Решение по дело №54/2021 на Окръжен съд - Хасково

        

Р Е Ш Е Н И E  

  Гр.Хасково, 13.04.2022 г.

        

В    И М Е Т О    Н А    Н А  Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, гражданско отделение, шести граждански състав,

на  четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора  година, в открито съдебно заседание, в състав:

 

 

                                                                        СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

 

 

Секретар : Женя Христова

като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА

Т.д. № 54  по описа на съда за 2021 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:      

 

Производството е по чл.365 и сл. от ГПК -  производство по търговски спорове.

Търговско дело № 54/2021г.по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба с вх. № 262710/19.03.2021 г. от Б.В.О., действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител В.Б.О. против „ЗК Л.И.“ АД, гр.С., район С., бул. „С.Ш. № 67А.

Предявеният иск е с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ, вр с чл.498, ал.3 от КЗ и чл.497 КЗ  за сума в размер на 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.11.2019г.–датата на която увреденото лице е уведомило ответното застрахователно дружество за настъпване на ПТП до окончателното изплащане  на обезщетението.

Твърди се в исковата молба,че застрахователното събитие, по повод на което се претендира изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е настъпило на 13.10.2019г., около 19.30 часа, в гр. Димитровград, на бул. "Стефан Стамболов", срещу казино „Фламинго“. При управление на лек автомобил "Ф.Ф.", с рег. ******* водачът Г.Я., при наличие на пешеходна пътека тип "Зебра" и пътен знак Д-17, отнема предимството и реализира пътнотранспортно произшествие с пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно пешеходка Б.О.. Съставен бил Констативен протокол за ПТП, с пострадали лица № 30 и на водача  бил съставен АУАН - АА- 299646 за извършените от него нарушения по ЗДвП. След  ПТП пострадалата  Б.О. *** АД, където й  била оказана първа помощ. Стабилизирана била като били обработени раните й, и била хоспитализирана.В резултат на ПТП пострадалата Б. В. О. получила следните увреждания: Мозъчно сътресение. Контузия на главата с хематом на главата, хирургически обработен,вследствие на което пострадалата изпитва главоболие, световъртеж, гадене, спорадично и до момента. Направено било КТ - изследване на главен мозък. Пострадалата била поставена под наблюдение в болничното заведение за периода 13.10 - 16.10.2019г. Контузията и натъртванията в областта на корема и гръдния кош довели до болки и страдания за период от около 2 месеца. Контузия и натъртвания по тялото, довели до болки и страдания през първите три седмици след инцидента. След изписването от болницата, на пострадалата било предписано домашно лечение, имала забрана да се излага на пряка слънчева светлина, да гледа телевизия, да стои на компютър, предписан и бил покой.Травмите по корема и гръдния кош причинявали силни болки и значително затруднявали нормалното й движение през първите дни след инцидента. В болницата било предприето   лечение с водо-солеви разтвори и кръвоспиращи медикаменти.Пострадалата била силно притеснена от удара, не можела да спи нощем през следващия месец, плачела често, и била уплашена.От момента на катастрофата, в нея се отключил страх да пресича сама по улиците.Процесното ПТП оказало силно негативно влияние върху психическото и емоционално състояние. След катастрофата ищцата се променила, затваряла се в себе си, ставала тъжна, страхувала се да излиза и да пресича.Телесните увреждания  и причинявали значителни болки и страдания.

Твърди се в исковата молба,че съществува пряка причинно-следствена връзка между деянието на водача Г.Я. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди на пострадалата Б.В.О., които причинени болки и страдания на пострадалата О. следвало да бъдат компенсирани.

Виновният водач на лек автомобил "Ф.Ф. " с рег. N *******  имал  валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК "Л.И." АД - застрахователна полица №BG/22/118002983113, валидна до 16.10.2019г., съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 30 и справка, направена на електронната страница на Гаранционен фонд. Тази застраховка покривала вредите, за които виновният водач Я. отговаря съгласно българското законодателство.

С молба, вх.№15423/21.11.2019г. от името на ищцата до ответното застрахователно дружество било  отправено искане за изплащане на справедливо обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди. С писмо, изх. № 9990/25.11.2019г. ответникът уведомил ищцата, че е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7855 като поискали допълнително документи. В отговор на писмото, ищцата отправила молба с вх. № 2036/11.02.2020г. до ЗК "Л.И." АД по която молба до настоящия момент нямало произнасяне от страна на застрахователя и плащане на застрахователно обезщетение, нито били  поискани още допълнителни документи.Тримесечният срок за произнасяне и изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от страна на ответното застрахователно дружество изтекъл на 21.02.2020 г. ,като неплащането на обезщетение, обуславял правният интерес на ищцата от  завеждане на дело. В  постъпилата по делото  молба с вх. № 263404/14.04.2021 г. ищцата  чрез процесуалния си представител описва механизма на  настъпване на ПТП на  13.10.2019 г.Твърди се в молбата,че  по случая,пострадалата и нейната майка нямат информация и не са уведомени да е образувано и водено  досъдебно производство.

С  допълнителна искова молба, с вх.№ 264763/01.07.2021г. се оспорват изцяло наведените  от ответника в отговора на исковата молба твърдения като неоснователни и необосновани. Оспорват се твърденията на ответника  за липса на причинно–следствена връзка на причинените травматични уреждания с механизма на ПТП и противоправното поведение на водача, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорват се   наведените твърдения за противоправно  поведение от страна на пострадалата, която пресичала по  пешеходната пътека, когато била ударена от лекия автомобил. Твърди се ,че ищцата се е движела с нормален ход ,и е изминала повече от половината път от пътното платно.Оспорват се и твърденията за прекомерност на претенцията за неимуществени вреди както и че същата  противоречи на принципа  на справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Моли съда да  постанови  решение, с което да осъди ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ч.В." N 51Д, да заплати на ищцата следните суми: 26 000 (двадесет и шест хиляди ) лева - обезщетение за неимуществени вреди,търпени болки и страдания, причинени на Б.В.О., с ЕГН **********, вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 21.11.2019.  - датата,  на  която увреденото лице  е уведомило    ответното застрахователно   дружество   за   настъпване   на   ПТП   до   окончателното изплащане на обезщетението, както и да присъди в полза на ищцата разноските по делото, включително и адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.

Ответникът – „ЗК Л.И.“АД оспорва предявените искове като неоснователни.

В срока по чл.367 ГПК е депозиран писмен отговор, в който се излагат доводи за допустимост и за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се  изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и по размер.Претенцията била прекомерно завишена и заявена в противоречие с принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.Твърди се отговора на исковата молба,че описаното в констативния протокол за ПТП не дава достатъчно яснота за настъпване на произшествието и  съответно за поведението на участващите в него. Не ставало ясно  в кой момент ищцата е  предприела пресичането на булеварда, къде се е намирал процесния автомобил и би ли могъл при внезапно  появяване на ищцата водачът  да предотврати удара.Неоснователен бил и иска  за  лихви за забава, поради неоснователността на главния иск.Възразяват  и срещу искането за присъждане  в полза на ищцата на разноски за образуване и водене на делото, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.373 от ГПК не  е постъпил  отговор на допълнителната искова молба.

СЪДЪТ  след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа  на представените по делото съдебни експертизи, намира за установено следното:

Страните не спорят за наличие на валидно сключена към 13.10.2019 г.  застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество                     „ЗК Л.И.“ и  Г.И.Я., обективирана в застрахователна полица  №BG/22/118002983113, валидна до 16.10.2019г. Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие. Водачът на лек автомобил "Ф.Ф. " с рег. N *******  има  валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ЗК Л.И." АД,обективирана в застрахователна полица №BG/22/118002983113, валидна до 16.10.2019г

По делото е приет като писмено доказателство  Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №30/13.10.2019г., с рег.№254р-30295/14.10.2019г., представен в два екземпляра / л.138 и л.149/  по описа на РУ на МВР – Димитровград, видно от който  на 13.10.2019 г., в гр. Димитровград,  Г.И.Я., като водач  на л.а. при управление на лек автомобил "Ф.Ф.", с рег. ******* при наличие на пешеходна пътека тип "Зебра" и пътен знак Д-17, отнема предимството и реализира пътнотранспортно произшествие с пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно пешеходка Б.В.О.. На водача е съставен АУАН - АА- 299646 за извършените от него нарушения по ЗДвП.

По делото няма данни на ищцата да е изплатено застрахователно обезщетение. С молба, вх.№15423/21.11.2019г. от името на ищцата  Б.В.О. до ответното застрахователно дружество е било отправено искане за изплащане на справедливо обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди. С писмо, изх. № 9990/25.11.2019г. ответникът уведомил ищцата, че е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-19-7855 като поискали допълнително документи. В отговор на писмото, ищцата подала молба с вх. № 2036/11.02.2020г. до ЗК "Л.И." АД по която молба до настоящия момент няма произнасяне от страна на застрахователя и плащане на застрахователно обезщетение, нито били  поискани още допълнителни документи.

С назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, с вещо инж. Т.М., чието заключение съдът приема за обективно и компетентно се  установяват механизма на настъпване на  ПТП, причините за настъпването му , пътната характеристика, скоростта на движение на автомобила,поведението на пешеходката и причините за настъпване на удара и за реализиране на ПТП.

Според експертизата техническата причина за настъпване на ПТП е отклоняване вниманието на водача от управлявания автомобил и отнемане предимството на  пресичащата по пътеката пешеходка.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК  вещото лице поддържа заключението и допълва, че констатациите  в заключението са направени  и въз основа на материалите представени по делото.Според експерта пешеходката е  била в края на пешеходната пътека, която е дълга 12,80 м., като мястото на удара вещото лице определя съобразно най-предполагаемото място на пресичане на лекия автомобил - по средата й  на 10,30 м. от началото на пешеходната пътека, както било посочено в мащабната скица. Посоченият в констативния протокол час на ПТП 19,30 часа е лятно часово време, което реално е 18,30 часа от есенното равноденствие и е в светлата част на деня. Според експертизата водачът е имал възможност да види пешеходката и техническа възможност да  предотврати произшествието при нормална видимост  в светлата част на денонощието.

Видно от  заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, с вещо лице д-р Х.Д.Е., травматичните увреждания които е получила Б.О. при ПТП на 13.10.2019 г. са контузия на главата-подкожен хематом в тилната област и контузия на корема и гръдния кош проявена с чувство на болка. Проведено  е било лечение с обезболяващи и витамини.

Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при ПТП по начина и при обстоятелства описани в делото. Уврежданията са в пряка причинна връзка с ПТП. Не са известни трайни последици от описаните травми.

Според експерта въпреки малката вероятност за достоверност не могат да се изключат оплакванията от пристъпи на главоболие, три години след инцидента да се дължат на претърпяната травма.

След травмата ищцата е имала оплаквания характерни за посттравматична церебрастения, като главоболие, виене на свят, гадене, повръщане,свето и звукобоязън, от които оплаквания към настоящия момент останали  неконтролирани пристъпи на главоболие.

Обичайният  срок за възстановяване от леките форми на мозъчно сътресение без загуба на съзнанието  и с прояви на церебребрастения е от два до четири месеца, а в редки случаи и до шест месеца ,като не са  известни трайни последици от описаните травми.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК  вещото лице поддържа заключението и допълва,че обичайната продължителност на оплакванията, които е имала ищцата  след удара и в резултат на падането  са с продължителност от 2 до 4 месеца. Според  вещото лице пострадалата е  възстановена напълно.

Свид. Г.И.И.Я., шофьор на автомобила, с който е блъсната пострадалата Б.О., свидетелства,че на въпросната дата 13.10.2019 г. се движел по бул.„Стефан Стамболов“, в посока към кръговото.Движел се в дясната лента в посока покрай неделния пазар, като Спортната зала била вдясно. Когато наближил пешеходната пътека намалил, но момичето което идвало от ляво  откъм  казино „Фламинго“  се  ударило отстрани в колата. Свидетелят  възприел   пострадалата когато тя се ударила  в колата. Когато наближавал пешеходната пътека погледнал, но не я видял. Възприел я  когато се ударила в колата. Ударила се в  предната лява част  на автомобила  и  още в момента на удара спрял. Всеки ден минавал по този път и знае, че там има пешеходна пътека. Мястото било осветено и се виждало добре. Произшествието настъпило  в тъмната част на деня.Служителите на пътна полиция му съставили АУАН.

Свид.В.О.,   баща  на ищцата   разбрал за инцидента след като  приятелка на дъщеря му  Б. му се обадила за да му каже,че  Б. е в болница и че е ударена на пешеходна пътека в Димитровград. Видял дъщеря си в Бърза помощ в Димитровград. Била много уплашена и стресната.Имала голям хематом на главата  и превръзка. Плачела и треперела. От Бърза помощ  с линейка я откарали  в  болницата в гр.Хасково, където след  изследване със скенер  я оставили под наблюдение.Майка й останала 3-4 дни в Хасково в болницата. Б. се оплаквала ,че я боли главата. След като я изписали от болницата  в продължение на 3-4 седмици не ходела на училище. Имала нужди от грижи, които  грижи полагала майка й.Като цяло физическите й наранявания минали, на  били необходими 3-4 месеца за да мине хематома. Все още изпитвала страх и  се притеснявала да се вози в автомобил.Навършила  била  18 години.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е  с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

За да уважи предявения осъдителен иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са  установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличие на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.

Ответникът не оспорва наличието на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „ЗК Л.И." АД към 13.10.2019 г. - на която дата е  реализирано ПТП. Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие.Водачът на лек автомобил "Ф.Ф. " с рег. N *******  има  валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК "Л.И." АД – обективирана в застрахователна полица №BG/22/118002983113, валидна до 16.10.2019г.

Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните  писмени и гласни доказателства и от  заключенията на назначените по делото   съдебни експертизи. Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващите обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.       Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД  се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.

В тежест на ищцата, в настоящото производство е да докаже, че е налице фактическият състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента; вреда; причинна връзка между деянието и претърпените вреди,вина,валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента МПС и настъпилото застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи отговорността на застрахователя.

Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/.Законът предоставя на пострадалото лице съгласно  чл. 429, ал. 1 от КЗ субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

По делото е безспорно установено,че на 13.10.2019 г.,водачът на л.а."Ф.Ф." с рег. N *******  Г.И.Я. е осъществил противоправно деяние, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост  е причинил  травматични увреждания  на пешеходката Б.О.,на 18 г. при ПТП на 13.10.2019 г. изразяващи се в контузия на главата-подкожен хематом в тилната област и контузия на корема и гръдния кош проявена с чувство на болка.

Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”.

Извършеното противоправно деяние от страна на водача Г.И.Я. е причинило болки и страдания на Б.О., като е  нарушило  нормалния и ритъм на живот.  Пострадалата е  била на домашно лечение в продължение на около месеца – 3-4 седмици през който период не е посещавала учебните занятия. Била е с главоболие ,имала е и оплаквания  характерни за постравматична  церебрастения, виене на свят, като последните оплаквания постепенно са отшумели.Видно от заключението  на   СМЕ, описаните увреждания могат да се получат при автомобилна травма, по начин и обстоятелства, описани в делото.Периода на възстановяване и неудобствата, търпени от ищцата  се установяват и от  показанията на св. О.,баща на ищцата.  Показанията на свидетеля съдът преценя през призмата на чл. 172 от ГПК и същите, въпреки евентуалната заинтересованост на свидетеля от крайния изход на спора, са изградени въз основа на лични и непосредствени негови впечатления от състоянието на дъщеря му, поради което съдът ги  кредитира като непротиворечиви помежду си и еднопосочни, и в съответствие с останалите събрани доказателства.Липсват основания съдът да се усъмни в тяхната истинност и достоверност,тъй като свидетелят е сред най-близкия кръг на ищцата и е имала непосредствени впечатления от състоянието на  дъщеря си още  от  деня  на  ПТП с автомобила.

Въз основа на  гласните доказателства събрани по делото и  заключението на вещото лице  причинените на ищцата увреждания и търпените  от нея болки и неудобства са в пряка причинно-следствена връзка с  ПТП, като  не са налице  и липсват доказателства, които да оборват извода на съда. Показанията на свидетеля О. , писмените доказателства, а в най-силна степен експертното заключение на д-р  Е. сочат, че  пострадалата Б.В.О.  е получила увреждане при процесното ПТП, което увреждане е вследствие на действието на съприкосновението на автомобила с тялото на пострадалата. Доказателствата по делото не могат да обусловят различен от приетия извод за наличие на причинна връзка между застрахователното събитие и търпените от ищцата неимуществени вреди.Ответникът не ангажира доказателства по отношение на бланкетния си довод,че  констативният  протокол   не дава достатъчно яснота за настъпване на произшествието и  съответно за поведението на участващите в него.

Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и причинителя на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема, че са налице всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника. Реализирането,т.е. настъпването на правните последици, на законово регламентираното притезателно субективно право на увредения от застрахователно събитие да получи обезщетение от застрахователя зависи от наличието на всички отделни юридически факти, включени във фактически състав. Липсата на който и да е от включените в сложния състав юридически факт препятства реализирането на тези правни последици.

С оглед  изложеното, съдът намира  предявения иск за доказан по своето основаниe, тъй като при условията на пълно и главно доказване, се установява наличието на елементите на състава, обсъдени вече по-горе в съдебния акт, поради което  и ответното застрахователно дружество ще следва да обезщети претърпените от ищеца вреди в резултат на ПТП на 13.10.2019 г., които вреди са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на водача на застрахованото в ответното дружество МПС - л.а."Ф.Ф." с рег. N *******   Г.И.Я..

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди – болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, но също така и да бъде съобразен с икономическото състояние в страната.Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.

Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки и страдания и техния интензитет и пр.

В конкретният случай  следва да се имат предвид  и следните  конкретни обстоятелства, които са посочени и изследвани от  вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ. Вещото лице д-р Е. заявява в съдебната експертиза, че срокът за пълно възстановяване е от  два до  четири месеца, а в редки случаи и до шест месеца.

При баланс на всички  установени по делото  конкретни обстоятелства ,в т.ч вида и степента на причиненото увреждане –възрастта на ищцата,която  към момента на ПТП не е била навършила 18 години  и  продължителността на претърпените болки и страдания  и техния интензитет, оплакванията които  ищцата е  имала  по време на възстановяването и, психическото състояние в което е изпаднала  и  с оглед икономическата конюнктура и практиката на съдилищата по подобни дела, настоящият състав на съда счита, че  парично обезщетение  в размер на 10 000 лв., съответства  на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и ще  компенсира  в достатъчна  степен  претърпените от ищцата  неимуществени вреди  в резултат на получената травма  от ПТП.Искът до пълния  предявен размер от 26 000 лв, следва да се  отхвърли като неоснователен и недоказан.

Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева се дължи ведно с законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, считано от  22.02.2020 г. – деня следващ датата на която на ищцата е отказано изплащане на застрахователно обезщетение до  окончателното изплащане на сумата.Разпоредбата на чл.380 от КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока по чл.496 от КЗ ,който не може да е по-дълъг от три месеца, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ срещу застрахователя. По изложените съображения лихвата за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 22.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изложеното претенцията за лихви за периода от 21.11.2019г. до 21.02.2000г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ответникът дължи 4% държавна такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди,   в размер на 400,00 лв., която сума следва да се внесе  по сметката на ОС-Хасково.

 

Относно разноските:

По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.

С оглед изхода на делото и  на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме  направените от ищеца разноски пред Окръжен съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция.

Ищцата Б.В.О. е освободена от заплащане на такси в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и предвид изхода на спора следва да се възложи сумата в размер на общо 400,00 лв.– държавна такса, съобразно уважената част на претенцията, който размер е определен по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което ответникът следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС – Хасково, сумата в общ размер на 400,00 лв.

С оглед  изложените  по-горе обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. М.  И.Д. ***            да  бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес.Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции до размера от 10  000 лв. за неимуществени вреди, поради което  в полза на  адв. М.  И.Д. *** следва да се присъди адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ в размер на  830,00 лева.В полза на ищцата  Б.В.О.  и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 38,46 лева  - за вещо лице,съобразно уважената част на иска.

Мотивиран  така,съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ч.В." N 51Д, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на Б.В.О., с ЕГН **********, сумата в размер на  10 000 лева (десет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди  изразяващи се  претърпените  от нея болки и страдания  в резултат на ПТП настъпило на 13.10.2019 г. в гр.Димитровград, по вина на Г.И.Я. ***, водач на лек автомобил "Ф.Ф. " с рег. N *******  с  валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК "Л.И." АД – обективирана в застрахователна полица №BG/22/118002983113, валидна до 16.10.2019г., ведно със законната лихва от  22.02.2020 г. -  деня следващ датата на която на ищцата е отказано изплащане на застрахователно обезщетение до  окончателното изплащане на сумата, като искът за неимуществени вреди  за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. и претенцията за лихви за  периода от 21.11.2019 г. до 21.02.2020 г.  като неоснователни  ОТХВЪРЛЯ.                   

ОСЪЖДА ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ч.В." N 51Д, да заплати на Б.В.О., с ЕГН ********** разноски в размер на 38,46 лева - за вещо лице, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ч.В." N 51Д,да заплати на  адв.М.И.Д.,член на САК като пълномощник на Б.В.О. сумата в размер на 830,00 лева - адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА  ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ч.В." N 51Д, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати  в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 400,00 лв. / четиристотин  лева/ – държавна такса, съобразно уважената част от предявените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

                                                                                            Съдия: