№ 742
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря НИНА-ЕСТЕЛ Т. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110213346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕМ. АС. АЛЧ. от гр.София, ул.“Миле
Попйорданов“ № 20, вх.1, ет.7, ап.21, срещу Eлектронен фиш, Серия К, №
4450360, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин) лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се подробни
съображения относно техническото средство, заснело нарушението, а именно,
че същото не е годно измервателно средство, поради което и не може да бъде
доказано в производството, че твърдяното нарушение е извършено. Твърди се,
че на процесната дата жалбоподателят не е управлявал процесния лек
автомобил, както и че последният не се е движил със скорост от 87 км/ч. при
ограничение от 50 км/ч за процесното място. На следващо място се поддържа,
че макар от формална страна електронният фиш да съдържа изискуемите
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, не са спазени условията, визирани в
него, доколкото не се съдържат доказателства, че мобилната система за
видеонаблюдение е работела на автоматичен режим, без възможност за
1
достъп от контролен орган. Отделно от това се навежда, че в оспорения
електронен фиш не е посочена дата на издаването му, което лишава съда от
възможността да прецени спазени ли са съответните давностни и преклузивни
срокове, което от своя страна е нарушило и правото на защита на
жалбоподателя.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен като незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.02.2021 г. в 12:49 ч. в гр. София на бул.”Тодор Александров” до
блок № 79 срещу кино „Арена“, с посока на движение от бул.“Вардар“ към
бул.“Константин Величков“, с техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол „ARH CAM S1” № 11743ее била засечена скорост на
движение на МПС – „Рено Меган Сценик” с рег. № ****** от 87 км./ч., при
разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта
от 37 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на жалбоподателя ЕМ. АС.
АЛЧ..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 4450360 срещу жалбоподателя А., с който е санкциониран с налагане на
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Фишът бил
връчен на нарушителя на 01.09.2021 г., видно от справка от информационната
система на МВР – АИС – АНД.
От приложения към делото снимков материал - снимка №
11743ЕЕ/0028791 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM
S1”), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл.
2
189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 03.02.2021 г., в
12:49:11 ч., в района на бул„Тодор Александров” срещу кино „Арена“, с
координати GPS 42.704500 23.290500, е измерена скорост на движение от +90
км/ч, като са записани датата, часа (включително и секундите), посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 03.02.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 07.09.2027 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” е преминала
проверка на 28.09.2020 г. От приложения по делото протокол № 60-С-
ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ е видно, че мобилната система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с фабричен № 11743ее отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - свален на хартиен
носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване
на АТСС от 03.02.2021 г., протокол № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, копие на
Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи
относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш, справка за собствеността на автомобила.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
3
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за
липсата на данни за датата на издаване на електронния фиш, което да
съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити
на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189,
4
ал. 4, изр. 2 ЗДвП, както беше посочено по –горе, като соченото от
жалбоподателя основание не фигурира сред тях.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
5
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 03.02.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с фабричен № 11743ее, представляваща одобрен тип средство
за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и доводите на
жалбоподателя в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Видно от приложената към материалите на делото снимка №
11743ЕЕ/0028791, измерената скорост на движение на автомобила на
жалбоподателя е била 90 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
87 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 87 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 37 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
6
превишение същият е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, валидно до 07.09.2027 година.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, ведно със снимка, от които е видно, че същото се е намирало на
пътното платно, че се е извършвал контрол на бул. "Тодор Александров" до
блок № 79 срещу кино „Арена“, както и че посоката на движение на
контролираните МПС е от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, че
режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на задействане-
приближаващи автомобили, като точните координати на мястото са посочени
в заснетия видео клип (снимка № 11743ЕЕ/0028791).
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
03.02.2021г. в 12:49 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
7
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, какъвто обаче в случая не е посочен от страна на
жалбоподателя - не е подадена писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, не е представено и копие на свидетелството му за
управление на МПС, като това не е сторено не само в рамките на предвидения
14-дневен срок, но и към датата на приключване на въззивното съдебно
следствие.
Тъй като жалбоподателят не е изпълнил законовото изискване на нормата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което не са налице основания той да бъде
поставен в по-благоприятно положение спрямо останалите
административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са доказали
чрез писмена декларация под страх от наказателна отговорност, че
съответното превозно средство е било предоставено за управление другиму
на конкретна дата. Твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата, че не
е управлявал процесния лек автомобил на инкриминираната дата, не
разместват доказателствената тежест в настоящото производство.
Административнонаказващият орган е представил доказателства за
извършването на нарушението, той обаче не носи тежестта да доказва и
насрещните възражения на жалбоподателя. В случая, възражението на
жалбоподателя, че не е управлявал лекия автомобил не е подкрепено с
каквито и да било доказателства. Следва да се има предвид, че
обстоятелството дали към датата на извършване на нарушението процесният
лек автомобил е бил управляван от друго лице, жалбоподателят би могъл да
доказва с всички допустими способи на доказване в
административнонаказателния процес, включително и чрез свидетелски
показания, каквото искане също не е било направено от страна на
жалбоподателя.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника А., именно в качеството му на собственик на лекия
автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
8
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят ЕМ. АС. АЛЧ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според която при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава посочените стойности на скоростта в km/h: за населено място - 50
км/ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят А., като правоспособен водач, е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, и е подценил
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избрана скорост, независимо от наличното
ограничение.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не
следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране. Според
становището на съда това наказание е явно справедливо и ще допринесе за
постигане целите по чл. 12 от ЗАНН.
Макар, че не са наведени такива твърдения от страна на жалбоподателя,
съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е в рамките
на населено място, което от своя страна повишава опасността от реализиране
9
на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К, № 4450360, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата на ЕМ. АС. АЛЧ. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и
ПРАВИЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10