РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000705 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл ГПК е образувано по жалба на
Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адв.В. В. от САК насочена против
Решение № 873/20.06.2024 г., постановено по т.д. № 1117/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, с което са отхвърлени предявените в условието на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове от въззивното дружество с правно основание чл.36, ал.1 от
Закона за адвокатурата /ЗАдв/, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, както и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД
за осъждане на „АТЗ Проджект“ЕООД да му заплати сумата от 50 000 лв. главница,
представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна и съдействие
от 01.11.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
иска – 15.06.2023 г. до окончателното заплащане, както и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 541,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 24.02.2023 г. – 14.06.2023 г.
Във въззивната жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен
акт, поради постановяването му при неправилно приложение на относимия към казуса
материален закон в нормата му на чл.301 ТЗ, довело и до неговата необоснованост.
Поддържа се решаващите мотиви на първоинстанционния съд да са изведени при
неправилно езиково тълкуване на относимите към спора писмени доказателства, вкл. да е
налице отказ да бъдат обсъдени доводите на ищеца-въззивник за това, че ответникът-
въззиваем е узнал за процесния договор за правна помощ и съдействие много преди
подаване на отговор по исковата молба по делото.
Последното от своя страна довело до неправилен извод договора за правна защита и
съдействие да не е мълчаливо потвърдена, защото имало противопоставяне на търговеца
1
чрез подаването на отговор по исковата молба и оспорване автентичността на договора.
Поддържа се и неправилно приложение на нормата на чл.301 ТЗ, извършено при
отклонение на разбирането на съдебната практика в цитирани от въззивника актове на
касационната инстанция.
По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и по съществото на спора
се постанови пълно уважаване на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на СГС.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно съединяване с
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.36, ал.1 от Закона за
адвокатурата /ЗА/ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че между
страните по делото на 01.11.2022 г. е бил сключен Договор за правна защита и съдействие, с
който адвокатското дружество, като изпълнител, се задължило срещу възнаграждение да
окаже на ответника, в качеството му на възложител, правна помощ, изразяваща се във
водене на преговори с „Обединена Българска Банка“ АД от името и за сметка на
възложителя по повод сключването на бъдещ договор за цесия на вземания на банката,
произтичащи от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2018 г. спрямо «Карлово Биомас»
ЕООД, ЕИК: ********* и солидарните длъжници «Акилес корпорейшън» ЕАД, ЕИК:
*********, «Биомас дистрибюшън» ЕООД, ЕИК: ********* и «Хийт Биомас» ЕООД, ЕИК:
********* в размер на 5 600 000 евро.
Поддържано е друга съществена част от задълженията на изпълнителя да са били
преглед на документация, договори и провеждане на срещи във връзка с този договор,
преглед на договор за цесия и постигане на цена не повече от 3 380 000 лева, както и
съдействие до сключването му в писмена форма. Уговорено било за предоставените услуги
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв. с включен ДДС и падеж
на плащане 24.02.2023 г.
Поддържано е адвокатското дружество да е изпълнило произтичащите от договора
свои задължения, в резултат на които бил сключен и Договор за цесия от 17.02.2023 г., по
който продажната цена била не повече от 3 380 000 лв. Ответникът обаче не изпълнил
задължението си за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
адвокатското дружество дължимото възнаграждение в размер на 50 000 лв., както и лихва за
забава за периода от настъпване на уговорения в договора падеж до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 14.06.2023 г.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание
и размер.
Не е оспорил фактическите твърдения в исковата молба, че по силата на Договор за
прехвърляне на вземане (цесия), с нотариална заверка на подписите рег. № 1452 от
17.02.2023 г. на Нотариус П. Д., рег. № ***, с район на действие Софийски районен съд, и
нотариална заверка на съдържанието рег. № 1453, том 1, акт № 100 от 17.02.2023 г., на
същия нотариус, „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК: ********* е прехвърлило в полза
на „АТЗ Проджект“ ЕООД всички свои вземания от кредитополучателя „Карлово Биомас“
ЕООД, ЕИК *********, и солидарните съдлъжници „Акилес Корпорейшън“ ЕД, ЕИК
*********, „Биомас Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК ********* и „Хийт Биомас“ ЕООД, ЕИК
*********, произтичащи от Договор за кредит № 28/02.06.2014 г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1/01.09.2016 г., срещу заплащането на продажна цена в
размер на сумата от 3 380 000 лв.
Оспорил е твърденията за сключването на Договор за правна защита и съдействие на
01.11.2022 г., вкл. оспорва представеният към исковата молба да е подписан от законния
2
представител на „АТЗ Проджект“ЕООД.
Въвел е възражение договора да е преправен и/или съставен изцяло с оглед целите на
настоящото производство, т.к. падежът бил уговорен на конкретна дата - 24.02.2023 г., а към
датата на сключване на договора /01.11.2022 г./ не е имало как страните да знаят, че към
24.02.2023 г. вече ще бъде подписан договорът за цесия. Аргумент в тази насока бил и
точното съвпадение между целената максимална продажна цена съобразно същия, и
договора за цесия.
На отделно основание е оспорено твърдението за точно изпълнение на поетите от
адвокатското дружество задължения по договора, като в тази връзка се поддържа
представената от ищеца електронна кореспонденция с ОББ АД да не е подписана с
квалифициран електронен подпис и да няма доказателствена стойност, т.к. представлява
неподписан частен документ. Оспорена е истинността на представените електронни
документи – извлечения от електронна кореспонденция.
С допълнителната искова молба ищецът от своя страна е оспорил всички въведени
възраженията на ответника, по повод на които е изложил и допълнителни доводи в
подкрепа на претенцията си.
Като е посочил изрично, че ще се ползва от оспорения документ - Договор за правна
защита и съдействие от 01.11.2022 г., поддържа оригиналът му да съставлява електронен
документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, пар. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Твърди на 16.02.2023 г. ищецът от личния си електронен адрес за кореспонденция -
***@hotmail.com да е изпратил проект на договора за правна помощ до ползвания
електронен адрес за кореспонденция от С. У. - ***@gmail.com, който проектът бил съобразен
с постигнатите между страните уговорки още през м. ноември 2022 г. в насока - ако се
осигури сключването на договор за цесия с „ОББ“ АД за вземания на банката, произтичащи
от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2018 спрямо «Карлово Биомас» ЕООД, ЕИК:
********* и солидарните длъжници «Акилес корпорейшън» ЕАД, ЕИК: *********, «Биомас
дистрибюшън» ЕООД, ЕИК: ********* и «Хийт Биомас» ЕООД, ЕИК: ********* в размер
на 5 600 000 евро и се постигане цена не повече от 3 380 000 лева, ответникът ще заплати
възнаграждение на адвокатското дружество в размер на 50 000 лева с вкл. ДДС.
Твърди се на 16.02.2023 г. в 13:00 ч. от електронна поща с адрес: ***@gmail.com
ищцовото дружество да е получило на своя електронен адрес за кореспонденция
***@hotmail.com сканиран и подписан от името на ответника първообраз на представения
към исковата молба договор за правна защита и съдействие.
Оспорва се възражението на ответника, че електронен документ е само този, който е
подписан с КЕП и се поддържа, че подобен смисъл законът няма как да има, защото
съгласно чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от
23 юли 2014 година „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис.
Ето защо и се поддържа сканираният подпис на законния представител на ответника да е
достатъчен, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за правна помощ между
ищец и ответник.
На отделно основание се поддържа и че дори да не е подписан от законния
представител, действията на подписалото го лице са потвърдени по чл. 301 ТЗ от ответното
дружество още към 29.06.2023 г., когато на процесуалния представител на ответното
дружество – адв.Н. Т., е предоставен достъп до делото, а ответното дружество е знаело за
образуваното по искова молба на ищеца дело за налагане на обезпечителната мярка,
допусната по молба за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано ч.гр.д. № 6845/2023
г. на СГС.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът от своя страна е оспорил
допълнително наведените доводи от ищеца относно приложимостта на чл. 301 ТЗ и относно
правната същност на електронните документи по см. на чл. 3 ЗЕДЕУУ. По отношение на
3
последната поддържа, че се касае не за електронен .документ/изявление, а за сканиране на
съставен на хартиен носител договор и неговото изпращане на електронна поща. Твърди
документът да не е подписан нито на хартиен носител, нито с електронен подпис от
законния представител на ответното дружество. Оспорва твърденията на ищеца
приложената като доказателство към допълнителната искова молба разпечатка от
електронна кореспонденция, която се твърди да е водена между законния представител на
„АТЗ Проджект“ ЕООД и АД „Г. и П.“ да съставлява електронен документ по смисъла на чл.
3 от ЗЕДЕУУ и поддържа по съображенията, изложени за самия прикачен към нея Договор
от 01.11.2022 г. да няма доказателствената стойност на подписан частен документ. Оспорено
е авторството на посочените електронни изявления.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение,
което се атакува в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във
въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът - ищец в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от решението на СГС в неговата
цялост.
Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените
оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема следното:
Въззивникът изрично е заявил, че няма оплакване по фактическите положения, приети
за установени пред първата инстанция, нито пък има оплаквания по мотивите на съда
относно това, че договорът за правна защита и съдействие не е подписан от С. У..
Оплакванията му касаят правните изводи на съда по приложението на чл.301 ТЗ, т.к.
ответникът-въззиваем бил наясно с наличието на договора още от 16.02.2023 г., когато бил
разменен по ел.път, но се противопоставил на извършените без представителна власт
действия с подаването на отговор по исковата молба.
С оглед така заявеното във въззивната жалба решаващият въззивен състав приема, че
предметът на въззивното производство е ограничен в поставените от въззивника рамки, чрез
формулираните оплаквания за неправилност на обжалваното решение /арг. от чл.269 ГПК/,
поради което и не следва да се произнася по останалите повдигнати като спорни по делото
пред първоинстанционния съд въпроси от фактическа и правна страна. Срещу даденото
разрешение на същите страните нямат оплаквания и следва да се приеме, че то е правилно.
Ето защо настоящата инстанция намира за необходимо да акцентира единствено върху
следните релевантни за предмета на спора и безсъмнено установени факти, имащи
отношение към спорния по делото въпрос дали страните са постигнали съглашение като
обективираното в представения от ищцата-въззивник договор за правна защита и
съдействие, вкл. дали и кога представител на „АТЗ Проджект“ЕООД е изразил волята от
името на дружеството за постигане на такова съглашение и най-вече - кога волеизявяващия
орган на дружеството - неговия управител С. У. е разбрал за това.
Така според приобщеното като писмено доказателство заверено от адвоката копие на
Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г., "АТЗ Проджект" ЕООД е възложило
на адвокат В. П. Г., като представител на Адвокатско дружество „Г. и П.“ оказване на правна
защита и съдействие, изразяваща се във водене на преговори до сключването на договор за
цесия с банка ОББ за покупка на вземания на «Карлово Биомас» ЕООД, ЕИК: ********* и
солидарните длъжници «Акилес корпорейшън» ЕАД, ЕИК: *********, «Биомас
дистрибюшън» ЕООД, ЕИК: ********* и «Хийт Биомас» ЕООД, ЕИК: ********* в размер
на 5 600 000 евро, произтичащи от Договор за банков кредит № 28 от 02.06.2014 г., преглед
4
на документация, договори и провеждане на срещи във връзка с този договор, преглед на
договор за цесия и постигане на цена не повече от 3 380 000 лева, както и съдействие до
сключването му в писмена форма със заверка на подписи. Уговореното като дължимо
адвокатско възнаграждение е в размер на 50 000 лв. и за него е конкретизирано, че е
изчислено върху пълния размер на договора, съгласно чл. 2, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че следва да бъде
платено до 24.02.2023 г. по посочена в договора банкова сметка.
Обсъденото копие от договора формално носи подписите на представителя на клиента
– управителя С. С. У. /служебно извършена справка по партидата на дружеството в ТР/ и
представителя на адвокатското дружество – адв. В. Г..
С оглед поддържаното във въззивната жалба следва да се посочи, че ищцата-въззивник
не оспорва изведената от първоинстанционния съд фактическа констатация въз основа на
събраните по делото доказателства обсъденият по-горе договор да не е бил подписан лично
от управителя на въззиваемото дружество С. У..
Последната е правилна и обоснована, доколкото е установено еднозначно от анализа
на приобщените по делото писмени доказателства договорът да е бил изготвен от ищцата-
въззивник на хартиен носител, като неподписан проект на договор и изпратен като прикачен
файл във формат .dok (документ, написан на компютъра и прикачен като файл към
електронно писмо) с електронно писмо със съдържание „Здравейте! Изпращам проект на
договор. Моля за коментари, ако има такива. С поздрави: В. Г.“, от електронен адрес
***@hotmail.com до електронен адрес ***@gmail.com. Съответно - на 16.02.2023 г. в 12:36
ч. документът й бил върнат с електронно писмо от 16.02.2023 г. в 13:00 ч. с подпис за клиент
и изписани три имена на С. С. У. като прикачен файл във формат .pdf (сканирано копие на
хартиен носител).
Горният факт, вкл. заключението на изслушаната от първоинстанционния съд и
неоспорена от страните съдебно-техническата компютърна експертиза предпоставят
договорът да не е бил подписан електронно, вкл. на датата 16.02.2024 г.
Приобщените пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, вкл.
представената електронна кореспонденция, разменена между страните, както и
заключението на вещото лице по компютърната експертиза установяват по безсъмнен начин,
че договорът е подписан на 16.02.2024 г., като ищецът е изпратил изготвен проект на и-мейл
***@gmail.com, който е бил разпечатан, подписан на хартиен носите и в графата „за
клиент“, сканиран и върнат в прикачен файл с формат pdf.
Неоспорено от страните пред първоинстанционния съд и съответно кредитирано като
безпристрастно и компетентно е и заключението на вещото лице по съдебно-графическата
експертиза, установило подписът за „Клиент“ в Договор за правна защита и съдействие от
01.11.2022 г. да не е положен от лицето, посочено за негов автор – С. С. У. - управителят на
„АТЗ Проджект“.
Обсъдените доказателства установяват безсъмнено документът да е неавтентичен в
частта му, касаеща авторството на управителя на въззиваемото дружество и не обективира
негово волеизявление за сключването му, поради което и твърденията на ищцата-въззивник
в обратната насока се явяват правно несъстоятелни.
Решаващият състав преценява като такива и твърденията за наличие на
предпоставките за приложение на презумпцията на чл. 301 от ТЗ с доводите, че договорът е
потвърден от "АТЗ Проджект" ЕООД поради непротивопоставянето му незабавно след
узнаването, което се осъществило най-късно на 29.06.2023 г., когато е предоставен
електронен достъп на ответника по т.д. № 1117/2023 г. по описа на СГС въз основа на негови
заявление и молба от 28.06.2023 г.
Въззивната инстанция изцяло споделя установената съдебна практика по
приложението на чл.301 ТЗ за случаи като процесния в насока, че сделката, по която страна
е търговецът, също е търговска, а при търговските сделки, сключени при липса или при
превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна
власт, е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца,
от чието име е сключена сделката без представителна власт.
5
В отлика от установеното в ЗЗД правило на чл.42, ал.2 за сделките, сключени без
представителна власт или извън представителната власт на представителя, които се намират
във висяща недействителност и не може да породят действие докато не бъдат потвърдени от
лицето, от името на което са сключени търговецът, от името на когото е сключен договор
без представителна власт или при превишаването й, трябва да се изрично да се
противопостави след узнаването й.
Следователно - действието на лицето без представителна власт поражда правен ефект
за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако същият се противопостави
веднага след узнаването за сключване на договора.
Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването,
представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността.
Във връзка с така изложеното изцяло споделими са доводите на първоинстанционния
съд в насока приложението на презумпцията на чл. 301 от ТЗ да предполага изследване на
конкретните факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но
въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия.
Споделими са и доводите, че законодателят е обвързал незабавното противопоставяне
от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване
пределите на представителната власт, сделка/действие, с момента на узнаване на
сделката/действието, без законът да е въвел специални изисквания за способа, по който
търговецът узнава за това.
Затова разрешаването на въпроса дали и кога търговецът е узнал за извършените
действия от мнимия представител е винаги фактически и се разрешава за всеки конкретен
случай, съобразно съществуващите факти.
В случая се поддържа във въззивната жалба това да е станало с най-късно на
29.06.2023 г., когато е бил предоставен електронен достъп до т.д. № 1117/2023 г. на СГС по
заявление на пълномощника на въззиваемото дружество, вкл. негова молба - и двата
документа от 28.06.2023 г.
Решаващият състав намира твърдението на въззивника за неустановено от данните по
делото.
Няма спор, че на посочената дата - 28.06.2024 г. адв.Н. Т., в качеството му на
пълномощник на „АТЗ Проджект“ЕООД /л.54 от първоинстанционното дело/, е подал
заявление за достъп до електронни съдебни дела и ел.съобщения в ЕПЕП с вх.№ 61576. По
същото първоинстанционният съд се е произнесъл с разпореждане за предоставянето на
такъв достъп /обективирано върху самото заявление на 29.06.2023 г./.
Горният факт обаче не може да предпостави изводът, поддържан от въззивника, че
именно датата 29.06.2023 г. най-късно е моментът, в който ответното дружество е узнало за
договора от 01.11.2022 г., подписан от лице без представителна власт, респ. - е следвало да
се противопостави незабавно, за да се ползва от презумпцията на чл.301 ТЗ.
Предоставянето на електронен достъп до делото на процесуалния представител на
дружеството в никакъв случай не означава, че управителя на последното се е запознал със
съдържанието на делото, вкл. всички приложения към исковата молба и в частност - с
оспорения договор.
На първо място данни по делото, че волеизявяващия орган на дружеството - неговия
управител, е имал електронен достъп до делото, не са налични. Обстоятелството, че адв.Т. е
получил такъв на 29.06.2023 г. също не означава, че на посочената дата той веднага се е
запознал със съдържанието на делото, още по-малко - че веднага след това е запознал и
доверителя си със същото.
Доказателства, безспорно установяващи този факт, не са ангажирани по делото.
На отделно основание, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, за да
вземе информирано решение дали да се противопостави на приложения към исковата молба
договор от 01.11.2022 г., като на сделка, сключена от пълномощник без представителна
власт, мнимо представляваният управител на „АТЗ Проджект“ЕООД е трябвало да разполага
6
с достатъчно информация за съдържанието на договора и за това кога и от кого е сключен, за
да прецени дали е даден мандат /формално или неформално/ за такава сделка, съобразена ли
е с предходни уговорки и т.н., и въз основа на това да прецени да потвърди ли договора
/изрично, с конклудентни действия или мълчаливо, чрез бездействие/ или да му се
противопостави.
Горните изводи са изцяло споделими, доколкото държат сметка за всички релевантни
за противопоставянето по смисъла на чл.301 ТЗ обстоятелства, касаещи противопоставяне
на търговското дружество, направено в разумен срок след узнаването.
В обобщение на изложеното решаващият състав приема, че предоставянето на
електронен достъп до образувано дело пред съд на пълномощника на търговското
дружество, по което дело е приложено електронно копие на документ - договор, двустранно
подписан, не може да обоснове извод за узнаване за наличието на такъв договор от страна на
дружеството по смисъла на чл.301 ТЗ с всички произтичащи от това правни последици и на-
вече - с възможността за противопоставянето на търговеца с ефекта на отказ за
потвърждаване и позоваване на недействителността на договора.
Приема също, че с оглед данните по делото, според които исковата молба с
приложения към нея договор, подписан от лице без представителна власт от името на
дружеството е връчен на последното на 07.09.2023 г., то това именно е датата, от която на-
рано е могло да се извърши от страна на ответника противопоставянето на извършените
действия от мнимия пълномощник. И след като такова противопоставяне е заявено с
отговора по исковата молба - т.е. с отговора на съдопроизводственото действие,
противопоставянето с ефекта по чл.301 ТЗ е редовно и своевременно извършено.
По арг. от чл.193, ал.1, изречение първо ГПК, според който заинтересованата страна
може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен, съдебната практика трайно приема, че евентуално
оспорване, следва да се извърши считано от момента, в който страната е узнала за определен
факт, респ. - запознала се е с писмените документи.
Ето защо аргументите на въззивника за неправилност на обжалваното решение се
явяват несъстоятелни, а решаващият извод на първоинстанционния съд в насока договорът,
на който се основава предявения иск, да е недействителен, респективно – за ответника не е
възникнало произтичащото от него задължение да плати адвокатско възнаграждение в
размер на 50 000 лв., да е правилен и обоснован.
Несъответно е позоваването на въззивника и на съдебната практика, обективирана в
Решение № 76/11.05.2016 г. по т.д. № 3503/2014 г. на II т.о., ВКС.
Установените по цитираното дело факти се различават от установените по настоящото
дело. Видно е от съдържанието на акта на касационната инстанция, че в разгледания от нея
казус се е касаело за документ - запис на заповед, подписан от името на търговеца от лице
без представителна власт, което е действало като търговски пълномощник. След
подписването на документа обаче последният е станал управител на търговеца - факт,
обосновал логичния извод дружеството, чрез управителя си /поради съвпадение на лицето,
подписало записа на заповед и действащ управител/, да е узнало за процесния запис на
заповед. При тези конкретни факти е прието, че дружеството не се е противопоставило
веднага след узнаването, а противопоставянето направено едва с отговора на исковата
молба по образувано исково производство е несвоевременно.
Фактите по настоящия казус обаче са различни - безспорно е установено по делото
„АТЗ Проджект“ЕООД, чрез волеизявяващия си орган, да не е знаело за сключването на
договора за правна защита и съдействие от 01.11.2022 г. /установено е подписът под
документа да не е изпълнен от управителя С. У./.
Отделно не е твърдяно по делото, нито са ангажирани доказателства последният да е
узнал за договора със съдържанието, поддържано от ищцата, чрез уведомяването му по друг
начин - чрез личното му уведомяване от ищцата, чрез нарочно съобщение или др. преди
връчването на исковата молба.
Несъстоятелно е и оплакването във въззивната жалба първоинстанционният съд да
7
извършил отказ да обсъди доводите на ищеца за това, че ответникът е узнал за процесния
договор за правна защита и съдействие много преди подаването на исковата молба.
Както вече се посочи, СГС е изложил съображения защо приема тези доводи на
ищеца-въззивник за неоснователни, които съображения изцяло се споделят и от настоящия
състав.
По тези съображения въззивната инстанция приема след самостоятелно извършена
преценка на релевантните за този въпрос факти и обстоятелства, установени по делото, че
ответното дружество се е противопоставило явно, недвусмислено и веднага след узнаването
на сделката по смисъла на чл. 301 ТЗ - договора от 01.11.2022 г. Противопоставянето е
обективирано чрез активни действия - подаване на отговор по исковата молба, в което то
изрично е заявено, вкл. чрез ангажиране на доказателства в подкрепа на оспорването, в
резултат на което и то е успешно проведено.
Въз основа на изложеното и поради пълно съвпадение на изводите на първата и
въззивната инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
Само за изчерпателност следва да се посочи, че част от наведените допълнителни
доводи от процесуалните представители на страните в единственото проведено по делото
открито съдебно заседание пред настоящата инстанция касаят факти и обстоятелства, които
не са предмет на въззивното производство така, както е очертано от оплакванията във
въззивната жалба. Поради последното и въззивната инстанция не излага съображения по
повод на тези доводи.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК разноски по
производството се дължат в полза на въззиваемата страна, но такива не се претендират от
нейна страна и не й се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 873/20.06.2024 г., постановено по т.д. № 1117/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8