РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. С., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110207505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Националния съвет по цени и реимбурсиране на
лекарствените продукти (НСЦРЛП), ЕИК ***, представляван от Н. Д. – председател, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „И. Е. Г.“ № *, срещу Наказателно
20
постановление (НП) № 11-01-615 от 14.04.2021 г., издадено от Г. М. Н. – директор на
Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), упълномощен със Заповед № ЗМФ-
535 от 29.07.2020 г. от министъра на финансите – К. А., въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 11-01-615/14.10.2020 г., съставен от АНТ. ИВ.
П., държавен финансов инспектор в АДФИ, с което на жалбоподателя на основание чл. 77,
ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 300,00 (триста) лева за извършено административно
нарушение по чл. 24, ал. 1 от ЗСч.
В жалбата се сочи, че АУАН и НП са издадени в нарушение на материалния закон и
административно-производствените правила, тъй като липсват задължителни реквизити в
АУАН и НП, не е дадена възможност на НСЦРЛП да изрази становище по доклада по чл. 17
от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), били издадени два броя НП за едно
и също нарушение. Жалбоподателят моли за отмяна на НП поради незаконосъобразност и
неправилност, евентуално – отмяна поради маловажност на извършеното нарушение.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, НСЦРЛП, редовно призован, се представлява от гл. юрк. К. и
гл. юрк. К., с пълномощни, които поддържат жалбата и молят съда да отмени НП и да
1
приложи чл. 28 от ЗАНН. Представят писмени бележки. Претендират разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, АДФИ, се представлява от гл. юрк. В. И. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
НСЦРЛП, съгласно разпоредбите на Закона за лекарствените продукти (ЗЛПХМ) и
Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на
лекарствените продукти (Наредбата) осъществява контрол върху продажбата на лекарствени
продукти с утвърдена цена, пределна цена и регистрирана цена. В изпълнение на тази си
функция, жалбоподателят приема писмените заявления и декларации на притежателите на
разрешение за употреба или техни представители относно утвърждаване или регистриране
на цени, за включване, изключване и промени на лекарствените продукти от Позитивния
лекарствен списък, за оценка на здравните технологии и пр., извършва проверки и
проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения. При част от подаваните заявления
следва да бъде заплащана такса, съобразно Тарифата за таксите, които се събират по
ЗЛПХМ (Тарифата). В практиката на НСЦРЛП се е наложило като възможност заявителите
да заплащат авансово сумите по тарифата, преди подаването на заявленията в НСЦРЛП.
При извършената по време на финансовата инспекция проверка за законосъобразност
относно спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и
отчетната дейност при администрирането на приходи от такси от служители на АДФИ се е
установило, че в периода 01.01.2020 г. до 31.05.2020 г., в НСЦРЛП са подадени 44 броя
заявления, към които са приложени платежни нареждания от 2019 г.
С писмо вх. № 111-6130/23.09.2020 г. АДФИ е изискала представянето на справка, по
приложен образец, в която към всяко платежно нареждане от 2019 г. да бъде посочен
номера, датата и стойността на заявена административна услуга от 2019 г., ако е налице
такава, в т.ч. и представяне на банковите извлечения на БНБ, върху които са отбелязани
номерата на конкретните заявления по платената такса. При извършената проверка на
представените документи се установило, че от въпросните 44 броя заявления:
- при 14 бр. заявления, през финансовата 2019 година, когато са извършени
съответните преводи, са налице подадени предходни заявления, с които е заявена
административна услуга, респективно осчетоводяването на фактурата е по с-ка 4110
„Вземания от клиенти от страната“;
- при 30 бр. заявления, през финансовата 2019 година, когато са извършени
съответните преводи, не са подадени предходни заявления, с които да е заявена
административна услуга, въпреки това осчетоводяването на фактурата също е по с-ка 4110
„Вземания от клиенти от страната“.
Общият размер на авансово внесената държавна такса през 2019 г., по цитираните 30
2
броя заявления от 2020 г. е в размер на 37700,00 (тридесет и седем хиляди и седемстотин)
лева. За сумата от 37700,00 лв. през финансовата 2019 година, когато са извършени
съответните преводи, не са налице подадени заявления, с които да е заявено извършване на
административна услуга, респективно осчетоводяването на фактурите е следвало да бъде по
Кт на с-ка 4120 „Задължения по аванси към клиенти от страната“, съгласно изискванията на
ЗСч, Закон за публичните финанси (ЗПФ), както и на основата на стандартите, сметкоплана
и указанията на министъра на финансите по чл. 164 от ЗПФ. Въпреки разписаните правила
за отчитане на задължения по получени аванси в Счетоводната политика, НСЦРЛП е
осчетоводил цялата стойност на фактурата по Дт на с-ка 4110 „Вземания от клиенти в
страната“, без оглед на това дали от платеца е подадено заявление за извършване на
конкретна административна услуга, за която всъщност таксата е дължима. На практика в
НСЦРЛП на начислена основа (с-ки 4120 и 4140) липсва счетоводна отчетност каква част от
внесената сума представлява задължение по аванси към клиент.
Получените аванси от клиенти, в размер на 37700,00 лв. не са отразени счетоводно и
в Оборотната ведомост на НСЦРЛП за 2019 г. в която няма счетоводна с-ка 4120.
Видно от гореустановеното, изготвеният в НСЦРЛП Баланс към 31.12.2019 г.,
подписан на 11.03.2020 г. от проф. Н. Д. Д., в качеството му на ръководител на
предприятието, като съставна част от годишния финансов отчет, не представя вярно и
честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на
бюджетното предприятие, като в частта „Пасив“, група II „Краткосрочни задължения“ на
Баланса не са отчетени получените през 2019 г. аванси от клиенти на обща стойност
37700,00 лв.
При това положение св. А.П., в присъствието двама свидетели, съставила против
жалбоподателя АУАН № 11-01-615/14.10.2020 г., в който били отразени обстоятелствата по
случая, вкл. и тези по извършване на нарушението, като посочила, че е нарушена
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗСч, съгласно която финансовите отчети трябва да
представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите
резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Актът
бил подписан от актосъставителката и от свидетелите и бил връчен на същата дата на проф.
Д., представител на НСЦПРЛ и негов председател, който го подписал и посочил, че ще
възрази.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили на 19.10.2020 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 14.04.2021 г., Г. М. Н. – директор на АДФИ,
20
издал и атакуваното НП № 11-01-615/14.04.2021 г., с което на основание чл. 77, ал. 1 от
ЗСч било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300
(триста) лева за нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля АНТ. ИВ. П. и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
3
средства – АУАН № 11-01-615 от 14.10.2020 г., Заповед № ФК-10-875 от 23.06.2020 г.,
Заповед № ФК-10-932 от 02.07.2020 г., Заповед № ФК-10-1088 от 31.07.2020 г., Заповед №
ФК-10-1210 от 25.08.2020 г., Заповед № ФК-10-1284 от 08.09.2020 г., Заповед № ФК-10-1386
от 29.09.2020 г., Справка за отговорните длъжностни лица при НСЦРЛП, Таблица № 1 –
съпоставка на нормативни изисквания, Писмо № 111-4567/15.07.2020 г., Таблица № 2 –
заявления, Таблица № 7 – заявления, Таблица № 7.1 – авансово внесена държавна такса,
Сметкоплан на бюджетните организации за 2019 г., Сметкоплан на бюджетните
организации за 2020 г., Писмо № 111-4031/24.06.2020 г., Писмо № 111-4093/25.06.2020 г.
Заповед № РД-03-8 от 27.08.2018 г., Счетоводна политика на НСЦРЛП за 2018 г., Писмо №
111-5387/17.08.2020 г., Оборотна ведомост, Баланс на НСЦРЛП, Заповед № ЗМФ-
1338/22.12.2015 г., Писмо № 111-6130/23.09.2020 г., Писмо № 111-6213/25.09.2020 г.,
Известие за доставяне на пратка от „Български пощи“ ЕАД, Заповед № ЗМФ-535/29.07.2020
г., Писмо № 111-6684/14.10.2020 г., Възражение от НСЦРЛП срещу АУАН, НП № 11-01-
20
614/14.04.2021 г., АУАН № 11-01-651/21.10.2020 г., Писмо № 111-2984/26.04.2021 г.,
Писмо № 6619/12.10.2020 г., Копие от пощенски плик, с който е изпратена жалбата, АУАН
№ 11-01-652/21.10.2020 г.
Съдът кредитира показанията на св. АНТ. ИВ. П., тъй като са логични,
последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.
Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства,
приети са по надлежния ред, и изясняват конкретния случай, и затова съдът ги кредитира в
цялост. Допълнителен цялостен анализ на доказателствените материали не се налага,
доколкото установените обстоятелства се формират въз основа именно на такъв анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител) и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
Поради това жалбата се явява процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Съдът при проверка на съставения АУАН и на издаденото НП установи, че двата
документа са съставени от компетентни органи. Актът е съставен от държавен финансов
инспектор в АДФИ, упълномощен съгласно Заповед № ФК-10-875 от 23.06.2020 г., Заповед
№ ФК-10-932 от 02.07.2020 г., Заповед № ФК-10-1088 от 31.07.2020 г., Заповед № ФК-10-
1210 от 25.08.2020 г., Заповед № ФК-10-1284 от 08.09.2020 г. и Заповед № ФК-10-1386 от
29.09.2020 г.. Наказателното постановление също е издадено от упълномощено лице
(директорът на АДФИ) съгласно Заповед № ЗМФ-535 от 29.07.2020 г. от кмета на министъра
на финансите – К. А..
При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40,
4
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за счетоводството, финансовите отчети
трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и
финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения
капитал. Според чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството, който не изпълни друго
задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. Следователно,
деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от
закона за наказуемо с административно наказание.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът
намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в
присъствие и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да
се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която
възможност се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният АУАН формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното
нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна
страна, нещо повече – същият е изключително подробен. На следващо място, съдържанието
на обжалваното НП също отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити. Нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, при съответствие
между фактическото и юридическото му формулиране.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, се установяват
по категоричен начин. Доказано е, че през финансовата 2019 г., когато са извършени
авансовите преводи на обща стойност сумата от 37700,00 лв. към НСЦРЛП, не са налице
подадени заявления, с които да е заявено извършване на административна услуга,
респективно осчетоводяването на фактурите е следвало да бъде по Кт на с-ка 4120
„Задължения по аванси към клиенти от страната“, съгласно изискванията на българското
законодателство, както и сметкоплана и указанията на министъра на финансите по чл. 164
от ЗПФ. Цялата стойност на фактурата обаче се е осчетоводявала по Дт на с-ка 4110
„Вземания от клиенти в страната“, без оглед на това дали от платеца е подадено заявление
за извършване на конкретна административна услуга, за която всъщност таксата е дължима.
На практика в НСЦРЛП на начислена основа (с-ки 4120 и 4140) липсва счетоводна
отчетност, каква част от внесената сума представлява задължение по аванси към клиент.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на
състава на административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от Закона за счетоводството, както
деянието е квалифицирано в процесното НП.
При налагане на административното наказание административнонаказващият орган е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и при индивидуализацията
обосновано е приел, че следва размерът на санкцията е в минимален размер от 300 лева,
установен в нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗСч.
5
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за съществени процесуални
нарушения във връзка с изготвянето на доклад по см. на чл. 17 от ЗДФИ. Съгласно чл. 17,
ал. 1 от ЗДФИ за резултатите от финансовата инспекция съответният финансов инспектор,
на който със заповед е възложена проверката, изготвя доклад, който съдържа направените
констатации и е подкрепен с доказателства. Това единство от доклад и писмени
доказателства се връчва на ръководителя на проверяваната организация, който разполага с
възможност в 14-дневен срок да представи писмено становище. Видно е от пръв поглед, че
производството по ЗДФИ, за чиито цели се съставя доклада, е различно от
административнонаказателното такова. Връчването на доклада, което става на по-късен етап
във времето от съставянето на АУАН и издаването на НП, има вътрешнопроцесуални цели и
е неотносимо към производството по ЗАНН. Двете не са в отношение на преюдициалност
или друга фактическа и правна връзка, която да обуславя спирането на едно от тях до
решаване на другото. В заключение, не е нарушено правото на защита на НСЦРЛП, т.е.
категорично не се касае за съществено процесуално нарушение.
Съдът не възприема тезата на жалбоподателя, че в настоящия случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на
понятието „маловажен случай“, затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия
закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл.
93, т. 9 от НК - извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
от същия вид. Безспорно е, че се касае за административно нарушение, което не разкрива по-
ниска обществена опасност на деянието, което пък да мотивира настоящата инстанция да
приложи чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган правилно е наложил санкция
в минимален размер, тъй като нарушението е извършено за първи път, видно от посоченото
в АУАН.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но въззиваемата
страна има право и своевременно претендира такива в размер от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания (едно). На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно Наказателно постановление № 11-
6
20
01-615 от 14.04.2021 г., издадено от Г. М. Н. – директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция, с което на Националния съвет по цени и реимбурсиране на
лекарствените продукти, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „И. Е.
Г.“ № *, представлявано от Н. Д. – председател, на основание чл. 77, ал. 1 от Закона за
счетоводството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
300,00 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от Закона за
счетоводството.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Националния съвет по цени и
реимбурсиране на лекарствените продукти, ЕИК ***, да заплати на Агенцията за държавен
финансов контрол сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - С.-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7