от юли
2016г. до октомври 2016г., след като те й предложили да отиде при тях, за да не
плаща общежитие. Твърди, че К. и Е. имали много конфликти, той злоупотребявал с
алкохола, ставал заядлив, агресивен. Основните отговорности били на майка й –
тя чистела, готвела, пазарувала. Всичко, каквото изкарвала го давала на ищеца
на ръка и той както преценявал така разпределял парите за домакинството. Твърди,
че ремонт на банята в дома на ищеца е направила майка й, в жилището нямало
нищо, само настилки. Всички уреди, които имала в Германия ги донесла при К..
Той живеел на долния етаж със синовете си, на втория етаж нямало нищо. Твърди,
че майка й в Германия е работела на две места, защото е имала възможност да
издържа и нея и брат й като студенти и не са имали финансови притеснения.
Няколко месеца след като майка й сключила брак, свидетелката трябвало да
започне работа, защото на Е. й било забранено да издържа децата си, всичко
трябвало да отива в семейния бюджет. Свидетелката твърди, че много време е
прекарвала в салона при майка си и имала доста работа. Ищецът често ходел в
салона, за да вижда какъв е оборота и дали всичко се записва. Твърди, че майка
й живяла с него до м.февруари 2018г., когато го напуснала. Той я убеждавал да
се съберат отново и че ще спре с алкохола и нямал да пие, предложил й да
посещават заедно психоаналитик. Ответницата се върнала след месец и живели
заедно до м.август 2018г., когато окончателно се разделили. Свидетелката
споделя, че майка й не плащала вноските по кредита, когато напуснала ищеца,
защото заминала за гр.Разлог, където имала салон, който бил затворен. Отнело й
време преди да се възстанови. Твърди, че ищецът бил предложил на ответницата
докато си стъпи на крака да не плаща вноските по кредита. Към момента Е.
плащала кредита и всички разноски за консумативи.
От показанията на св.М.Т.– сестра на
ответницата, които съдът цени в условията на чл.172 ГПК се установява, че в
продължение на три месеца от м.декември 2016г. до м.февруари 2017г. е живяла
заедно със страните, докато си правела ремонт на закупен апартамент и имала наблюдение
върху отношенията им тогава. Според свидетелката сестра й била добър козметик и
когато се прибрала от Германия си донесла цялата апаратура. Ищецът й предложил
да закупят козметичен салон като вземат ипотечен кредит. Не може да каже как са
били разпределени средствата между страните при закупуването, но Е. също имала
участие с пари, отделно свидетелката й дала 5000лв., за да й помогне. Твърди,
че в дома на ищеца сестра й направила ремонт на банята, въпреки, че той не
искал, с нейни средства. Всичко каквото изкарвала от салона Е. го давала на К.
и той разпределял средствата. На ръка му давала парите. Всяка вечер в тефтер записвала какво е изкарала и какво е
похарчила. Парите ги оставяла на масата. След което започвала да чисти, да пере
и да готви. Според свидетелката отношението на ищеца към сестра й било доста
грубо, той имал проблем с алкохола и това станало и причина да се разведат в
последствие. Сестра й заминала за гр.Разлог, където отново започнала работа в
салон. В един период от време не е имала възможност да му дава пари за
разходите, но в последствие е заплатила вноските по ипотечния кредит, финансово
е добре и заплаща задълженията си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на
ответницата при условията на чл.172 ГПК, като приема, че са обективни,
отразяващи лични възприятия и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи.
Съгласно чл.21 ал.1 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като
съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за
децата и в работа в домакинството - чл.21 ал.2 СК. От тази разпоредба следва,
че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при
възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен
принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване
на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на
чл.22 и чл.23 СК. Съгласно чл.23 ал.1 СК
лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество по
смисъла на чл.22 СК. Когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен
ако тази част е незначителна - чл.23 ал.2 СК. Признаването на пълна или
частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на
брака на страните недвижим имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска
по чл.23 ал.1 или ал. 2 СК, е
предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия индивидуална
собственост или личен дял съпруг /респ.бивш съпруг/ на следните
правно-релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на
възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които
имат личен произход по смисъла на чл.22 СК и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им към момента на
придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на презумпцията на чл. 21 ал.
3 СК е изцяло на ищеца по иска за трансформация, който при условията на пълно и
пряко доказване следва да установи влагането на твърдяните лични средства в
придобиването на конкретната вещ.
Обхватът на съпружеската имуществена общност
е установен в чл. 21, ал. 1 СК, който гласи, че вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това, на името на кого от тях са придобити.
Формулировката „по време на брака“ означава, че се касае за придобиване през
времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване на някое от
изчерпателно изброените в чл. 44 и 45 СК основания.
Според Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на
Пленума на Върховния съд, определящ е моментът, в който юридически става
придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за
прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
Така от момента на придобиване на имота, той
става част от съпружеската имуществена общност, като в чл. 21, ал. 3 СК законодателят
е установил презумпцията, че придобиването е резултат от съвместния принос на
двамата съпрузи до доказване на противното. В съответствие с това правило чл.28 СК гласи, че дяловете на съпрузите се смятат за равни при прекратяване на
имуществената общност и при делба те следва да получат по една втора идеална
част от имота.
Когато обаче единият съпруг не е имал никакво
участие в разноските по придобиването и изплащането на вещта, такова разрешение
би било несправедливо и законът предвижда възможност за другия съпруг да
предяви установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК и чрез него да обори презумпцията
за съвместен принос. Това става като се докаже пълната липса на принос на
единия съпруг за придобиване на имота то във всички форми, изброени в чл. 21,
ал. 2 СК - влагане на средства, на труд, грижи за децата и работа в
домакинството.
По иска с правно основание чл. 21, ал. 4 СК
ищецът твърди, че имотите, описани в исковата молба, са придобити изцяло с
негови средства от трудови доходи, а ответницата няма никакъв принос за
придобиването им – финансов или пък косвен – чрез работа в домакинството. Това
твърдение не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Напротив, установява се, че ответницата не само, че е изпълнявала домакинските
си задължения – да готви, пере, чисти, пазарува – св.П. и св.Т., но всички,
пари които е изкарвала от работата си през деня в салона вечер ги е давала на
съпруга си. Установява се, че е имала период на затруднение да заплаща вноски
по кредита и консумативите, свързани с имота, но в момента в който вече е
стабилизирала финансовото си състояние тя активно се е включила в погасяване на
задълженията и особено след прекратяване на брака и към настоящия момент, за
което са представени писмени доказателства за извършвани преводи.
Процесните имоти са закупени с Договор за ипотечен
кредит, сключен по време на брака, а съпрузите - заемополучатели са солидарно
задължени лица по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, независимо от това, дали
задължението е поето еднолично, или от двамата заедно, в случая задължението е
поето и от двамата съпрузи. Съгласно тази разпоредба съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Като волята
на длъжниците - заемополучатели, е без значение за възникването, респективно за
съществуването на солидарната отговорност по облигационната връзка. Достатъчно
е тя да е осъществена по време на брака между страните, т.е. те да имат
качеството на „съпрузи“, както и задължението да е във връзка със задоволяване
на нужди на семейството. Създадената от закона общност на задължението води и
до общност на придобитото с такива средства имущество.
Тези съображения водят до извода, че при
отсъствие на други доказателства за пълната липса на принос от страна на единия
съпруг - ответницата, претенцията на ищеца да бъде признато, че тя не е
собственик поради липса на принос при придобиването ми, не може да бъде
удовлетворена чрез иска по чл. 21, ал. 4 СК. Погасяването на заема или част от
него само от единия съпруг не създава вещни права еднолично за него и не може
да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите,
респ.бившите съпрузи, а създава само облигационни отношения, с оглед
изравняване на участието им в изплащането на задължението.
Правата на съпрузите се определят към момента
на придобиването на собствеността и не се влияят от участието им в последващото
погасяване на заема (Решение № 127 от 28.03.2006 г. на ВКС по гражд. д. №
817/2005 г., I г.о.). Изплащането на вноските по договора за заем с лични
средства на един от тях не е свързано с придобиване на собственост, а с
възможност да се търси от другия съпруг съответна част от платеното (Решение №
44 от 28.01.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 5623/2007 г., III г.о., ГК).
Имуществените отношение между съпрузите в тези случаи се уреждат по правилата
на неоснователното обогатяване.
Ищецът
не доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесните имоти,
придобити по време на брака са били придобити изцяло с негови лични средства. Независимо,
че е разполагал с такива, с оглед представените доказателства, че през 2014г.
му е била заплатена сума в размер на 72 332,35лв., имотите са закупени
чрез ипотечен кредит, отпуснат на двамата съпрузи единият като
кредитополучател, другият като съдлъжник.
Съдът ще отхвърли този иск като
неоснователен. Това налага да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност иск по чл.29 ал.3 от СК.
Настоящият съдебен
състав намира, че за преценка основателността на предявения иск по чл. 29, ал.3 СК е необходимо да бъдат съпоставени от една страна, придобитото по време на
брака имущество и неговата стойност, а от друга приносът на съпрузите, който
намира изражение в получените доходи, положените грижи за домакинството и за
децата. В тежест на ищеца по предявения иск е
да установи неговия принос - какво
имущество е придобито по време на брака, с какви средства, както и какви грижи
за домакинството е полагал той. Ответницата носи тежест по установяване на собствения
си принос, произхода на средствата, с които е придобито имуществото, участие в грижа за домакинството, както и тежест по
осъществяване на насрещно доказване на твърдените от ищеца фактически основания.
Ищецът
в исковата си молба акцентира на това, че по време на брака е са придобити
недвижими имоти, които
са закупени със средства от кредит, обслужван изцяло
от него. Сочи, че ответницата не е участвала в изплащането на кредита, тъй като нямала оборот от салона и не полагала
усилия за разработването му, както и че той се грижел за домакинството. Изтъква, че имотите са придобити при липса на
съвместен принос.
Безспорно
се установява от доказателствата по делото, че бракът между страните е сключен
на 17.09.2015г. и е прекратен с развод на 28.05.2019г., като е продължил близо
три години и половина. От брака нямат родено дете. Същевременно искът за определяне на по-голям дял
от придобитото по време на брака имущество се основа на всички факти от брачния
живот на съпрузите. Значение за съвместния им принос има цялата продължителност
на брака, като искът не може да бъде уважен на база факти от изолиран период,
през който е придобит конкретен имот. В случая бракът е продължил едва три
години и половина. Следователно от придобитото по време на брака имущество
единствено процесните имоти са придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, за други вещи няма наведени твърдения. Ето защо само за тях следва да
се изследва наличието на общ принос, те формират доказаната по делото
съпружеска имуществена общност.
Установява се от приложените по делото справки за
трудовата ангажираност на страните, че двамата съпрузи за работили през време
на брака, като са получавали доходи от трудови правоотношения, като доходите на
ищеца са били значително по-високи от тези на ответницата. На
изследване подлежи цялостния принос на съпрузите в придобито в режим на
съпружеска имуществена общност имущество. В случая е без правно значение за
възникването на съпружеска имуществена общност, обстоятелството, че имотът е
придобит с кредит, погасяван от един от съпрузите. Съдът
приема, че ответницата има принос в придобиването на този имот, в каквато
насока са показанията на разпитаните свидетели П. и Т.. Тя е работила в
закупения салон, установи се, че каквито и доходи да е изкарвала тя ги е
предоставяла на съпруга си. Освен изложеното, имотите са били закупени с идеята
да се развива семеен бизнес. Нормално е в началото на разработване на салона да
има затруднения от финансово естество, за което ищецът не е проявил нужното
разбиране и търпение, изисквайки веднага съпругата му да започне да погасява
кредита със средства, придобити от козметичния салон. Според
настоящия състав всеки от съпрузите е участвал в общността според
възможностите, с които е разполагал. Погасяването на кредита от
един от съпрузите би могло да има значение за основателността на иска по чл.
29, ал. 3 СК, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, сочещи на
обоснован извод за по-голям или изключителен принос. Съобразно критериите на
ППВС № 5/1972 г. подобна преценка не може да бъде направена.
По изложените съображения, следва да се отхвърли и
евентуалният иск по чл.29, ал.3 от СК, предявен в преклузивния срок по чл. 30
от СК. Този иск е конститутивен и основание за уважаването му е доказването на
факта, че приноса на съпруга - ищец значително надхвърля приноса на съпруга-
ответник при придобиване на общото имущество по време на брака. След като в
конкретния случай придобитото в режим на СИО имущество се изчерпва с процесните
вещи /каквито са твърденията на ищеца/ и те са придобити изцяло със заемни
средства, за връщането на които и двамата съпрузи са солидарно задължени, то
липсва основание да се приеме, че приносът на единия солидарен длъжник
надхвърля този на другия. Изплащането на поетите солидарно задължения изцяло
или в по-голяма част от единия съпруг, поражда единствено облигационни
отношения между страните и разрешаването им следва да е на тази плоскост.
По разноските.
С оглед изхода на спора ищецът дължи разноски на ответницата
в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по
чл.80 ГПК.
На основание изложеното и на
основание чл.235 от ГПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.К.Д. ЕГН ********** от гр.София, кв.“********чрез адв.Р.А.
съдебен адрес ***, Манастирски ливади – Запад, ул.“********срещу Е.С. Н.ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес ***, иск за признаване за установено по отношение на ответницата,
че тя не е собственик на придобитите по време на брака недвижими имоти, описани
в НА за покупко-продажба на недвижими имоти №59, том трети, рег.№8652, дело
№382 от 2015г. – фризьорски салон и ателие за козметични услуги, находящи се в
гр.София, Столична община, район Слатина на партерния етаж в
жилищната сграда на ул.“*******, поради липса на съвместен принос при
придобиването им в режим на СИО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.К.Д. ЕГН ********** от гр.София, кв.“********чрез адв.Р.А.
съдебен адрес ***, Манастирски ливади – Запад, ул.“********срещу Е.С. Н.ЕГН ********** с адрес ***,
съдебен адрес *** условията на евентуалност иск за определяне на по-голям дял
от общото имущество – фризьорски салон и ателие за козметични услуги, находящи
се в гр.София, Столична община, район Слатина на партерния етаж в жилищната
сграда на ул.“******* като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, К.К.Д.
ЕГН ********** от гр.София, кв.“********да заплати на Е.С. Н.ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес *** сумата от 1000лв.,
представляваща извършени разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :