Решение по дело №3747/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 349
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20197180703747
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    349           Година  2020            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 15.01.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СТЕФА­НИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3747 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на Ф.Б.Д. ***, против Решение №1865 от 16.10.2019г., постановено по АНД №5608/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 2758713 за налагане на глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на ата­ку­ваното решение при неправилно приложение на материалния закон, поради неправилен анализ на доказателствата и липса на пълно изясняване на факти­ческата обстановка. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно при­зован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неос­нователност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.   

Пред Районния съд е установено, че на 15.05.2019 г. в 04:05 в на автома­гист­ра­ла „Тракия“, в посока гр. София, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС, марка „Ауди А8“ с рег. №***, установено със стацио­нарна система, като при разрешена скорост от 140 км/ч, е установена скорост от 176 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3% или пре­вишение на разрешената скорост от 36 км/ч. Установено е, че собственик на цити­раното МПС е Ф.Б.Д., срещу когото е бил издаден процесния електронен фиш, с който, за така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2, т.4 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 300 лв.

Съдът е приел, че е безспорно устано­вен фактът на соченото нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено и заснето с техническо средство, което е стационарно – стационарна видео-радарна система за наблюдение и ре­гист­рация на пътни нарушения, тип „Sitraffic Lynx ERS 400“. Приел е, че елект­рон­ният фиш е издаден при спазване на административно- производст­вените правила.   

Каза се, доводите в касационната жалба са за незаконосъобразност и неп­ра­вилност на обжалваното решение.

Тук е мястото да се посочи, че, както касационните основания, така и пре­делите на проверката, осъществявана от касационната инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Така проверката на обжалвания съдебен акт се извършва само в обжалва­ната част и по посочените в жалбата основания, съответно в пределите на слу­ж­ебната проверка, очертана по-горе.

При така очертаните предели на действията на касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен спор.

По твърдението за неправилно приложение на материалния закон – каса­ционно основание по чл.348 ал.1, т.1 от НПК.

Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на касатора в тази връзка.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоред­ба­та на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която “ При нарушение, установено и зас­не­то с автоматизирано техническо средство или система, за което не е пред­ви­дено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извърш­ва­не на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нару­ше­нието, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начи­ни­те за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърж­дава от министъра на вътрешните работи.“.

Разпоредба на § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, с която се въведе легално опреде­ле­ние на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средст­во или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”

Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вът­решните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използ­ване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на прави­лата за движение по пътищата.

В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пъти­щата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и моби­л­ните АТСС.

Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изобра­жения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за дви­же­ние, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС нарушения на пра­вилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез из­полз­ване на автоматизирана информационна система.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която за автомагистрала е 140 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се устано­вя­ва съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на Ф.Б.Д. е заснет при движение със скорост от 176 км/ч, с авто­матизирано техническо средство на автомагистрала „Тракия“ в посока Со­фия,  като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3% при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 140 км/ч..

Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви по конкретни възражения по изясняване на фактическата обстановка в цялост и следва ли е АНО също да я изясни. 

ЗДвП, с разпоредбата на чл.189 ал.11 предвижда, че влезлият в сила елект­ронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче, е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необ­хо­димост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съста­вяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоред­бите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точ­ният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собст­веника, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нару­шението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начи­ните за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в изда­де­ния електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е спе­циална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същия не е незаконосъоб­разен, тъй като предвид наличието на цялата, посочена по-горе информация, отпада необходимостта от допълнително изясняване на фактическата обста­новка, още повече, че е приложен и снимков материал.

В този смисъл, настоящата инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд в тази насока.

Неоснователно е възражението на касатора относно неправилно опреде­лен субект на административното наказание. Нормата на чл.188 от ЗДвП пред­виж­да административнонаказателна отговорност за собственика(законния предс­тавител на юридическото лице) или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това, кой е действителния извършител на нару­ше­ние­то. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомо­била. В нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получа­ването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извър­шено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториал­на структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нару­шението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен слу­чай, той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конк­ретния случай, Д. не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

Същевременно безспорно е установено от приобщените по делото пред ПРС доказателства, че нарушението е заснето със стационарна система за видеоконтрол, която по правило е предназначена за автоматично фиксиране на допуснатите нарушения на правилата за движение, при предварително задад­ени параметри на  ограничение, натрупване и архивиране за последващо из­полз­ване на съпътстващата информация от измерването.Измерването и регист­рирането на скоростта, и записът на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Данните от радара, въведените ограничения и работните режими на системата са крип­тирани и вградени в доказателствения видеоматериал. По този начин всяко едно нарушение на правилата за движение автоматично се записва  и съхра­нява като отделен файл, а за целите на съдебните производства по обжалване на издадените ЕФ – се разпечатва на хартия във формата на снимка. При това, при установяване на нарушенията не участват контролните полицейски органи, те нито спират, нито проверяват  водача на автомобила, нарушението се уста­но­вя­ва единствено въз основа на записа  от системата радар-камера-компю­тър. Затова и разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП постановява, че изготве­ните с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

В конкретния случай, неоснователно е възражението в касационната жалба, поддържано и пред РС, че приложената по преписката снимка от ста­ционарната камера е абсолютно неясна, отразява само нюанси на сиво-черна­та гама, от нея не може да се установи нито марката, нито модела, нито дори вида на автомобила – данни, от които може да се почерпи информация относно  управлявания автомобил. Действително, състоянието на снимката е такова, че е довело до неразпознаваемост на автомобила по изброените белези, но пък е фиксиран регистрационния номер на същия и видно от приложената по препис­ката справка за собственик на превозното средство, безспорно се установява, че това е Ф.Б.Д..

Отделно от това, от страна на касатора не са представени никакви дока­зателства, оборващи тези изводи, а именно: напр. доказателства за дублирани регистрационни номера; доказателства за подадена жалба за откраднати такива; доказателства за прехвърляне на автомобила и пр.

В този смисъл, неоснователно е искането за отмяна на решението на ПРС и за връщане на делото за ново разглеждане – при положение, че са налице сочените по-горе доказателства, не би следвало да е проблем, същите да бъ­дат представени пред първоинстанционния съд.

Настоящият състав на съда изцяло възприема мотивите на ПРС относно посоченото, че регистрационните номера на всяко едно МПС са уникални и не създават съмнение за идентичност на заснетото МПС.

Предвид и изложения по-горе механизъм на действие на записващата система, съдът намира за безспорно доказано, че нарушението е извършено от Ф.Д., при липсата на каквито и да е други доказателства за против­ното. 

Същевременно от представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта № 09.10.4823 и към момента на уста­новяване на нарушението е било технически изправно, поради което не са на­ли­­це твърдените процесуални нарушения.

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1865 от 16.10.2019 година, постановено по АНД № 5608/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III н.с.,

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.