Решение по дело №277/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 191
Дата: 24 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20233300500277
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Разград, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Л. П. Т. чрез пълномощник против Решение № 145/
03. 07. 2023 г. по гр. д. № 174/ 22 г. по описа на РС ***, с което е отхвърлен на осн. чл. 59 от
ЗЗД иска на Л. П. Т. срещу „Фотон Логистик“ ЕООД да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 2 555.28 (две хиляди петстотин петдесет и пет лева и 28 ст) лева ,
представляваща дължимо арендно плащане за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г.,
2019/2020 г. и 2020/2021 г., за ползването на 1/2 ид.част от следните имоти: нива с
идентификатор *******, цялата с площ от 13999 кв.м. и нива с идентификатор *********,
цялата с площ от 7298 кв.м., двете находящи се в землището на с.***, обл.******, подробно
описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като
неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни
съображения.
Въззиваемата страна - ответник по делото „Фотон Логистик“ ЕООД е депозирал
писмен отговор на въззивната жалба, като е изложил съображения, че е неоснователна.
Третото лице – помагач не заявява становище по жалбата.
1
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично основателна.
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че въз основа на НА за
дарение на недвижим имот № ***, том **, рег.№ ***, дело ****/ ****г. на нотариус с рег. №
*** на НК, ищецът е станал собственик на 1/2 идеална част от нива с идентификатор
*******, цялата с площ от 13999 кв.м. и нива с идентификатор *********, цялата с площ от
7298 кв.м., двете находящи се в землището на с.***, обл.*****. Правото на собственост
придобил чрез дарение от С. П. К. и И. М. Т.а. Няма спор, че Ж. К. е собственик на ¼ ид.ч.
от процесните две ниви.
На 27.11.2012 г. между ответното дружество и Ж. М. К. бил сключен договор за
аренда на земеделска земя № ***, том **** рег. *** по вх.регистър на Служба по
вписванията – ***, по силата на който Ж. К. в качеството на арендодател е предоставила на
„Фотон логистик“ ЕООД в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване
четири ниви, две от които са процесните, за срок от 15 години при арендно заплащане
минимум 10 лв. на декар, които са равностойността на 24-40 кг/дка продукция (пшеница,
царевица), придобита от преработването на арендованата земя.
От представените от ответника по делото 4 бр. вносни бележки от 2014 г., 2016 г. и
2018 г., неоспорени от ищеца, се установява, че предходния управител на ответното
дружество Р. К. К. е превеждал по банков път на третото лице помагач С. К. рента за
земеделска земя в с.*** за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017
г., като всеки от четирите превода е на стойност 480.00 лв. С разписка № ********** г. чрез
разплащателна система „Изи пей“ на С. К. е преведена сума от 960.00 лв. с основание „от Ж.
М. К. рента село *** за 2018/2019 г. и 2019/2020 г.“ . Същото е установено и от
заключението на ССЕ. За стопанските 2017/2018 г. и 2020/2021 г. не са открити данни за
извършени плащания. Според заключението, средният размер на арендно/наемно плащане за
ползване на 1 дка земеделска земя от вида на процесните имоти, находящи се в землището
на с.***, общ.*** за процесните стопански години поотделно е както следва: за стопанската
2017/2018 г. – 50.00лв., за стопанската 2018/2019 г. – 53.00 лв., за стопанската 2019/2020 г. –
54.00лв., за стопанската 2020/2021 г. – 56.00 лв.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи арендно плащане за ползването под аренда
на собствената му 1/2 ид. част от процесните две ниви за стопанските 2017/2018 г.,
2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. в размер на 2 555.28 лв. или по 638.82 лева за всяка
стопанска година. Твърди, че многократно разговарял с ответника да му заплати дължимата
рента, съобразно пазарните условия, но ответникът не изпълнил задължението си. Изпратил
му покана, датирана от 21. 12. 2021 г., да му заплаща по 60 лв./дка , считано от стопанската
2017/ 2018 г. или общо сумата 1916, 46 лева до стопанската 2019/ 2020 г. Представя
разписка от „Еконт експрес“ ООД за неуспешно връчена пратка на 17. 01. 2022 г. На
обратната разписка е посочено, че е „Непотърсена“.
2
При тези данни, съдът приема следното:
Неоснователен е изложеният довод от ищеца – въззивник, че процесният договор за
аренда му е непротивопоставим. Съдебната практика приема, че договор за аренда, сключен
до изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ / ДВ бр. 13/2017 г. / като договор за управление може да
бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче той не притежава повече от
половината от вещта, договорът е непротивопоставим на всеки един от останалите
съсобственици - заедно и поотделно, освен ако не са го приели изрично или мълчаливо. / В
този смисъл Определение № 50152 от 17.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3371/2022 г., I г. о.,
ГК и др./ В случая, след сключване на договора за аренда през 2012 г. праводателите на
ищеца, които не са страна по арендния договор, сключен от друг съсобственик – Ж. М. К., са
приели този договор с получаване на съответната рента, което се установява от приложените
вносни бележки за извършено плащане за стопанските 2013/ 2014 г.; 2014/ 2015 г.; 2015/
2016 г., поради което съдът приема, че договорът има правни последици по отношение на
ищеца.
По аргумент от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ, арендаторът дължи заплащането на
арендната вноска на правоприемника от момента на уведомлението, за текущата година. За
периода до уведомяването, арендатора дължи заплащането на вноската на страната по
арендния договор, но не и на неговия правоприемник, в случая новия собственик на
имотите, предмет на договора. Липсата на своевременно надлежно уведомяване на
арендатора за правоприемството влече като санкция лишаване на правоприемника от
правото да иска изпълнение на задължение,което арендаторът е изпълнил към предишния
арендодател преди получаване на съобщението за заместването /чл. 17, ал.3 предл.2 от ЗАЗ/.
От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е бил уведомен от
ищеца за настъпилото правоприемство. От представената разписка от Еконт е видно, че
изпратеното от ищеца писмо не е доставено на ответника, отбелязано е, че не е получено
като „непотърсено“. Предвид липсата на доказателства за други начини на връчване, съдът
приема, че ответникът е уведомен за настъпилото заместване по договора за аренда с
получаване на препис от исковата молба по настоящото дело. Преди уведомяването на
арендатора за заместването в договора, от приложените по делото писмени доказателства и
от заключението на ССЕ се установява, че арендаторът е изпълнил задължението си към
предишния арендодател – трето лице помагач С. П. К. като е заплатил рента за стопанските
2018/2019 г. и 2019/2020 г. общо 960 лева, по 480 лева за стопанска година. Няма извършени
плащания за стопанските 2017/2018 г. и 2020/2021 г. Тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане за тези две стопански години, нито към предишния
арендодател, нито след уведомяването с исковата молба към ищеца, следва да заплати на
последния за всяка от двете стопански години по 480 лева, каквото е явно договореното
заплащане и което съответства на установения от експертизата размер на средно арендно
плащане, или общо 960 лева. Като е приел, че уведомяването на арендатора от
правоприемника е предпоставка за задължението за плащане и е отхвърлил иска за плащане
на рента за двете стопански години, районният съд е постановил неправилно решение, което
3
следва да бъде отменено. Уведомяването на арендатора има значение, относно точното
изпълнение на задължението за плащане, поради което искът на ищеца е основателен за
стопанските 2017/2018 г. и 2020/2021 г.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 263, 81 лева разноски пред районния съд и 19, 20 лева разноски пред
въззивната инстанция. Ищецът следва да заплати на ответника разноски пред районния съд
в размер на 254, 71 лева и пред въззивната инстанция в размер на 249, 72 лева.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 145 от 03. 07. 2023 г. по гр. д. № 174/ 22 г. по описа на РС *** в
частта, с която е отхвърлен на осн. чл. 59 от ЗЗД иска на Л. П. Т. срещу „Фотон Логистик“
ЕООД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата до размера на 960 лева, ведно
със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда и разноски по делото пред
районния съд над размера от 254, 71 лева до 408 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Фотон Логистик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ № 24 да заплати на Л. П. Т. ЕГН-**********
от гр.***, обл.****сумата 960 лева, представляваща дължимо арендно плащане за
стопанските 2017/2018 г. и 2020/2021 г. по Договор за аренда от 27.11.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска 22. 03. 2022 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Фотон Логистик“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Л. П. Т. ЕГН-
********** сумата 19, 20 лева разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Л. П. Т. ЕГН-********** да заплати на „Фотон Логистик“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 249, 72 лева разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145 от 03. 07. 2023 г. по гр. д. № 174/ 22 г. по описа на
РС *** в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4