Определение по дело №24/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                         19.05.2020 година               град Варна

 

Варненският районен съд, XL–и граждански състав, в закрито заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Мартин Стаматов

 

разгледа гражданско дело №  24 по описа на Варненски районен съд за 2020 година, като председателя го докладва:

 

Производството е по реда на чл. 118 и сл. ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.Х.“ ЕООД, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „Енерго про продажби“ АД, че не му дължи сумата от 2043,16 лв., представляваща цена за неотчетена и неплатена електроенергия, изчислена чрез корекция за период 22.03.2018г. до 30.06.2018г. относно обект находящ се в с. Ловеч, обл. Шумен, „Стопански двор“, която е остойностена във фактура № **********/19.11.2019г.

В срока по чл.131 ГПК са депозирани писмени отговори на исковата молба от ответника, в който се прави възражение за недопустимост на производството поради наличие на арбитражна клауза между страните, предвидена в договор помежду им.

След като се запозна с изложените от страните доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, съдът намира следното:

   Съобразно чл. 8, ал. 1 ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.

В случая в подаденото на 08.02.2017г. от пълномощник на „Агри холдинг“ ООД заявление за сключване на Договор за продажба на електроенергия при общи условия, от който произтича предявения от ищеца иск, е посочено, че всички спорове, по които страните не могат да постигнат споразумение, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при сдружение „ППМ“ съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Именно по време на действието на този договор е възникнало вземането което е предмет на настоящото дело – корекцията е за период 22.03.2018г. до 30.06.2018г., а фактурата е от 19.11.2019г.  Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 1 изр. 2 ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. В настоящия случай арбитражното споразумение представлява арбитражна клауза в изходящо от ищеца предложение за сключване на процесния договор. Налице е и ясно индивидуализиране на избраната арбитражна институция.

 Досежно действителността на уговорка за арбитражна клауза в образец – бланка или констативен протокол за осъществена техническа проверка на СТИ, или др. документ по образец, практиката на ВКС приема, че не е нищожна – пр. т.дело №324/2015г. на ВКС, т.дело №2051/2014г. на ВКС.

Налична е и съдебна практика по отношение на въпроса представлява ли търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ същевременно и потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, респ. отнася ли се за него и разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК възпрепятстваща отнасянето до арбитраж на потребителски спорове, ВКС в своята практика – пр. Решение №12 /04.04.2018 г. по т.д. № 2485/17 на Първо т.о. на ВКС категорично разграничава двете категории потребители и неарбитруемостта на споровете, съгласно чл.19 ал.1 ГПК е приета само за потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, в който кръг ЮЛ не попадат. От това следва, че защитата, с която потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП разполага срещу неравноправни клаузи, не се отнася за търговско дружество-потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41б, буква „а“ ЗЕ, в същия смисъл е и определение №144/21.02.2019г., постановено по т. дело № 190/2019г. на ВКС,ІІ т.о.

Предвид изложеното и доколкото спорът между страните попада в обхвата на чл. 19 ГПК, съдът намира, че е налице валидна арбитражна клауза за разрешаване на споровете, произтичащи от сключения договор, от Арбитражен съд при БТПП. 

            При тези съображения доколкото в срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на арбитражно споразумение, производството по делото пред гражданския съд следва да бъде прекратено, без същевременно делото да бъде изпращано на друг съд доколкото не се касае за неподсъдност или неподведомственост на спора, в който смисъл е определение № 469/06.07.2012г., постановено по ч.т.дело №226/2012г. на ВКС, І-во т.о.

 

             Мотивиран от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 8, ал. 1 ЗМТА, вр. с чл. 19 ГПК производството по гр.д. № 24/2020г. по описа на Варненски районен съд относно предявения от „А.Х.“ ЕООД иск да бъде прието за установено по отношение на „Енерго про продажби“ АД, че не му дължи сумата от 2043,16 лв., представляваща начислена цена за неотчетена и неплатена електроенергия, изчислена чрез корекция за период 22.03.2018г. до 30.06.2018г. относно обект находящ се в с. Ловеч, обл. Шумен, „Стопански двор“, която е остойностена във фактура № **********/19.11.2019г.

 

  

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Варненският окръжен съд.

                                                                      

                                                                

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: