Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.П., 14.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на десети ноември 2020
година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова АНД
№ 139/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Й.Н. ***,
ЕГН: ********** против НП
№ 13-002059 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.126, т.4 от Кодекса на труда във връзка
с чл.26, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи на
жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушенние, тъй като към момента
на настъпване на инцидента, а и преди това не се е намирал на място, при което
не е имал възможност да го предотврати. Твърди се, че жалбоподателят не може да
отговаря като „виновно длъжностно лице“, тъй като пострадалите не са работници
на работодателя му, а на негов подизпълнител.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който подържа жалбата и
иска отмяна на атакуваното НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрският районен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Н.
е санкциониран за това, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на §
1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда в „М.К.“ ЕООД съгласно
трудов договор № 356/29.08.2012 г., определен със заповед № ИСУ-021/17.12.2018
г. за ръководител обект и технически ръководител, не изпълнява и контролира
спазването и изискванията за ЗБУТ във връзка със задълженията си по длъжностна
характеристика (т.3), а именно: спазване на правилата
по БЗР от всички работещи и намиращи се на площадката.
Нарушението било извършено
на 31.01.2020 г. в гр.П., при извършена проверка на обект: „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат
от развитие на минните работи на рудник „А.“ – етапно изпълнение“ с подобект:
„Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“- опорен
блок 5, по повод подаден сигнал за станала трудова злополука и установено на 19.02.2020 г. в ДИТ Пазарджик,
при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.
Извършеното
съставлявало нарушение на чл.126, т.4 от Кодекса на труда във връзка с чл.26, т.1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително монтажни работи, за което на 28.02.2020 г. св.Р.М. съставил против жалбоподателя АУАН, който бил
подписан и получен от жалбоподателя, който възразил срещу АУАН в законовия
срок.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 21.05.2020 г., а жалбата
против НП била подадена от жалбоподателя чрез наказващия орган чрез куриер на
28.05.2020 год. и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при
което е процесуално допустима.
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя
Р.М., П.П., С.Д.,
както и допуснатите по искане на
жалбоподателя И И , Г Н и О.С..
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.09.2018 г. „А.
Медет“ АД възложило на „М.К.“ ЕООД изпълнение на СМР
за обект: Реконструкция на хвостопровод и оборотно
водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на рудник „А.“
със следните подобекти: 1. Хвостопровод, 2. Тръбопровод за оборотни води и тръбопровод
за замърсени води. Обектът се намирал в град П., м. „А.“, площадка „А.“. Договарянето станало с възлагателно
писмо (л.87 и л.88 в делото), като по-късно, на 26.09.2018 г.
правата и задълженията на възложителя и изпълнителя били уредени с договор за
строителство (л.89 и сл. в делото).
Жалбоподателят М.Н.
бил служител на „М.К.“ ЕООД от 29.08.2012 г. Изпълнявал длъжността „технически
ръководител“. (Вж. трудов договор на л.26 в делото). Със заповед № ИСУ-021/17.12.2018
г. (л.25 в делото) той бил определен за ръководител
на гореописания обект , както и за отговарящ за изпълнението на управлението на
обекта по монтажа на тръбопроводите, заедно с кО.ите си С.И. и Г.Ц., също технически ръководители. Длъжностната
характеристика на жалбоподателя му вменявала отговорност по спазване на
правилата по БЗР от всички работещи и намиращи се на площадката. Основно длъжностно задължение на
жалбоподателя било да изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ
(т.3 от длъжностната
характеристика на жалбоподателя, л. 27 в делото).
За изпълнение на
различните видове СМР „М.К.“ ЕООД регулярно наемало подизпълнители. С
подизпълнителя ЕТ „С. – С.Д.“, правата и задълженията на страните, вкл. и
отговорността в областта на ЗБУТ, не били уредени с договор. Дейността била
възложена с възлагателно писмо с кратко съдържание (л.107-л.108 в делото).
Поради пресечеността на терена и с цел поддържане на конструкцията
на тръбопровода в инвестиционния проект се предвиждало в точките на
хоризонталните и вертикални завои да се изграждат бетонни опорни блокове със
стоманени фибри. Етапите на изграждане на опорния блок били следните: изкопни
работи, последвано от приемане на земната основа от геолог и проектант след
разкриване на изкопа. Следващият етап бил полагане на тръби, последван от етап: кофражни дейности.
Последният етап бил бетониране, след което кофража се премахвал. Типичните
размери на опорния блок били 3 метра височина, 4,5 метра ширина и 3 метра
дължина. В него се полагали пет броя тръби, които били част от опорния блок.
През месец октомври
2019 г. започнало изграждането на опорен блок 5. След извършване на изкопните
работи, земната основа била приета, като
било предписано полагане на стоманени и HDPE тръби с определена плътност. Полагането
на тръбите не започнало веднага, така както било разписано в плана за безопоснаст и здраве, а чак в края на месец декември 2019 г., когато на
опорен блок 5 били монтирани два броя успоредни полиетиленови тръби
с висока плътност (HDPE DN355 и HDPE DN400), разположени от дясно на
стоманена тръба, монтирана по цялата дължина на участъка на дюкера.
Полиетиленовите тръби били монтирана в дере с наклон
около 40 градуса, с обща дължина на участъка от опорен блок 6 до опорен блок 5
около 18 метра. Краят на тези тръби се явявал в обхвата на опорен блок 5, като опирали
с цялата си тежест в основата на опорния блок. Поради лошите метеорологичнини
условия работния процес бил прекратен, като бил възобновен в края на месец
януари 2020 г. През това време изкопа се запълнил със земна маса, която
следвало да бъде почистена, за да продължи монтирането на тръбите и
изпълнението на монтажните работи. На 31.01.2020 г. техническият ръководител С.И.,
служител на „М.К.“ ЕООД поставил задачата за изпълнение на багериста Н.Т.,
който бил работник на подизпълнителя СД „Шумана-Шуманови
СИЕ“, както и на П.Т. и М.М., които били работници на
подизпълнителя ЕТ „С. – С.Д.“. (Същите работили без трудови
договори). На този ден С.И. бил единствения технически
ръководител на основния изпълнител „М.К.“, който се намирал на работната площадка.
През този ден, освен изчистване на изкопа на опорен блок 5, трябвало да се
извършат кофражни дейности на опорен блок 10, като С.И. останал на опорен блок
10, а работата на опорен блок 5 останала без контрол. (От опорен блок 10 нямало видимост
към опорен блок 5).
На 31.01.2020 г.
жалбоподателят М. Н. не се намирал на
работната площадка. Той бил освободен да присъства на обекта от ръководителя на
проекта св.П.П., тъй като имал проблем със служебния
автомобил. Бил натоварен с административна дейност – изготвяне на необходимата
документация.
П.Т. и М.М. следвало да извършват дейност по ръчно разчистване с
лопати, в местата, които били недосегаеми от кофата на багера. След като
запалил багера, Т дал на Т и М колана, за да завържат полиетиленовите
тръби. След това повдигнал тръбите с кофата на багера до височината на стоманената
тръба, а Т и М с арматурно желязо 6 мм. вързали тръбите за
метални планки, заварени на стоманената тръба. Повдигането на тръбите било
наложително, за да може да бъде почистена земната основа на блока. След
повдигането на полиетиленовите тръби и връзването им
за стоманената тръба, колана на багера бил освободен и Н.Т. започнал да
разчиства изкопа (основата на
опорния блок) от дясната
страна на стоманената тръба. В това време Т и М , от лявата страна на стоманената тръба с лопати разчиствали натрупаната в изкопа
земна и скална почва, която кофата на багера не можела да почисти, като
прехвърляли на разстояние почвата и скалите, за да бъде изчистена основата на блока
преди изпълнението на кофражните работи.
След като багериста Т започнал
разчистване от лявата страна на стоманената тръба, Т и М се
преместили от дясната страна и продължили работата си по ръчно разчистване. В
един момент арматурата, с която били вързани полиетиленовите
тръби се скъсала и същите с цялята си тежест
затиснали работниците. Вледствие на инцидента Т пострадал и бил откаран в болнично заведение,
а М починал.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Р.М., Г Н , П.П., И И и О.С., отчасти от показанията на свидетеля С.Д.
(управител на ЕТ „С. – С.Д.“), както и от приетите по делото
писмени доказателства. Съдът не кредитира тази част от показанията на св.Д., в
която твърди че управителя на „М.К.“ Б.М. е обещал да сключи трудови договори с
доведените от него шест работника, вкл. и с П.Т. и починалия М.М.. В тази част показанията на свидетеля Д. се опровергават по категоричен начин от
показанията на свидетелите И , С и Г Н . Последният е част от бригадата,
сформирана от св.Д. и е категоричен, че уговорката на всички със св.Д. е била да работят без трудов
договор, като не са се срещали с управителя на „М.К.“ и той не им е обещавал да
ги наеме по договор във фирмата му. В този смисъл са и писмените обяснения на П.Т..
(л.33-34 в делото).
При така
установеното съдът намира, че жалбоподателят в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда в „М.К.“
ЕООД съгласно трудов договор № 356/29.08.2012 г., определен със заповед №
ИСУ-021/17.12.2018 г. за ръководител обект и технически ръководител не е извършил нарушение на чл.126, т.4 от Кодекса
на труда във връзка с чл.26, т.1 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително монтажни работи във връзка с отговорностите
си по длъжностна характеристика да изпълнява и контролира спазването на
изискванията за ЗБУТ от всички
работещи и намиращи се на площадката. От показанията на св.Г Н , работник на ЕТ
„С. – С.Д.“, анализирани съвкупно с показанията на св.П. – ръководител на
проекта, се установява, че не
жалбоподателя, а техническият ръководител С.И. е наредил на П.Т. и М.М. да отидат при багера, за да извършват дейност по ръчно
разчистване с лопати в местата, които били недосегаеми от кофата на багера. В
този смисъл са и писмените обяснения на П.П. и
багериста Н.Т. (л. 31 и л.
48-л.50 в делото).
Жалбоподателят въобще не е бил на работната площадка, като в деня на инцидента
и известно време преди това е бил освободен да присъства на обекта от ръководителя
на проекта св.П.П., като е бил натоварен с извършването на административна дейност по изготвяне на необходимата документация. В този
смисъл съдът намира за основателни възраженията в жалбата, че жалбоподателят не
е имал обективна възможност да предотврати инцидента, тъй като към момента на
настъпване му, а и преди това не се е намирал на място, като е бил освободен от
присъствие от ръководителя на проекта св.П., за да изпълнява дейност по
документално оформяне на СМР.
По горните съображения
НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено, тъй като за жалбоподателя е
налице извинителна причина за неизпълнение на вменената му с длъжностната
характеристика отговорност по спазване на правилата по БЗР от всички работещи и
намиращи се на площадката. Още повече,
че на съда е служебно известно, че С.И. е санкциониран за същото нарушение в
качеството си на длъжностно лице – технически ръководител на процесния обект, който видно от събраните доказателства е
наредил на пострадалите работници на подизпълнителя ЕТ „С. – С.Д.“ извършването
на описаната рискова дейност.
Жалбоподателят
претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл
процесуалния представител на жалбоподателя представи документ за уговореното и
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (л. 270 в делото).
Разноските следва да се присъдят в тежест на юридическото лице, разпоредител с
бюджетни кредити, към което сктруктурно принадлежи
ДИТ Пазарджик. В случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП № 13-002059 от 15.05.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на М.Й.Н. ***, ЕГН: **********, на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на
чл.126, т.4 от Кодекса на труда във
връзка с чл.26, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: *********, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр. София да заплати на М.Й.Н., ЕГН: **********, адрес: *** направените разноски за адвокатско възнаграждениие в размер на 300 ( триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: